КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1879 г. – Султанът, със съгласието на Великите сили, назначава княз Алеко Богориди за пръв генерал-губернатор на Източна Румелия. 1906 г. – Антигръцки митинги избухват в Балчик, Варна, Пловдив, София и Търново. 1913 г. — Одринската крепост е превзета от българската армия по време на Балканската война 1881 г. – Убит е цар Освободител – Александър ІІ
ПРАЗНИЦИ:
- Православна и Католическа църква – Ден на св. Никифор
2024 г. – Почива патриархът на Българската православна църква Неофит Български
2013 г. Избран е първият папа от Новия свят – Франциск.
2002 г.
Умира Димитър Евстатиев Статков – български литературовед, емигрант. Роден е на 16 юни 1924 г. в София. Завършва немска филология и философия в СУ (1963 г.). Работи в завод “Кл. Ворошилов” (1950-1952 г.), в издателство “Народна култура” (1952-1956 г., 1965-1966 г.), в редакцията на “Българска енциклопедия” (1959-1965 г.). Емигрира в Германия (бивша ФРГ) през 1966 г. Редактор в “Дойче веле” (1966-1969 г.), преподава български език и литература в университета в Бохум (1969-1989 г.). Следва немска филология, философия и източноевропейска история в Бонския университет, където защитава докторска дисертация на тема “Поетичният свят на Николаус Ленау” (1971 г.). Удостоен с международна Хердерова награда за преводаческа дейност (основно за “Фауст”, 1966 г.). Автор е на повече от 100 рецензии, научни и енциклопедични статии, публикувани в немски, австрийски, швейцарски и български издания. Постоянен сътрудник на Радио “Дойче веле” (от 1966 г.) с коментарии по културни, литературни и политически проблеми. Превежда активно от немски, английски, руски на български и от български на немски език (Чудомир). Най-голямото му постижение в областта на превода е “Фауст” от Гьоте (1958 г., с бележки). Съчинения: “Имената на времето” (1988 г.), “Разказвачът на “модерните времена”” (1990 г.). |
1996 г.
В Дънблин, Шотландия 16 деца в местното начално училище и учителят им са убити с пушка от Томас Хамилтън, който впоследствие се самоубива. При нападението в училището са ранени още 10 души. |
1993 г.
|
1992 г.
Умира Лъчезар Дончев Станчев – български писател. Роден е на 12 декември 1908 г. във Вършец. След 1923 г. живее в София, завършва романска филология в Софийски университет “ Св. Климент Охридски” (1936 г.). През 1933-1935 г. е член на Съюза на трудовоборческите писатели. Специализира френски език и литература в Париж (1937 г.), където е лектор по български език в училището за живи източни езици при проф. Л. Болио. Лектор по френски език в Държавната политехника (1942-1948 г.). Главен редактор на сп. “Чавдарче” (1946-1948 г.) и “Дружинка” (1949 г.), началник на кабинета на председателя на Президиума на Народното събрание (1949-1953 г.), редактор във в-к “Литературен фронт” (1953-1954 г.), главен редактор на сп. “Славейче” (1956-1967 г.), завежда отдел “Литература и изкуство” в издателство “Хемус” (1967-1969 г.) и редакция “Литература и изкуство на чужди езици” в агенция “София-прес” (1969-1971 г.). Член е на Съюза на българските писатели. Печата за първи път през 1925 г. в списание “Нови дни” с псевдонима Жаднев. Превежда от френски, руски, чешки, румънски и други езици. Творчеството му за деца е жанрово многообразно – пише стихове, разкази, повести, приказки, пиеси, гатанки. |
1981 г.
|
1975 г.
|
1974 г.
|
1973 г.
С постановление на Министерския съвет и Централния съвет на Българските професионални съюзи се въвежда намалено работно време и петдневна работна седмица през шестата петилетка. |
1971 г.
Създава пейзажи (“Морски труженици”, 1907 г.) с морска тематика. През 1907 г. е първата му самостоятелна изложба в Ню Йорк. Предприема пътувания до Аляска, Гренландия, Нюфаундленд, Огнена земя, като ги документира не само с маслени бои, но и с дърворезба и много пътеписи. Става търсен илюстратор на книги и списания (илюстратор на “Моби Дик” на Х. Мелвил, “Кандид” на Волтер и др.). През 1908 г. участва в първата изложба на независимите художници в Ню Йорк, но не желае да принадлежи към нито едно от новите течения в живописта. Рокуел Кент е активен пацифист и участник в американското работническо движение. Жертва е на маккартизма през 1953 г. заедно с Б. Брехт и други известни творци. През 1986 г. в САЩ е организирана ретроспективна изложба на творчеството му. Около 400 негови платна са изложени в музея “Пушкин” в Москва и в Ермитажа в Санкт Петербург. |
1971 г.
В периода 13 – 14 март в зала „Фестивална“ в София се провежда Второто европейско първенство по лека атлетика на закрито. |
1961 г.
Пикасо е испански художник и скулптор. От 1904 г. живее в Париж. През 1907 г. полага основите на кубизма („Госпожиците от Авиньон“), а към 1910 г. си служи с деформации в творби, близки до сюрреализма. От 1940 г. се включва в движението за мир (плакат и рисунки „Гълъбът на мира“, 1947 г.). Работи графики, скулптури, керамика. Пише стихове. |
1960 г.
Роден е Бойко Панов Ламбовски – български поет, преводач. Завършва Института за световна литература „М. Горки“, Москва (1987 г.). Организира (заедно с М. Иванова, Ил. Славчев, Ц. Лалев, Л. Русанов, К. Костадинов) представлението „Петък-13“, където е представена поезия с елементи на театър и музика. Превежда поезия от руски и френски език Стихосбирки: „Вестоносец“ (1986 г.), „Ален декаданс“ (1991 г.), „Едварда“ (1992 г.) и др. |
1957 г.
|
1947 г.
|
1943 г.
От 10 март започва депортиране на седем хиляди сто четиридесет и четири евреи от Вардарска Македония. Оцеляват само около двеста души. На 12 март са депортирани сто шестдесет и един евреи от Пиротско през Лом за Виена, а на 13 март 1943 г. започва депортиране на евреите от София. “Еврейски въпрос” е условно обозначение на расовата и етническата дискриминация спрямо еврейското население в Европа в навечерието и по време на Втората световна война (1939-1945 г.). Проповядва се най-открито от немските националсоциалисти. След идването на Адолф Хитлер на власт в Германия (1933 г.) става и официална държавна доктрина. Под натиска на Берлин антиеврейската политика се възприема и от редица европейски държави, сред които и България. На 24 декември 1940 г. правителственото мнозинство в XXV Народно събрание гласува специален Закон за защита на нацията, чрез който се регламентира лишаването на българските евреи от граждански и политически права, отстраняването им от стопанския живот на страната и отчуждаването на имуществата им. След като България подписва тристранния пакт (1 март 1941 г.), тя е подложена на още по-голям натиск от страна на хитлеристка Германия. От началото на 1942 г. годното за физическа работа еврейско население е разпределено принудително в работни групи и изпращано на обекти, където се изисква упражняването на тежък физически труд. Пристъпва се и към непосредствени мерки за ликвидиране на българските евреи. На 22 февруари 1943 г. е сключено специално споразумение между пълномощника на Гестапо Т. Данекер и комисаря по еврейските въпроси на България Ал. Белев за депортиране на двадесет хиляди души в лагерите на смъртта. Междувременно в столицата и други градове на страната непрестанно се предприемат нападения и погроми над еврейски домове и цели махали от лумпенизирани елементи – членове и съмишленици на Съюза на българските национални легиони, на Всебългарския съюз „Отец Паисий“ и др. От друга страна, против Закона за защита на нацията, както и срещу предприетите дискриминационни действия срещу българските евреи, надигат глас видни обществени и културни дейци – Янко Сакъзов, Д. Казасов, Л. Стоянов и др. В протестната акция се включват и видни представители на Българската православна църква – митрополитите Стефан Софийски и Кирил Пловдивски, както и цели обществени организации – Съюзът на адвокатите, Съюзът на лекарите, Съюзът на художниците и др. При тази обстановка цар Борис III и тогавашното правителство на проф. Богдан Филов не се решават да изпълнят постигнатата договореност с Берлин. Като „компромисен вариант“ е възприето депортирането на евреи само от новоприсъединените земи в Беломорието и Тракия. През март 1943 г. под предлог за прехвърлянето им във вътрешността на България единадесет хиляди осемстотин тридесет и шест души евреи са отведени до дунавските пристанища и от там отправени за концентрационните лагери. Разработва се и нов план за допълнително депортиране на още осем хиляди петстотин и шестдесет души евреи. Неговата реализация не се осъществява поради острата протестна вълна, в която се включват и някои дотогавашни правителствени симпатизанти – Димитър Пешев, подпредседател на Народното събрание, и др. Те обаче набързо са свалени от заеманите от тях постове. Друг съществен фактор, който попречва за изпращането на новата група български евреи към Полша, е настъпилия обрат в хода на Втората световна война. Войските на Вермахта през 1943 г. и 1944 г. търпят тежки поражения не само на Източния, но и по другите фронтове. Между стъпките, които предприема дошлото на власт в началото на септември 1944 г. правителство на Константин Муравиев, е и отмяната на антисемитското законодателство в страната. На практика обаче действителното възстановяване на гражданските и политическите права на еврейското население в България настъпва след политическата промяна на 9 септември 1944 г. |
1943 г.
През март 1943 г. Хенинг фон Тресков планира убийството на диктатора. Той замисля троен план за по-сигурно. След като самолетът на Хитлер пристига в Смоленск, той е ескортиран от моторизиран конвой. Моторизираната част на капитан Георг фон Бьозелагер заема позиция да атакува, но така и не успява да убие диктатора. Причината е не само охраната, но и фактът, че до него седи и маршал Гюнтер фон Клуге. Атентаторите се опасяват да не го засегнат. |
1942 г.
|
1939 г.
|
1939 г.
Умира Иларион Сливенски – висш духовник, митрополит. Роден е през 1870 г. в Севлиево. Светското му име е Григорий Арабаджиев. До V (IХ) гимназиален клас учи в родния си град. Продължава образованието си в Петропавловската семинария край Лясковец. След като учителства три години в Севлиево, постъпва в Киевската духовна академия, която завършва през 1898 г. Завръща се в България и получава назначение за учител в Казанлъшкото педагогическо училище. През 1904 г. приема монашеството и служи като протосингел в Сливенската митрополия. На 15 януари 1906 г. е удостоен с архимандритско достойнство. През 1908–1909 г. е ректор на Цариградската българска духовна семинария, след което отново е протосингел в Сливенската митрополия. През 1916–1918 г. е лектор в Сливенската гимназия. В края на ноември 1917 г. е ръкоположен за епископ Велички. На 11 юни 1922 г. е избран за сливенски митрополит. |
1939 г.
|
1938 г.
Кръстьо Раковски (истинско име: Кръстьо Георгиев Станчев) е политически и държавен деец, дипломат. Роден е на 1 август 1873 г. в Котел. Завършва медицина. Като студент в Швейцария попада под влиянието на социалистическите идеи. Един от основателите е на Женевската група на българските социалдемократи. Участва в живота на Втория Интернационал и на Българката работническа социалдемократическа партия (БРСДП). От 1905 г. до 1917 г. е един от водачите на румънското социалистическо движение. От 1918 г. е член на ВКП (б). През 1919 г. участва в учредяването на III-ти Комунистически интернационал. От 1919 г. до 1923 г. е председател на Съвета на народните комисари в Украйна. Участва в Генуезката конференция – 1922 г. и в Лозанската конференция – 1923 г. През 1923 г. за кратко е заместник народен комисар на външните работи на СССР. През 1923–1925 г. е посланик на СССР в Англия, а през 1925–1927 г. заема същата длъжност във Франция. Обвинен в троцкизъм, през 1927 г. е снет от отговорна дейност и изключен от ВКП (б). Членството му е възстановено през 1934 г. През януари 1937 г. е арестуван по обвинение „за участие в контрареволюционна терористична организация“. В началото на август е изключен от ВКП (б). През 1938 г. е подсъдим, заедно с Бухарин, Алексей Риков и Генрих Ягода и е осъден на двайсет години трудов лагер. През 1941 г. е повторно съден, получава смъртна присъда, която е изпълнена в околностите на гр. Орел на 11 септември 1941 г. Кръстьо Сарафов е активен журналист и публицист. Сътрудничи на редица български и чуждестранни социалистически и комунистически издания. Автор е на редица трудове, сред които: „Русия на Изток“, „Произхождение и задачи на социализма“, „Социалистите и войната“ (в съавторство с Ш. Дюма) и др. |
1938 г.
На 6, 13, 20 и 27 март се провеждат избори за 24-то ОНС, проведени по новия избирателен закон, който възстановява мажоритарната избирателна система и забранява участието на политически партии. Спечелени са от управляващите. За тях гласуват 27 % срещу 14 % за опозицията и 58 % за неизбрани кандидати. Избрани са 93 проправителствени и 67 опозиционни народни представители. |
1935 г.
|
1933 г.
Родена е Мария-Луиза – българска княгиня. Дъщеря е на цар Борис III и на царица Йоанна. Съпругът й Бронислав Хробок е банков посредник. Живее в Медисън, щата Ню Джърси, САЩ. Има 4 деца. Идва за първи път в България след 45 години отсъствие на 3 май 1991 г. Наградена е със златен медал на Международната академия на изкуствата (1991 г.). Член е на настоятелството на Американския университет в Благоевград. |
1933 г.
Умира Антон Димитров – деец на македоно-одринското революционно движение. Роден е през 1867 г. в с. Айватово, Солунско. Завършва Солунската българска мъжка гимназия „Свети Свети Кирил и Методий“, след което следва право в Цариград. През 1892-1893 г. е учител в Солун и заедно с Д. Груев, д-р Хр. Татарчев, Ив. Хаджиниколов, П. Попарсов и Хр. Батанджиев полага основите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. От 1899 г. до 1903 г. продължава образованието си в Белгия. След завръщането си учителства в Битолско, а след това е съдебен магистрат. След заграбването на Вардарска Македония от сърбите през 1913 г. се установява да живее в София и участва дейно в живота на македонската емиграция. |
1930 г.
|
1928 г.
Роден е Исак Соломон Паси – български философ и естет, д-р на философски науки (докторска дисертация „Смешното“, 1972 г.). През 1950 г. завършва право в СУ “ Св. Климент Охридски”. Преподавател е (от 1959 г.) по естетика в Софийски университет “Св. Климент Охридски”; професор е (от 1971 г.). Исак Паси е ръководител на Катедрата по логика, етика и естетика (от 1980 г). Интересите му са в областта на историята на западно-европейската философия. Превежда серия от книги от областта на философията, естетиката и литературата, които съставя и редактира. „За красотата и изкуството. Фрагменти из историята на западноевропейската естетика от Ренесанса до романтизма. XV-XIX в.“ (1966, 1975 г.), „Литературна естетика“ от Томас Ман (в 2 т., 1975 г., 1978 г.), „Гьоте за литературата и изкуството“, в 2 т. (1979 г.), „Философска проза“ от Х. Хайне (в 2 т., 1981 г.), „Естетика“ от Фр. Шилер (1981 г.), „Естетически есета“ от Х. Ортега-и-Гасет (1984 г.), „Естетика, изкуство, литература“ от З. Фройд (1991 г.), „Избрани произведения“ от С. Киркегор (в 2 т. 1991 г.) и др. Съчинения: „Трагичното. Монографии“ (1963 г.); „Философски литературни етюди“ (1968 г.); „Естетически студии“ (1970 г.); „Смешното. Монографии“ 1972 (1979 г.); „Томас Ман“ (1975 г.); „Естетиката на Кант“ (1976 г.); „Френски моралисти: Монтен, Паскал, Ларошфуко, Лабрюйер“ (1978 г.); „Есета“ 1981 (1987 г.; 1992 г.); „Немска класическа естетика“ (1982 г.); „Метафората“ (1983 г.); „При изворите на модерната естетика“ (1987 г.); „Проблеми, хора, спомени“ (1992 г.), „Фр. Ницше“ (1996 г.), „Човек и хора“ (1998 г.), „Артур Шопенхауер“ (1998 г.), „Сьорен Киркегор“ (1998 г.), „Фрагменти. Миниатюри. Пътувания“ (1998 г.); „Руски мислители“ (второ допълнено изд.; 2000 г.), „Николай Бердяев“ (2001 г.). Автор на над 30 научни труда; съставител, научен редактор и коментар на над 120 тома съчинения на световни класици. |
1921 г.
|
1917 г.
|
1915 г.
|
1913 г.
Одринската операция започва на 11 март 1913 г. Провежда се от Втора българска армия, подкрепена от две сръбски дивизии. Одринската крепост е създадена под ръководството на германски инженери и е едно от най-добрите и най-големите отбранителни съоръжения в Османската империя. Отбранителната линия включва три укрепени позиции. Първата е на 9-11 км. от града, а втората и третата са на 1-3 км от града. Позициите имат 24 каменни форта, стационарни големокалибрени батареи, окопи, ходове за съобщения, телени мрежи, вълчи ями и фугаси. Гарнизонът й е в състав от 65 000 турски бойци и офицери, 524 оръдия и 20 тежки картечници. Срещу тях българското командване противопоставя 120 000 български и 40 000 сръбски войници и офицери. Българите имат 1300 оръдия. Планът на българското военно командване предвижда настъплението да започне нощем с удар между фортовете Айвазбаба и Айджиолу в източния сектор на турската отбрана, като мощни демонстративни удари бъдат нанесени и в други участъци на отбранителната линия. Щурмът продължава до 13 март 1913 г. и завършва с превземане на крепостта. Пленени са 14 турски генерали, заедно с командващия Мехмед Ферик Шукри паша, 2000 офицери, 50 000 войници, 413 оръдия, 4 картечници. Българите губят в атаката по-малко от 2000 бойци. |
1906 г.
На 13 март, 3 и 10 април се провеждат Антигръцки митинги в Балчик, Варна, Пловдив, София и Търново против събиране на пари и андарти за борба с ВМОРО. |
1901 г.
|
1899 г.
|
1888 г.
|
1881 г.
|
1879 г.
Княз Александър Стефанов Богориди (Алеко паша) е генерал-губернатор на Източна Румелия, висш турски чиновник. Роден е в Котел през 1822 г. Син е на княз Стефан Богориди. Първоначално учи в гръцката Велика школа в Цариград, после в Яш и във Франция. Завършва право в Германия. Дълго време заема висши административни и дипломатически служби в Османската империя – член на Върховния държавен съвет, министър на обществените сгради, пощите и телеграфите, дипломатически агент в Молдова, съветник при посолството в Лондон. През март 1879 г. Богориди е назначен от султана със съгласието на Великите сили за пръв генерал-губернатор на Източна Румелия. По време на неговото петгодишно управление се утвърждава българският характер на Областта. Богориди се сближава с Либералната (казионна) партия, която има прозападна ориентация. През 1886 г., след абдикацията на княз Александър I Батенберг, се кандидатира за княз на България, но не е избран. |
1870 г.
Със съгласието на Високата порта цариградските българи организират събрание, в което участват 40 души. Събранието избира 10 светски лица, които заедно с петимата български владици образуват Временен смесен съвет. Основната задача на съвета е да изработи проектоустав на Екзархията и да поеме ръководството на църковните дела в българските земи до избора на екзарх. |
1855 г.
През 1893-1894 г. построява във Флагстаф (Аризона) добре обзаведена обсерватория, предназначена за планетни изследвания. По време на великото противостоене на Марс през 1894 г. провежда много наблюдения на планетата, открива „каналите“ по повърхността на Марс и стига до извода, че върху нея има разумен живот. Отстоява тези идеи в книгите си „Марс“, „Марс и неговите канали“, „Марс като приют на живот“. През 1905 г. въз основа на смущенията в движението на Уран пресмята положението на деветата планета (Плутон), намираща се зад Нептун. Неколкократно подобрява своите изчисления, организира в своята обсерватория системно търсене на планетата, в резултат на което тя е открита през 1930 г. от Клайд Томбо – асистент по астрономия в Лоуеловата обсерватория. Кръстена е Плутон – на гръцкия бог на подземния свят. Пърсивал Лоуъл получава медал „Жансен“ на Френското астрономическо дружество през 1904 г. и Златния медал на Мексиканското астрономическо дружество през 1908 г. за изследването на Марс. |
1852 г.
|
1848 г.
След като пристига новината за въстание в Париж, тълпи от хора се надигат и във Виена. Те са предимно студенти и членове на либерални клубове. Демонстрациите се водят за основни човешки права и либерализация на режима. Понеже това се случва в много градове, свикани са отряди, за да усмирят тълпите. Властите не искат да усложняват конфликта и затова освобождават Метерних – символ на репресиите. Те се ангажират също така да съставят конституция. |
1845 г.
|
1838 г.
Роден е Рафаело Джованьоли – италиански писател, участник в движението Рисорджименто, сподвижник на Дж. Гарибалди. Популярност му донася историческия роман „Спартак“ (1874 г.) – за въстанието на робите и гладиаторите в Рим през I в. преди Христа. Автор е на романите „Плаутила“ (1878 г.), „Сатурнино“ (1879 г.), „Месалина“ (1885 г.) и др. |
1834 г.
Роден е Сергей Михайлович Третяков – руски колекционер на картини, общественик. Кмет на Москва (1877-1881 г.). Завещава богатата си колекция от картини на западноевропейски художници на Москва (1892 г.). Първоначално тя е изложена в Третяковската галерия, по-късно е преместена в Музея за нова западна живопис (1925 г.). Част от нея е в Ермитажа, а останалата – в Музея за изобразителни изкуства “А. С. Пушкин” в Москва. |
1834 г.
|
1809 г.
Лорд Байрон е английски поет, представител на революционния романтизъм. Завършва Кеймбриджкия университет. Заради радикалните си възгледи спечелва омразата на английското аристократично общество. Наричат го „Метежния лорд“. Напуска Англия през 1816 г., живее известно време в Швейцария, а след това в Италия, където се присъединява към радикалното движение на карбонарите. От 1823 г. живее в Гърция, за да помага на гръцките въстаници в борбата им за освобождение от османско владичество. Автор е на поемата „Странстванията на Чайлд Харолд“ (в 4 песни) и на ориенталските поеми: „Гяур“, „Абидоска невеста“, „Манфред“ „Корсар“, „Лара“, „Обсадата на Коринт“. В Швейцария и в Италия създава 3 романтични драми: „Марино Фалиеро“, „Двамата Фоскари“ и „Сарданапал“, както и двете мистерии: „Небе и земя“ и „Каин“. Там довършва „Дон Жуан“. |
1800 г.
|
1781 г.
|
1781 г.
|
1741 г.
|
1733 г.
През 1794 г., преследван от реакционни кръгове, Пристли емигрира в САЩ. Чуждестранен почетен член е на Петербургската АН (1780 г.). В съчинението си “Изследвания на материята и духа” (1777 г.) твърди, че природата е материална и че духът е свойство на материята. Развива учението на Д. Хартли за асоциациите. През 1774 г. открива кислорода, а през 1772-1774 г. получава хлорен водород и амоняк. Доказва, че зелените растения “пречистват” въздуха. |
1656 г.
|
1639 г.
|
1519 г.
|
1516 г.
|