КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1793 – Столицата на САЩ е преместена от Филаделфия във Вашингтон 1871 – Христо Ботев издава в Браила първия брой на в. „Дума на българските емигранти“. Мотото на вестника е „Истината е свята. Свободата е мила.“ 1882 –С княжески указ е създадено Министерство на обществените сгради, земеделието и търговията 1916 – Започва Великото арабско въстание в Мека. 1926 – Съветът на ОН взема решение за отпускане на бежански заем на България 1940 – Италия обявява война на Франция и Великобритания 1964 – Създаден е Шуменският университет “Епископ Константин Преславски” 1966 – Учреден е Съюзът на юристите в България 1990 – На 10 и 17 юни са проведени първите свободни и демократични избори за VII ВНС 1999 – Създава се Пактът за стабилност на Балканите 2003 – НАСА изстрелва първата част на “Спирит Роувър”, с което се поставя началото на изследването на Марс
ПРАЗНИЦИ:
- България – Празник на град Попово – Обявен от Общински съвет на 10 юни 2002 г.
- Италия – Празник на град Крема
- Португалия – Ден на Португалия (по повод деня в памет на националния поет Луиш ди Камоинш, 1850 г., национален празник)
- Соломонови острови (държава) – Официален рожден ден на кралицата
- Япония – Ден на часовника (през 671 г. за пръв път се появява часовник в двореца на японския император)
2015 г.
Президентът на САЩ Барак Обама изпраща в Ирак допълнително 450 военни за борба с „Ислямска държава“.
2014 г.
Вторият по големина град в Ирак Мосул е завзет от бойци на „Ислямска държава в Ирак и Леванта“.
2011 г.
По статистика на ООН заразените от СПИН по света са 30 милиона. За половината от тях богатите страни поеха ангажимент пред ООН за съдействие за универсално им лечение до 2015 г. като отблокират финансирането на борбата срещу СПИН на международно ниво.
2006 г.
Башар ал Джаафари е избран за посланик на Сирия в ООН. Той заменя на поста Файсал Мекдад, който е назначен за заместник-министър на външните работи през месец февруари.
2006 г.
Самоубиват се трима затворници от затвора Гуантанамо, Куба. Те са открити мъртви в своите килии от надзирателите рано сутринта. Военните лекари установяват смъртта им. Най-вероятната причина за тяхната смърт е самоубийство.
2006 г.
Влиза в сила новият Закон за защита на потребителите (ЗЗП). Нормативният акт има за цел да повиши нивото на потребителската защита в България и да отговори на изискването за хармонизиране на законодателството на страната с това на ЕС.
ЗЗП разширява кръга на защита на вече въведените със закона от 1999г. основни права на потребителите и добавя три нови – право на обезщетение за вреди, причинени от дефект на стоки; право на образоване по въпроси, отнасящи се до защитата на потребителите и право на представителство пред държавните органи, вземащи решения по въпроси, които ги засягат.
За първи път правна уредба получават неразрешената сравнителна реклама, договорите за придобиване право на ползване върху недвижим имот за определен срок и изискванията към указанията за употреба на стоките, които се предлагат на потребителите.
По-детайлно е разписана правната регламентация на гаранциите и рекламациите. Срокът, в който потребителите могат да предявят рекламация за закупена стока, става 2 години, но с отчитане спецификата на продукта. Рекламация на услуга може да се предяви до 14 дни от откриване на несъответствието на услугата с договореното.
При договорите, сключвани извън търговския обект, е въведено изискването на потребителя да бъде предоставяна по-детайлна и пълна информация за стоките и услугите, както и правото му да се откаже от договора.
2003 г.
|
1999 г.
Проектите в региона са подкрепяни и от НАТО и ОССЕ. В обсега на действията от октомври 2000 г. е включена и бивша Югославия. Координаторът се избира от външните министри на страните от ЕС с мандат от 4 год. – в периода 1999 г. – 2002 г. това е Бодо Хомбах, а от 2002 г. – Ерхард Бузек. При включването си в Пакта страните дават обещание да полагат усилия за постигането на стабилност, икономическо развитие, борба с корупцията и защита на човешки права. Целите на Пакта за стабилност са: допринасяне за стабилността в региона чрез финансиране на локални проекти, които да бъдат осъществени в рамките на т.нар. Югоизточна Европейска регионална работна група, състояща се от три работни маси: Работна маса по демокрация и човешки права (Работна маса 1 ); Работна маса по икономическо възстановяване, развитие и сътрудничество ( Работна маса 2 ); Работна маса по сигурността ( Работна маса 3). Очаква се възстановителните дейности да бъдат приключени в рамките на петгодишен период. Проектите са разделени на три пакета: Спешни, В близък план и Стандартни. Всички проекти в Пакет “Спешни” са предварително предвидени да стартират до март 2001 г., докато тези от “ В близък план” – в рамките на следващите две години. Сумите от 1,8 милиарда евро са одобрени на регионалната конференция на донорите, проведена през март 2000 г. в Брюксел. Донорската конференция обещава 0,6 милиарда допълнително за пакет “В близък план”. |
1990 г.
|
1985 г.
|
1973 г.
|
1967 г.
|
1966 г.
Съюзът на юристите в България е най- голямата юридическа неправителствена организация с над 2550 членове- юристи от всички правни професии, организирани в 40 дружества, в цялата страна. В своята дейност Съюзът се ръководи от демократичните принципи за гарантиране и защита на правата и свободите на гражданите, според Конституцията и международните споразумения за изграждане на страната ни като демократична и правова държава. СЮБ защитава правата и интересите на юристите, съдейства за повишаване на квалификацията им . Работи за издигане на правната култура на населението. За постигане на своите задачи СЮБ изучава ефективността на действащото законодателство и осъществява съвместна дейност с други организации на юристи, със специализирани държавни органи, научни институти и обществени организации и участва в международни прояви, свързани с дейността му. Съюзът на българските юристи членува в редица международни организации. Основната му международна дейност е свързана с две от тях – Международната асоциация на юристите демократи (МАЮД) и Европейската асоциация на юристите за демокрация и човешки права. В МАЮД членството на Съюза на юристите в България датира от учредяването му през 1966 г. Оттогава СЮБ участва активно в дейността на асоциацията и негови представители са членове на Международното бюро. През 1993 г. СЮБ става един от учредителите на Европейската асоциация на юристите за демокрация и права на човека заедно с Франция, Германия, Великобритания, Италия и Швейцария. Членове на ИБ на СЮБ са и членове на Административния съвет на асоциацията. |
1964 г.
|
1949 г.
|
1947 г.
Труман е 33-ият президент на САЩ. Работи като писар, счетоводител, фермер, собственик на галантериен магазин. Завършва право. Участва в Първата световна война (1914-1918 г.). Работи като съдия, председател на окръжния съд в щата Мисури (1926-1934 г.). В периода 1934-1944 г. става сенатор. От януари 1945 г. е вицепрезидент. Труман дава заповедта за атомната бомбардировка на японските градове Хирошима и Нагазаки (август 1945 г.). Участва в Потсдамската среща и подписва Потсдамските споразумения. След Втората световна война е принуден от агресивността на Й. В. Сталин да вземе курс за защита на демокрацията, свободата и независимостта на народите в Западна Европа и други части на света. Започва икономическа помощ на САЩ за възстановяване на разрушената от войната икономика на западноевропейски страни (доктрина “Труман”, план “Маршал”). Организира борбата на американското общество срещу тоталното настъпление на комунизма. |
1945 г.
Направен е неуспешен опит на главния секретар на БРСДП Коста Лулчев да проведе конгрес на партията и да отстрани левите сили от ръководството й. Коста Андреев Лулчев е политически и обществен деец. Роден е на 9 март 1882 г. в Оряхово. Още като юноша влиза в редовете на БРСДП, след нейното разцепление през 1903 г. преминава към широките социалисти. Един от ръководните й дейци, Лучев е избран през 1924 г. за член, а по-късно и за секретар на ЦК на БРСДП (о). От 1913 г. до 1931 г. всяка година е избиран за народен представител. След 9 септември 1944 г. като главен секретар на БРСДП е нейн представител в Националния комитет на Отечествения фронт. Представител на дясното крило в партията, през юни 1945 г. Лучев оглавява отцепилата се опозиционна БРСДП (о). Избран е за народен представител в VI ВНС. Прекратява политическата си дейност след разтурянето на опозиционните политически партии през 1947 г. |
1940 г.
|
1929 г.
|
1929 г.
От 1952 г. започва кариерата му на актьор в театъра, киното, естрадата, радиото и телевизията. По-важни роли в театъра: Дон Жуан („Каменният гост“ от Пушкин); Найден Баров („Вяра“ от Т. Генов); Меки Ножа („Опера за три гроша“ от Б. Брехт); Ричард („Ричард ІІІ и Жак в „Както ви хареса“ от Шекспир); Чорбаджи Петко („Първите“ от П.Ю.Тодоров; Героят („Картотека“ от Т. Ружевич); Рене Галимар („Мадам Бътерфлай от А.Д.Уднг). Участва във филмите: „Сватбите на Йоан-Асен“, „Спасението“, „Дом за нашите деца“, „Земя за прицел“ и др. Роли в телевизионни постановки: „Дон Кихот или Човекът от Ламанча“, „Историята на един кон“, „Делото Опенхаймер“ и др. Има три награди за най-добри роли в киното и три за най-добри роли в театъра. През 2001 г. започва политическата му кариера, когато се включва в листата на НДСВ за парламентарните избори и е избран за депутат в XXXIX НС. През 2005 – отново избран за народен представител (от Сливен) от листата на НДСВ. |
1929 г.
Българската екзархия е върховна национална организация (до 1953 г.) на Българската православна църква. Тя е учредена със султански ферман на 27 февруари 1870 г. Българската екзархия е извоювана в резултат на църковно-национална борба на българския народ. През 1871 г. в Цариград Църковно- народния събор изработва екзархийски устав. На 16 февруари 1872 г. за екзарх е избран Антим I, видински митрополит. На 16 февруари 1872 г. Българската църква е обявена от Вселенската патриаршия за схизматична. Българската църква съдейства за обединението на българските земи. Воюва за културно единство и независимост на българския народ, противопоставя се на западно религиозно –политическа пропаганда. При обявяване на Руско-турската освободителна война Антим I е свален от османските власти заради симпатии към Русия и за екзарх е избран ловешкият митрополит Йосиф I. От 1915 г. Българската екзархия се управлява от Синод. През 1945 г. за екзарх е избран софийският митрополит Стефан I (до 1948 г.). От 10 май 1953 г. Българската екзархия преминава в патриаршия, за патриарх е избран пловдивският митрополит Кирил. От 1971 г. патриарх е Максим. |
1926 г.
|
1926 г.
Българският държавен външен заем, получен от правителството на А. Ляпчев на 21 декември 1926 г., е предоставен за настаняването и подпомагането на хилядите бежанци, дошли в България от отнетите и след Междусъюзническата война 1913 г. и Първата световна война 1914–1918 г. територии. Заемът е отпуснат от английски и американски банки и е в размер на 2 400 000 английски лири стерлинги и 4 500 000 щатски долара. Той е гарантиран от Обществото на народите, а изразходването му се контролира от комисаря на ОН французина Рене Шарон. Заемът трябва да бъде изплатен за 40 години при 7 % лихва. За да гарантира погасяването му, българското правителство е принудено да заложи част от приходите в държавния бюджет: акциза върху спирта, солта, содата, лимонадата и др. Срещу заема правителството на А. Ляпчев се задължава да предостави 132 000 ха земя за настаняването на бежанците. |
1923 г.
|
1922 г.
Работи като балетмайстор в Държавния ансамбъл за народни песни и танци в София в периода (1951 г.-1969 г.). От 1969 г. до 1974 г. е консултант и постановчик в ансамбъл „Пирин“. В годините между 1970 г.-1956 г. работи като хореограф в главна дирекция „Българска музика“. От 1974 г. е главен художествен ръководител на Държавен фолклорен ансамбъл „Тракия“ в Пловдив. От 1974 г. е преподавател по теория на българска хореография и български народни танци във ВМПИ в Пловдив. От 1976 г. е заместник-ректор на Института. Сред по-известните му хореографски постановки са: „Добруджанска танцова сюита“, „Тракийска сюита“, музикално-танцовата поема „Пирине мой“, танците „Куди“, „Овчар и Юда девойка“, „Пловдивски кокони“, импресията „Тъжачка“ и др. |
1919 г.
|
1918 г.
Бойто е директор на консерваторията в Парма от 1889 до 1897 г. |
1916 г.
|
1908 г.
|
1899 г.
|
1898 г.
Испано-американската война, избухва между САЩ и Испания по повод въстанието на о-в Куба (1898 г.). Унищожението на испанската флота при Манила и обсаждането на Сантяго са главни епизоди на войната. Испания губи богатите си колонии: Куба, Пуерто Рико и Филипинските о-ви, които минават под суверенитета на САЩ. |
1893 г.
Със заповед по военното ведомство е обявен Правилник за издаването и редактирането на списание „Войнишка сбирка“. Списание „Войнишка сбирка“ е първото военно литературно списание у нас. Основната му задача е да подпомага възпитанието на войниците в любов към отечеството и вярност към царя. Неоспоримо достойнство на списанието са поместените в него материали, които пресъздават героизма на българския народ по време на Сръбско-българската война. От август 1912 г. до декември 1913 г. поради избухването на Балканските войни списанието спира да излиза. |
1886 г.
|
1882 г.
|
1871 г.
|
1868 г.
По нареждане на Високата порта Патриаршията свиква събор (1858 г. – 16 февруари 1860 г.), за да внесе известни промени в своето управление. На него присъстват само трима представители на българските епархии. Съборът отхвърля дори и умереното искане на “старите” за назначаване в епархиите на владици, които да знаят езика на местното население. В знак на протест българските представители отказват да подпишат протоколите на събора. Църковно-националната борба се изостря все повече. В много селища населението не приема новоназначените гръцки владици. Упорството на Цариградската патриаршия убеждава българските водачи, че народът сам трябва да отхвърли открито нейната власт. На 3 април 1860 г. (Великден) Иларион Макариополски изпълнява народната воля и не споменава на тържествената служба името на гръцки патриарх. Великденската акция повдига духа на българския народ. От всички краища на България пристигат прошения, с които народът се отказва от Патриаршията и признава за свой духовен глава Иларион Макариополски. Скоро след това той е заточен отново заедно с присъединилите се към борбата Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски. Във всички български земи се провеждат митинги, гонят се владиците, населението не плаща църковните данъци. Критското въстание (1866-1869 г.), нарастването на революционния подем в България и преминаването на четите на П. Хитов и Филип Тотьо (1867 г.), на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868 г.) в България принуждават Високата порта да разреши църковно-националния въпрос в полза на българския народ. На 28 февруари 1870 г. е издаден ферман за учредяването на Българска екзархия. |
1865 г.
Композиторът Вилхелм Рихард Вагнер е роден на 22 май 1813 г. Той е създател на жанра – музикална драма. От 15-годишна възраст прави опити да композира. На 20 години е концертмайстор във Вюрцбург и последователно диригент в оперните театри в Магдебург, Кьонигсберг и Рига. Първата си опера „Феите“ завършва през 1834 г. Следват „Любовна забрана“, „Риенци“, „Летящият холандец“, „Танхойзер“ и „Лоенгрин“. Вместо традиционните арии и ансамбли пише големи музикални сцени, изградени с лайтмотивна техника. След революционните събития в Дрезден от 1849 г. емигрира в Швейцария, където живее 13 години. Там пише книгите „Изкуство и революция“, „Музика на бъдещето“, „Опера и драма“ и др. Започва работа върху тетралогията „Пръстенът на нибелунгите“, върху която работи близо 25 години, завършва операта „Тристан и Изолда“ и нахвърля скици на „Нюрнбергските майстори певци“. През 1861 г. се завръща в Германия. По инициатива на крал Лудвиг II в Байройт е построен театър за неговите опери, открит с тетралогията „Пръстенът на нибелунгите“ (1876 г.), която поставя началото на ежегодните Вагнерови тържества. Последната му опера е изпълнена на тези тържества през 1882 г. Вагнер сам пише текста за музикалните си драми, като черпи сюжетите им от немски средновековни легенди. Оркестърът, според Вагнер, е главното средство за дълбок и възвишен драматизъм. Оказва голямо влияние върху съвременната музика. Вагнер умира на 13 февруари 1883 г. във Венеция. |
1863 г.
|
1858 г.
|
1847 г.
|
1846 г.
|
1842 г.
Браилските бунтове са революционни акции на българската емиграция в Румъния за освобождение от османско иго с ръководен център Браила. Състоят се между 1841 г. и 1843 г. Първият от тях е организиран през 1841 г. Начело на него застават сръбският капитан Владислав Татич и българинът В. Хадживълков. Участниците в него се опитват да използват влошеното външно- и вътрешнополитическо положение на Османската империя след неуспешната за Високата порта Турско-египетска война 1839 г., за да вдигнат въстание в България. За целта е замислено прехвърлянето на една чета от Влашко и Молдова на българския бряг. В организирането й взимат участие редица български търговци и занаятчии. Към тях се присъединяват и известен брой гърци. За кратко време са събрани много доброволци, закупено е необходимото оръжие. В началото на юли 1841 г. бунтът е обявен в Браила. Прехвърлянето на четата в България обаче среща въоръжен отпор от страна на румънските власти, които се страхуват от усложнение на техните отношения с Османската империя. В резултат на сблъсък между румънските граничари и българските четници около 80 души от българите са убити, а останалата част са заловени и изпратени на каторжна работа в Румъния. Само малък брой от четниците успяват да се спасят и укрият. Противодействието от страна на румънските власти не попречва на замисъла на българските емигранти. След неуспеха на първата им акция, през август същата година те започват подготовката на нова. По това време в Браила пристига Г. С. Раковски, който се свързва с капитан Хаджи Ставри – пратеник на тесало-епирското революционно дружество, и установява контакт с главния организатор на новия бунт Г. Димитров Казак. Планът на акцията предвижда събирането на многохиляден отряд от Южна Бесарабия и вътрешността на Влашко и Молдова, който след това да мине през Браила и да увлече намиращите се там български и гръцки доброволци. Според предвидения план след като бъде разбит местния румънски гарнизон, отрядът е трябвало да се прехвърли през Дунав на българския бряг и да вдигне въстание. Румънските власти узнават за готвения план и вземат своевременни контрамерки. При опита им да арестуват през февруари 1842 г. Георги С. Раковски, който изпъква като най-главната фигура в тази акция, се стига до ново сражение със заговорниците. За да спаси заловените бунтовници, Г. С. Раковски се предава на румънските власти и е осъден на смърт. Тъй като притежава гръцки паспорт (под името Георги Македон), той е предаден на гръцките консулски власти. И след този неуспех действията на българската революционна емиграция за организиране на чета, която да вдигне въстание в България, не престават. През 1843 г. начело на новата акция в Браила застава А. Дешев. По същото време в други градове на Румъния дейност развиват П. Иванович, капитан Ст. Радович, Н. Филиповски (капитан дядо Никола) и др. Четниците отново трябва да се съсредоточат в Браила и да преминат р. Дунав на българския бряг. Но и този път румънските власти узнават и взимат мерки за осуетяването на бунта. През септември същата година организаторите на акцията са заловени и изпратени на каторжна работа в Румъния. Макар и безуспешни, Браилските бунтове имат важно значение в националнореволюционната борба на българския народ против османското робство. Те представляват сериозен опит за сътрудничество между балканските народи в тяхната съвместна борба против Османската империя. |
1841 г.
По нареждане на Високата порта румелийският управител Якуб паша пристига в Ниш, за да възстанови сигурността в района и за да провери на място положението на християнското население. Към укрилите се в Сърбия въстаници е отправен призив да се завърнат по родните си места. |
1819 г.
|
1809 г.
|
1794 г.
По време на Великата френска революция е основан Якобинския клуб (1789 г.). Наречен е на мястото на събранията в бившия доминикански манастир “Св. Яков” (на фр. Якоб). Скоро след основаването му се появяват много филиали по цялата територия на Франция. В зависимост от хода на революцията се изменя политическата ориентация на клуба. През юли 1791 г. от него излизат привържениците на конституционната монархия (феляните), през октомври 1792 г. напускат жирондистите. Ръководители на клуба стават буржоазните революционни демократи, привърженици на крайните радикални действия – якобинците. До преврата на 9-ти термидор (юли 1794 г.) Якобинския клуб е глава опора на Робеспиер и привържениците му. Закрит е през ноември 1794 г. Максимилиан Мари Изидор де Робеспиер е един от ръководителите на Великата Френска революция. Роден е на 6 май 1758 г. в Арас. Учи в колежа „Луи Велики“ в Париж. Завършва Юридическия факултет на Сорбоната. Приема идеите на просветителите, смята се за ученик и последовател на Ж.-Ж. Русо. След 1781 г . работи като адвокат в Арас, защитава подсъдими на политически процеси.Член е на Араската академия за наука и изкуство (1783 г.). Избран е за депутат в Генералните щати от третото съсловие на Арас. Привърженик е на радикалните идеи и действия по аграрния въпрос. Налага се като лидер на якобинците, ръководи борбата срещу жирондистите, изразяващи интересите на едрата буржоазия и склонни към съглашателство с аристокрацията. Теоретически обосновава революционна –демократична диктатура и терора като главно оръжие на революцията. Става жертва на заговор на своите политически противници, които организират преврат на 9 термидор (27 срещу 28 юли 1794 г.). Осъден е на смърт и на 18 юли 1794 г. е гилотиниран. |
1793 г.
|
1740 г.
Високата порта предоставя на Франция поредната капитулация, в която са фиксирани нови привилегии за пребиваващите в Османската империя френски поданици. Според член ХХ „търговци, драгомани и всички други лица, които пожелаят, да могат свободно да пристигат и отпътуват по морските и сухоземните пътища, за да продават, купуват и се запознават с нашата държава; нека да плащат обичайните и консулските такси, както са правили и по-рано, да не бъдат задържани по пътищата и да не бъдат подлагани на грубо отношение от страна на нашите адмирали, капитаните на нашите кораби и други лица, а също от страна на нашата войска…” Чл. LVI. Както и на френските търговци, така и на поданиците на Франция е разрешено да плащат само 3 % мито за стоките, внесени от техните страни в нашата държава, както и за стоките, изнасяни оттук… Чл. LХIV. Френските търговци и покровителстваните от Франция лица не са задължени да плащат мито за златните и сребърните монети, внасяни в нашата държава и изнасяни от нея…“ |
1580 г.
Умира Луиш ди Камоинш Камоенс – португалски поет. Той е роден през 1525 г. в Лисабон. Служи като войник в Мароко (1549 г.-1551 г.) и Индия (1553 г.-1570 г.). Лириката му е пронизана от усещането за дисхармонията в света. Автор е и на комедии, които пише в периода 1544 г.-1549 г. В тях, следвайки принципите на италианската хуманистична драма, прославя ренесансовия идеал за възвишената любов (“Филодемо”, публикувана 1587 г.), изобличава деспотизма на властта (“Цар Селевк”, публикувана през 1645 г.). Световна слава му донася епическата поема “Луизиада” (1572 г.), наречена на митичната Луиза, от която според легендата произхождат португалците. Прославя историята на Португалия, възвеличавайки стремежа на народа към разширяване на хоризонтите на познание на света и практическата дейност. Поемата “Луизиада” е едно от представителните произведения на ренесансовия хуманизъм. |
1190 г.
|
1041 г.
Алусиан е управител на Ерзерум. След като е заподозрян от византийците, избягва и отива при Петър Делян (син на цар Гавраил-Радомир), който вдигна въстание (1041 г.) в Западна България за отхвърляне на византийско иго. Делян го приема добре и го изпраща с войска против Солун. След неуспеха, който претърпява там, Алусиан ослепява Делян и се предава на византийците. Въстанието е потушено.
|