КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 10 ЮНИ

НАСА изстрелва първата част на “Спирит Роувър”, с което се поставя началото на изследването на Марс. Той представлява двоен робот, чиято задача е да търси информация за наличието на вода на Марс. Изпратен е на две части на 10 юни и 7 юли 2003 г.

Създава се Пактът за стабилност на Балканите. Целта е възстановяване на балканските държави след края на войната в Косово. Пактът за стабилност на Балканите е подписан от страните на Балканите, основните донорски държави и международни организации като Европейската Общност, Световната Банка (СБ), Европейската Банка за Възстановяване и Развитие (ЕБВР), Европейката Инвестиционна Банка (ЕИБ), Организацията за Икономическо Сътрудничество и Развитие (ОИСР).

Проектите в региона са подкрепяни и от НАТО и ОССЕ. В обсега на действията от октомври 2000 г. е включена и бивша Югославия. Координаторът се избира от външните министри на страните от ЕС с мандат от 4 год. – в периода 1999 г. – 2002 г. това е Бодо Хомбах, а от 2002 г. – Ерхард Бузек.

При включването си в Пакта страните дават обещание да полагат усилия за постигането на стабилност, икономическо развитие, борба с корупцията и защита на човешки права.

Целите на Пакта за стабилност са: допринасяне за стабилността в региона чрез финансиране на локални проекти, които да бъдат осъществени в рамките на т.нар. Югоизточна Европейска регионална работна група, състояща се от три работни маси: Работна маса по демокрация и човешки права (Работна маса 1 ); Работна маса по икономическо възстановяване, развитие и сътрудничество ( Работна маса 2 ); Работна маса по сигурността ( Работна маса 3). Очаква се възстановителните дейности да бъдат приключени в рамките на петгодишен период. Проектите са разделени на три пакета: Спешни, В близък план и Стандартни.

Всички проекти в Пакет “Спешни” са предварително предвидени да стартират до март 2001 г., докато тези от “ В близък план” – в рамките на следващите две години.

Сумите от 1,8 милиарда евро са одобрени на регионалната конференция на донорите, проведена през март 2000 г. в Брюксел. Донорската конференция обещава 0,6 милиарда допълнително за пакет “В близък план”.

На 10 и 17 юни са проведени първите свободни и демократични избори за VII ВНС. Спечелени са от БСП, която получава 52,75 % от гласовете (211 депутатски места), СДС – 36 % (144 депутатски места), ДПС – 5,75 % (23 депутатски места), БЗНС – 4 % (16 депутатски места), Отечественият съюз – 0,5 % (2 депутатски места), 2-ма независими, 1 от Отечествената партия, 1 от СДП (немарксисти).

Израелската армия се изтегля от Ливан след 1099 дни окупация.

НАСА изпраща “Радио Астрономичен Изследовател 49” в орбита около Луната. Апаратът има за цел не да взима проби от Луната, а да блокира радио смущенията от Земята.

СССР прекъсва дипломатическите си отношения с Израел заради започнатата от Йерусалим Шестдневна война срещу Сирия, Египет и Йордания. Дипломатическите отношения са възстановени едва през 1991 г.

Учреден е Съюзът на юристите в България (СЮБ). Съюзът е основан като доброволна, независима обществена и творческа организация, обединяваща лица с висше юридическо образование. Той е правоприемник на Кооперативно дружество „Дом на българските правници“, основано през 1925 г.

Съюзът на юристите в България е най- голямата юридическа неправителствена организация с над 2550 членове- юристи от всички правни професии, организирани в 40 дружества, в цялата страна.

В своята дейност Съюзът се ръководи от демократичните принципи за гарантиране и защита на правата и свободите на гражданите, според Конституцията и международните споразумения за изграждане на страната ни като демократична и правова държава.

СЮБ защитава правата и интересите на юристите, съдейства за повишаване на квалификацията им . Работи за издигане на правната култура на населението. За постигане на своите задачи СЮБ изучава ефективността на действащото законодателство и осъществява съвместна дейност с други организации на юристи, със специализирани държавни органи, научни институти и обществени организации и участва в международни прояви, свързани с дейността му.

Съюзът на българските юристи членува в редица международни организации. Основната му международна дейност е свързана с две от тях – Международната асоциация на юристите демократи (МАЮД) и Европейската асоциация на юристите за демокрация и човешки права.

В МАЮД членството на Съюза на юристите в България датира от учредяването му през 1966 г. Оттогава СЮБ участва активно в дейността на асоциацията и негови представители са членове на Международното бюро.

През 1993 г. СЮБ става един от учредителите на Европейската асоциация на юристите за демокрация и права на човека заедно с Франция, Германия, Великобритания, Италия и Швейцария. Членове на ИБ на СЮБ са и членове на Административния съвет на асоциацията.

В Шумен е създаден Висш педагогически институт като филиал на Софийския университет „Климент Охридски“. През 1971 г. той става самостоятелно висше училище с три основни факултета – филологически, природо-математически и педагогически. Днес Шуменският университет “Епископ Константин Преславски” включва в структурата си пет учебни звена (четири факултета и Педагогически колеж), в които са обхванати основните области на класическата университетска наука в хуманитарното, природоматематическото и педагогическото направление. В съответствие с държавните нормативни документи обучението на студентите се осъществява по учебни планове и програми за образователно- квалификационните степени специалист, бакалавър и магистър.

Умира Сигрит Унсет – норвежка писателка. Тя е роден на 20 май 1882 г. През 1928 г. получава Нобелов награда за историческата трилогия “Кристин, дъщерята на Лавранс” (1920-1922 г.). В повестта “Фру Марта Еули” (1907 г. ) е застъпена една от основните теми в творчеството й – еманципацията на жените (романа “Щастлива възраст”, 1908 г., и др.). В повестта “Вига-Льот и Вигтист” (1909 г.), в романите “Йени” (1911 г.), “Пролет” (1914 г.) и др. се съчетават реалистични и романтични тенденции. Издава романите: “Улаф, синът на Еудюн” (т. 1-4, 1925-1927 г.), “Ида-Елисабет” (1932 г.), есета (“Етапи”, 1929 г.), разкази.

Хари Труман става първият американски президент, посетил Канада.

Труман е 33-ият президент на САЩ. Работи като писар, счетоводител, фермер, собственик на галантериен магазин. Завършва право. Участва в Първата световна война (1914-1918 г.). Работи като съдия, председател на окръжния съд в щата Мисури (1926-1934 г.). В периода 1934-1944 г. става сенатор. От януари 1945 г. е вицепрезидент. Труман дава заповедта за атомната бомбардировка на японските градове Хирошима и Нагазаки (август 1945 г.). Участва в Потсдамската среща и подписва Потсдамските споразумения. След Втората световна война е принуден от агресивността на Й. В. Сталин да вземе курс за защита на демокрацията, свободата и независимостта на народите в Западна Европа и други части на света. Започва икономическа помощ на САЩ за възстановяване на разрушената от войната икономика на западноевропейски страни (доктрина “Труман”, план “Маршал”). Организира борбата на американското общество срещу тоталното настъпление на комунизма.

Направен е неуспешен опит на главния секретар на БРСДП Коста Лулчев да проведе конгрес на партията и да отстрани левите сили от ръководството й.

Коста Андреев Лулчев е политически и обществен деец. Роден е на 9 март 1882 г. в Оряхово. Още като юноша влиза в редовете на БРСДП, след нейното разцепление през 1903 г. преминава към широките социалисти. Един от ръководните й дейци, Лучев е избран през 1924 г. за член, а по-късно и за секретар на ЦК на БРСДП (о). От 1913 г. до 1931 г. всяка година е избиран за народен представител. След 9 септември 1944 г. като главен секретар на БРСДП е нейн представител в Националния комитет на Отечествения фронт. Представител на дясното крило в партията, през юни 1945 г. Лучев оглавява отцепилата се опозиционна БРСДП (о). Избран е за народен представител в VI ВНС. Прекратява политическата си дейност след разтурянето на опозиционните политически партии през 1947 г.

В изпълнение на договора за взаимопомощ с нацистка Германия Италия обявява война на Франция и Великобритания. Норвегия капитулира пред немската армия.

Роден е Джеймс Макдивит – американски астронавт, бригаден генерал в оставка. Лети на космическия кораб “Джемини-4” (юни 1965 г.) и “Аполо-9” (март 1969 г.).

Роден е Коста Димитров Цонев – български актьор. През 1952 г. завършва ВИТИЗ (НАТФИЗ) в класа на проф. Ст. Сърчаджиев. Завършил е ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ (сега НАТФИЗ).

От 1952 г. започва кариерата му на актьор в театъра, киното, естрадата, радиото и телевизията.

По-важни роли в театъра: Дон Жуан („Каменният гост“ от Пушкин); Найден Баров („Вяра“ от Т. Генов); Меки Ножа („Опера за три гроша“ от Б. Брехт); Ричард („Ричард ІІІ и Жак в „Както ви хареса“ от Шекспир); Чорбаджи Петко („Първите“ от П.Ю.Тодоров; Героят („Картотека“ от Т. Ружевич); Рене Галимар („Мадам Бътерфлай от А.Д.Уднг).

Участва във филмите: „Сватбите на Йоан-Асен“, „Спасението“, „Дом за нашите деца“, „Земя за прицел“ и др.

Роли в телевизионни постановки: „Дон Кихот или Човекът от Ламанча“, „Историята на един кон“, „Делото Опенхаймер“ и др.

Има три награди за най-добри роли в киното и три за най-добри роли в театъра.

През 2001 г. започва политическата му кариера, когато се включва в листата на НДСВ за парламентарните избори и е избран за депутат в XXXIX НС. През 2005 – отново избран за народен представител (от Сливен) от листата на НДСВ.

Архиерейско събрание на митрополитите и епископите на Българската екзархия обсъжда възможностите за вдигане на схизмата от Екзархията.

Българската екзархия е върховна национална организация (до 1953 г.) на Българската православна църква. Тя е учредена със султански ферман на 27 февруари 1870 г. Българската екзархия е извоювана в резултат на църковно-национална борба на българския народ. През 1871 г. в Цариград Църковно- народния събор изработва екзархийски устав. На 16 февруари 1872 г. за екзарх е избран Антим I, видински митрополит. На 16 февруари 1872 г. Българската църква е обявена от Вселенската патриаршия за схизматична. Българската църква съдейства за обединението на българските земи. Воюва за културно единство и независимост на българския народ, противопоставя се на западно религиозно –политическа пропаганда. При обявяване на Руско-турската освободителна война Антим I е свален от османските власти заради симпатии към Русия и за екзарх е избран ловешкият митрополит Йосиф I. От 1915 г. Българската екзархия се управлява от Синод. През 1945 г. за екзарх е избран софийският митрополит Стефан I (до 1948 г.). От 10 май 1953 г. Българската екзархия преминава в патриаршия, за патриарх е избран пловдивският митрополит Кирил. От 1971 г. патриарх е Максим.

Умира Антонио Гауди – испански архитект. Той е най-видният представител на модернизма в архитектурата. Роден е на 26 юни 1852 г. Творчеството му оказва значително влияние в европейска архитектура. Преосмисля предшестващите стилове в конструктивно отношение и употребява, работейки в исторически стилове, нови строителни методи и материали. Основните му постройки се намират в Барселона.

Съветът на ОН взема решение за отпускане на бежански заем на България.

Българският държавен външен заем, получен от правителството на А. Ляпчев на 21 декември 1926 г., е предоставен за настаняването и подпомагането на хилядите бежанци, дошли в България от отнетите и след Междусъюзническата война 1913 г. и Първата световна война 1914–1918 г. територии. Заемът е отпуснат от английски и американски банки и е в размер на 2 400 000 английски лири стерлинги и 4 500 000 щатски долара. Той е гарантиран от Обществото на народите, а изразходването му се контролира от комисаря на ОН французина Рене Шарон. Заемът трябва да бъде изплатен за 40 години при 7 % лихва. За да гарантира погасяването му, българското правителство е принудено да заложи част от приходите в държавния бюджет: акциза върху спирта, солта, содата, лимонадата и др. Срещу заема правителството на А. Ляпчев се задължава да предостави 132 000 ха земя за настаняването на бежанците.

Роден е Робърт Максуел – британски медиен магнат. Истинското му име е Ян Лодвик Хох. Той е водещ издател, основател и собственик на вестникарско обединение “Mirror Newspaper Group” и на издателския концерн “Maxwell Communication Corporation”. Роден е в еврейско семейство. През 1938 г. се преселва да живее в Унгария, по-късно във Франция и Великобритания (1940 г.), за да се спаси от нацистите. Името Робърт Максуел приема през 1943 г. Създава издания за научна и техническа литература от серията “Пергамон прес” (1949 г.). През 1980 г. се сдобива с полиграфическото обединение “British Printing Group”, през 1984 г. – с британския вестник “Дейли мирър”. През 1987 г. има 12,5% от акциите на френската телекомпания “ТФ-1”, през 1988 г. става собственик на американска банка с данни “Official Airlines Guide” и издателското обединение “Macmillan”. Разширяването на бизнеса му води до големи финансови затруднения. Към края на 1990 г. дълговете на Робърт Максуел са около 3 млрд. долара. Постепенно той разпродава печатници, издателства, инвестира в сп. “European”. Умира при неизяснени обстоятелства. Тялото му е открито в морето, близо до яхтата му на 5 ноември 1991 г. в близост до Канарски о-ви. Впоследствие по-голямата част от собствеността му е ликвидирана.

Роден е Кирил Дженев – хореограф. През 1950 г. той завършва Икономическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

Работи като балетмайстор в Държавния ансамбъл за народни песни и танци в София в периода (1951 г.-1969 г.). От 1969 г. до 1974 г. е консултант и постановчик в ансамбъл „Пирин“. В годините между 1970 г.-1956 г. работи като хореограф в главна дирекция „Българска музика“. От 1974 г. е главен художествен ръководител на Държавен фолклорен ансамбъл „Тракия“ в Пловдив. От 1974 г. е преподавател по теория на българска хореография и български народни танци във ВМПИ в Пловдив. От 1976 г. е заместник-ректор на Института. Сред по-известните му хореографски постановки са: „Добруджанска танцова сюита“, „Тракийска сюита“, музикално-танцовата поема „Пирине мой“, танците „Куди“, „Овчар и Юда девойка“, „Пловдивски кокони“, импресията „Тъжачка“ и др.

От 10 до 17 юни се състои първа сесия на Върховния съвет на труда към Министерския съвет. Препоръчва се въвеждане на 8-часов работен ден, направено с царски указ на 24 същият месец.

Умира Ариго Бойто – италиански поет, успешен журналист, новелист и композитор. Той е роден в Падуа и учи музика в италианската консерватория. Бойто е най-известен със своите оперни либрета и собствената си опера “Мефистофел”, базирана на “Фауст” на Гьоте. Нейната премиера е на 3 март 1868 г., като не се приема добре и предизвиква намесата на полицията. По-късно той прави преработка на операта, която е по-успешна. Това е единствената му опера, която се поставя до днес. Композиторът създава малко музика: допълва и по-късно унищожава “Еро е Леандро”, оставя недовършена операта “Нерон”, върху която работи след 1877 г. Освен че пише либрета за оперите си, под името “Тобиа Готиа”, Бойто пише музика за други композитори като Верди и Амилкар Пончиели за неговата “Ла Джоконда”. Работи върху “Химн на нациите”(1862 г.), “Симон Боканегра”, “Отело” (1887 г.) и “Фалстаф”(1893 г.) на Верди.

Бойто е директор на консерваторията в Парма от 1889 до 1897 г.

Започва Великото арабско въстание в Мека. Направен е опит от Фейсал за обединение на арабските племена срещу турците. Големи кервани от камили изминават 1000 мили за един месец през най-суровата пустиня. Описани са няколко въстанически нападения над турската железопътна линия, което играе важна роля за крайната победа.

В периода 9 – 10 юни на среща в Ревал (Талин) английският крал Едуард VII (на снимката) и руският император Николай II се договарят за общ натиск върху Османската империя за нови реформи в Македония.

Умира Ернест Шосон – френски композитор. Той е роден на 21 януари 1855 г. в Париж. Завършва Парижката консерватория през 1883 г., където е ученик е на Ж. Масне и С. Франк. От 1889 г. е секретар на Националното музикално общество. Най-известното му произведение е “Поема за цигулка и оркестър” от 1896 г. От оперите му на сцена е поставена само “Крал Артус” – през 1903 г. в Брюксел, театър “Де ла Моне”. Шосон пише симфония (1890 г.), музика към драмата на Шекспир “Буря” (1888 г.), вокално-симфонични произведения (“Поема за любовта и морето”, 1882 г.-1892 г.), хорови песни, пиеси за пиано и др.

По време на испано-американската война САЩ извършват десант в кубинския залив Гуантанамо. След претърпяното поражение Испания губи всички свои колонии в Карибския басейн и Тихия океан.

Испано-американската война, избухва между САЩ и Испания по повод въстанието на о-в Куба (1898 г.). Унищожението на испанската флота при Манила и обсаждането на Сантяго са главни епизоди на войната. Испания губи богатите си колонии: Куба, Пуерто Рико и Филипинските о-ви, които минават под суверенитета на САЩ.

Със заповед по военното ведомство е обявен Правилник за издаването и редактирането на списание „Войнишка сбирка“.

Списание „Войнишка сбирка“ е първото военно литературно списание у нас. Основната му задача е да подпомага възпитанието на войниците в любов към отечеството и вярност към царя. Неоспоримо достойнство на списанието са поместените в него материали, които пресъздават героизма на българския народ по време на Сръбско-българската война. От август 1912 г. до декември 1913 г. поради избухването на Балканските войни списанието спира да излиза.

Изригва вулканът Таравера в Нова Зеландия, като убива 153 души и разрушава известната туристическа атракция “Розови и бели тераси”. Погребани са морските селища Мура, Те Арики и Уайроа, като хора са били изравяни изпод 10-метровия слой прах и пепел.

С княжески указ е създадено Министерство на обществените сгради, земеделието и търговията. За неговото създаване се говори още на Учредителното събрание 1879 г., то не фигурира в чл. 161. от Търновската конституция. Учредяването му става през режима на пълномощията със съгласието на държавния глава. Състои се от 3 отдела: строителен, железопътен и земеделски. Занимава се със строеж, поправка и поддръжка на всички видове пътища, мостове, крайбрежия, пристанища и др., пресушаване на блатисти местности, напояване и всички останали напоителни работи, строеж и поддръжка на сгради и др. През 1884 г. отделът земеделие и търговия преминава към Министерството на финансите. Закрито на 15 януари 1885 г., без да успее да разгърне някаква по-особена дейност. Все пак неговото дело са законопроектът за публичните търгове, законът за черкезките и татарските земи, законът за заменяне на натуралния десятък с поземлен паричен данък и др.

Христо Ботев издава в Браила първия брой на в. „Дума на българските емигранти“. Мотото на вестника е „Истината е свята. Свободата е мила.“ Христо Ботев успява да отпечата само пет броя от вестника.

Високата порта предлага на Патриаршията проект от 6 точки за уреждане на българския църковен въпрос.

По нареждане на Високата порта Патриаршията свиква събор (1858 г. – 16 февруари 1860 г.), за да внесе известни промени в своето управление. На него присъстват само трима представители на българските епархии. Съборът отхвърля дори и умереното искане на “старите” за назначаване в епархиите на владици, които да знаят езика на местното население. В знак на протест българските представители отказват да подпишат протоколите на събора. Църковно-националната борба се изостря все повече. В много селища населението не приема новоназначените гръцки владици. Упорството на Цариградската патриаршия убеждава българските водачи, че народът сам трябва да отхвърли открито нейната власт. На 3 април 1860 г. (Великден) Иларион Макариополски изпълнява народната воля и не споменава на тържествената служба името на гръцки патриарх. Великденската акция повдига духа на българския народ. От всички краища на България пристигат прошения, с които народът се отказва от Патриаршията и признава за свой духовен глава Иларион Макариополски. Скоро след това той е заточен отново заедно с присъединилите се към борбата Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски. Във всички български земи се провеждат митинги, гонят се владиците, населението не плаща църковните данъци.

Критското въстание (1866-1869 г.), нарастването на революционния подем в България и преминаването на четите на П. Хитов и Филип Тотьо (1867 г.), на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868 г.) в България принуждават Високата порта да разреши църковно-националния въпрос в полза на българския народ. На 28 февруари 1870 г. е издаден ферман за учредяването на Българска екзархия.

В Мюнхен се състои премиерата на операта “Тристан и Изолда” от Рихард Вагнер.

Композиторът Вилхелм Рихард Вагнер е роден на 22 май 1813 г. Той е създател на жанра – музикална драма. От 15-годишна възраст прави опити да композира. На 20 години е концертмайстор във Вюрцбург и последователно диригент в оперните театри в Магдебург, Кьонигсберг и Рига. Първата си опера „Феите“ завършва през 1834 г. Следват „Любовна забрана“, „Риенци“, „Летящият холандец“, „Танхойзер“ и „Лоенгрин“. Вместо традиционните арии и ансамбли пише големи музикални сцени, изградени с лайтмотивна техника. След революционните събития в Дрезден от 1849 г. емигрира в Швейцария, където живее 13 години. Там пише книгите „Изкуство и революция“, „Музика на бъдещето“, „Опера и драма“ и др. Започва работа върху тетралогията „Пръстенът на нибелунгите“, върху която работи близо 25 години, завършва операта „Тристан и Изолда“ и нахвърля скици на „Нюрнбергските майстори певци“. През 1861 г. се завръща в Германия. По инициатива на крал Лудвиг II в Байройт е построен театър за неговите опери, открит с тетралогията „Пръстенът на нибелунгите“ (1876 г.), която поставя началото на ежегодните Вагнерови тържества. Последната му опера е изпълнена на тези тържества през 1882 г. Вагнер сам пише текста за музикалните си драми, като черпи сюжетите им от немски средновековни легенди. Оркестърът, според Вагнер, е главното средство за дълбок и възвишен драматизъм. Оказва голямо влияние върху съвременната музика. Вагнер умира на 13 февруари 1883 г. във Венеция.

Френската армия завзема столицата на Мексико и поставя там свое управление начело с Максимилиан фон Хабсбург. Законният президент на страната Бенито Хуарес започва партизанска война, която завършва с победа четири години по-късно.

Умира Робърт Браун – английски ботаник с особен принос за съставяне на класификацията на растенията. За първи път описва вярно ядрото на растителната клетка. През 1827 г. открива Брауновото движение.

Излиза първият брой на вестник “Чикаго трибюн”.

По време на Мексиканско-Американската война Калифорнийската република обявява независимостта си от Мексико. Войната се води от 1846 до 1848 г., често наричана “Войната на господин Полк” или просто Мексиканската война. Най-важното последствие е Мексиканската цесия, продажба на мексиканските територии Калифорния и Ню Мексико на Съединените Щати, и признаването на анексията на Република Тексас.

В дните от 1 до 10 юни в Букурещ се провежда съдебният процес срещу организаторите на Втория браилски бунт.

Браилските бунтове са революционни акции на българската емиграция в Румъния за освобождение от османско иго с ръководен център Браила. Състоят се между 1841 г. и 1843 г. Първият от тях е организиран през 1841 г. Начело на него застават сръбският капитан Владислав Татич и българинът В. Хадживълков. Участниците в него се опитват да използват влошеното външно- и вътрешнополитическо положение на Османската империя след неуспешната за Високата порта Турско-египетска война 1839 г., за да вдигнат въстание в България. За целта е замислено прехвърлянето на една чета от Влашко и Молдова на българския бряг. В организирането й взимат участие редица български търговци и занаятчии. Към тях се присъединяват и известен брой гърци. За кратко време са събрани много доброволци, закупено е необходимото оръжие. В началото на юли 1841 г. бунтът е обявен в Браила. Прехвърлянето на четата в България обаче среща въоръжен отпор от страна на румънските власти, които се страхуват от усложнение на техните отношения с Османската империя. В резултат на сблъсък между румънските граничари и българските четници около 80 души от българите са убити, а останалата част са заловени и изпратени на каторжна работа в Румъния. Само малък брой от четниците успяват да се спасят и укрият.

Противодействието от страна на румънските власти не попречва на замисъла на българските емигранти. След неуспеха на първата им акция, през август същата година те започват подготовката на нова. По това време в Браила пристига Г. С. Раковски, който се свързва с капитан Хаджи Ставри – пратеник на тесало-епирското революционно дружество, и установява контакт с главния организатор на новия бунт Г. Димитров Казак. Планът на акцията предвижда събирането на многохиляден отряд от Южна Бесарабия и вътрешността на Влашко и Молдова, който след това да мине през Браила и да увлече намиращите се там български и гръцки доброволци. Според предвидения план след като бъде разбит местния румънски гарнизон, отрядът е трябвало да се прехвърли през Дунав на българския бряг и да вдигне въстание. Румънските власти узнават за готвения план и вземат своевременни контрамерки. При опита им да арестуват през февруари 1842 г. Георги С. Раковски, който изпъква като най-главната фигура в тази акция, се стига до ново сражение със заговорниците. За да спаси заловените бунтовници, Г. С. Раковски се предава на румънските власти и е осъден на смърт. Тъй като притежава гръцки паспорт (под името Георги Македон), той е предаден на гръцките консулски власти.

И след този неуспех действията на българската революционна емиграция за организиране на чета, която да вдигне въстание в България, не престават. През 1843 г. начело на новата акция в Браила застава А. Дешев. По същото време в други градове на Румъния дейност развиват П. Иванович, капитан Ст. Радович, Н. Филиповски (капитан дядо Никола) и др. Четниците отново трябва да се съсредоточат в Браила и да преминат р. Дунав на българския бряг. Но и този път румънските власти узнават и взимат мерки за осуетяването на бунта. През септември същата година организаторите на акцията са заловени и изпратени на каторжна работа в Румъния.

Макар и безуспешни, Браилските бунтове имат важно значение в националнореволюционната борба на българския народ против османското робство. Те представляват сериозен опит за сътрудничество между балканските народи в тяхната съвместна борба против Османската империя.

По нареждане на Високата порта румелийският управител Якуб паша пристига в Ниш, за да възстанови сигурността в района и за да провери на място положението на християнското население. Към укрилите се в Сърбия въстаници е отправен призив да се завърнат по родните си места.

Роден е Жан Дезире Гюстав Курбе – френски художник, реалист. Пристига в Париж през 1839 г. и за кратко посещава ателиетата на К. Щейнбейн и О. Хес. Представя в Парижкия салон от 1844 г. Създава жанрови композиции, портрети, пейзажи и натюрморти (“Каменари”, “Предачка”, “Художническо ателие”). Взема активно участие в Парижката комуна през 1871 г. След разгрома емигрира в Швейцария.

Наполеон Бонапарт е отлъчен от църквата от папа Пий VII, след като френската армия окупира Италия и обявява папската област за френска територия. В отговор Наполеон арестува папата, който остава пленник до 1814 г.

Якобинската диктатура във Франция достига своя връх с приемането на закона за реорганизиране на революционния трибунал, според който се забранява изслушването на свидетели и единственото наказание става смъртната присъда. За 49-те дни от приемането на закона до падането на якобинския водач Робеспиер са изпълнени 1376 смъртни присъди.

По време на Великата френска революция е основан Якобинския клуб (1789 г.). Наречен е на мястото на събранията в бившия доминикански манастир “Св. Яков” (на фр. Якоб). Скоро след основаването му се появяват много филиали по цялата територия на Франция. В зависимост от хода на революцията се изменя политическата ориентация на клуба. През юли 1791 г. от него излизат привържениците на конституционната монархия (феляните), през октомври 1792 г. напускат жирондистите. Ръководители на клуба стават буржоазните революционни демократи, привърженици на крайните радикални действия – якобинците. До преврата на 9-ти термидор (юли 1794 г.) Якобинския клуб е глава опора на Робеспиер и привържениците му. Закрит е през ноември 1794 г.

Максимилиан Мари Изидор де Робеспиер е един от ръководителите на Великата Френска революция. Роден е на 6 май 1758 г. в Арас. Учи в колежа „Луи Велики“ в Париж. Завършва Юридическия факултет на Сорбоната. Приема идеите на просветителите, смята се за ученик и последовател на Ж.-Ж. Русо. След 1781 г . работи като адвокат в Арас, защитава подсъдими на политически процеси.Член е на Араската академия за наука и изкуство (1783 г.). Избран е за депутат в Генералните щати от третото съсловие на Арас. Привърженик е на радикалните идеи и действия по аграрния въпрос. Налага се като лидер на якобинците, ръководи борбата срещу жирондистите, изразяващи интересите на едрата буржоазия и склонни към съглашателство с аристокрацията. Теоретически обосновава революционна –демократична диктатура и терора като главно оръжие на революцията. Става жертва на заговор на своите политически противници, които организират преврат на 9 термидор (27 срещу 28 юли 1794 г.). Осъден е на смърт и на 18 юли 1794 г. е гилотиниран.

Столицата на САЩ е преместена от Филаделфия във Вашингтон. До тогава двата града са главните претенденти за столица. След като са построени необходимите сгради и пътища, правителството официално се премества в новия “Дистрикт Ъф Колумбия” на 17 ноември 1800 г. Градът е наречен Вашингтон в чест на първия президент на САЩ Джордж Вашингтон.

Високата порта предоставя на Франция поредната капитулация, в която са фиксирани нови привилегии за пребиваващите в Османската империя френски поданици. Според член ХХ „търговци, драгомани и всички други лица, които пожелаят, да могат свободно да пристигат и отпътуват по морските и сухоземните пътища, за да продават, купуват и се запознават с нашата държава; нека да плащат обичайните и консулските такси, както са правили и по-рано, да не бъдат задържани по пътищата и да не бъдат подлагани на грубо отношение от страна на нашите адмирали, капитаните на нашите кораби и други лица, а също от страна на нашата войска…” Чл. LVI. Както и на френските търговци, така и на поданиците на Франция е разрешено да плащат само 3 % мито за стоките, внесени от техните страни в нашата държава, както и за стоките, изнасяни оттук… Чл. LХIV. Френските търговци и покровителстваните от Франция лица не са задължени да плащат мито за златните и сребърните монети, внасяни в нашата държава и изнасяни от нея…“

Умира Луиш ди Камоинш Камоенс – португалски поет. Той е роден през 1525 г. в Лисабон. Служи като войник в Мароко (1549 г.-1551 г.) и Индия (1553 г.-1570 г.). Лириката му е пронизана от усещането за дисхармонията в света. Автор е и на комедии, които пише в периода 1544 г.-1549 г. В тях, следвайки принципите на италианската хуманистична драма, прославя ренесансовия идеал за възвишената любов (“Филодемо”, публикувана 1587 г.), изобличава деспотизма на властта (“Цар Селевк”, публикувана през 1645 г.). Световна слава му донася епическата поема “Луизиада” (1572 г.), наречена на митичната Луиза, от която според легендата произхождат португалците.

Прославя историята на Португалия, възвеличавайки стремежа на народа към разширяване на хоризонтите на познание на света и практическата дейност. Поемата “Луизиада” е едно от представителните произведения на ренесансовия хуманизъм.

Умира Фридрих I Барбароса – германски крал (от 1152 г.), император (от 1155 г.), от династията на Щауфените. Стреми се да укрепи кралската власт, изисквайки от феодалите да носят имперската военна служба (закон от 1158 г.). Опитва се да създаде единен кралски домен в Югозападна Германия. Стреми се да подчини ломбардските градове и да ги обложи с данъци. Провежда 5 военни похода в Италия. При Фридрих I Свещената Римска империя постига най-големия си разцвет, но политиката му на лавиране между съперничещите си феодални групировки води до отслабване на кралската власт. Загива по време на Третия кръстоносен поход (удавил се в малоазиатската р. Салет).

Във въстаническия лагер на българите близо до Битоля пристига Алусиан, вторият син на българския цар Иван Владислав. Съвременните историци продължават да спорят дали неговото пристигане при въстаниците е негова собствена инициатива или е ход на ромейската дипломация. Царският произход му осигурява почетно място във въстаническия лагер.

Алусиан е управител на Ерзерум. След като е заподозрян от византийците, избягва и отива при Петър Делян (син на цар Гавраил-Радомир), който вдигна въстание (1041 г.) в Западна България за отхвърляне на византийско иго. Делян го приема добре и го изпраща с войска против Солун. След неуспеха, който претърпява там, Алусиан ослепява Делян и се предава на византийците. Въстанието е потушено.