Въпреки орязването им през април 2026 г. на изборите активността на българите зад граница се увеличи с 25%
Ще се увеличат ли секциите, а оттам и избирателната активност, ако падне ограничението за до 20 места за гласуване извън дипломатическите и консулските служби в страните извън Европейския съюз?
Това предстои да видим на президентския вот наесен, след като промяната е заложена в предложението на “Прогресивна България” за бърз ремонт на Изборния кодекс. То вече бе прието на първо четене от правната комисия.
Така условията за разкриване на секции в страните извън ЕС вече ще бъдат като за европейските. В момента извън дипломатическо или консулско представителство се образуват секции ако не по-малко от 40 избиратели са подали заявление навреме, или в които на проведен до 5 г. преди изборния ден вот е имало поне една секция с не по-малко от 100 гласоподаватели.
С приемането на промяната ограничението за до 20 секции в страните извън ЕС издържа само едни избори – тези през април. То беше въведено буквално месец преди старта на предизборната кампания през март, но някак напук на него на предсрочния вот на 19 април бе забелязана особена активност в страните извън ЕС – цели 25% повече са бюлетините, пуснати от сънародниците ни там.
През април българите в чужбина имаха право да гласуват в 493 секции в 55 държави. Правилото за до 20 секции извън дипломатическите ни представителства в Турция, Великобритания, САЩ и другите страни извън ЕС бе прието в 51-ия парламент от ГЕРБ, БСП, ИТН и “Възраждане”. Тогава никой не обясни защо бе избрана цифрата 20. При предишното ограничение, което важеше от 2016 до 2021 г., секциите бяха заковани на 35 в страните извън ЕС. Така през октомври 2024 г. секциите навън са били 719 в 57 държави.
Любопитното е, че въпреки намаляването на секциите с 32% през април 2026 г. активността на българите зад граница се увеличи с 25% – тази година до урните са отишли 196 311 души. Този интерес е рекорден, тъй като
за последните 12 г. има само един случай с повече гласували
– над 230 хил. бюлетини през ноември 2021 г., но тогава изборите бяха 2 в 1 с президентските.
По-високата активност на българите в чужбина се дължи основно на сънародниците ни в ЕС. В Турция например гласувалите са значително по-малко – през 2024 г. до урните са отишли 48 010 души, а през 2026 г. – около 33 хиляди. Не така стоят обаче нещата във Великобритания, където преди 2 г. действителните гласове са били 21,3 хиляди, а тази година – 26,8 хил., и в САЩ – със съответно 8790 и 9753.
Причините за това вероятно са няколко: големите протести през декември, довели до падането на кабинета “Желязков”, вълна от поддръжници на проекта на Румен Радев и амбицирани българи навън, ядосани на ограничението, наложено им от старата власт.
Сега четири от шест формации в парламента предлагат отпадане на това ограничение: освен “Прогресивна България” това искат и от ДПС, “Демократична България” и “Продължаваме промяната”. Така че по всичко личи, че то ще отпадне от Изборния кодекс.
Има разлика в идеите им обаче как да се формират секциите. ДПС, ПП и ДБ предлагат законът да се върне в стария му вид, т.е. секция да се разкрива при подадени минимум 40 заявления, както и на местата, където на предишни избори са гласували поне 100 души. Това не би намалило броя на секциите значително, но би направило подаването на заявления още по-важно, понеже иначе квартали и градове биха останали без разкрита такава.
Какво означава това за президентските избори наесен?
На вота през април 155 места в чужбина са отговаряли на условията за разкриване на секция, като са имали над 40 желаещи да гласуват там. Най-много са във Великобритания – 66, останалите са Турция – 55, и САЩ – 34, но заради промените в кодекса максималните разрешени бяха до 20 извън дипломатическите ни служби. За да може ощетените хора да са минимален брой, в някои посолства и консулства бяха разкрити по няколко секции. И така имаше 28 секции във Великобритания (7 в посолството в Лондон и едно в консулството в Единбург), 27 в Турция (3 в посолството в Анкара, 2 в Генералното консулство в Истанбул, по едно в Консулската канцелария в Бурса и Генералното консулство в Одрин) и 24 в САЩ (1 в посолството във Вашингтон и по едно в генералните консулства в Лос Анджелис, Ню Йорк и Чикаго). Местата на секциите бяха определени по препоръки на посолствата и външното министерство, понеже те са наясно с местните условия, транспортната свързаност, натовареността и организационната възможност за произвеждане на изборите.
За сравнение, на предходните избори през октомври 2024 г. секциите в тези държави са били съответно 168 във Великобритания, 112 в Турция и 53 в САЩ.
През 2026 г. подадените заявления на желаещи да гласуват в чужбина са били повече от тези през есента на 2024 г., но все пак секциите с 40+ заявления в тези три държави са били само 155 при 333 разкрити секции преди две години. Това означава, че много от тях са били създадени само заради условието на предходни избори там да са гласували поне 100 души. Тоест ако “Прогресивна България” не приемат да върнат това условие, то на президентските избори наесен секциите отново ще са доста по-малко спрямо 2024 г.
Освен повече секции сънародниците ни в чужбина искат да имат и свой избирателен район. И сега той фигурира в Изборния кодекс, но без разписани правила, а само, че трябва да започне да функционира през 2028 г. От ПБ обаче предлагат съвсем да отпадне. “Има ясни проблеми и препятствия район “Чужбина” да бъде въведен. Едно от тях е, че не можем да обособим ясни граници на този изборен корпус в чужбина, тъй като просто
нямаме ясната представа къде се намират българските граждани,
нямаме точната статистика”, обясни преди дни депутатът от ПБ Димитър Петров пред БНТ.
За избирателен район извън страната се говори от години, но проблемите с формирането му са доста. Първо, действително държавата няма достатъчно точна информация къде и колко са българите навън. Второ, няма разбирателство между партиите колко депутати трябва да бъдат избирани – дали минимумът 4, или по-голям брой, съобразен с числеността на българските граждани навън. Трето, че трябва да се вземе решение от кои избирателни райони у нас да се отнемат депутати.
Въвеждането на район “Чужбина” се отлагаше на няколко пъти, откакто съществува в закона. Последно трябваше да тръгне тази година. През февруари ЦИК дори определи 4 мандата и дори от кои райони се отнемат места – Пловдив, Велико Търново, Враца и Шумен. Решението обаче бързо беше отменено. Иначе броят депутати се определя на база данните за населението от последното преброяване през 2021 г.
