- На древния арамейски език \- езикът, на който е говорил Исус Христос, вместо „Отивам в Йерусалим“ казвали „Изкачвам се в Йерусалим“. И не само защото градът е съграден върху хълм, който настина трябва да бъде изкачен. Казват, че Йерусалим е мястото, където човек е най–близо до Бога. А приближаването към Него винаги е свързано с човешкото извисяване– едно непрестанно изкачване на душата – нагоре и нагоре – към Създателя. Затова Йерусалим не е просто един от многобройните туристически обекти по света. От стари времена идването тук се означава само с една дума – поклонение.
По всяко време на годината човек може да направи своето „изкачване“ в Светия град, но най–удачно е това да стане в Страстната седмица преди Великден – деня на Неговото Възкресение.
Старият Йерусалим, основан от цар Давид преди повече от 3000 г., се издига е върху карстово плато. Ако човек го гледа отдолу – от източното подножие в долината Кедрон – добива наистина усещането за град, който се извисява в небето. Неслучайно християнските химни възпяват земния Йерусалим, като предобраз на Небесния Йерусалим – т.е. Божието царство. Старите крепостни стени, издигнати в библейски времена, преправяни и доизграждани от римляни, византийци, араби, кръстоносци и османци, са прорязани от седем порти. Шестте от тях са отворени денонощно. Седмата е зазидана. Това е Златната порта. По времето на Иисус тя е главният вход на града откъм изток. През нея, яздейки бяло магаре влиза Спасителят, посрещнат възторжено с палмови клони и възгласите „Осанна! Благословен е идещият в името Господне!“ През 628 г. византийският император Ираклий, облечен скромно и бос пренася от тук на ръце Христовия Кръст – възвъзвърнат в Йерусалим след персийски плен. След това Ираклий заповядал да зазидат портата – след като през нея минал Светия Кръст, никой друг не трябвало повече да тъпче мястото с нозете си. Преданието разказва, че Златната порта ще се „отвори“ чак в Деня на Второто пришествие, за да мине през нея отново Спасителят.
Точно срещу Златната порта, от другата страна на долината Кедрон е Гетсиманската градина – по времето на Иисус е била осеяна с маслинови дръвчета и кипариси, с малки карстови дупки в каквито вероятно са смятали да пренощуват Иисус и учениците му след Тайната вечеря. Подобна атмосфера има градината на тукашния руски манастир „Св. Мария Магдалина“. Под него е „Църквата на всички нации“ – католически храм. Издигнат е над скалата, край която Иисус отправя последната си молитва преди залавянето. Наблизо е станало и предателството на Юда. Особено мистична е Гетсимания на свечеряване, когато поклонническият поток е отшумял и вечерната тишина потапя човек в драматизмът на нощта, когато Иисус е предаден и заловен.
В Гетсимания е и друга светиня – Голгота – хълмът, където преди 2000 години Христос изкупи със страданието и кръвта си греховете на цялото човечество. Божият гроб е единствената точка във Вселената, където Светата евхаристия – символизираща саможертвата на Сина Божий, се отслужва на същото място, където е извършена истинската саможертва. Чашата с причастието – пресътворени и съединени в едно хляб и вино като плът и кръв Христови – се освещава върху същата гробна плоча, върху която е било положено Христовото тяло. И пак тук – пред входа на гроба–пещера се четат евангелските слова, които разказват за събитието, станало тук 33 години след раждането на Христа. Пред духовния взор на поклонника се разиграва великото тайнство на Възкресението – камъкът, който закрива пещерата, е отместен от невидимата ръка на Бога, гробът е празен и младеж с искрящи бели дрехи посреща жените–мироносици с думите: „Защо търсите живия между мъртвите? Няма го тука. Той Възкръсна!“
Най–вълнуващият за християните маршрут в Йерусалим започва при някогашната римска крепост Антония – до Лъвската порта, северно от Златната. По времето на Иисус това място е извън очертанията на еврейския Йерусалим. Тук след бичуването на Спасителя Пилат оправдателно си измива ръцете и го осъжда на смърт чрез разпъване. На това място се издига храм, в чийто купол е изобразен голям трънен венец – спомен за Христовите страдания. Оттук тръгва „Виа долороса“ – Пътят на Страданието, или Пътят на Кръста. Това е тясна, каменна улица, често преминаваща в стълбища. Специални маркери има на местата, където е спирал Христос по пътя към Голгота – съхранили паметта за последните мигове на Спасителя, за мъките му и за великата му любов към света. Втората спирка е там, където Иисус взима кръста си, четвъртата напомня за последната среща с майка му, петата бележи мястото, където Симон Киренеец поема кръста, за да помогне на Иисус…“Пътят на Страданието“ свършва в църквата на Божи гроб. Обикновено поклонниците най–напред се спират на „Плочата на помазанието“, която е точно срещу входа. Но за да извървите целия земен път на Спасителя, трябва първо да се отбиете вдясно от входа. Малка вита стълба ще ви изкачи на Голгота – възвишението, върху което е разпънат Иисус. Тук е 11 и 12 спирка от „Виа долороса“. Преди 2000 г. мястото е било извън Йерусалим, в непосредствена близост до стените му. Отдалече скалистият венец на хълма приличал на човешко чело и затова го наричали Голгота– т.е. Лобно или Челно място (на старославянски лоб е чело). Стъклена витрина покрива къс разцепена скала от Голгота – евангелието разказва, че когато Иисус издъхва на кръста, става земетръс и скалите се напукали. До тази скала е мястото на най–великата жертва в историята на човечеството. Всеки може да коленичи под малък олтар и може да докосне скалата, в която е стоял забит кръстът с разпънатия Христос. Точно тук невинната кръв на Спасителя попила в земята, за да обнови света от недрата му. Под хълма Голгота в далечни библейски времена е погребан Адам– Христовата кръв достигнала ерепа му и така първите хора били опростени, а човешкият род – изкупен. След Голгота друга стълба ви връща на „Плочата на помазанието“ – тук съгласно древния юдейски обичай, тялото на Иисус е помазано с благовония и завито в бял плат. След което е пренесено и положено в изсечена наблизо скална гробница. Няколко метра след Плочата – вляво от входа – и вие сте пред заветната цел на поклонника–християнин. Божи гроб! Църквата на Божи гроб всъщност представлява един огромен храмов комплекс, побрал под общ покрив хълма Голгота, гроба Господен и храмовете на различни християнски изповедания – православни, католици, арменци, копти. Основната част от храма има кръгла форма – символ на безкрайността на Вселената. В центъра на тази ротонда е Гробът Господен – олицетворение на самия Бог, Творецът в центъра на цялото си Творение. Куполът, който се издига над ротондата и Божи гроб, е наричан омфлос – т.е. пъп, и всички християни смятат това място за пъп, център на света. Предверието на Божи гроб е миниатюрен параклис, наричан Църквата на ангела. По средата има малък олтар, в който е вграден къс от камъка, закривал гробницата. Върху този камък, дошлите да помажат тялото на мъртвия Иисус в неделната сутрин жени видели да седи ангел. От този камък той възвестява на човечеството великата вест – „Христос Възкръсна! Каменното ложе, върху което е лежало тялото на Бога и където три дни след разпятието Той възкръсва, е скрито под плочи от бял мрамор. Над него горят кандила на всички вероизповедания, стопанисващи Божи гроб.Това е блаженият град Йерусалим.
