Искам след години, когато хората видят снимките ми, да кажат, че честно съм свидетелствал за времето, в което съм живял. Това каза фотографът Гаро Кешишян на откриването на изложбата си „Строителни войски“ в столичната галерия „Синтезис“.
„Строителни войски“ е едно от най-значимите събития в българската фотография в последните 40-50 години“, каза Надежда Павлова, куратор на изложбата. Тя припомни, че експозицията включва 92 фотографии, заснети в периода 1983–1995 г., и повдига темата за рядко коментирана държавна практика от близкото минало – трудовата повинност в България.
„Чувствам тази изложба като едно осиновено дете, защото натисках Гаро през годините да покажем тази изложба“, каза Рафаело Казаков. Той обясни, че се чудел как да обясни думата „повинност“ на сина си, който е роден в Америка, или на млад човек, роден тук. „Повинност” – давам ти нещо, но вината е твоя, казва той.
Нещата не са никога черно-бели и виждаме не само страданията и трудностите на тези момчета, а как се създават приятелство, хората се крепят един-друг. В неговите снимки няма идеология, има човещина. Неговото фотографско око е колкото остро като сабя, толкова и опрощаващо, отбеляза Казаков.
„В тази изложба има много човешко всекидневие с неговите радости, независимо от ситуацията. Но именно независимо от ситуацията. Защото тази изложба, сигурен съм, е едно от най-важните свидетелства за Съветския период. Не само в България, а въобще за Съветския период. И тази съпротивата към Съветския период“, каза директорът на дирекция „ЛИК“ в БТА доц. Георги Лозанов.
По думите му това е една изложба на съпротива. „В смисъл на съпротива срещу нещо, което ние, по-възрастните помним – говореше се да трудов подвиг, за трудов героизъм. Аз съм бил в Северна Корея. И когато ни показваха нашите домакини отделни нови сгради, за да кажат колко е хубава някоя от тях, ни казваха колко души са загинали по време на строежа й. По този начин измерваха стойността на създаденото. И те имаха такива смени по 12 часа, че горките корейци са падали от умора от скелето, за да може после това да се брои за геройка“, обясни той.
На всичкото това нещо, което е в изложбата, Гаро противопоставя това човешко, неподлежащо на такава организация и на такава принуда, извиращо въпреки нея радостно и безгрижно, даже недисциплинирано човешко начало, допълни директорът на дирекция ЛИК в БТА.
Аз съм използвал за Гаро една метафора – „окото на кладенеца“. Не знам дали сте поглеждали в кладенец – заставате и поглеждате вътре. Първото, което виждате, е собственото си лице. Но ако продължите да гледате, особено ако кладенецът е по-дълбок, започват едни дълбини да се виждат безкрайно да потъват. Неговата фотография е такава. Първо виждаме лица, всекидневие. Но колкото повече се вглеждаш, виждаш дълбините първо на социалното, а после и на екзистенциалното битие на човека. Винаги, когато гледам фотографиите на Гаро, се разчувствам, каза още доц. Лозанов.
Както БТА писа, изложбата „Строителни войски“ повдига темата за рядко коментирана държавна практика от близкото минало – трудовата повинност в България. Фотографиите, показани в изложбата, са отпечатани след реставрация на оригиналните негативи, извършена от Виктор Герасимов. Те са съхранени във времето благодарение на фотографа, колекционер и приятел на автора – Рафаело Казаков.
