Институтът за космически изследвания и технологии към Българската академия на науките (ИКИТ-БАН) тържествено отбеляза своята 55-а годишнина, заедно с 45-годишнината от полета на първия български космонавт Георги Иванов и 20-годишнината на Международната научна сесия “Космос-Екология-Сигурност“.
Годишнините бяха отбелязани с тържествена юбилейна сесия-събрание, която се състоя в сградата на Българската академия на науките, в зала “Проф. Марин Дринов“.
Събитието се провежда под егидата на президента на Република България Румен Радев.
Тържеството бе уважено от първия български космонавт Георги Иванов и чуждестранни космонавти, сред които Бертелан Фаркашщ от Унгария, Владимир Ремек от Чехия и Думитру Пронариу от Румъния. Всички те са работили в програмата “Интеркосмос‘‘, чрез която е осъществен и полетът на Георги Иванов.
На събитието в БАН присъстваха учени от Института по космически изследвания и технологии, членове на БАН, представители на Българската армия, на военновъздушните сили на Република България, ученици и участници в конференцията “Космос-Екология-Сигурност 2024г.“
Сред присъстващите официални лица бяха министърът на отбраната Атанас Запрянов, командирът на военновъздушните сили генерал-майор Димитър Петров, бившият началник на Военна академия “Г.С. Раковски‘‘ ген. майор Тодор Дочев и генералният директор на БТА Кирил Вълчев.
Директорът на Института за космически изследвания и технологии проф. д-р Георги Желев започна своето приветствено слово по повод годишнината с кратка ретроспекция за това как се е развил ИКИТ – БАН през годините от своето създаване през 1969 г.
“През 1972 г. е изстрелян космически прибор “П1” – Прибор 1, когато България заявява своите космически амбиции в овладяването на Космоса. Tова ни прави и 18-ата космическа държава в това отношение”, отбеляза проф. Желев.
Той каза, че с полета на първия български космонавт Георги Иванов, а след това и на Александър Александров, България се наредила на шесто място сред страните, изпратили свои космонавти в космическото пространство.
“Аз лично се гордея с това, което са направили колегите преди нас, които са ни дали тази добра основа, която да надграждаме сега ние, а в бъдеще – надявам се, и младите хора, които виждаме тук”, коментира директорът на ИКИТ – БАН.
Проф. Георги Желев обясни, че в Института в момента се работи много по отношение на новите условия на финансиране, на развитието на науката и космическите изследвания.
По думите на проф. Желев, ако преди време финансирането е било централизирано и може би целево, сега то е по-скоро проектно. Той отбеляза, че това не пречи на екипа на ИКИТ да работи почти във всички сфери на космическите изследвания – от дистанционните наблюдения и проучвания на земната повърхност през физиката на Космоса, телемедицината, автоматите и автоматизираните системи за управление, до нанотехнологиите и новите материали.
“С тези изследвания ние защитаваме една голяма наукометрия с много публикации, цитируемост, с много проекти, обучени докторанти по различните програми, които поддържаме, много патенти, които защитаваме на национално ниво”, каза директорът на института.
Първият български космонавт Георги Иванов припомни най-важните години от дейността на първите групи по космически изследвания в България.
“Началото на космическата ера бе открито през 1957 година, на 4 октомври. Тогава е изстрелян първият изкуствен спътник на Земята, създаден в Съветския съюз от генералния конструктор на космически ракети и спътници – Сергей Павлович Корольов”, разказа Георги Иванов.
/Следва/
