Студент се измъква по чудо невредим от трагедията с 27 кг тротилов еквивалент на 25 юли 2024 г.
Една трагедия отпреди точно две години постави редица въпроси: как се борави с пиротехнически средства, достатъчно внимателни ли са хората, които подготвят фойерверките, дори тези, които са обучени да работят с тях, има ли нужния контрол в тази сфера.
Взривовете в базата за фойерверки край село Гара Елин Пелин стават малко след 18 ч на 25 юли 2024 г. За съжаление, проблемите бяха заради инцидент, при който живота си загубиха четирима – 48-годишният доц. Петър Шишков, един от най-добрите у нас в областта на пиротехниката, 20-годишната му дъщеря Кристина, 60-годишният Стоян Маслев, който помагал на доцента, и 22-годишният Теодор Попов, син на собственика на склада Тодор Попов. Появата на младежите Кристина и Теодор там е напълно случайна.
Около 18,10 ч двамата отиват в склада, за да оставят фирмената кола, с която били, и да вземат лична. Кристина решила да мине през тоалетната, която била в административната сграда. Теодор я последвал. Така се оказали в помещението, където доц. Петър Шишков, бащата на Кристина, довършвал работа по партида „звездни кълба“. Той и Стоян Маслев ги подготвяли за сватба, която трябвало да бъде на следващия ден.
Около 18,20 часа обаче отеква взрив. След това нов, после още и още. Цяла нощ хората в селото не мигват. Оказва се, че именно звездните кълба са причината за трагедията, при която четиримата загинаха в склада.
Експертизи са доказали, че фойерверкът е бил бутнат или изпуснат, когато Кристина и Теодор влезли в административната сграда. В нея имало общо 170 такива изделия. Те не трябвало да седят там, а в обезопасени помещения. Смята се, че Маслев и доц. Шишков са слагали капсул-детонаторите. По това време
температурите в селото били над 34 градуса
Изглежда, те са повишили чувствителността на детонаторите. Другата хипотеза, изникнала от експертизите, е за случайно задействане от сигнала на мобилен телефон.
170-те фойерверка са били с 27 кг тротилов еквивалент, показало още разследването. Според експертизата в базата не са открити класически взривни вещества, нито фабричен дефект в пиротехниката. Експлозията в стаята, която била под номер 12, подпалила стоящи пред нея контейнери с пиротехника за реекспорт. В съседния склад пък имало пиротехническа смес. Разследването е показало, че
няма нарушения при съхранението на взривовете
Освен това доц. Шишков имал право да е в склада – той имал граждански договор с фирмата. Маслев пък работел за компанията. Заедно с тях имало и студент на доц. Шишков, който му помагал срещу стотина лева. По чудо той се измъкнал невредим. Младежът чул взрива и се скрил в ниша между складовете. После успял да се добере до буса, в който трябвало да натоварят фойерверките. Опитал да се свърже по телефона с хората вътре. Първо давало свободно. След това вече сигналът се променил и бил като за телефон извън обхват. Вероятно по това време апаратът се е стопил или е изгорял.
Докато стояло в буса, момчето успяло да се обади на тел. 112 и да съобщи за взрива. Операторите му казали, че вече са наясно, а екипи са насочени към мястото. Тогава
младежът успял като по чудо да се измъкне под оградата,
а след това и да се прибере в дома си. Първо на автостоп, а след това се обадил на майка си.
Първият сигнал за трагедията идва в 18,29 ч. Подава го охранителят на склада. Първите отзовали се са шестима пожарникари от Елин Пелин.
„Имаше гърмежи, силно задимяване, не се виждаше складът от пушек. Тогава видяхме, че охраната излезе. Появи се от задимената зона. Дойде към нас и каза, че има пострадали мъж и жена, а за двама не знаят къде са. Посочи, че мъжът и жената се намират до входа на сградата, близо до фургон. С пожарния автомобил тръгнахме за евакуацията им“, разказа в дните след взрива огнеборецът Георги Георгиев. Той и колегите му Стоян Стоянов, Мартин Борисов, Богомил Василев, Йордан Андонов и Красимир Христов са първите, отзовали се на терен.
След като стигнали до доц. Шишков и Кристина, те започнали да гасят още преди да качат двамата в линейката. Причината – фойерверките вече летели навсякъде и заплашвали близките къщи.
Кристина не можела да върви, а доц. Шишков стоял до нея. „Карайте момичето в „Пирогов“, заръчал той на огнеборците. Докато я качвали на носилка, за да я отнесат до линейката (заради взривовете тя не можела да стигне до хората – б.а.), откъм складовете отекнал нов силен гърмеж. Пожарникарите все още не знаели кой е мъжът –
виждали само, че не иска да се отдели от момичето
Той тръгнал пеша след носилката около 100 метра, докато случайно озовалият се наблизо Кирил Тодоров не го качил на джип и не го извел от опасната зона.
В „Пирогов“ приели двамата с тежки изгаряния – 35% при доц. Шишков и около 85% при Кристина. Той издъхнал същата нощ. За дъщеря му десетки хора, съпричастни към трагедията, даряват кръв, но момичето не оцелява и издъхва два дни по-късно.
Самоличността на Теодор Попов стана известна едва след публикация на баща му, а неговото тяло и това на Маслев бяха открити дни след трагедията. Чак тогава бе безопасно екипите да влязат и да обследват района, тъй като взривовете продължиха над седмица.
Докато лекарите се бореха за живота на бащата и дъщерята, жителите на Гара Елин Пелин се чудеха дали някой фойерверк няма да стигне и при тях. Складът е точно на 700 метра от селото, каквито са изискванията по закон.
Пътят към селото бе затворен, а районът отцепен
Заради мощния взрив, станал, докато огнеборците вадели Кристина и доц. Шишков, онази вечер за пръв път бе задействана системата BG- Alert. Първото съобщение беше изпратено в 19,25 часа и стана повод за скандал. Защо са го получили и жителите на Елин Пелин, като градът е далеч от мястото на взрива?
Причината се оказа доста тривиална – просто такъв е обхватът на мобилната клетка, на чиято територия бе пуснато известието.
В 20,10 часа бе пуснато и ново съобщение, с което жителите на с. Гара Елин Пелин бяха призовани незабавно да се евакуират в посока Нови хан. В следващите дни складовете се обливаха с помощта на военен хеликоптер, преди да се намерят телата на Маслев и Попов.
