Via Dolorosa в буквален превод от латински означава „Пътят на болката“. Всъщност това е улица в стария Йерусалим, по която е минал с кръстния си товар Исус Христос към мястото на разпятието – Голгота, показва справка в Укипедия. По Via Dolorosa са девет от четиринадесетте спирки по Кръстния път на Христос.
Последните пет спирки са на територията на храма на Божи Гроб.
Кръстният път започва от т.нар. Лъвска порта на Йерусалим, в близост до мястото, където се е намирала крепостта Антония, и води към западната част на Стария Йерусалим и Храма на Божи Гроб. Описанието на този маршрут на Кръстния път е направено за първи път в края на XIII век от доминиканския мисионер Риколдо да Монтекроче и той е установен през XIV век от францискански монаси.
В Йерусалим хиляди вярващи изминават Пътя на болката, по който е започнал последният земен път на Христос към Голгота. Традицията на поклонничеството води началото си от 12 век, когато Йерусалим бил столица на кръстоносците. През следващите три века култът към „страстите Христови“ и Кръстния път станали особено популярни в цяла Западна Европа. В различни европейски градове се появили много църкви и олтари в памет на различни епизоди от пътя на Христос към Голгота. По този маршрут в Йерусалим се извършва настоящият Кръстен път, като по него има четиринадесет „станции“ или спирки, като осем от тях са отбелязани с малки параклиси. Те са свързани с различни събития от Евангелието – осъждането на Христос на кръстна смърт, носенето на кръста, свалянето на Христос от кръста, полагането на Христос в гроба и др. На всяка една от тези спирки се четат специални молитви. Петте последни „станции“ се намират в самия храм: три от тях – на Голгота; четвъртата – пред Камъка на помазването, където поставили след свалянето от кръста тялото на Христа и където Йосиф Ариматейски го умил с благовония; петата – самата гробница, параклисът над гроба.
