Калиакра, столица на Добруджанското деспотство
Автор: Проф. Пламен Павлов
- Значението на Черноморието и Добруджа се потвърждава и от “силните жени” в тези български земи през Средновековието
- Възможно е младостта на цар Иван Александър да е свързана с Варна, „столицата“ на неговите родители
В предишните две статии от поредицата се спряхме на “силните жени” в югозападните земи на средновековна България – историко-географската област Македония и днешна Албания. Този път ще се насочим към Добруджа и българското черноморско крайбрежие. Знанията ни по темата за съжаление са много по-оскъдни, но това ни най-малко не трябва да води до нейното подценяване.
Първата представителка на аристократичния елит, на която ще се спрем, е загадъчната Севина, спомената единствено в дарствена грамота на цар Иван Александър (1331-1371), издадена на гръцки език в полза на средновековния манастир на нос Емине през 1341 г. По думите на българския цар игуменът Макарий му е напомнил, „… “че манастирът на свети Николай е бил построен из основи от преблажената Севина, баба на моето царство…” В грамотата е посочено името и на „… преблажения и прочут цар Иван Асен, дядо на моето царство…” Проф. Иван Божилов допусна, че е станала грешка – преписвачът е изопачил името “Ирина” (грц. “Еирини”) на “Севина” (“Севини”). В книгата “Търновските царици” (2006 г.) изказахме предположение, че “Севина” (“Радостина”) навярно е личното куманско име на царица Анна, съпругата на Калоян и Борил, което провокира Иван Александър да напомни за родството си с Асеневци. По-правдоподобно обаче е виждането на доц. Петър Николов-Зиков, че става дума за майката на деспотица Кераца Петрица, която пък е майка на Иван Александър. Логично е Севина да произлиза от района на Черноморието и заедно с неизвестния си съпруг да е господарка на земи около Несебър в края на XIII в. Така стават ясни родствените връзки на Иван Александър с византийската фамилия Синадини – знае се, че Теодор Синадин, византийски управител на града през 1331 г., е “чичо”/“вуйчо” (в гръцкия ез. няма отделни думи за двете понятия) на царя. Друг негов “вуйчо”, отново от Несебър, носи името Самуил.
Кераца Петрица, майката на Иван Александър, през 20-те- 40-те години на столетието е господарка на Добруджа и Северното Черноморие заедно със своя съпруг деспот (Иван) Срацимир, за когото стана дума в броя на “Труд” от 28 февруари т. г. Бащата на Иван Александър е син на видинския владетел Шишман и по-малък брат на цар Михаил III Шишман Асен (1323-1330). Кераца не е дъщеря на Шишман, както се смяташе доскоро, а негова снаха. Формата на името е българска, което намеква за баща българин, за когото нямаме никаква представа. Още като момиче Кераца е трябвало да се омъжи за българския престолонаследник и бъдещ цар Теодор Светослав (1300-1322), а след пропадането на този “проект” е дадена за съпруга на деспот Срацимир. Откъде идва не съвсем обичайното “Петра/Петрица”, чийто патрон е св. апостол Петър? Прави впечатление, че майката на Иван Александър е наречена с това име не другаде, а единствено в писмо на папа Бенедикт ХII до нея от 1337 г. От него разбираме, че “… карнонската дукеса Петрица…” е католичка! От друга страна, в Бориловия Синодик се слави паметта на “… благочестивата деспотица Кераца, майка на великия цар Иван Александър, приела след това ангелски (монашески) образ и наречена Теофана…” Дали се е върнала към православието е трудно да се отговори. Интересен поглед към личността на Кераца и добруджанските “дами” хвърля писателят Емил Димитров в историческия роман “Нефритеният амулет” (2021 г.).
Обикновено се приема, че владенията на деспот Срацимир и Кераца са били в Подбалканската област с център Крън – средновековното име на Казанлък, както бе показано от проф. Николай Овчаров. Преди години проф. Йордан Андреев допусна, че в случая с Кераца не става дума за Крън, а за Карвуна – регионалното име на “агломерацията” от крепости Каварна, Калиакра, Балчик, Кранево и др. Приемането на католическа “вяра” от Кераца, към онзи момент вдовица, може да се обясни с активността католическите ордени в басейна на Черно море по същото време. В картата на италианския географ Пиетро Висконте от 20-те години на столетието над Варна е изобразени знаме с инициалите “IN” – “Йоан” (Срацимир?). Ако е така, Иван Александър е прекарал младостта си във Варна и “Карвунската земя”.
Деспотица Кераца Петрица е господарка на Добруджа до 40-те години на ХIV в., след което областта става владение на братята Балик, Теодор и Добротица. Каква е родствената връзка на този клон на Тертеровци с Кераца и Срацимир не знаем, но сродяването на знатните фамилии във Второто царство е нещо обичайно. Деспот Срацимир и Кераца имат пет деца, сред които най-високо се издигат Иван Александър (цар на България), Елена (кралица, от 1346 г. царица на Сърбия) и Иван Асен Комнин (владетел на днешна Албания, васал на сръбския цар Стефан Душан).
Най-силната фигура в Добруджа през втората половина на XIV в. е деспот Добротица. През 1346 г. той е изпратен от брат си Балик с хиляда конници в помощ на византийската императрица Анна Савойска, регентка на малолетния Йоан V Палеолог. Заради заслугите си получава ръката на ромейска “дама” от династията Палеолози – обстоятелство, което обяснява високата му титла “деспот”. Деца от този брак са Иванко и неизвестна по име дъщеря. Тази добруджанска принцеса през 1373 г. е омъжена за деспот Михаил Палеолог, който през 1371 г. е поставен от баща си Йоан V начело на т. нар. деспотат Загора (според “сленга” на епохата другото име на България) със столица Несебър. С този брак Добротица се стреми да усили своето влияние на юг от Стара планина и поне в известна степен го постига. Още нещо, преди няколко години екипът на доц. Бони Петрунова разкри гроба на Георги, най-вероятно син на българката и деспот Михаил, съответно, внук на Добротица. Младият мъж е погребан в Калиакра нейде в края на XIV – началото на XV в., а до неговия гроб са онези на две представителки на аристокрацията. Дали единият от тях не е на неговата майка?
Амбициите на Добротица надхвърлят българското Черноморие – през есента на 1373 г. неговият флот извършва експедиция до далечния Трапезунд! Целта е да бъде свален тамошният император Алексий III Мегас-Комнин (1349-1390), а на престола на “бутикова”, но богата империя да бъде поставен българският зет Михаил! Така дъщерята на Добротица би станала трапезундска византийска императрица, но амбициозният план пропада. През 1376 или 1377 г.. деспот Михаил е убит от своя шурей Иванко Тертер при неясни обстоятелства. Съдбата на дъщерята на Добротица е неизвестна.
Благодарение на археологическите проучвания научваме за още една знатна “дама” от добруджанския клон на Тертеровци. Нейният гроб е открит в катедралната църква на средновековния Дръстър (Силистра) и се датира към края на XIV в. Според проф. Георги Атанасов е трудно да се прецени дали тя е майката (жената на Добротица), съпругата или пък дъщеря на Иванко, последният владетел на Добруджанското деспотство. Така или иначе, неизвестната по име “дама” е представителка на тогавашния елит на добруджанското болярство. Впечатляващи са златните обеци, украсени с двуглави орли (знакът на династията Палеолози) и монограма на Тертеровци – израз на благородното потекло и високото самочувствие на тази знатна българка.
Археологическите разкопки на Калиакра, водени от доц. Бони Петрунова, хвърлят нова светлина върху историята на средновековна Добруджа. Сред находките отново има златни обеци, пръстени, фрагменти от скъпи тъкани и други “аксесоари” на знатните добруджанки. Да се надяваме, че бъдещи находки ще обогатят информацията за благородните “дами” в Добруджанското деспотство и средновековна България.https://ndt1.eu/
