Звукът на тайко е връзка между човешкия свят и света на божественото, казва пред БТА Кейта Каназаши от Ha-Ya-To. Японското трио изнесе концерт в изпълнената до краен предел зала на Народния театър в София, а след това гастролира във Варна. „Сега сме в България и самият факт, че сме тук, заедно с нашите барабани, показва, че това може да бъде и обединяващ символ между Япония и останалите страни от света“, допълва Кейта Каназаши.
„Музиката ни е основана на много традиционни мелодии, но през по-модерен поглед. Всички аранжименти са наши. Важното е, че ние използваме звука на барабаните като инструмент да развием фантазията на нашата публика, да ги пренесем в някакъв друг свят“, допълва Риота Каназаши. По думите му, като цяло творчеството на Ha-Ya-To е свободно за интерпретация: „Ние може да си представяме нещо в нашите глави, а в главите на хората да е съвсем друго. Но това е част от целта ни – да разчустваме сърцата на зрителите да им дадем нещо хубаво“.
На финала на спектакъла, който бе част от 36-ите „Дни на японската култура“, звуча тайко интерпретация на „Моя страна, моя България“. Винаги, когато пътуваме в чужбина, изпълняваме местна песен, като подарък към зрителите и знак на внимание, тази песен ни допадна най-много, особено след като разбрахме, че текстът е свързан с обичта към родината, това ни прозвуча много хубаво, разказва Кейта Каназаши. „На мен тази песен ми напомни част от една стара японска песен. Затова влезе много бързо в мен и ми беше лесно да я почувствам като своя“, допълва Юта Каназаши.
От 2001 година насам Ha-Ya-To развива нов сценично-музикален жанр – кобугеки, който комбинира барабани, театър и танц. Изпълненията се стремят да постигнат Wa („хармония“ на японски) в тайко, като създават уникален „звук на Wa“, който само братята могат да извлекат от барабаните. Досега музикантите са гостували в над 40 държави от целия свят. „Често традиционната японска култура се възприема като тиха и спокойна, но японските барабани тайко показват и друго нейно, по-малко познато, лице – шумно, енергично и завладяващо“, коментира Хисаши Мичигами, извънреден и пълномощен посланик на Япония у нас.
Историята на традиционния японски барабан тайко е на повече от 10 000 години. През вековете тайко са изпълнявали различни функции – от средство за молитва и предаване на информация, през инструмент, използван в дворцовата музика гагаку, команден сигнал за повдигане на бойния дух, до сърцето на традиционните японски фестивали мацури.
Ha-Ya-To – тримата братя Кейта (45), Риота (44) и Юта Каназаши (42) пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за тяхната златна ябълка, за началото и за предстоящия 25-годишен юбилей на триото, за импровизацията на сцената, за репетициите и как поддържат ръцете си за това изкуство. И още: Защо избраха „Моя страна, моя България“ за специален поздрав към публиката в София.
В нашата фолклорна традиция има една приказка, която се казва „Тримата братя и златната ябълка“. Златната ябълка символизира много неща, но едно от тях е връзката между земното и небесното, недостижимото. Това е плодът, който тримата братя трябва да опазят, въпросът е кой от тях има смелостта, доблестта и мъдростта да го направи и да заслужи тази чест. Коя е вашата златна ябълка?
Кейта Каназаши: Хубав въпрос, на който ще се опитам да отговоря. В японската традиция звукът на барабана тайко също се свързва с много неща, които са важни за хората. Например, това е „звукът“ на молитвата, който се произвежда, когато се молим за дъжд, който да донесе добра реколта. В този смисъл, може да се каже, че звукът на тайко също е връзка между човешкия свят и света на божественото, небесното.
От друга страна, ние сме братя, ние сме кръвно свързани и този звук допълнително засилва връзка помежду ни.
Сега сме в България и самият факт, че сме туку заедно с нашите барабани, също показва, че това може да бъде обединяващ символ между Япония и останалите страни от света.
Откъде дойде любовта и страстта Ви към тази музика?
Риота Каназаши: Аз бях първият, който започна да се занимава с тайко. Конкретният повод беше, че присъствах на един фестивал, който запали интереса ми. Този тип събития се правят традиционно в Япония, в името на предците ни – майките, бащите на майките, на бащите ни, на дядовците ни, на прадядовците ни и така нататък в поколенията… Вярва се, че веднъж годишно духовете на всички предци се връщат при нас на земята. Тогава правим големи фестивали, за да ги посрещнем и по същия начин – за да ги изпратим отново на небето, организираме големи фестивали. Там тайко е инструментът, който има най-голяма роля. Оттам се породи моята любов …
Имате ли други членове в семейството, които се занимават с тайко?
Кейта Каназаши: Имаме още един, по-малък брат, който обаче не се занимава с тайко. Не е част от групата. Когато беше много малък, започна да учи тайко, но след това, когато сформирахме състава, беше в началното училище и за него беше важно да продължи с образованието си, и се насочи към друга сфера.
Все пак приказката е за тримата братя…
(Смеят се – бел. а.) Кейта Каназаши: Точно така. Три е много хубава цифра. И в Япония също носи късмет.
Вашият пърформанс има много елементи, на кой според Вас е най-силният, най-завладяващият?
Юта Каназаши: Както стана дума, ние сме братя и имаме много силна връзка помежду си. Когато сме на сцената, с един поглед, дори с един дъх се разбираме. Имало е случаи, когато променяме изцяло дадено парче, което свирим, импровизираме и това много се харесва на публиката, защото реакциите са повече от горещи.
Всъщност, това беше моят следващ въпрос. Какво място заема импровизацията в шоуто?
Кейта Каназаши: Благодаря Ви за този въпрос. Всичко зависи от атмосферата в залата, от това как тръгва самото ни представление. Много често променяме. Има случаи, в които повече от половината от едно изпълнение е променено. Естествено, запазваме определени теми, тъй като изпълняваме предимно традиционна музика. Затова има и неща, които правим на сто процента, както са произлезли от традицията. Има и неща, които развиваме, в отговор на реакциите на публиката…
Впечатлен съм от начина, по който репетирате. Винаги ли сте така, на макс, преди да излезете пред публиката?
Кейта Каназаши: Ние догодина ще отбележим 25 години от създаването си. В началото, всеки ден правехме много усилени репетиции. Сега влизаме в такъв период, в който гледаме да намалим продължителността на репетициите, но да увеличим наситеността. Търсим повече качество за по-малко време. Съответно, да имаме достатъчно време за почивка и възстановяване.
Въпреки че музиката е традиционна, тя звучи универсално. Важно ли е за вас да имате конкретно послание, което държите да бъде разбрано от тези, които Ви слушат и гледат?
Риота Каназаши: Да, музиката ни е основана на много традиционни мелодии, но през по-модерен поглед. Всички аранжименти са наши. Важното е, че ние използваме звука на барабаните като инструмент да развием фантазията на нашата публика, да ги пренесем в някакъв друг свят. Естествено, всяко от изпълненията има общо настроение, което предполагаме, че се разбира… Но като цяло, творчеството ни е свободно за интерпретация. Ние може да си представяме нещо в нашите глави, а в главите на хората да е съвсем друго. Но това е част от целта ни – да разчувстваме сърцата на зрителите да им дадем нещо хубаво.
Винаги ли в шоуто е имало и други инструменти, освен ударните, или това е от по-скоро?
Кейта Каназаши: В нашите изпълнения искаме да вплитаме не само звука на барабаните, но и други инструменти. Както чухте, използваме флейта. Също така, искаме да показваме и други изкуства. Затова вплитаме елементи от танци. Искаме да покажем най-различни аспекти на нашата култура.
Как поддържате ръцете си за това изкуство?
Риота Каназаши: От съвсем млади се занимаваме с тайко и за нас това стана като естествен начин на живот.
Кейта Каназаши: Свикнали сме, дори когато имаме мазоли и ни боли, продължаваме да свирим… Може би, това е обща черта за всички, които се занимават с тайко – болката е неизбежна, но свикваме с нея и не ни пречи.
Това означава ли, че музиката винаги е минавала без всякакви поражения?
(Смеят се – бел. а.) Кейта Каназаши: Нямаме никакви поражения.
Направихте специална изненада за публиката в София с „Моя страна, моя България“. Как вие усетихте тази толкова обичана от българите песен?
Кейта Каназаши: Винаги, когато пътуваме в чужбина, изпълняваме местна песен, като подарък към зрителите и знак на внимание. Когато търсехме песен за България, посланикът Хисаши Мичигами ни изпрати няколко варианта, от които да си изберем. Тази песен ни допадна най-много. Разбрахме, че текстът е свързан с обичта към родината и това ни прозвуча много хубаво.
Юта Каназаши: На мен тази песен ми напомни част от една стара японска песен. Затова влезе много бързо в мен и ми беше лесно да я почувствам като своя.
Репортер – Даниел Димитров
Оператор – Борислав Бориславов
Монтаж – Валя Ковачева
