ЗАЩО МИХАИЛ ГОРБАЧОВ РАЗРЕШИ ДА БЪДЕ РАЗСТРЕЛЯН ЧАУШЕСКУ

Пряк участник в заговора на специалните служби разказва за съвместната операция на ЦРУ, КГБ, ГРУ и унгарското разузнаване за свалянето на румънския лидер Николае Чаушеску.

В Будапеща, в разузнавателното управление на Южната група войски, Роман е най-младият офицер – старши лейтенант на майорска длъжност, и никой не по-добре от него не знае чужди езици. Роман говорел отлично немски и френски, а унгарският и румънският за него били като родни. Той е роден и израснал в съветското Закарпатие – в Мукачево. Той не знаел колко унгарска и румънска кръв тече в жилите му. Казвал – „румънецът не е националност, а професия“.

По това време в Румъния за разлика от Унгария нямало присъствие на съветски войски. Офицерът от армейското разузнаване пътувал често до Трансилвания и се срещал с румънски унгарци. В Тимишоара съветското разузнаване имало разгърната агентурна мрежа.

Политическите фарисеи

След повече от 20 години Роман не изрича имена, явки и пароли на румънските си помощници. Но разказва неизвестни детайли от операцията по отстраняването на Николае и Елена Чаушеску, санкционирана от Михаил Горбачов.

По времето на 80-годишнината, посветена на Горбачов, на Запад се развихри мащабна възхвала. Всички славят Горби и той поддържа имидж на добър човек.

Разузнавачът Роман с отвращение си спомня как последният президент на Съветския съюз в реч в Букурещ осъждал разстрела на групата на Чаушеску през декември 1989 г. На срещата с журналисти последният съветски лидер заявил, че те били разстреляни „като някакви животни“ и че това не трябвало да се случва, „колкото и тежка да била ситуацията в страната“.

По времето на частна визита експрезидентът на Съветския съюз се срещнал бившия румънски президент Йон Илиеску; имало какво да си спомнят.

Роман твърди, че екзекуцията на Чаушеску и жена му лежат на тяхната съвест.

През ноември и декември 1989 г. младият разузнавач бил преводач при високото началство, което пристигнало с тайна мисия от Москва. Тогава генералите от ГРУ с часове се съвещавали с ръководители на унгарското разузнаване.

Роман запомнил, че столичните гости неведнъж подчертавали, че действат не само по поръчение на министъра на отбраната на Съветския съюз, но и на самия Горбачов. По това време заповедта за свалянето на лидера на друга държава можела да бъде издадена само от генералния секретар на ЦК на КПСС.

Съветските военни разузнавачи решили да действат чрез унгарските специални служби.

Тогавашният премиер на Унгария Миклош Небет признава в интервю за вестник „Мадияр хирлап“, че унгарските специални служби в навечерието на събитията доставяли оръжие на румънската опозиция, а нейни бойни групи се обучавали в унгарски лагери. Но почти 20 години това била тайна, скрита зад седем печата. Наред с унгарците обучавали бъдещите въстаници и съветски инструктори от бригадата спецназ в ЮВ. Съветското разузнаване и унгарските специални служби успели да вербуват немалко чиновници от румънския партиен и държавен апарат. С бъдещия президент на Румъния и приятел на Горбачов – партийния функционер Илиеску, работел резидентът на Първо главно управление в КГБ.

ГРУ се занимавало с румънската армия. Сред вербуваните агенти се оказал и бъдещият министър на отбраната в първото правителство на Илиеску – генерал Виктор Станкулеску. Тогава той бил фаворит на Елена Чаушеску; напълно се доверявал на любовника на жена си и Николае Чаушеску.

Ключовата роля в организацията на диверсионните акции в Румъния изиграли не КГБ и ГРУ, или унгарските специални служби. Основната роля била на ЦРУ.

Тогавашният ръководител на отдела за Източна Европа в ЦРУ – Милтън Борден, разказва, че всичките тези акции се контролирали от Вашингтон.

Каква била технологията в смяната на румънския режим?

На първия егах – дискредитация на Чаушеску. С тази цел десетки агенти на специалните служби работели в международната преса да попаднат колкото може повече „разобличителни“ материали за диктатора и неговото обкръжение. Вестници писали, че върховният главнокомандващ войските в Румъния Н. Чаушеску дал званието полковник на своето любимо плюшено кученце.

На втория етап от операцията се изисквало да се направи пиар за възможните наследници на диктатора. Споменавало се името на Йон Илиеску.

На третия етап от информационната война се залагало на манипулирането на сведенията за събитията в Тимишуара, където в хода на сблъсъците с агенти на Секуритате уж загинало мирно население.

Роман си спомня, че труповете на „загиналите“, показани в тези дни по световни телевизии, били доставяни до мястото на снимките, извадени от моргите. Това били трупове на хора, починали от естествена смърт… Американските санитари тогава платили по сто долара за труп. За Румъния по това време били много пари.

Антихристът – убит на Рождество

В румънската Трансилвания, където бил по това време Роман, кипели страсти. В нощта на 26 срещу 27 декември румънската телевизия показала видеозапис от процеса над командата на Чаушеску.

Процесът бил кратък. Чаушеску бил обвинен за гибелта на 60 хиляди души. Днес е ясно, че на улиците на Тимишоара и Букурещ загинали не повече от хиляда души, но има и детайл, който трябва да се вземе под внимание – загубите в армията и други силови структури са 325 убити и 618 ранени. Това явно е била работа на бойни групи, подготвени в тайните бази в Унгария. Защото в Румъния за пръв път се осветили чуждестранни спортисти стрелци.

През октомври 1993 г. снайперисти стреляха в Москва и срещу Белия дом, и срещу специалния отряд „Вимпел“. Тогава нямаше международни спортни състезания.

След произнасянето на присъдата осъдените били изведени и Н. Чаушеску, разбрал, че това е краят, и неочаквано запял „Интернационала“, след това извикал: „Долу предателите!“ Раздали се три автоматни откоса. Десантчиците изпразнили в семейство Чаушеску общо 90 куршума. Разстрелът е в 14 часа и 50 минути. Когато видеозаписът бил показан по-късно по телевизията, дикторът казал: „Антихристът беше убит на Рождество!“

Процеса организирал някога верният на Чаушеску генерал на Виктор Станкулеску. След това е нтазначен за командващ въоръжените сили в Румъния; агентът на няколко разузнавания официално преминал на страната на заговорниците.

Чаушеску бил предаден и от върхушката на румънските специални служби. Защото как да си обясним как по времето на следствието против всемогъщия шеф на Секуритате генерал Юлиан Влад нито един свидетел не дал показания срещу него, а „верните кучета“ на Чаушеску – генералите Вирджил Мегуряну и Виктор Станкулеску, веднага заели съответните постове в новото правителство.

Секуритате

Секуритате в превод от румънски означава „безопасност“; официалното име на службата е Департамент за държавна сигурност. Тя е създадена през август 1948 г., но при Н. Чаушеску се превръща във всесилна, тотална и не подчиняваща се на никого, освен на него, организация. Последният шеф на Секуритате – Юлиан Влад влизал в близкото обкръжение на Чаушеску, но след това го предал.

По официални данни Секуритате наброява около 8400 офицери оперативни работници. Но според по-късни данни през 1978 г. броят им стига до 70 хиляди души. Вероятно това е преувеличение. Но слуховете разказват, че едва ли не всеки четвърти румънец бил осведомител на службата.

Страхът пред атомната бомба

В края на 1988 г. „румънският проблем“ заема важно място в преговорите на Горбачов, Шеварднадзе и Яковлев със западните страни. Проблемът не бил в това, че в съветската преса наричали Чаушеску „сталинист“ и враг на перестройката. По това време у Буш-старши, и у Горбачов били единодушни по въпроса – да не дадат възможност на Румъния да се превърне в ядрена държава.

Според разузнавача Роман Румъния започнала своя проект за атомно оръжие през 1976 година. За него била сформирана група от ядрени физици, които работели в секретен център в град Мъгуреле.

През 1989 г. Чаушеску обявил, че Румъния може да започне производството на ядрено оръжие.

Роман си спомня, че двама генерали от ГРУ след убийството на семейство Чаушеску не отлетели за Москва, а с група военни разузнавачи от Южната група съветски войски заминали от Будапеща за Букурещ и започнали да търсят контакти сред румънските ядрени физици.

Целта на съветските разузнавачи не били тайните на румънската атомна бомба. Трябвало да не се допусне изтичане на ядрени технологии от Румъния. С помощта на ЦРУ тази задача била изпълнена.

През 1991 г. новото правителство на Румъния се съгласи да постави под пълния контрол на МАГАТЕ ядрените обекти и центрове за ядрени изследвания. Но в Румъния оставали 13,5 кг високообогатен уран. Затова през 2003 г. съвместно с ЦРУ и СВР била проведена секретната операция по извозването на горивото в Русия, за преработването му в непригоден вид за оръжейно използване. То е било изпратено в Новосибирския химически завод.

Превозването се осъществявало по поръчение на Международната агенция по атомна енергия, финансирало се за сметка на Министерството на енергетиката на САЩ.

Руският Минатом осъществява общата координация в провеждането на операцията, но тя е наблюдавана и от американски експерти.

Проведените от МАГАТЕ инспекции на румънските ядрени обекти показват, че от 1985 г. Румъния провежда тайни експерименти по производство на оръжеен плутоний. По данни на учени атомната бомба е можела да се появи при Чаушеску през 2000 година. Заговорът на специалните служби попречил това да се случи.