Доклади показват, че ние сме най-уязвимата държава в тази категория
Фалшивите новини поглъщат все повече медийното пространство и социалните мрежи. Ексклузивни заглавия с емоционални възклицания и съдържание и с умишлено подвеждаща информация манипулират публиката. В България разпространението им се случва светкавично бързо – чрез платформите на социалните медии и онлайн комуникационни канали, а достъпът ни до тях е все по-лесен.
В Европейския съюз ние сме най-уязвимата държава на фалшиви новини и дезинформация. Това сочи докладът „Индекс на медийната грамотност“ на института „Отворено общество София“ за 2022 година. Авторите посочват още, че обществата, които са най-податливи към въздействието на фалшивите новини, са в същото време и най-малко загрижени от разпространението и въздействието на дезинформация. Институтът използва данни от организации като Световната банка, Организацията на обединените нации и Freedom House, за да изчисли оценките по 4 различни показателя: свобода на пресата, образование, доверие и политическо участие, като образованието е отредено като най-важно.
Оказва се, че Финландия е страната, която е най-малко податлива на фалшиви новини, като други скандинавски страни са на последно място. САЩ и голяма част от Западна Европа – включително Обединеното кралство, Франция и Германия, са класирани на по-ниско ниво. Според автора на анализа Марин Лесенски дезинформацията в балканските общества се дължи на вътрешната нестабилност и сериозните междудържавни проблеми. Страната ни е на последно място по медийна грамотност в ЕС според данни на Open Society Institute. Проучването на Европейската комисия от 2024 г. показва, че 68% от гражданите на ЕС са станали жертва на фалшиви новини за по-малко от седмица. Близо 70% от анкетираните вярват на конспиративни теории, които се оказват чисти дезинформации. Затова потърсихме експерти, които да обяснят защо българите толкова обичат фалшивите новини.
Емил Джасим: Не мислим критично и сме покорни
Те почти винаги са насочени към нашите страхове, гняв и предразсъдъци, казва учителят
– Г-н Джасим, защо българите вярват толкова много на фалшиви новини?
– Има два отговора на въпроса – кратък и дълъг. Краткият звучи много новинарски и е в стила на фалшивите новини – защото масово са тъпи. Подобен отговор обаче не отговаря на истината, тъй като няма нито нужните източници, нито пък аргументация. Дългият съдържа 4 основни елемента. На първо място за много хора е по-важно да валидират собствените си мисли и усещания по даден въпрос и смятат за вярно онова, което ги потвърждава, а не онова, което е факт. Това обаче не е българско явление, а световна тенденция в нашата западна цивилизация. Наред с това идва и трудността да се работи с безусловно доказани факти, на базата на които човек да е способен да промени мнението си, идва от наистина изключително слабата образователна система, която след 1944 г. възпитава в безропотно подчинение на всичко, което партията каже, а след 1989 г. – в папапагалско повтаряне на зазубрени неща.
– Явно ни липсва критично мислене…
– Липсата на критично мислене при срещата с текст от всякакъв вид, без значение дали е устен, писмен, или пък медиен, води именно до безкритично вярване на всичко, което е „казаха го по телевизията“ или „пишеше го във вестника“. Друг важен фактор е, че години наред сме свидетели на корупция и зависимости в медиите, което води до тотална липса на доверието на хората към официалната информация, независимо дали идва от държавните институции, или от четвъртата власт – медиите.
Според проучване на „Алфа рисърч“ от 2024 г. над 66% от българите смятат, че медиите са зависими.
Този вакуум на доверие е запълнен от сайтове със съмнителна достоверност, без ясен собственик, конспиративни блогове, които вече са предавания с национален ефир, пропагандни фейсбук групи и всичко това без капка отговорност за лъжите, клеветите и измамите, които се бълват. Когато човек не вярва на нищо официално, е склонен да повярва на всичко неофициално особено ако е поднесено като „скандална истина, която те крият от нас“.
Четвъртият фактор е чистата емоционална манипулация: фалшивите новини почти винаги са насочени към нашите страхове, гняв, предразсъдъци и желанието ни да чуваме това, което съвпада с нашите моментни емоции. Те често звучат сензационно и най-вече истински възмутително и понеже възмущението е най-силната емоция, се разпространяват мълниеносно.
– Каква е ролята на социалните мрежи?
– Социалните мрежи усилват ефекта, като шокиращите измислици се споделят хиляди пъти, често без дори да бъдат прочетени пълните статии (статистиката показва, че близо 59% от споделените линкове не са отваряни изобщо). В тази среда на информационен хаос лъжите имат едно голямо предимство – те се създават бързо, разпространяват се вирусно (т.е. стават вайръл) и често звучат много по-просто и значително по-привлекателно от сложната истина.
Що се отнася до социалния статус – няма пряка, да не кажа никаква зависимост между социалния статус на човек и склонността му да вярва на фалшиви новини.
Човекът, който се е поставил като част от психологическа „тълпа“, автоматично свива своя коефициент на интелигентност до този член на тълпата, който е най-глупав. Затова е напълно възможно да видите богати и много образовани хора да споделят същите „партенки“ като бедните и необразовани потребители на социалните мрежи от някое панелно гето.
С други думи, българите вярват на фалшиви новини не защото са „по-глупави“ или по-бедни, а защото хитрите лъжи намират почва в отсъствието на критично мислене и в недоверието към всичко официално.
Дезинформацията предлага лесни „обяснения“ и врагове, върху които да стоварим гнева си, което, разбира се, психологически е по-удобно, отколкото да приемем комплексната реалност.
– Защо по-голямата част от българите нямат критично мислене?
– Голяма част от българите нямат критично мислене, защото образователната ни система дълго време възпитаваше покорство, а не самостоятелност. Вместо да насърчава задаването на въпроси, училището беше, но и днес е място, където се възпроизвеждат „правилни“ отговори и се цени мълчанието пред авторитета.
В класната стая не се изграждаше мислещ гражданин, а прилежен изпълнител и поданик.
Учебните програми още са обременени с факти за заучаване, но са бедни на възможности за анализ и дебат.
Особено по история, където често се преподават опростени и идеологизирани версии на миналото, без да се показва сложността му или да се търси връзка със съвременните процеси.
Това умишлено осакатяване на разбирането започва с подмяна на фактите с митове. Историята и до днес е използвана за политическа мобилизация и е взета на въоръжение от политическата пропаганда – например, когато окупацията от Червената армия през 1944 г. се представя за „освобождение“.
Допълнително липсата на системно обучение по медийна грамотност. Млади хора, израснали с интернет, често нямат способността да различават достоверна от фалшива информация. Така се стигна до абсурда хора с висше образование да вярват в теории за чипиране и световни заговори, защото никой не ги е научил да мислят с филтър. Вместо да възпитаваме деца, които мислят самостоятелно, насърчавахме безпрекословното съгласие. И днес обществото ни е пълно с хора, които търсят готови отговори, защото никога не са били обучени как да ги намират сами.
Д-р Пламен Димитров: Вярваме в лъжи, които обслужват егоистичните ни интереси
Няма научно базирано изследване, което да каже, че българите са по-податливи от други нации, казва психологът
– Проф. Димитров, защо българите вярват на фалшиви новини?
– Няма надеждно, базирано на научни доказателства сравнително изследване, което да подкрепи твърдението, че българите са по-податливи на фалшиви новини от други нации. Има хора и групи във всяко общество, които са по-склонни да вярват на фалшиви новини. Факторите за това са много. Например политическата поляризация, доверието в едни или други медии, тревожността, конформизмът… България е страна, в която има високи нива на политическа поляризация и недоверие в публичните институции и това допринася за податливост към фалшиви наративи и едностранчиви интерпретации.
– Как точно се случва това?
– В такива условия хората по-често са склонни – съзнателно или не – да търсят и приемат информация, която потвърждава или поне не противоречи на собствените им субективни или групови уклони и нагласи.
Психологическите фактори имат огромно и често подценявано влияние. Да вземем един от тях само за илюстрация – т. нар. субективен уклон към потвърждение. Хората сме склонни да фаворитизираме и да се доверяваме на информация, която потвърждава и укрепва собствените ни досегашни знания и убеждения или идва от групи, с които се идентифицираме. И без да осъзнаваме, че го правим, да отхвърляме и най-убедителните доказателства, които ги опровергават като фалшиви и неверни. Хората от хилядолетия са способни да приемат за смислени и верни всякакви абсурдни идеи, самозаблуди и лъжи, ако те укрепват самоуважението им или ги карат да се чувстват прави или част от доминираща собствена подгрупа от обществото.
– Защо по-голямата част от българите нямат критично мислене?
– Това е световен проблем и ние сме част от него. Даже може да се твърди, че имаме някои странни предимства – масовия ни скептицизъм например. Критичното мислене е способността ни да анализираме обективно информацията и рационално да достигаме до преценки за нейната обективност. А това означава активно да подлагаме на съмнение всички свои допускания и стереотипи, да разглеждаме различни гледни точки и аргументи, преди да приемем една информация за достоверна. За повечето хора, за съжаление, това е свръхзадача. Критичното мислене и емпатията са основни условия за психосоциално здраве и съзидателно развитие във всяко прогресивно общество, но ще ги видите системно репресирани и неглижирани в авторитарно-командните култури на групово, организационно и социално ниво.
– Как и защо се стигна до тази ситуация?
– Защото истината и интересът са в сложни садо-мазохистични отношения в човешките дела.
Защото хората са склонни да вярват в лъжите и самозаблудите си, които обслужват убежденията и егоистичните им интереси. Отговорът на въпроса: „Защо става нещо?“, винаги изисква да се запитаме: „А кой има полза?“. Вредните ефекти на масовата дезинформация невинаги са видими на повърхността, но за сметка на това са дълбинни, повсеместни и трайни.
Дезинформацията винаги е форма на злонамерено влияние чрез разпространяване на фалшива или подвеждаща информация с явна или скрита цел да се манипулират общественото мнение, мисленето, поведението и отношенията на хората.
Дезинформацията процъфтява в информационна и обществено-политическа среда, в които е вградила безкритичност, скептицизъм, несигурност и чувство за безпомощност. Хората стават по-конформни или свръх-предпазливи и невротично защитни. Това води до поляризация, отчужденост и разцепване в обществото. Всеки се съмнява във всеки, а и в себе си. Емоциите на хората (особено негативните – страх, гняв, омраза) биват системно манипулирани и експлоатирани.
– Какво е „лекарството“ тази ситуация да се промени?
– Акуратно предоставяне и активно споделяне на обективна, базирана на факти и доказателства информация от добре известни с надеждността си източници. Мониторинг на източниците на дезинформация и ефективен отпор на техните кампании.
Проф. Милена Якимова: Пропагандата ни създава удобно чувство за колективност
Когато имаш чувството, че не знаеш какво движи живота ти, ставаш лесна жертва на конспиративни сюжети, посочва социологът от Софийския университет
– Проф. Якимова, вие сте социолог от Софийския университет, работите върху дезинформацията у нас, можете ли да обясните как се вярва на фалшиви новини?
– Фалшивите новини са фактически истини, изкривени до лъжа, носещи лъжливо послание. Но всъщност това, което ни се случва, е режисура на нашите впечатления. Едно е да кажем фалшивата новина: „Кацна самолет, пълен с бежанци, откакто влязохме в Шенген“, но много по-ефикасно и страховито звучи режисурата на впечатление, която казва: „Като влезем в Шенген, тук ще станем бежанско гето“. Защо? Защото това е правене на плашила, нагнетяване на страхове, през които ние биваме управлявани за непрозрачни за нас политически интереси. Фалшивите новини сами по себе си не са голямата беда, защото голямата беда е информационната война, а тя не цели да ни лъже или да ни разубеждава. Тя цели да ни накара да действаме по определени теми и въпроси. Режисурата създава емоции, от които ние ставаме лесна жертва на кукловоди, разнообразни политически предприемачи. Ние по-емоционално откликваме на нещата, които ни стряскат, това казват колегите психолози. Тоест всичко, което предизвиква страх и гняв, е с което ни манипулират.
– Кои са инструментите на фалшивата информация в България?
– Инструментите са множество. От 2014 г. нашето медийно пространство много се наводни със спекулации. От 2022 г. мащабът вече е грандиозен. Появиха се организирани мрежи от тролове, които разпространяват дезинформация. Имаше един феномен, който сега е заглъхнал, но нашата група го откри преди време. Нарекохме го „Машина“ от сайтове гъби. Ние открихме в началото около 400, но се оказаха хиляди. Идентични сайтчета като дизайн и визия. Как работят? Регистрирате се в една платформа и платформата ви генерира сайтче, а след това ви се обещават парички, ако споделяте във фейсбук линка на сайта. Става дума за стотинки.
Когато открихме Машината, тя споделяше някакви псевдоновини за хода на войната срещу Украйна. Нямаше нищо общо с действителността. Идеята беше да се създава чисто фикционална реалност и в тази фикционалност да ни се създават организирани митове, да ни се създават цялостни картини за света и нашето място в него.
– Кои хора са по-податливи на пропаганда?
– Френският писател Жак Елуп казва, че пропагандата е лекарство срещу самота и в компрометирани общества, в които няма социално здрава кохезия, хората са самотни. А пропагандата им дава точно обратното – чувство за колективност, за принадлежност. Тя там работи – не чрез лъженето, а чрез чувството. Чувството, че принадлежиш към цялост, към част от нещо. И не е само българинът податлив, вижте какво става в САЩ и избирателите на Доналд Тръмп, които не са по-неподатливи от българина, спрямо пропагандата. И такива хора има навсякъде. Българското медийно пространство е по-пробито за проруска и руска пропаганда. Когато имаш чувството, че не знаеш какво движи живота ти, ставаш лесна жертва на пропагандата, на конспиративни сюжети. На нас ни беше нагнетено в медийното пространство, че трябва да сме горди, че сме жертви. Бяхме „жертви“ на Бил Гейтс, че щял да ни чипира с ваксините за COVID-19, на Сорос, на илюминати… Все някой заговорничи срещу нас, ние сме негова жертва и трябва да сме горди.
– Но как психологически дезинформацията работи чрез социалните мрежи?
– Социалните мрежи позволяват таргетиране. Пропагандните послания ще бъдат смесени сред търсенето на определено нещо. За мъжете те ще бъдат „опаковани“ в спортни новини или в публикации за автомобили или авточасти, за мен ще бъде в публикации за книги или готварски рецепти. Изключително важни са алгоритмите, които ни предлагат повече от същото и които позволяват много бързо и целенасочено да бъдем прицелени с това, което ни свари неподготвени. Друго средство са информационни балони, ехо стаите – мрежите позволяват много лесно да бъдат събрани себеподобни със сходни идеи.
– Как да контролираме процесите на дезинформация?
– Консолидация на натиска за регулация на компаниите за социални мрежи. Трябва да бъдат натискани компаниите за социални мрежи да регулират съдържанието. Срещу нас стоят много сериозни инструменти и вероятно структури. Има служби в България, които могат да проверят кой стои зад съответни телеграм канали, кой стои зад Машината от сайтове гъби, кой стои зад тролските мрежи… Това е нещо важно и означава, че искаме от службите лоялност към обществото, а не към някакви непрозрачни интереси. Не сме някакви агнета на заколение. Не е непредотвратимо това, което се случва. Има как да се противодейства. Трябва да измислим и друг начин за колектив.
