Книгата „Последният ловец на делфини“ събира историята на България, историята на делфините и митологията, каза писателят Захари Карабашлиев тази вечер на представянето на новата си книга „Последният ловец на делфини“ в Художествената галерия в Созопол. Събитието бе част от програмата на Празниците на изкуствата „Аполония“. Модератор на събитието бе историкът проф. Веселин Методиев.
Проф. Методиев определи Карабашлиев като един от българските автори, които правят истинска чест на националната ни общност, като го постави в контекста на писатели като Теодора Димова и Георги Господинов. По думите му „Последният ловец на делфини“ е впечатляващ с начина, по който съчетава художествения разказ с автентични исторически свидетелства.
Историкът акцентира върху присъствието на Втората световна война в романа и върху начина, по който са представени българските войници и офицери. Според него книгата се отличава с това, че не превръща историята в пропаганда, а се стреми да покаже хората, които стоят зад историческите събития.
„Историята – това са хората. Историята не е абстракция, история е човешкото живеене“, каза проф. Методиев, отбелязвайки, че Карабашлиев се приближава до човешките съдби чрез работа с архиви, стари вестници, документи и свидетелства. Той подчерта, че писателят не търси единствено процеси и явления, а хората, чрез които миналото може да бъде осмислено.
Карабашлиев разказа, че романът дължи голяма част от материала си на мемоари, архивни документи и устни свидетелства. Сред източниците си той посочи мемоарни книги на Йордан Вълчев, Стефан Бочев и Атанас Москов, както и сборника „Ехо от войните“, събрал разкази на живи участници във войните.
Има много неразказани от нас истории, но те съществуват някъде – в библиотеки, архивни единици, каза писателят. Той отбеляза, че особено ценни за него са свидетелствата, които позволяват на съвременния читател да види човешкия аспект на събитията, освободен от по-късни идеологически интерпретации.
В центъра на романа е историята на млад мъж, който попада на документален филм, заснет през 1956 г. за делфиноловна лодка. Във филма той разпознава своя дядо – човек, за когото цял живот е вярвал, че е бил убиец, осъден и починал в затвора. Откритието поставя началото на търсене на истината за дядото, за бащата и в крайна сметка за самия герой.
Паралелно с това в историята се появява млада жена, завърнала се от САЩ, за да работи върху дисертация за колективната памет на делфините. Въпросът дали делфините имат колективна памет се превръща в един от ключовете към романа и свързва личната история на героите с по-големите теми за паметта, наследството и истината.
Карабашлиев разказа, че романът е претърпял сериозна промяна в процеса на писане. В края на миналото лято ръкописът е бил около 600 страници, но авторът го е съкратил драстично и го е пренаписал за кратко време. Книгата стана доста различна от първоначалния замисъл, но изключително вярна към самата себе си, отбеляза той.
Важна част от разговора беше посветена на реалния лов на делфини в България. Карабашлиев припомни, че индустриалният лов е съществувал до 1966 г. и описа начина, по който са били организирани ловните експедиции – с малки рибарски лодки, стрелци и гмуркачи, които са извличали убитите животни.
Именно реалният лов на делфини се оказва един от ключовете към романа. Карабашлиев разказа, че като ученик е попаднал на стихотворението „Лов на делфини“ на Веселин Ханчев. Дълго време не е разбирал неговата алегория, тъй като не е знаел, че ловът на делфини действително е съществувал в България.
Празниците на изкуствата „Аполония“ се провеждат от 1984 г. Организатор е Фондация „Аполония“, създадена през 1991 г. Ежегодно сцените на „Аполония“ в Созопол привличат стотици артисти и хиляди любители на изкуството от България и света. Фестивалът има за цел да съхрани културните традиции, както и да подкрепи нови таланти в областта на различните видове изкуства. Тази година в програмата са включени над 70 събития от областта на музиката, театъра, литературата, киното и изобразителното изкуство. БТА е медиен партньор на събитието.
