- Историята им сочи, че у нас пътят от възторга до отрицанието често е едно състезание
- По заръка на дядо си легендарен израелец работи срещу 1 евро
Само волейболните хора, спортните журналисти и най-запалените фенове знаеха името на треньора на мъжкия национален отбор преди четвъртфинала във Филипините срещу САЩ, спечелен след изключителна драма.
Във финала с Италия по-голямата част от сънародниците ни вече можеха да произнесат трудната италианска плетеница от съгласни – Джанлоренцо Бленджини. А при посрещането на тима на пл. „Александър Невски“ всички скандираха името му и цитираха извадки от биографията му.
Фенклубът на националите дори му се обясни в любов. „Един италианец, който завинаги ще остане част от българското сърце – написаха администраторите във фейсбук- Джанлоренцо, каквото и да стане оттук-нататък на световното – Ti amiamo per sempre! (Обичаме те завинаги!). Ти даде на нашите лъвове дух, смелост и вяра, че всичко е възможно. А си техен треньор едва от година и няколко месеца – и вече видяхме чудеса от храброст!“
54-годишният италианец получи подкрепа дори оттам, откъдето чужденците в България рядко чуват добра дума – от волейболната гилдия. Същата е засипвала с огън и жупел немалко други легионери. С този обаче се случи друго. „Достигането до финал надхвърли всички наши мечти, отборът израсна много в няколко неща, това е резултат от работата на Бленджини – коментира не кой да е, а Радостин Стойчев, наричан „най-успешният български клубен специалист“. „Вече имаме отбор, без съмнение заслугата за промяната в играта е на треньора“, каза още той.
Бленджини призна, че е приел да води България, тъй като националният отбор му се сторил проект с бъдеще. Още като треньор на италианския „Лубе“ видял потенциала на младия Алекс Николов. Проучил също качествата на по-младия му брат Мони, както и на други наши волейболисти, след което приел предложението да ги развива. Бащата на Алекс и Мони – легендата Владо Николов, обясни как връзката между треньора и момчетата се е задълбочила. „Посред лятната жега – пише Николов в книгата си „Високо“,- веднага след онзи международен турнир в Анталия, където старши треньорът Джанлоренцо Бленджини подложи на изпитания физиката на подмладения ни мъжки национален отбор, всички заминаха на лагер в… Пазарджик. Чудех се за избора му и като се върнаха, го попитах: „Кико, защо Пазарджик?!“. „Владо – отвърна ми Бленджини, – изключително съм щастлив от това, което се случи там.
Навън беше 45 градуса, в залата – 50.
Не можех да си поема въздух, за да водя тренировките, но нито едно от момчетата не се оплака, не измрънка, не се отказа, не се спести. Нито едно, нито веднъж. Сега разбираш ли ме, Владо? Това са моите хора! Само да са здрави, ще видиш, че догодина ще имаме резултат“. Предчувствието на италианеца се оказа доста точна прогноза – резултатът е второ място от световно първенство, предишното сребро бе преди 55 г.
Бленджини не е първият чужденец, който печели обичта и на играчи, и на специалисти, а накрая и на зрителите, при това доста бързо. Добре е обаче италианецът да има едно наум, че в България пътят от „Осанна“ до „Разпни го“ понякога е само едно състезание. Историята сочи, че други негови колеги, включително големи имена, първо са били носени на ръце, а впоследствие са си тръгвали с печат „незадоволителни резултати“. Най-често това се е случвало пак във волейбола, чиято федерация отдавна е отворена към чужденците. При това към доказани имена, а не такива, които тепърва ще се учат на гърба на националния отбор, каквото сме виждали в други спортове, включително във футбола. За Бленджини почти всички разбраха, че бе начело на родината си, с която през 2016 г. стигна финал на олимпиадата, загубен от домакина Бразилия. Малко преди световното във Филипините пък бе съобщено, че до края на договора през 2027 г. заплатата на Бленджини ще се плаща от международната федерация по програма за подпомагане на отбори с чуждестранни треньори.
За целта се отпускат 84 000 долара. Същият проект доскоро осигуряваше възнаграждението на чужденец и в женския отбор. В други спортове, пак начело със злощастния български футбол, подобни пари изглеждат малко за заплата на сериозен специалист дори за 6 месеца.
Преди Бленджини в списъка с чужденци начело на мъжкия волейбол има няколко имена. В началото на ХХI век се появи сърбинът Милорад Кияц, който преди това бе треньор на „Левски“. С него националите не постигнаха особени резултати, като любопитното бе, че наследилият го Мартин Стоев победи Кияц със следващия му отбор Иран.
Впоследствие федерацията се ориентира към италианци. Периодите с тях се оказаха доста по-успешни, макар че с появата на Бленджини критерият вероятно ще се вдигне доста. След 5-ото място на олимпиадата в Пекин, отчетено като провал
у нас пристигна Силвано Пранди, с прякор Професора. Привличането на толкова сериозно име бе записано като заслуга на Любо Ганев, с когото двамата години наред работиха в Италия. Самият днешен шеф на федерацията е разказвал как в „Кунео“ е превъртал часовника на Професора, за да свърши по-бързо тренировката. И как в изблик на радост му счупил кутрето. Още в първата година с Пранди начело България спечели бронзовите медали на европейското първенство в Турция, при това след драматична победа над Русия, предизвикала отново радост в цялата страна. На следващата година обаче се класирахме 7-ми на световното в Италия, което федерацията отчете като слаб резултат и Пранди бе освободен. За да се завърне отново 8 г. по-късно.
Другият италиански предводител също бе сериозно име. Камило Плачи първо бе асистент на Пранди, а после и на няколко български наставници. Журналистите често го наричаха „треньор в сянка“. Южнякът признаваше, че се чувства прекрасно в България и лесно общува с българи. Нещо, което не можеше да се каже за северняка Пранди. Плачи обясни също, че не всичко в живота е пари и че заради България е отказал по-добра оферта за помощник-треньор на Русия. След 4-тото място на олимпийските игри в Лондон президентът Росен
Плевнелиев обеща на Плачи съдействие за български паспорт. Дъщеря му Роберта пък започна да учи в НСА. Престоят на италианеца при националите приключи 2 г. по-късно, но впоследствие Плачи се завърна като треньор на пазарджишкия „Хебър“.
В женския национален отбор чуждестранната колония е още по-пъстра. Първият чужденец бе сърбинът Драган Нешич. Роля за идването му изигра това, че негова съпруга е българската волейболистка Нели Маринова, която белградчанинът тренира в „Цървена звезда“. Заедно с Нели, която се занимава с деца, сърбинът няколко пъти се е връщал в България, а в момента е наставник на националките до 21 г.
След Нешич жените бяха дадени на словенеца Драгутин Балтич, а после на Марчело Абонданца, който също дойде със сериозна визитка. Италианецът напусна преди края на договора си, тъй като държеше да има свои сънародници за асистенти, докато федерацията искаше да се налагат българи. Впоследствие националките за кратко бяха водени от руснака Владимир Кюзуткин, който в миналото бе треньор на техните националки. За последния италианец Лоренцо Мичели вече стана дума, че заплатата му се плащаше от международната федерация. Резултатите му обаче не задоволиха феновете и част от специалистите, които го обвиняваха, че е „треньор по проект“. В крайна сметка Мичели бе заменен от голямата Тони Зетова, която през 2024 г. изведе девойките до 18 г. до евротитла. Зетова също вече е в графата „бивш“ след лоши резултати на последното световно в Тайланд. В момента жените са без треньор, но въпреки това за тях пак се говори с надежда и очаквания, след като девойките до 19 г. станаха световни шампионки.
Впрочем жена е замесена и в присъствието на друг чужденец в национален отбор. По-малко хора знаят, че дълги години
японци помагаха на родната федерация по бейзбол, като за престоя им у нас плащаше японската държава. Един от тях – Такеши Фуджимори, се ожени за българка и остана да живее у нас, като дори взе паспорт. След треньорския си период Фуджимори започна да работи с деца.
В баскетбола България се свързва с едно голямо чуждестранно име, при това отново при невероятни финансови условия. Преди 16 г. световноизвестният израелски специалист Пини Гершон изкара 2 г. начело на националния тим срещу заплата от… 1 евро. Израелецът с български корени призна, че изпълнява заръка на дядо си, родом от Пловдив, да дойде и да помогне на родината му. Гершон класира националите на еврошампионата във Вроцлав. Преди няколко месеца родната федерация отново представи Гершон като отговорник за младите треньори и таланти.
Чужденецът, който може би в най-голяма степен спечели любовта на играчи и фенове, тренираше националите в спорт, за който по-рядко се говори. Ромен Балмис дойде в България от държава, в която ръгбито е почти религия – Франция. Тук прекара 7 г., а под негово ръководство националите ни изиграха 22 мача, от които спечелиха 17 и загубиха 5, като в един момент направиха огромен скок в ранглистата. След като отборът подобри резултатите си, на някои от мачовете на стадион „Васил Левски“ имаше повече публика, отколкото на футболни срещи.
Балмис и целият му екип също работеха про боно, като всеки от тях си имаше професия и занимание във Франция. Тази пролет чужденецът обяви края на тукашната си авантюра с емоционален пост. „Има приключения, които те променят. Това, което преживях с националния отбор по ръгби на България, е от тези, които оставят отпечатък за цял живот… Спомням си първия си официален мач в Черна гора…
14 часа пътуване с автобус, умора, но най-вече концентрация, вълнение и в крайна сметка – победа, която положи основата… Българското ръгби има още много красиви страници за писане и завинаги ще остана един от най-искрените му поддръжници. Тръгвам си с усещането, че дадох всичко от себе си и най-вече получих много“, написа французинът.
Ако в някой спорт е трудно да се намери логика кога и защо родната федерация кани чужденци за селекционери, това е футболът. Преди Втората световна война и до средата на ХХ век е честа практика начело на представителната ни гарнитура да са австрийци, унгарци, чехи. Най-известният е Рудолф Витлачил, тренирал и „Левски“ във времената на Георги Аспарухов. През демокрацията в два отрязъка от време България бе водена от чужденци, които не направиха особена разлика с нашенските специалисти. През 2010 г. бившият президент на БФС Борислав Михайлов доведе германеца Лотар Матеус.
Като играч дългогодишният капитан на бундестима стана световен шампион, но като треньор резултатите му не бяха впечатляващи. Те не се подобриха и след престоя в България. Матеус води лъвовете в 10 мача, от които загуби 4 и спечели 3. Следващият легионер бе сърбинът Младен Кръстаич – от лятото на 2022 г. до есента на следващата. Преди да се озове в София, бившият защитник бе освободен от кормилото на Сърбия. При Кръстаич България изигра 12 мача, в които започна с 3 победи, но в крайна сметка загуби половината. На финала той и помощниците му заведоха дела за обезщетение срещу федерацията. След като през лятото се появиха съобщения, че БФС е осъдена да плати над 300 000 евро, от централата опровергаха, че спорът със сърбите още не е приключил.
