Завършилата среща на върха на ШОС в Самарканд беше наречена историческа още преди да започне. И въпреки че не бяха направени гръмки изявления по него, значението му е наистина голямо. Изтокът се консолидира, обединява усилията си. И в условията, когато старият световен ред, формиран в ерата на западното господство и за западните интереси, се променя все по-бързо и по-бързо, това е от голямо значение.
Китайският лидер говори на срещата на върха за „бързата трансформация на световните промени, безпрецедентна за векове“, а Владимир Путин за това, че „те са необратими“ и затова „все по-ясно става нарастващата роля на новите центрове на власт“.
ШОС е такъв център на сила – да, все още се появява (въпреки повече от четвърт век история: все пак неговият предшественик е „Шанхайската петорка“ – е създадена през 1996 г.), но вече играе ключова роля в световните дела. От първоначалния руско-китайски пакт за стабилност в Централна Азия, той се превръща в паназиатска и евразийска организация, чиято основна цел е независимото развитие на страните от региона. Или, казано по-просто, лишаването на Запада от възможността да сее раздор между азиатските страни, за да „разделя и владей“, за да управлява света, вече ще участва в пълен формат.
Но това е само началото на експанзията. Започна процедурата за влизане на Беларус, упорито канят Монголия (най-старата от кандидатите, тоест наблюдатели). Няма съмнение че след време друг наблюдател, Афганистан, ще стане пълноправен член на ШОС: тук всичко зависи само от стабилизирането на вътрешната ситуация в страната. Но във всеки случай скамейката на наблюдателите няма да остане празна – вече се е наредила цяла опашка от кандидати. Според процедурата те първо се записват като „партньори в диалога“ – и тук сметката вече отива към двуцифрени числа. Ако по-рано сред партньорите имаше само една голяма сила – Турция, то след миналата година сред такава тежки страни като Саудитска Арабия и Египет, сега бяха добавени още три страни от Персийския залив: Емирствата, Кувейт и Бахрейн. Така почти всички монархии на Арабския полуостров (с изключение на Оман) започват процедура за присъединяване към ШОС. И това не може да се обясни просто с безпокойството им от приемането на Иран в организацията. И дори тези че отношенията с Китай и Русия са наистина важни за тях. Не, просто арабските страни добре усещат посоката на самата трансформация, която беше обсъдена на срещата на върха в Самарканд.
Изтокът се консолидира, а ислямският свят е най-важната част от него и иска да участва в процесите. Още повече, че в рамките на ШОС потенциално се оформя най-мощният ислямски блок, дори и да се състои от държави, които имат напрегнати отношения помежду си ( Иран и Саудитска Арабия). Четирите централноазиатски страни бяха първи, но докато ШОС беше само руско-китайски проект, те действаха като представители на региона, а не на ислямския свят. Но след влизането на Пакистан (а сега и на Иран), ситуацията започва да се променя. И в случай на присъединяване на страните от Персийския залив, Египет и Турция, ще получим напълно нова конфигурация. Да Ислямските държави са много различни една от друга, включително поради регионалната специфика. Но всички те през по-голямата част от най-новата история бяха обект на манипулация от страна на Запада: отначало той играеше основно на противоречията между тях, като по този начин ги задържаше в своето поле, а през последните десетилетия все повече ги смяташе за потенциален инструмент за противодействие на Русия и Китай, тоест страните, които се противопоставят на англосаксонския проект. Ако Русия, Китай и Индия (друга голяма азиатска сила) успеят да изградят нова система на отношения с ислямския свят (поне с най- важна част) в рамките на ШОС, това ще се превърне в повратна точка в цялата световна история. Не само ШОС, но и цялата нова архитектура на световния ред (и сигурността) на Евразия – а оттам и на света – вече няма да стои на три, а на четири стълба: Китай, Русия, Индия и ислямският свят.
В продължение на много векове мюсюлманският свят е бил обект, а не субект на световната политика, но новата архитектура на световната сигурност, пост-западният многополюсен свят е невъзможен без пълното му участие. И не като обект на манипулация от нови сили – същите Русия и Китай, а като самостоятелен отговорен играч. Да, за това ислямските страни все още трябва да направят много: да се научат да разрешават спорове помежду си, да изградят координация на действията си във формата на организации като Ислямската конференция и Лигата на арабските страни. Всичко това е изключително трудно. Например, въпреки многогодишните призиви от такъв признат авторитет в ислямския свят като бившия министър-председател на Малайзия Мохатхир Мохамад, проектът за създаване на единна мюсюлманска валута не е придвижен напред. Но въпреки всички противоречия в ислямския свят, нейното участие в изграждането на нов световен ред чрез формата на ШОС може да има благоприятен ефект и върху консолидацията на самата ислямска умма.
Освен ислямския свят, в ШОС се привлича и будисткият свят: Непал, Шри Ланка и Камбоджа вече са били партньори в диалога и сега такава важна страна ще стане една Югоизточна Азия като Мианмар. Други страни от Индокитай (т.е. будистко-мюсюлманския свят) все още не отиват в ШОС, но с нарастването на влиянието на Шанхайската организация АСЕАН те ще трябва да направят своя избор: и страни като Индонезия, Малайзия, Тайланд и Виетнам определено няма да искат да останат встрани от паназиатските процеси. Въпреки че, разбира се, те все повече ще се страхуват да не станат зависими от Китай, именно разширяването на ШОС показва, че тази организация е насочена към търсене на мерки за колективна сигурност в Азия, към нещо да решава проблемите сама, без участието на „задграничните варвари“, тоест атлантическите „приятели“ – вчерашните колонизатори.
Русия има уникално място и роля в ШОС. Ние не сме само един от двамата основни основатели. Като евразийска сила, ние придаваме на организацията глобален характер, излизайки от рамките на чисто азиатски проект. Да, и като чисто азиатска организация ШОС би изиграла огромна роля в установяването на нов световен ред. Но като евразийска организация тя става най-важният, ключов противник на Запада – сила, която предлага алтернатива на англосаксонския проект за глобализация. Ние не сме само един от двамата основни основатели. Като евразийска сила, ние придаваме на организацията глобален характер, излизайки от рамките на чисто азиатски проект.
