1. Лесно ли се поставяте в чуждо положение?
а) Не. Имам си свои собствени проблеми, върху които да размишлявам.
б) Не особено, но се опитвам.
в) Да. Веднага влизам в положението на човека отсреща.
2. Вашата помощ зависи ли от хипотетични ползи за вас в бъдеще?
а) Да. Помагам, ако знам, че тази помощ ще ми бъде върната на по-късна дата.
б) Мога да помагам и без да ми се връща услугата, но няма да я откажа, ако ми се предложи.
в) Не. Помагам, без да се замислям за такива неща.
3. Когато виждате хора, които имат по-малко късмет от вас, как се чувствате?
а) Не обръщам много внимание. Гледам да не се меся, където не ми е работата.
б) Зависи дали ги познавам, или не. За познати ми е гадно, за непознати – не чак толкова.
в) Не ми е приятно да виждам хора, които изпитват трудности.
4. Когато някой има нужда от помощ, готови ли сте да я предложите?
а) Не. Започвам да премислям какво се иска от мен, за да се знае, че съм помогнал/а, дали въобще да се занимавам и т.н.
б) Невинаги, но ще се опитам да помогна както мога, ако се наложи.
в) Да. Само трябва да бъда попитан/а за помощ и веднага започвам да мисля начини как да съм от полза.
5. Харесва ли ви да помагате?
а) Не особено. В повечето случаи се оказвам разигран/а от използвачи според мен.
б) Харесва ми, но няма непременно да загубя съня си, ако не съм помогнал/а.
в) Да. Чуждата благодарност ме изпълва с удовлетворение.
6. Наредили сте се на опашка в магазин. Изведнъж сте предредени. Как постъпвате?
а) Веднага сигнализирам на човека, че ми е заел/а мястото и да се нареди на опашката като всички останали.
б) Веднъж-дваж да се случи, ще си затворя очите. Ако бъда хванат/а в лошо настроение, ще си кажа какво мисля.
в) Не ми пречи. Може би човекът бърза. Няма да споря за дреболии.
7. Тъкмо сте се прибрали от дълъг ден, когато приятел ви звъни да се видите и поговорите. Приемате ли?
а) Не. Казвам, че съжалявам, но съм изтощен/а, и предлагам, ако иска, да говорим утре.
б) Ще се двоумя известно време, след което или ще кажа “Добре”, или “Не мога”. Зависи от това колко съм изморен/а наистина.
в) Абсолютно. Приятел има нужда от мен все пак.
8. Разхождате се, когато сте информирани за кауза, за която можете да дарите. Помагате ли?
а) Не. Нямам възможност. Някой друг вероятно ще се отзове.
б) Ако е нещо, към което проявявам интерес и имам финансовата възможност – защо пък не?
в) Да. Ще се чувствам виновен/а, ако не помогна някак.
9. Седнали сте в заведение за бързо хранене с приятел. Той/тя не си взема нищо, защото няма пари. Какво правите?
а) Ям си моята храна и не отдавам много значение на това дали той/тя иска.
б) Предлагам му/ѝ да си вземе от моята храна.
в) Питам дали иска нещо от менюто и го взимам.
10. Студент сте. Цял семестър работите съвестно и присъствате на всяка лекция. Точно преди важен изпит ваш колега, който едвам сте виждали през семестъра, ви пита за записки. Давате ли ги?
а) Не. Моят труд е важен за мен, и не го давам току-така. Не съм аз виновен/а за чуждото лентяйстване.
б) Ще предложа сайтове или книги, откъдето да погледне за информация, но всичките си записки не знам дали бих дал/а.
в) Изпращам записките, без много да го мисля.
Отговори:
Най-много отговори “а”:
Вие сте силно самостоятелни и защитавате времето, енергията и целите си. Въпреки че тази целенасоченост може да доведе до успех, може неволно да изглеждате студени или дистанцирани. Важно е да осъзнаете, че сътрудничеството, съпричастността и подкрепата могат да обогатят живота ви. Вашето предизвикателство може да се крие в развиването на по-дълбоки емоционални връзки. Щедростта невинаги означава жертва. Не сте “лоши” за това, че сте фокусирани върху себе си, но балансирането на това с известно съзнателно състрадание може да ви направи не само ефективни, но и обичани.
Най-много отговори “б”:
Вие сте на границата между личния интерес и състраданието. Знаете как да давате, без да губите себе си. Хората вероятно ви се доверяват, защото сте справедливи, осведомени и емоционално интелигентни. Вероятно усещате кога да се намесите и кога да се отдръпнете. Тази способност ви прави ценен приятел. Все пак балансът изисква усилия. Рискът тук е да останете неутрални, за да избегнете конфликт, или да премисляте всеки избор.
Най-много отговори “в”:
Вие сте дълбоко съпричастни и състрадателни. Хората вероятно се възхищават на вашата безкористност и се осланят на вас в трудни моменти. Вероятно обаче се борите с неща като поставянето на граници или на собствените си нужди на първо място. Да бъдеш алтруист, е възхитително, но не и когато води до хронично пренебрегване на собствената личност. Другите могат да се възползват от вашата доброта. Трябва да запомните, че заслужавате подкрепа точно толкова, колкото я предлагате.
Как да не неглижираме личните си нужди
Ето няколко съвета как да постигнем баланс между грижата за себе си и състраданието.
1. Поставете граници. Да бъдеш любезен, не означава да си на разположение 24 часа в денонощието 7 дни в седмицата. Поставянето на граници е уважително, а не грубо. Упражнявайте се да казвате “не” без чувство за вина – с времето става по-лесно.
2. Планирайте време за “даване и получаване”. За всеки час, който прекарвате в помощ на другите, си давайте час за почивка или лична радост. С течение на времето този ритъм създава постоянство в благосъстоянието ви и в способността ви да се проявявате за другите.
3. Използвайте правилото на “кислородната маска”. Както в самолета – помогнете на себе си, преди да помогнете на другите. Ако сте хронично изтощени, подкрепата ви става по-малко ефективна, а здравето и умствената ви яснота страдат.
4. Преосмислете грижата за себе си като гориво за другите. Почивката, упражненията, размисълът и радостта не са разточителство – те са инвестиция в способността ви да присъствате, да бъдете полезни и креативни. Когато сте отпочинали и се чувствате добре, решавате проблемите по-креативно и се свързвате с другите по-смислено.
