Живеем в свят на свръхполитика, където всичко е политическо – изборите, които правим, храната, която поръчваме в ресторанта, предаванията, които гледаме, дори репродуктивните решения на хората, каза британският политик, историк и интелектуалец Дейвид Рънсиман по време на публичната мемориална лекция Джу на тема “Има ли политическото бъдеще?”, организирана от неправителствената организация “Център за либерални стратегии” в памет на Юлия Гурковска.
Рънсиман е известен с анализите си на демокрацията и историята на политическите идеи и след почти 25 години в университета Кеймбридж, където е професор по политология, напуска академичния живот, за да се фокусира върху книгите и подкастите си.
По време на лекцията той отбеляза, че невинаги животите на хората са били политизирани, защото политиката е била изключение, а не норма и припомни, че повечето хора достъпът до политиката е бил лимитиран – например за жените и децата.
Професорът обясни историческата хронология и развитие на политиката, като я раздели на преполитическа, политическа, постполитическа и свръхполитическа ера. Преполитическата ера е в античния свят. Политическата ера продължава в периода след Втората световна война до 1989 г., когато започва постполитическата. Този период се характеризира с идеите, че някои политически решения трябва да бъдат прехвърлени на експерти. Това, което идва след постполитическата ера, е свръхполитиката, коментира той.
Свръхполитика е и когато хората реагират срещу политиката с гняв и ярост и постоянно спорят за всичко – протести, млади хора на улицата, постоянен активизъм, социални медии, заяви той. Това се случва навсякъде – в Азия, в Европа, в Северна Америка, в Африка.
Свръхполитиката е движена предимно от технологията, защото за всички е станало все по-лесно да бъдем политически обвързани – имаме платформата да изразяваме себе си, смята политологът. Според него част от това се случва и чрез изкуствения интелект, защото работата му е да улесни някои дейностите от живота ни – да прегледа имейлите, социалните ни мрежи. Но по същия начин в бъдеще той може и да ни казва за кого да гласуваме, предупреди той.
Много хора твърдят, че този интелект ще помага с това да правим по-лесни решения, защото може да синтезира огромен набор от информация и да я преразказва в съкратен и разбираем вариант. Но това може да създаде зависимост и в такава ситуация политиката може да не е комуникация от човек към човек, обясни той. За голяма част от хората това е целта – да се надхвърлят човешките лимити, но това се превръща в един трансхуманизъм, смята политологът.
Това обаче не значи, че по този начин политиката има повече съдържание, напротив, тя има все по-малко и по-малко същност. Политиката сама по себе си е дейност, при която несъгласията, съгласията и аргументите дават като резултат решения, а пък решенията резултират в съгласия и несъгласия. Рискът в политиката се изразява в това, че тя може да бъде опростена до степен, в която е без смисъл. Отговорът на това е да бъдем убедени, че взетите решения имат за резултат истински съгласия и несъгласия и влиянието на тези решения от своя страна резултира в нови дискусии, обясни той.
Рънсиман допълни, че като всяка друга сфера – икономика, биология и обществен ред, така и технологиите ще имат своята криза и тогава е важно гражданите да бъдат по-активни и да носят повече отговорност. Има нужда от реформа в структурите и в това как учим и практикуваме демокрацията. Трябва да проумеем, че трябва да се борим за политиката, коментира политологът.
Мемориалните лекции Джу са ежегодни лекции, организирани от Центъра за либерални стратегии в памет на Юлия Гурковска. Според дирекция „Справочна“ в БТА, Юлия Гурковска е звукорежисьор, мореплавател и политик. Тя е родена през 1945 г. и умира през 2001 г. Тя е началник на кабинета на президента Желю Желев от юли 1993 г. до 4 юни 1996 г., както и програмен директор в Центъра за либерални стратегии (1996-2001). Над 20 години е звукорежисьор в студията за документални и научно-популярни филми „Време“. Участва в Комитета за защита на Русе, в Клуба за гласност и преустройство. Заедно със съпруга си осъществява околосветски пътешествия по море, съчетани с научни експерименти – експедиция „Планктон“, която продължава 12 години и преминава през 5 етапа. Общо 56 000 морски мили или повече от две обиколки на света по Екватора. За 777 дни изминават 39 000 морски мили.
