Днес се навършват 100 години от рождението на поета и детски писател Димитър Светлин, който вдъхновява детската душевност, внушавайки високи чувства и устреми у подрастващото поколение.
Ранен живот и творчески изяви
Истинското му име е Димитър Нинов Стоянов. Роден е на 7 ноември 1925 г. в с. Ботево, Врачанско. Завършва гимназия във Враца, където класен ръководител му е поетът Тодор Харманджиев. В гимназията се сприятелява с писателя Цветан Ангелов, който също го насърчава да развива поетичния си талант. Докато отбива военната си служба, често е разпределян в пограничните райони. Този eтап от житейския му път оставя трайна следа в творческите му изяви. Димитър Светлин следва руска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
„Голямата школовка“
Още като студент, през 1948 г. Димитър Светлин е назначен като редактор в литературния отдел на радио „София“. По-късно е прехвърлен в детския отдел, където остава до 1964 г. В радиото Димитър Светлин е автор на популярното граничарско забавно-поздравително предаване “Куриерът Веселин”. Именно в радио “София” получава „голямата школовка“ за сътворяване на поезия за деца. По думите на Димитър Светлин за това допринася съвместната му работа с творци за деца като Дафина Попова, Катя Воденичарова, Снежина Кралева, Таня Касабова, Димитър Спасов, Димитър Точев, Камен Русев, Петър Ненов, Тоно Лазаров и др.
„Педя човек – лакът брада“
През 1964 г. той започва работа в детската редакция на Българската телевизия, където до 1969 г. участва в създаването и утвърждаването на емблематичните детски продукции, запазена марка на телевизията – “Лека нощ, деца”, “Педя човек – лакът брада” (тогава “Педя човек разказва”), “Майстор Умейко”, “Щурец Свирец”, “Бързи, смели, сръчни” и др. От 1969 г. Димитър Светлин се установява на редакторската позиция в сп. “Славейче”, където работи до 1985 г. Сътрудничи още на в. “Народна младеж”, “Литературен фронт”, “Народна армия”, както и на списанията “Пламъче”, “Дружинка”, “Септември” и “Български воин”.
Димитър Светлин е и член на Съюза на българските писатели (СБП).
Вярата в по-добрия утрешен ден
Лириката на Светлин за възрастни е изпълнена с идеализъм и вяра в по-добрия утрешен ден. Основна тема в поезията му е тази за доблестния път на боеца, който служи предано на родината и не изоставя другарите си. Характерно за героите на Димитър Светлин е съчетанието на детската игра с опасната роля на възрастен, например чрез истории за деца, които помагат на граничари. Авторът се стреми да научи детето да мисли, да съпреживява, да тъжи и да се радва, опитва да внуши у децата гражданска доблест и нравственост, без да досажда с морализаторски съвети.
Първият поетичен цикъл на Димитър Светлин – “Орел по върховете” е отпечатан във в. “Граничар” и е вдъхновен от годините в казармата, където възпява величието на природата, заедно с воинското всекидневие и патриотичния дълг на служещите в армията. Първото стихотворение на Димитър Светлин е “Гроздоберска утрин”. То е отпечатано в ученическото сп. “Българска реч” през 1942 г., а първата му книга е стихосбирката за деца “Братска помощ”, издадена през 1953 г.
Автор е и на книгите с поезия „Пролетен полет“, „Неудържими времена“ (1960), „Сега и винаги“ (1966), „Дихание“ (1976), „Хлябът наш“ и др.
Сред известните му детски творби са “Училище на двора” 1959 г., “Майстор Кото” 1962 г., “Малкият майстор” 1965 г., “Летящото момче” 1966 г., “Четиримата и слонът” 1967 г., “Скокльовци” 1968 г. “Весел двор” 1969 г., “Слънчевата стаичка” 1971 г., “Смели полети мечтаем”, “Гълъбите пеят” 1972 г., “Слънчице на двора” 1973 г., “Синьо поточе в зелена гора” 1976 г., “От сутрин до вечер” 1978 г., “Облачета на игрите” 1982 г., “Десислава в първи клас”, “Винаги с приятели” 1985 г., “Ти гониш!” 1987 г.
Награди и отличия
Произведенията на Димитър Светлин са награждавани в редица конкурси, а за стихосбирките „Сега и винаги“ и “Гълъбови равнини” получава награда от Министерството на народната отбрана. Сборниците “Детство мое, неотминало” 1981 г. и “Вече сърцето разбира” 1983 г. са отличени от Министерството на народната просвета.
Димитър Светлин умира на 7 януари 1999 г.
/СЗ/ДС/отдел „Справочна“/
/ЕМС/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: Кой кой е в Б-я, София, 1998, с. 627; Кой кой е в бълг. култура, Варна, 1998, с. 457; И-я на СБП – 1913-1944, с.455; Речник на бълг. литература, т.3, с.239-240; в. „Литературен фронт“, бр. 45 от 6 юли 1975 г.; в. „Народна армия“ от 16 август 1977 г.; сп. „Пламък“, бр. 11 от 1985 г.; http://literaturensviat.com/?p=65942; https://literaturensviat.com/?p=66483; https://duma.bg/moyata-lichna-darzhava-vsekimu-prinadlezhi-n173314?go=terms&p=cookies; https://www.otbrana.com/новини_5081; https://www.researchgate.net/publication/387069601_Leka_nos_deca_Televiziata_za_deca
