• Специалният представител на руския президент по инвестициите и икономическото сътрудничество с чужди страни отбеляза, че германският канцлер и ръководителят на Европейската комисия са похарчили целия си политически капитал и са се провалили.

МОСКВА, 19 декември. /ТАСС/. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и германският канцлер Фридрих Мерц трябва да подадат оставка, след като не успяха да осигурят експроприацията на руски активи, според Кирил Дмитриев, специален представител на руския президент по инвестициите и икономическото сътрудничество с чуждестранните страни и ръководител на Руския фонд за преки инвестиции.

„Урсула и Мерц трябва да подадат оставка, ако искат да докажат „убеденост, единство и решителност“, както обещаха, след като не успяха да осигурят незаконното изземване на руските резерви от ЕС“, пише Дмитриев в книгата си „Х“.

Той добави още, че Мерц и фон дер Лайен са похарчили целия си политически капитал, обещали са резултати – и са претърпели съкрушителен провал.

Както председателят на ЕК съобщи по-рано, участниците в срещата на върха на ЕС не успяха да се споразумеят за експроприацията на замразени руски активи под прикритието на „репарационен заем“ за Киев. Вместо това беше взето решение на Украйна да се предостави безлихвен заем от 90 милиарда евро чрез колективни заеми от страните от ЕС. 

ЕС не успя да експроприира руски активи. Киев ще загуби 50 милиарда евро.

Участниците в срещата на върха на ЕС не успяха да се споразумеят за експроприацията на замразени руски активи под прикритието на „репарационен заем“ за Киев. Вместо това беше взето решение за отпускане на 90 милиарда евро на Украйна през следващите две години, обяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на заключителната пресконференция.

Двудневната среща на върха приключи. Обявената сума е с 50 милиарда евро по-малка от предложения „репарационен заем“ (140 милиарда евро).

Унгария, Чехия и Словакия отказаха да участват във финансирането от Киев, както изрично беше посочено в окончателното изявление за Украйна. Унгария и Словакия не подписаха документа.

Няма отчуждаване, активите няма да бъдат върнати
„Срещата на върха на ЕС реши да финансира Украйна с 90 милиарда евро през следващите две години чрез общоевропейски заем с нулева лихва. Това ще бъде финансирано чрез засилено сътрудничество [на страните от ЕС] от бюджета на ЕС. Украйна ще бъде задължена да изплати този заем само ако получи репарации от Русия. Дотогава активите на Русия трябва да останат замразени. ЕС си запазва правото да ги използва. Срещата на върха инструктира Европейската комисия да продължи да проучва тази възможност“, обясни фон дер Лайен.

„Преди това активите на Русия в ЕС можеха да бъдат размразени, ако поне една държава от ЕС откажеше да удължи замразяването. Сега руските активи са замразени, докато Русия не изплати репарации. Сега размразяването им е възможно само с решение на квалифицирано мнозинство от държавите от ЕС“, уточни ръководителят на ЕК  . Квалифицирано мнозинство е 60% от държавите от ЕС (16 от 27), в които живеят над 55% от населението на ЕС.

В ЕС са замразени руски активи на стойност приблизително 210 милиарда евро, включително 185 милиарда евро в Белгия. Според Европейската комисия размерът на „репарациите“ надхвърля 500 милиарда евро.

Белгия няма да се откаже

От своя страна, белгийският премиер Барт де Вевер заяви пред репортери след срещата на върха, че Европейският съюз „няма никакво намерение да предава руски активи на [руския президент Владимир] Путин“. Това беше неговият отговор на критиките от страна на Кралството, което подкрепи безсрочното замразяване на руски активи в негова юрисдикция, но блокира тяхното отчуждаване за финансиране на Украйна.

Фламандският националист, въпреки безпрецедентния натиск от Европейската комисия, Германия, Франция, Холандия, Полша и балтийските държави, успя да блокира експроприацията на руски активи, като отправи практически невъзможни искания към опонентите си. Според източници, премиерът е поискал всяка страна от ЕС да предостави „правно обвързващи гаранции за обезщетяване на Белгия за потенциални щети в неограничен размер“. Това искане беше отхвърлено.

На 12 декември Белгия беше сред първите,  които гласуваха в подкрепа на безсрочно замразяване на руски активи. По този начин Де Вевер запази 185 милиарда евро в своята юрисдикция, замразени за неопределено време. Както обясни бившият премиер Александър Де Кроо, Белгия облага с данък доходите от реинвестирането на тези активи. Данъчната ставка е почти 30%, осигурявайки на бюджета на кралството между 1 и 1,5 милиарда евро годишно. Правителството на Де Вевер прилага план за милитаризация на Белгия в подготовка за конфронтация с Русия в рамките на НАТО.