Демони пазят чудотворен извор между пернишките села Боснек и Чуйпетлово. Вечер тъмните създания с човешки фигури и глави на бик излизат, за да дебнат за грешници, дошли да търсят спасение край живата вода. Това разказаха пред „Зодиак“ местните хора, които неведнъж са били свидетели на чудесата, които стават близо до феномена. Те са категорични, че живата вода разпознава кой е грешен и не се е покаял. Когато такъв човек се изправи пред извора, той пресъхва в миг. Едва след период от време от него отново започва да блика вода.
Според легендата недостойните за чудото на водата дори изчезват. И днес се разказват истории за повлечени от тъмните сили грешници. Те изчезват в кладенеца, както тукашните наричат извора.
За тях не е загадка защо водата идва на пулсации. Според учените става въпрос за карстов извор, който събира водите си в подземна кухина и той не извира, докато въпросната кухина не се напълни.
Обяснението на местните обаче е далеч по-различно. Те вярват, че водата избира пред кого да се покаже и на кого да помогне. Така е векове, твърдят хората от Боснек и разказват, че за него се знае още от XII в., когато е бил описан от османски пътешественик. Той нарекъл извора Чешмата на щастието.
„Водата край селото е лековита“, непоколебим е бай Методи пред „Зодиак“ и разказва ,че преди години в селото имало жена с дете, което имало проблем с очите. „Няколко пъти измила очите му и то се излекувало. Така стана и със сестра ми. Тя от дете носеше очила и с помощта на водата и чай от черна боровинка след една година зрението й се оправи“, сподели единственият постоянен жител на Чуйпетлово.
Има още много истории за изцерени хора, които местните знаят, въпреки че не са документирани. Те приемат лековитата вода за даденост на мястото, където са се родили. Въпреки това никой от тях не стъпва вечер край извора, където витаят други сили. Казват, че от разказите на дедите им не всички се страхуват и затова край извора идват всякакви хора. Някои успяват да си тръгнат с ценната жива вода и да се помолят за здраве, за други изворът пресъхва и те си тръгват с греховете, с които са дошли.
Без кмет и кръчма, но с църква
В селото с жива вода Чуйпетлово днес е останал само един постоянен жител. Въпреки че има живота вода, тук няма лекар, кмет, площад и кръчма, но има църква, разказва бай Методи.
По родното му място водят острите завои, натрошен асфалт и планинските склонове. Някога Чуйпетлово било пълно със хора, сега са останали само празните къщи и Методи.
Едничката му надежда е църквата „Света Петка“, построена през 1860 г. От нея само той има ключ и я отваря по празници и за туристи, дошли за живата вода. „Бия камбаната и за арно, и за лошо“, разказва той.
Повечето икони в църквата са от календари и вестници, другата част са дарение. Храмът е почти разрушен от земетресения, но това не пречи на хората и от съседните села да идват и да се помолят, а бай Мето е готов винаги да я отключи.
Икона, скрита в близката пещерата
Ликът на Богородица се явява
Освен в лековитата сила на водата
Хората идват в местността край пернишките села не само заради силата на водата, но за да търсят спасение от Богородица. Нейният образ се съхранява в близката пещера, където преди вече почти десетилетие местните поставят нейна икона. В мига, в който докоснала скалата, над нея се появил ликът на Божията майка.
Познавачи на околностите разказват, че оброците по тези места били многобройни. За жалост и съвременни иманяри ровили около тях и някои вече съществуват само в паметта на възрастните. На живата вода обаче никой не е посягал и сигурно затова тайната й ще остане неразгадана още дълго.
Бягството на президента
„Кой където се е родил, там трябва да остане“, казва дядо Методи, който никога не би заменил малкото село за големия град.
Въпреки че днес живее сам, преди време Жельо Желев е бил негов пръв приятел.
Запознават се в селото, защото бившият президент на страната харесвал мястото и често се отбивал тук, за да избяга от столицата. Най-яркият спомен за последния им разговор е свързан със страната. Защо по такъв начин е започнало да се разваля държавата, питал Методи, а Желев му отговорил, че гладен народ по-леко се управлява. http://trud.bg
