Покана за участие в празника на града – 6 май и тържеството за Деня на победата над хитлерофашизма – 9 май, към представители на Асоциацията на българите по света от Добрич отправи кметът на град Таракли – Молдова, г-н Сергей Филипов. Разбира се – приехме я с благодарност. И имахме удоволствието да съпреживеем празниците – така, както ги празнуват там – в не толкова далечна, но на светлинни години като възприятие и почит към историята Молдова.
В деня на събора рано сутринта на Гергьовден беше отслужена и тържествена литургия в църквата „Св. Георги“, която е на 210 години, след което на градския площад започна народната веселба. Целия ден на голяма монтирана естрада се изписва пъстра палитра от нашенска българска музика. Тъй като градът е районен център на българската диаспора и е логично да бъде средище на културата и духовен център. Не случайно, който е посетил българите в Бесарабия, е вкусил топла погача с дъха на равнината и пил руйно вино червено, почувствал душевността на домакините, казва че те са по-българи от нас. Празненството продължи до 2 часа след полунощ. Всички – малки и големи се хващаха на кръшни хора, без да се страхуват от променливото време на прохладната пролет.
На 9 от 10 часа започна мълчаливото шествие за полагане на цветя и венци пред паметника на незнайния воин в центъра на града. На почетна стража стояха войници и беловласи ветерани – герои от Втората световна война, изнесли на плещите и щиковете си СВОБОДАТА. Направи ми впечатление приемствеността на поколенията – от 6-годишни момченце и момиченце, облечени във военна униформа, до достолепни баби и старци, дошли с цветя да поднесат последна почит на жертвите. Над 20 младежи и девойки, както и по-възрастни мъже и жени, носеха в ръце портрети на техни близки, загинали във войната, но спасили бащиното огнище от фашистката чума. Това преклонение премина в продължение на 2 ч. в мълчалива почит, която неминуемо води у всеки от нас размисли за отношението на тези хора, стъпили здраво на Буджашката земя. Какви са тези корени, каква е тази любов към род и Родина и мислено се пренасям у нас в България, правя един паралел – дали улисани в бързия бяг на времето, залисани в работа и грижи, не пропускаме този момент – да бъдем достойни българи. Защо мълчим пред обругаването на паметници, а не възпитаваме децата и внуците в почит и уважение към тези знайни и незнайни загинали воини, защото във всички 61 страни, взели участие във войната, има такива паметници. Загиват 60 милиона човека, от тях 55 000 българи. Но там – в Бреск, Курган, Варшава, Будапеща, Букурещ, Чехия, Мурманск, Лондон, Вашингтон, Москва и др., но там не ги оскверняват. А нашите българи си оставят позорните автографи по паметници, пирамиди, пещери, музеи и къде ли не. Дали, защото се народиха псевдо политици и псевдо атлантици, които безочливо фалшифицират историята с неистини и заливат с помия всичко свято, за да се идентифицират като демократи и по този начин промиват мозъците на подрастващите. Преиначават историческите факти и нашите деца растат сред безвремие и безверие в свят от неистини.
Свидетели сме на днешните политически пристрастия, противоборство по митинги и стадиони. На младите хора им промиваме съзнанието от екрана за розово бъдеще, за джендърска идеология, реформи в образованието, здравеопазването и къде ли не и от ден на ден става все по-лошо… И пак речи, нови наредби, нови реформи, министрите ги сменяме като носни кърпи по време на грипна настинка. Докога ще продължава това и кога ще кажем на децата голата истина?! На децата, които емигрират, за да се почувстват европейци. А пък ние – беловласите, ще си стоим тук и ще ругаем под мустак.
Асоциация на българите по света
Председател: Стоил СТОИЛОВ
