По пътя Созопол – Приморско една от най- големите туристически атракции е Лъвската глава. Камъни застанали така един върху друг, че отдалеч погледнати са досущ като глава на царя на животните. Малцина обаче знаят, че близо до Лъвската глава се намира местността „Вълчаново кале”. Там, открай време, вече два века, иманярите ровят, за да открият съкровището на Вълчан воевода.
Вълчан воевода е родом от Странджа, хайдутувал е повече от 20 години. Три села са спорили в миналото за негово родно място, но до ден днешен не е ясно къде се е появил на бял свят. Това са село Делиево, на 5 км. от Малко Търново, което днес вече не съществува, Тагарево (днес Вълчаново) и Факия.
Възрастните хора разказват легенди за Вълчан, които са чували от бабите си, те пък – от своите предци.
Вълчан бил пастир. На сърце му паднала красива мома от селото – Рада. Решил той да проводи сватове да я искат, но местният турски властелин – „субашия” – щом разбрал, накарал хората си да откраднат Рада и да му я заведат у дома. Вълчан пък бил хвърлен в тъмницата и жестоко пребит. Кроткият до момента пастир не могъл да преглътне случката и хванал гората. Събрал дружина и започнал да мъсти на турците. Първо той и другарите му убили субашията, който му отнел Рада, а нея освободили и взели със себе си в гората. По време на сражение обаче, младата жена била простреляна. Тази любовна драма преобърнала живота на Вълчан воевода. Той и другарите му завардвали проходите и започнали масови обири на хазната на султана. При всеки удар хайдутите прибирали цели дисаги, пълни със злато.
Тук именно е ключовият момента за иманярите. Легендите разказват, че младите хайдути не били алчни – по-голямата част от плячката те скривали в тайни пещери, а за себе си оставяли само толкова, колкото да преживеят. Говори се и че студените зими изкарвали в Истанбул, но никой не ги разпознавал.
В книгата на историка Иван Бубалов се казва, че Вълчан имал безценен помощник – турчин на име Кара Емин ага, който се издигнал до длъжност секретар на султана. Той го осведомявал за движението на хазните, а Вълчан ги пресрещал и обирал.
Според една легенда султанът дотолкова се отчаял от обирите, че заповядал да се отпечатат нови пари – махмудиета. След като няколко от тези нови махмудиета били открити у Кара Емин ага, той изпаднал под подозрение и избягал от Цариград.
Самият Вълчан воевода намерил в една от пещерите на Странджа древно тракийско съкровище. То било толкова несметно, че той проводил пратеници до руския цар. Сто години преди Освобождението, пратениците казали на владетеля, че войводата Вълчан е приготвил няколко десетки тона злато, с които да плати свободата на България.
Според иманярите, съкровищата на дружината на Вълчан Воевода са много и пръснати из пещери из цялата планина и не само в Странджа.
Най- голямото – от траките, също било в една от пещерите. За него имало и карта.
През годините иманярите са си продавали много „стари” карти с мисълта, че са истински, копали са на много места. Мнозина твърдели, че са намирали златни монети. Още преди 40 години пък се пуснал слух, че някой е открил съкровището, явно най- голямото, при устието на река Ропотамо. Това били представители на тогавашните управляващи, които били заведени до съкровището от местен жител.
Има и предания за скрито съкровище в морска пещера, до галериите на която се достига само след като се премине през поредица от тесни наводнени тунели – трудна задача и за много опитен водолаз.
Старите хора разказвали още, че щом откриели подходяща пещера, хайдутите на Вълчан, намирали по селата дюлгери с инструменти, но ги водели дотам със завързани очи. Карали ги да направят нещо като трезор, а после отново със завързани очи ги връщали там, откъдето са тръгнали.
Едно от главните скривалища на Вълчан била „Снеженицата” – местност с голяма пещера в землището на с. Карадере, сега в Турция.
Според архимандрит Рафаил воеводата доживял старините си в Румъния при сестрите и внуците си. Внуците дори идвали в България с карта и търсили закопани владишка корона и кръст с честното дърво, вероятно на гръцкия владика в Одрин който издал на турците хайдутите и бил убит.
До ден днешен набезите на иманярите не стихват. Почивка търсачите на съкровища си дават само през зимата, когато земята е скована от лед, трудно се копае и мераците им замръзват, успоредно с температурите. Освен в Аркутино, Вълчаново кале и край устието на Ропотамо в Бургаско, иманярите са започнали да дирят съкровището на Вълчан воевода и в Руенския Балкан. Там, преди две години, има информация, че иманяр е изровил от планинска пещера златна статуя на владетел с глава на лъв, качен върху колесник, пише в. Труд.
ВЪЛЧАН ВОЙВОДА
Най-ранните известия го свързват с района на село Тагарево (днеш. Вълчаново) и с. Факия. По бащина линия произлиза от големия род на Бимбеловци от с. Факия. Бимбеловците са наследници на Момчил войвода, загинал през 1345 г. в битка с обединените ромейски и турски войски.
„През 1793 г. Вълчан и брат му Костадин, който е по-възрастен с 40 години, отиват при дядо Делю. Той свързва Вълчан с Христо войвода, прочут по Странджа и Сакар. Вълчан е на 18 години, висок и едър, с черна дълга коса и светли гълъбови очи с мустаци…“. От този текст може лесно да се изчисли годината, в която е роден Вълчан войвода или Вълчан Иванов Пандурски – роден в 1775 година.
По време на Въстанието в Тракия през Руско-турската война (1828-1829) 53-годишният легендарен войвода участва с четата си заедно с българския доброволчески отряд на Стойко Маврудов в освобождаването и отбраната на Созопол заедно с руските флотски части срещу турците.
Според семейното родословно дърво на русенската фамилия Хаджииванови, след неспокойните хайдушки години Вълчан войвода се установява на постоянно местожителство в големия български град Тулча в Северна Добруджа. Тук той създава семейство, като се жени за монахинята Епраксина, от която има четири деца – Иван, Васил, Петра и Оксана. Скицата на семейното дърво на Хаджииванови сочи, че след смъртта си Епраксина била погребана в женския манастир Чипика в Тулчанско. Синът на Вълчан и Епраксина – Хаджи Иван Вълчанов Иванов става едър търговец. Той има трима синове и две дъщери. Единият от синовете му – Петър Иванов Хаджииванов се преселва в Русе и се оженва за Тонка Винарова, дъщеря на Никола Станев-Шарапчията.
Скицата на семейното дърво на Хаджииванови сочи, че Вълчан войвода завършва земния си път в Тулча.
- ГОСТИ ОТ МИНАЛОТО ОЖИВЯВАТ ПО „ВИА ПОНТИКА“
- КОЛАН НА СТАРОБЪЛГАРСКИ ВОИН Е СРЕД НАДОХДИКИТЕ НА СЛАВНАТА КАНАРА
- ГОСТИ ОТ МИНАЛОТО ОЖИВЯВАТ ПО „ВИА ПОНТИКА“
- Античен тунел, пълен с богатства, пресичал България
- Жени пият мълчана вода от Марков камък, за да заченат
- Иманяри дирят съкровища на Панайот Хитов
