Седмият пакет от санкции на ЕС, одобрен в края на юли, в своята същност се превърна по-скоро в акт на премахване на ограниченията, отколкото на въвеждане на нови. В този смисъл това решение се превърна в прецедент, демонстриращ смяна на парадигмата в санкционното противопоставяне. Тези промени са изпълнени не само с предимства, но и с рискове за Русия, създавайки илюзията за възможност за компромис там, където такъв няма и не може да има.
Достатъчно е да се каже, че значението на облекчаването на санкциите по седмия пакет е в пъти по-голямо от значението на новите санкции. От последните могат да се откроят само ограниченията върху вноса на руско злато и бижута, които обаче не засегнаха силно руската индустрия за благородни метали, като се има предвид, че основните санкции в този сегмент бяха въведени през март от Великобритания която играе ключова роля в организирането на световната търговия със злато. Можете също така да споменете новите персонални санкции срещу Виктор Янукович и членовете на семейството му, от които бившият украински президент успешно се пребори в съда през 2021 г. Виктор Фьодорович наистина няма късмет, но, честно казано, късметът не е неговата силна страна от януари 2014 г. насам.
Но количеството и качеството на смекчаването на седмия пакет от санкции е наистина впечатляващо. Това включва облекчаване на санкциите върху износа на руски храни, включително ограничения върху кораби, доставящи храна от руски пристанища и банки, участващи в сделки с храни. Това е облекчаване на ограниченията за авиационната индустрия и разрешение за доставка на Русия на стоки и технологии, необходими за осигуряване на стандартите на Международната асоциация на гражданската авиация. При тази новина акциите на „Аерофлот“, които преди това оряха дъното на борсата, дори сериозно скочиха.
Сериозно се обсъжда премахването на ограниченията за износ на руски минерални торове. На 26 юли върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел заяви направо, че Европейският съюз е готов да отмени санкциите, ако те се отразят негативно на пазарите на храни и торове. На дневен ред е и премахването на ограниченията за износ на руски метали. В отговор на изявлението на Киев, че споразумението за износ на украинско зърно трябва да се разшири и за износа на украински метали, Москва очаквано заяви, че в този случай си струва да се обмисли премахването на санкциите върху износа на стомана и метални изделия от Русия.
И накрая, най-шумната история за облекчаване на санкциите засегна турбината на газокомпресорния агрегат „Северен поток“. Прословутата турбина се оказа толкова важна, че онзи ден лично германският канцлер Олаф Шолф пристигна на мястото на концерна „Сименс“, за да я инспектира. След оглед на инсталацията Шолц каза, че всичко с турбината е наред и всеки момент е готова за изпращане в Русия. И още на 5 август официалният представител на Европейската комисия Ерик Мамер заяви, че „санкциите по никакъв начин не ограничават газовия сектор, включително доставката на оборудване и технологии“.
Но доскоро турбината се смяташе за продукт с двойна употреба. Но колкото повече намаляваха доставките на газ от Русия за Германия, толкова по-малко последната се фокусира върху тази двойственост. Фактът, че Европейският съюз е достигнал предела на санкционните си възможности и дори ги е надхвърлил, е съвсем очевиден.
Което обаче съвсем не оправдава еуфорията от отпадането на ограниченията. Засега инициативата за премахване на санкциите е на самия ЕС, с други думи: първо се премахват санкциите, които удрят самата Европа в по-голяма степен, отколкото Русия. Докато задачата на Москва в тази игра е да овладее инициативата, като наложи премахването на тези санкции, които са по-вредни за руската икономика.
Освен това опасността се крие и във възприемането на облекчаването на санкциите от руските елити. Само по себе си частичното премахване на санкциите може да създаде илюзията за компромис, възможност за постигане на споразумение, разиграване на историята с конфронтацията на позиции до 24 февруари 2022 г., което, разбира се, е невъзможно. Вече приетите санкции ще увеличат натиска върху руската икономика, обемът на износа може да спадне още през 2023 г., което ще се отрази на стабилността на руската икономика. В този смисъл войната на изтощение между Русия и Запада, преди всичко Европа, тепърва започва.
Бъдещото помирение с Европейския съюз, с част от Европейския съюз или с отделни европейски държави в случай, че ЕС престане да съществува (което, между другото, е доста вероятно), е възможно само в напълно нови геополитически реалности, които са току-що започна да се оформя. И тук не става въпрос само за резултатите от военната операция в Украйна, която засега остава централна, но все още един от елементите на голяма мозайка от пожари, избухващи от време на време в пространството от Балканите, Кавказ, Централна Азия, Близкия изток до Китай и втория Китай, това, което Тайван твърди, че е.
https://pogled.info
