ГРАДИНАРСКО ХОРО В ОДРИНЦИ

11.08.2019

2919

Може би грешим. Но се твърди от запознати с този старинен български занаят. Градинарството. Казват, че майсторите градинари живеят в три села на Добричка област. Там, където единствено в нашия край минава рекичка. Одринци. Батова. И Долина. От там преди векове е тръгнало нашето бахчиванджийство. Пръснало се тук там из Добруджа. Че и прескочило границите. В Западна Европа. На юг, в турско и гръцко. Та даже и зад океана, в Америка.

Градинарите са като… рибарите. Рано стават, късно лягат. Търпеливи са – от едно семенце ще ти отгледат три метра краставица или тиквичка /има едни, които висят и се режат, колкото ти трябва за едно пържене или пълнене с кайма, а лете – със сирене, ориз, домати и още нещо/. Патладжан да ти отгледат – като голяма газова бутилка. Доматите им като атомни бомби. Тиква и диня, не можеш я повдигна без крана на кооперацията. А може ли в една къща без лук и чесън, без копър, магданоз, дивисил, без чубрица… А като започнеш да правиш пълнени чушки, само за една ти трябват по три килограма кайма или овче сирене… Българска къща може ли без зеле, моркови, ряпа… Та тя приказката за ряпата се е родила преди много векове тук, в Добруджа.

Шегата настрана. Градинарите в Одринци твърдят, че са практикували занаята още от римско време. И затова през тяхната мера е минавал римски път. По него време моркови, ряпа и зеле са яли дори в Рим.

Градинарството е поминък за населението в Одринци от незапомнени времена. Затова и преди пет години тук решават да възродят празник, на който преди години родители и родители на техните родители и т. н. до над десето коляно са се събирали, са се веселили като са се радвали на труда си. Конкретната идея се ражда след тревожните нощи, причинени от наводнението и реалната опасност язовирната стена да се скъса, а селото или поне част от него да бъде затрито. Тогава съселяните се обединяват за първи път от десетки години, правят курбан за здраве и късмет и решават всяка година да честват празник на градинаря. Преклонение пред природата, водата и селския труд.

Идеята за пет години се утвърди като традиция, на която в селото се събират и градинари, и поколения съселяни, и гости, много гости от близко и далече. Заслугата е и на читалищното настоятелство.

Този път домакин на празника беше селският търговски комплекс, който любезно предостави на организаторите и празнуващите всичко, с което разполага. А градинари и гости – от новородени до близо 100-годишни, бяха близо двеста. Мястото дори не достигна. От това се опасяваше инициативният комитет и затова официално не покани колеги от цялата област и други градинарски центрове в страната.

Георги Градинаров и Цвятко Иванов от инициативния комитет бяха душата, двигателят и лицето на празника, който бе уважен от народния представител Даниела Димитрова, от кмета и председателя на Общинския съвет на Община Добричка инж. Тошко Петков и Пламен Станчев, от зам.-областния управител Красимир Николов, от бившия депутат Иван Колев, разбира се, и от кмета на селото Атанас Керанов…

Пред входа на търговския комплекс бе издигната символична арка с плодове и зеленчуци от местните градинари. Труд и гордост на мнозинството жители на Одринци. Мнозина от които през лятото напускат градовете и се заселват тук, заедно с внуци и правнуци.

Празник без хора не става. Празник без спонсори е вяла работа. В Одринци мнозина са участвали с месеци в подготовката на веселбата. Дарители са подпомогнали събора, казваме така, защото на практика това бе своеобразен събор на Одринци, на който се събират на добра дума и хубави песни, на ядене и пиене съселяни, роднини, познати, приятели, колеги… С уважение бяха аплодирани и официалните гости, виновниците за празника, наградените стопани, сред които семейство Братоеви, Здравко Желев, Михаил Андонов, Данко Минков, Маньо Великов,Красимира и Младен Павлови, Жельо Захариев, Георги Дойчев, Петромир Стойчев, Сергей Кутианов… Колко ли още имена изпуснахме… Извинението ни е от сърце и душа. Защото и ние пихме, ядохме и се веселихме…

Празникът започна вълнуващо с химна на България и изнасяне на току-що създаденото знаме на село Одринци от младежи и деца, облечени в специални тениски и шапки. Да ти е драго да ги гледаш. Красиви. Млади. Наперени. Жизнерадостни. И елегантно облечени чрез спонсорство на Даниела Димитрова.

С лични средства празника спонсорира и инж. Тошко Петков. И Иван Колев. И Спасина Братоева. И…

Часове песни, хора и ръченици огласяваха селския площад. Оркестър „Приятели фолк” се раздаваше с целия си талант във великолепието на българските традиции. Пригласяха му клаксоните на преминаващите автомобили… Гордост на селото бе бурно аплодираната за песните й 17-годишната Мартина, ученичка в Езиковата гимназия в Добрич и участничка в „Гласът на България”.

Кметът на Община Добричка Тошко Петков приветства домакините и гостите на празника с пожелания за здраве и берекет, за обединение пред трудностите на деня, за продължаване на българските традиции. А и за разрастване на градинарския празник.

Всъщност, градинарския празник в Одринци има всички природни условия да се превърне в любимо и уредено място. Вярно е, че трябват средства, идеи и усилия да се облагороди районът, но в крайна сметка има река, земя на селото, дори в наличие са и многогодишни дървета. Хубаво ще е с местни усилия, с общинска помощ и защо не по европейски проект да се изгради малък крайречен парк, в него да има беседки, пейки, цветя, защо не и фонтанче, мини езерце с рибки… И, разбира се, много щандове на производителите. Мечти… Но не и недостижими!

Особено, когато видиш с очите си как хората, които са най-близо до земята, които са се сраснали със земята, са готови в един момент, в два момента, в цял един живот да загърбят и политика, и религия, и всекидневни семейни грижи, за да се обединят за нещо много по-голямо и по-стойностно – общото добруване в утрешния-днешене ден.

Все ни си иска накрая да завършим не толкова с раздадените награди на градинарите – имаше и такива, не с интересната томбола – имаше и такава, а със сценката на местната певческа група към читалището „Дядо вади ряпа…” С една напълно осъвременена приказка за дядото, който остава сам да вади ряпата, защото младите са заети тук и там, у нас и по света, а внучето, най-накрая внучето, като онова мишленце в приказката, се нарежда зад дядо си, но за… пет лева.

Няма край мъдростта на българина!…

Такъв е животът!

До следващия градинарски празник в село Одринци…

Сабина и Димитър ДУКОВИ