Геополитиката в Европа през 1885 г. преди войната: Англия подкрепя България, Русия – Сърбия
Защо Сърбия напада България през 1885 г.? Като основна причина се изтъква политическо-териториалната – западните ни съседи не могли да се примирят с факта, че страната ни след Съединението ще стане голяма и с решаваща роля на Балканския полуостров.
Напрежението между двете страни обаче се трупа няколко години. Още през 1880 г. България налага по-големи мита на сръбските стоки, което предизвиква раздразнение в Белград. След две години сърбите негодуват, че България нищо не прави да свърже с жп линия Цариброд с Вакарел, въпреки че повече от година има проучване и е обещано строителството на наша територия да започне веднага. През 1883 г. в североизточната част на Сърбия избухва Тимошката буна срещу крал Милан Обренович и правителството. Един от ръководителите е Никола Пашич, роден в село край Зайчар. Въстанието е смазано, но голяма част от бунтовниците намират подслон в България, включително и бъдещият сръбски министър-председател, който е с български родословни корени. На следващата година има спорове къде минава границата,
сърбите правят граничен пункт в българска територия, наш отряд пък ги арестува
и преминава отвъд Тимок. Сърбия поставя ултиматум не само да се освободят граничарите, но и да ѝ се предадат всички въстаници. Следва отказ и дипломатическите отношения са прекъснати, а сърбите заплашват с война.
По време на Съединението крал Милан е на обиколка из Европа и на връщане във Виена обявява, че Сърбия ще започне война, ако Великите сили не внушат на България уважение към Берлинския договор. Между Австро-Унгария и Сърбия съществува военна конвенция за запазване на териториите ѝ. Виена обаче държи неутралитет, за да продължи влиянието ѝ в Белград, а и се е убедила, че Съединението не е под руски натиск. Румъния остава неутрална. Англия защитава българските интереси. Русия, недоволна от княз Александър Батенберг, е изтеглила руските офицери от новосъздадената под тяхно опекунство българска територия.
Останали са българските капитани, почти без изключение завършили военна академия в…Русия.
Събира се конференция в Цариград. Представителите на Англия и Германия настояват да се вземе по-бързо решение. Същото прави и Италия. Франция изчаква да види какво ще е мнозинството и тогава да се присъедини към него. До такова не се стига. Руският посланик Нелидов в Цариград заявява, че сърбите са готови да бранят държавните и националните си интереси. Английският посланик Уилям Уайт единствен казва, че трябва да се вземат предвид интересите на населението в Източна Румелия.
Още на 9 септември 1885 г. крал Милан е свикал министерския си съвет. На министъра на финансите е наредено да вземе военен заем, обявена е мобилизация и под сръбските знамена са свикани108 000 войници, командвани от 3000 офицери. На 10 октомври сръбският военен министър издава заповед за акция на неговите войски “в кратко време против България”.
Княз Александър Батенберг е обявил мобилизация още на 7 септември. Войските на България обаче са 66 000 души заедно със запасняците. Князът се завръща в София от Пловдив на 6 октомври и на следващия ден тръгва да организира отбраната по сръбската граница. Армията ни обаче е в деликатно положение. Войната със Сърбия вече е неизбежна, но пък и не може да прехвърли войски от Източна Румелия, защото Турция, също несъгласна със Съединението, е готова да нападне.
В края на октомври започват провокации от Сърбия. Нейни отряди нападат български граничари, преминават на българска територия, палят и грабят селата по границата. Дълго време българите не отговарят. Но на 1 ноември при Власина разбиват сръбски отряд, нахлул в България. Това е
дълго чаканият повод за Сърбия и тя обявява война на България
през нощта срещу 2 ноември. Тя ще стане известна като войната на капитаните срещу генералите.
Сърбите настъпват едновременно на север и на юг от Стара планина – към Трън и към Белоградчик и Видин. На 2 ноември те навлизат само на 5 километра на наша територия. При Трън българските войски търпят значителни загуби, но се води героична битка и първоначално успяват да отблъснат сърбите. Бързо е превзет и Драгоман. Три дни след началото на войната е превзет Брезник, а на север сърбите настъпват към Видин. Зад българските позиции е княз Александър Батенберг, началник-щаб е кап. Рачо Петров. Княз Милан със свитата си е в Пирот.
Рачо Петров обаче правилно е разгадал, че центърът на сръбското нападение не е подсилен заради обходните действия и от Брезник Моравската дивизия ще се насочи към Сливница, а оттам към София. Нарежда на капитан Кисов Радомирският отряд да заеме позиции над Брезник и да задържи настъплението на сърбите, а останалите войници да се придвижат към Сливница.
На 5 ноември там започва големият тридневен, но и решаващ бой. Станало е ясно, че Турция се отказва да напада България и
при Сливница пристига подкрепление от 3600 души от Южна България
Първоначално българите отблъскват нападението, макар още в началото положението им да е критично. Йордан Венедиков съобщава жертвите. От сръбска страна са около 850 души, от които 100 са убити. Още 100 души са пленени. Капитан Атанас Бендерев дава следните сведения за убитите и ранени българи – около 400, в центъра и на левия фланг по около 100 души. При Брезник жертвите са около 2000 души, от които 330 убити, останалите са ранени и 50 пленени.
На 6 ноември на фронта цари относително затишие. Главната квартира на княз Александър е една сливнишка кръчма, в която след края на боевете вечерта свиква капитаните Савов, Паприков, Бендерев, Гуджев, Коста Паница и др.
Решителната битка е на 7 ноември. Най-кръвопролитните сражения се водят за връх Три уши. Сърбите са победени. През нощта срещу 8 ноември капитан Коста Паница със своята конница напада разбития батальон при планината Ржана и преминава границата. Нападението е извършено от 17 кавалеристи и стотина българи от Македония. Сърбите бягат, а като трофеи са взети 300 пушки. Пътят към Пирот е открит. На 10 ноември е победната битка при Драгоман. От едната страна наблюдава крал Милан, от другата княз Александър издава своите заповеди. Той е заповядал всички полкови музиканти да свирят химна “Шуми Марица” и да въодушевяват войниците. Междувременно сърбите са отстъпили и от завладения Брезник. На 12 ноември е превзет и Цариброд.
След победата и при Пирот
на 15 ноември княз Александър Батенберг издава заповед:
1. Западният корпус, за изключение на една колона около два полка, две батареи и два ескадрона, се дига по направление на Ниш и се старае да достигне рекичката Тополница и селата Врандол-Дразевац.
2. Една колона от два полка, две батареи и два ескадрона се дига към Княжевац.
На 16 ноември в Пирот е австрийският граф Кевенхюлер и настоява пред княз Батенберг българите да спрат настъплението. Същия ден е сключено примирие между България и Сърбия. Въпреки това командващият сръбската армия ген. Лешанин нарежда щурм на Видин. За броени часове атаката е отблъсната. Разгромът във войната е пълен.
Отчаян, крал Милан пише от фронтовата линия до кралица Наталия на 19 ноември:
“Сега българите искат от нас да потвърдим примирието, и ще се почнат за това преговори не политически, а военни.
За нас е важно да спечелим време, защото относително патроните положението е отчаяно. Тръгнахме на война с два пъти повече муниции, отколкото обикновено една армия изразходва за два месеца, а за една неделя пехотата изгърмя на вятъра или разпиля всичко това. Сега е невъзможно да се набавят патрони където и да е в Европа. Понеже калибърът на нашата пушка е съвсем специален, всяка фабрика за лифоване иска толкова много време, че не може да влезе в сметка.”
Сръбско признание: „Боят е изгубен!“
Съобщение на подполковник Атанацкович до началник-щаба на сръбската армия в Пирот:
Боят е изгубен. Дунавската дивизия отстъпи пред самото дефиле. Дринската дивизия стои вдясно от нея, до Баалин. Шумадийската дивизия не е дошла нощес на определеното ѝ място, но както ми каза полк. Мишкович, и днес е водила борба някъде на дясното крило. Моравската дивизия трябва днес да дойде тук и да се постави до Габер – така е вчера заповядано чрез коменданта на Дринската дивизия.
Днешният бой се води на Три уши, гдето българите нападнаха с всички сили, а вдясно, до Баалин са водили “подражаваючу борбу”.
На Три уши са се борили два полка Дунавски – седми и девети – и Дунавската артилерия, после Х Шумадийски полк, който още във вчерашната битка бил при Дунавската дивизия като резерв.
На Три уши са се борили още пет роти от IV Дрински полк. Останалите роти от този полк, който изобщо късно стигна, са прикривали отстъплението на Дунавската диизия. Пехотата се лошо бие – стреля се от голямо разстояние, и то с бърз огън, пак като изстреля патроните, отстъпва. IX полк, казват, се бил много слабо – пред съвсем слаб противник напуща позицията. Полковник Хорстиг ми каза, че от сегашната позиция няма да отстъпи, а мен ми се струва, че трябва да заеме позиция с дивизията на десния бряг на Драгоманската речица, така щото Дринската дивизия да заеме после позиция вдясно от нея, а Шумадийската вдясно от Дринската. По всичко изглежда, че положението няма да се поправи, ако Вие не дойдете тука да ръководите всичките работи.
Съдбата на славните капитани
Рачо Петров е роден в Шумен. Завършва първия випуск на Военното училище, а след него и Военната академия в Санкт Петербург. След това е назначен в генералния щаб. След края на войната за кратко е военен министър, до назначаването на Стефан Стамболов за министър-председател. По време на бунта на офицерите русофили са му дадени извънредни правомощия да се разправя както намери за добре с “метежниците”. Отново е министър след падането на Стамболов в правителството на Константин Стоилов. Още два пъти е министър-председател и три пъти военен министър.
По това време се замесва в афери с вагони и доставяне на пушки за армията, от които се облагодетелства. Влага парите в чужди банки. По време на правителството на Александър Стамболийски като виновник за националните катастрофи е осъден на 75 г. затвор и излежава 4 от тях.
Михаил Савов е роден в Стара Загора. И той завършва военна академия в Русия. Командва левия фланг на фронта при Сливница. Отказва да изпълни заповедта на командващия западния корпус майор Аврам Гуджев да отстъпи и войските му подпомагат разгрома на Моравската дивизия при Гургулят и участват в превземането на Пирот. Военен министър е в правителството на Стефан Стамболов, но заради любовен скандал на министър-председателя със съпругата му Смарайда и сестра ѝ Мария напуска правителството.
После още в пет правителства е военен министър. По време на Балканската война е назначен за помощник на главнокомандващия Фердинанд. Издава заповед за атаката при Чаталджа, която се проваля. Следват още два военни провала в Междусъюзническата война и е уволнен от армията, а по-късно пак възстановен. След нея емигрира във Франция. Назначен е и за български пълномощен министър. Умира в къщата си на Лазурния бряг през 1928 г.
Стефан Паприков е роден в Пирдоп през 1858 г. Обучението му е както на останалите му бойни другари – Военно училище в София, академия в Русия. Във войната през 1885 г. е началник-щаб на Западния корпус. После участва в потушаване на бунта на офицерите русофили и настоява за смъртни присъди на доскорошните си бойни другари. Военен министър е в пет правителства. След това е пълномощен министър в Русия. Изиграва важна роля за признаване на Независимостта на България от Русия. Участник е в българската делегация за сключване на Лондонския договор след Балканската война. Умира в София през 1920 г.
Атанас Узунов е роден в Русе. Участник е в Априлското въстание и Освободителната война. По време на Сръбско-българската война е командващ отбраната на Видин и е обявен за почетен гражданин на града. Организатор е на бунта на офицерите русофили през февруари 1887 г. Разстрелян е на Левент табия.
Атанас Бендерев е роден в Горна Оряховица. Участва в Априлското въстание. Създател е на военното училище в София и е негов началник, след като завършва военната академия в Санкт Петербург. По време на Сръбско-българската война командва десния фланг на Сливнишката позиция и ръководи 7 дивизии. Един от организаторите на преврата срещу княз Александър Батенберг.
След контрапреврата бяга в Русия. Участва в Руско-японската и Първата световна война като офицер от руската армия и стига до чин генерал-лейтенант. След повече от 30 години емиграция се връща в България през 1919 г.
Стефан Кисов, героят от Брезник, е роден в Болград, но в семейството на преселници от Елена. Заради участието си в Освободителната война от 1877-1878 г. и като един от спасителите на Самарското знаме е награден с руския орден за храброст “Св. Владимир”. Той е един от малкото майори, участвали в Сръбско-българската война. Освен при Брезник се проявява и в боевете при Пирот. Заради русофилските си убеждения е уволнен от армията през 1888 г.
Героят от Три уши, търновецът Коста Паница, приятел от най-ранните години на Стефан Стамболов и отявлен негов поддръжник, е организатор на контрапреврата за връщане на княз Александър Батенберг на българския престол. И той настоява за смъртни присъди срещу офицерите русофили. Скарва се със Стамболов заради княз Фердинанд. Осъден е на смърт през 1890 г. като инициатор на заговор за убийството на дългогодишния му приятел и княза.
