Няма спор, че папагалите са най-красивите представители на птичия свят. С пъстрото си оперение и много добрите си имитаторски способности папагалите са най-популярните домашни любимци след кучетата и котките. Тези птици притежават и голямото предимство да бъдат опитомявани и да живеят щастливо в домашни условия при подходящи грижи. А невероятната им способност да имитират човешки говор ги прави любимци на всички деца по света.
Днес ще ви разкажем за най-малките, но и най-забавните и жизнени представители на папагалското семейство – вълнистите папагали. Този вид папагалчета са идеалният вариант за начинаещи стопани на пернатите приятели. Вълнистите папагали са много красиви, шарени, с добър нрав, забавни и изпълнени с енергия птици. Те внасят много добро настроение и живот, в дома, в който се намират.
Естественият, природен цвят на перушината на тези птици е тъмнозелен. Но в изкуствени условия са създадени и много други цветове: сини, жълти, сиви и много други. Съществуват и вълнисти папагали – албиноси, които са чисто бели като сняг, а също и такива с изцяло жълт цвят, като лимон.
Всички вълнисти папагали, независимо от цвета на перушината си, имат малки виолетови „кръпки“ върху бузите си и серия от три черни петънца от двете страни на гърлото си. Двете най-отдалечени черни петънца са точно под виолетовите „кръпки“. Имат и интересна, макар и не много переста опашка, дълга и тънка като сабя. Цветът на опашката зависи от цвета на оперението на птичето, като на „истинските“, зелените, вълнисти тя е кобалтова (тъмносиня).
Размерите на тези папагалчета не са никак големи. Всъщност те са колкото врабчета, но изглеждат по-големи заради опашката си. Дължината на тялото им е 18-19 см, а теглото – 30-40 грама. Гърбът им и покривните пера на тези птички са покрити с черни ивици и жълти „вълнички“. Всъщност точно заради тази си украса те са наречени „вълнисти“. На дивите вълнисти – челото и лицето са жълти.
Цветът на восковицата на тези папагалчета (мястото, където са разположени ноздрите, точно над човката) е различен при мъжките и женските. Всъщност точно по това се и познава, кое е мъжкото папагалче и кое е женското. При мъжките восковицата е синя на цвят, а при женските кафява. Но докато са още малки и при двата пола е розова и затова е много трудно да се познае пола на малкото папагалче.
Както и повечето птици, вълнистите папагали също имат тетрахроматично зрение или по друг начин казано – виждат цветове. Тези птици също така могат да виждат и ултравиолетовата светлина, която осветява перата им, за да привличат женските. Точките на гърлото им са забележителни с това, че отразяват ултравиолетовите лъчи, както и отличават една птица от друга. Когато вълнистият папагал е на 1-5 месеца няма ирис, а когато стане над 5 месеца му се появява ирисът.
.jpg)
Вълнистите папагали са птици-номади и са разпространени в отворени хабитати, главно в австралийските полета и гори. Птиците обикновено се движат на малки ята, но ако са изложени на лоши условия, могат да създадат по-големи ята. При движението най-важно за ятото е да е близо до храна и вода. Сушата може да накара ятото да потърси горски или крайбрежни местности. Вълнистите папагалчета, когато са в диво състояние се хранят основно с трева и семена. Като разбира се не подминават и плодовете. Техните събратя в плен, обаче ядат много по-разнообразна храна. Ветеринарите препоръчват да храните своите пернати любимци с ечемик, просо, овес, лен, листа от карфиол, зеле, глухарче, марули. Всякакви видове плодове, без авокадо. А също и моркови, краставици, зеле.
Тези птици с лекота се катерят по дърветата, а с плавни и изящни движения ходят и по земята. Имат остро цветно зрение и отличен слух. Средната продължителност на живота им е около 15 години.
Родината на вълнистите папагали е Австралия и принадлежащите към нея острови. В Европа за съществуването на тези птици се разбира доста късно. За първи път вълнистите папагали са описани от изследователя Д. Шоу през 1794 година, а през 1831 година европейците за първи път виждат вълнист папагал. През 1840 година един учен, който работи в Лондонския зоопарк, донася от Австралия първите три вълнисти папагалчета и ги настанява в зоопарка. Най-голяма популярност тези птици и досега имат в Германия, Англия, Белгия и Франция.
След като първите птичета са донесени в Европа търговията с тях на континента бързо потръгва. Това обаче довежда до намалението на популацията на вълнисти папагали в родината им. Затова в Австралия забраняват със закон улова и износа на диви вълнисти папагали и за да не се губи бизнеса в Европа, тамошните търговци започват сами да развъждат птиците в изкуствена среда. Само за няколко години малката непретенциозна птичка се превръща в много популярен домашен любимец в целия свят. След още няколко години тези папагалчета стават популярни дори и във Ватикана. А през 1850 година, в зоопарка в град Антверпен (Белгия) за първи път успяват да размножат и отгледат 10 вълнисти папагалчета едновременно.
Днес в Австралия тези птички са почти на изчезване, но затова пък са едни от най-популярните домашни любимци. Затова следващият път ще ви разкажем и как най-добре бихте могли да се грижите за такива животинки в домашни условия.
Интересни факти:
От 1940 г. в Сейнт Питърсбърг, Флорида, Съединени американски щати избягали вълнисти папагали са се приспособили към средата там и оттогава живеят в диво състояние. Сега техният брой е намалял, вероятно изместени в борбата за храна от скорци и врабчета, но все още ги има, макар и по-малко.
Човешкото око различава около 16 изображения в секунда, докато това на вълнистите – 150.
Вълнистите папагали могат да чуват звуци в диапазона от 400 до 20 000 херца.
Вълнистите папагалчета могат да завъртат главата си на 180 градуса.
Тези птици са моногамни – когато мъжко и женско птиче станат двойка, те остават заедно за цял живот.
Температурата на тялото на този вид птици е 41 градуса.
Учените смятат, че вълнистите папагали са се появили на нашата планета още преди 5 милиона години.
