Наясно съм какво изисква от мен треньорът на „Лийдс“, а той знае какво получава, пускайки ме в състава
Единственият българин в английската Висша лига Илия Груев и съотборниците му в “Лийдс” получиха кратка почивка от мениджъра Даниел Фарке след победата с 1:0 над “Фулъм” с оглед на това, че следващият им мач е в понеделник – гостуване на “Евертън”.
25-годишният халф използва това, за да се завърне в Бремен. Там Илия пристигна през лятото на 2015-а и през юношеските формации на “Вердер” стигне до първия отбор. Той му помогна да мине през чистилището на Втора бундеслига, а после направи силен сезон в елита на Германия. Това доведе до трансфера на Груев в “Лийдс” срещу 6,5 млн. евро в края на август 2023-а.
В Бремен той откликна на поканата за интервю от журналиста в Sky Sport Свен Тьолнер. Интересът към нашето момче показва, че неговото представяне в родината на футбола се следи. Груев бе титуляр за “Лийдс” и в 5-те мача през 2026-а до момента. Йоркширци са в добър период от началото на декември със само 1 загуба от 9 мача. Те са на 16-о място в класирането на Висшата лига с 25 точки, на 8 от опасната зона.
– 6 победи за сезона с последната срещу “Фулъм”. Впечатляващо за новак. Как празнувате в “Лийдс”, когато печелите?
– Такава победа, разбира се, е нещо много специално във Висшата лига, особено за новак. Знаехме колко трудно ще бъде. Поради сгъстения ни график обаче всички много бързо се пренасочихме към възстановяването и следващия двубой.
Естествено, след спечелен мач празнуваме в съблекалнята. Но нищо повече не се случва след това, за съжаление.
– За феновете дните с победи са празник. За такъв традиционен клуб като “Лийдс” вероятно всяка победа носи всенародно веселие, нали?
– Да, настава лудница. Виждате колко силна е връзката на феновете с клуба и отбора. Това се видя особено ясно през второто полувреме срещу “Фулъм”, когато те ни нахъсваха. А след победния гол стадионът буквално се тресеше.
– В момента “Лийдс” заема обещаваща позиция в таблицата с оглед целта за запазване на мястото във Висшата лига. Кои са най-важните елементи за успеха ви до момента?
– Много сме доволни от класирането си и от актива от точки, особено в последните мачове. В последните 9 срещи допуснахме само една загуба, а имахме големи имена срещу себе си – 2 пъти “Ливърпул”, “Манчестър Юнайтед”, “Нюкасъл”, “Челси”. Рецептата ни за успех звучи клиширано, но истината е такава – имаме много хомогенна група. Отбор, който си помага и се подкрепя. Това е решаващо на това ниво, защото всеки тим в него притежава много високо качество.
– С Даниел Фарке имате треньор с опит в Англия. Какво го отличава?
– Той винаги се опитва да вижда голямата картина. Това не се среща често в този бизнес. Когато ние като новак загубим 2-3 мача, което може да се случи, той въпреки това остава спокоен и обективен. Помага ни, дава ни насоки и просто запазва самообладание.
Около “Лийдс” винаги има голямо внимание от фенове, медии, често нещата се преувеличават. Но той се грижи за това да останем спокойни. Дори когато нещата не вървят. Имаме общ път и целта е ясна – да останем в лигата. Тази силна страна отличава Фарке.
– Не започна стабилно сезона, но в момента си несменяем титуляр. Как преминаха разговорите с треньора и какво изисква той от теб?
– Честно казано, не говоря чак толкова много с него. Знам как мисли и какво изисква от мен. Той също знае какво получава от мен, когато ме пусне в състава.
За мен става дума за това да усещам на терена кога какво е важно, да говоря много на съотборниците си, да помагам на отбора. Не обсъждаме често това. Както казах, той знае какво получава, а аз знам какво трябва да покажа.
Разбира се, има фази, в които не получаваш времето, което би искал, и трябва да чакаш. Но това е част от бизнеса, особено на такова ниво.
– Лесно ли ти беше да останеш търпелив?
– Разбира се, че не. Но в Англия това е въпрос на култура – футболистите, които не играят, се опитват да бъдат много позитивни. И не се преструват, а са искрени. Това е разликата с Германия. Ясно е, че не ти харесва да не играеш. Не си щастлив в ежедневието и не всичко е супер. Мислиш си за това. Но знаех, че ако продължавам да давам газ, шансът ще дойде и тогава трябва да съм готов. Така и стана.
– Част от вашата отборна култура ли е също всички да помагат, като поставят под напрежение титулярите?
– Да, това е много важно. При нас всеки знае, че има равностоен заместник. Често шансовете кой ще играе са 50 на 50. И начинът, по който се справяме с това като отбор, е впечатляващ. Всеки ден се радвам да отида на базата, да тренирам с момчетата и разбира се, да имаме успехи.
– Преживял си вече доста във футбола. Въпреки това Висшата лига е нещо специално. С какво пленява тя?
– Мечтата ми винаги е била да играя в най-силната лига. Преди гледах предимно Бундеслигата. Мечтата ми беше да играя в нея. Тя се сбъдна в Бремен. Откакто съм в Англия, гледам повече Висшата лига, отколкото Бундеслигата. Все още следя и мачовете в Германия, но когато върви Висшата лига, гледам нея.
Мнозина казват, че това е най-доброто първенство в света, тя притегля огромно внимание. Забелязвам го и в България. Когато играя във Висшата лига, фокусът е много по-голям. Имаш чувството, че всяка седмица срещаш топотбор. Качество, пазарна стойност на играчите, стадиони – всичко е невероятно.
– Защо гледаш Висшата лига с по-голямо желание от Бундеслигата, по-интересна ли е?
– Имам чувството, че играта изглежда по-динамична. Пуска се и по-свободна игра. Избирам Висшата лига, защото изглежда по-бърза и по този начин предлага голяма наслада.
– В кои области се разви чрез трансфера в Англия спортно и личностно?
– В Чемпиъншип (второ ниво на футбола в Англия, в което Груев игра 2 сезона с “Лийдс”- б.а.) действителността беше сурова – няма VAR, играе се много грубо. Тъй като обаче често владеехме топката, това ми помогна да развия играта си при нейно притежание.
Във Висшата лига пресираме много високо, често играем човек срещу човек. Трябва да си готов в единоборствата. Играта е по-динамична и по-бърза със и без топка. Трябва винаги да си максимално концентриран, защото всеки противник може да усети, ако не си дори за момент. Един миг е достатъчен на това ниво.
– Стана ли по-завършен играч чрез това?
– Вярвам, че да. Когато трупаш опит в различни лиги, се подобряваш автоматично. За мен беше важно да изляза от зоната си на комфорт. Прекарах 8 години в Бремен, много хубав период. Но отиването в чужбина ти влияе по определен начин. Развиваш устойчивост.
Защото, ако в Англия не се представяш добре, идва следващият, клубовете са платежоспособни. Трябва да си психически силен. Това научих най-вече.
– Намираме се в Бремен. Имаш ли още връзка с града и клуба?
– Определено. За тези 8 г. минах през училище, интернат, първите минути в професионалния футбол, промоцията с “Вердер”, след това много минути в Бундеслигата. Това е първият път, в който се връщам тук след трансфера си. Дойдох с усмивка – хубав град, готини хора, приятели. Тук можах да направя първите си стъпки и това винаги ще си остане така.
– Имаш ли контакти с някого от сегашния състав?
– Ще се срещна с няколко от момчетата. Все още имам контакт с Лео Битенкур, Романо Шмид, Амос Пипер от време на време и ще продължа да поддържам.
– Ако погледнеш пътя си от детството до Висшата лига, кои ценности смяташ, че си запазил?
– Като играч дори не осъзнаваш чак толкова докъде си стигнал. По-скоро това става, когато приятели от Ерфурт или Бремен ти пишат: “Ти играеш във Висшата лига”. Откакто играя футбол, винаги съм обичал спорта и все още го обичам. Надявам се това да остане така, защото бизнесът около него не е лесен.
Винаги съм подчинявал всичко на футбола. Без значение какво решение вземам, ставаше дума за футбол. Да бъдеш дисциплиниран, жаден да научиш нещо ново, да се развиваш, да даваш газ дори когато е имало фази, в които не е било лесно. Отстрани изглежда така, сякаш всичко досега е вървяло супер стъпка по стъпка. Но имаше периоди, в които почти не играех. Тогава трябва да продължиш и да знаеш едно – в един момент работата ще ти се се отплати. Искам да запазя тези добродетели.
– Какъв тип човек си – който все още има мечти, или живееш изцяло в реалността?
– Смесица от двете. Важно е да живееш за момента и да му се наслаждаваш. Но продължавам да имам цели. Аз съм човек, който иска повече и знае, че е способен на това. Надявам се да постигна тези цели в следващите години.
