Явор Дачков разговаря с геополитическия анализатор Валентин Вацев за провала на войната срещу Иран, фаталните грешки на Тръмп и края на американската хегемония, за ролята на Русия и Китай, възхода на Путин, троцкизма като идеология на съвременния глобализъм и хибернацията на българската политическа класа. Разговорът е записан на 17 март 2026 г. в Ехо Медия Студио. Българската постсоциалистическа държава е изградена като олигархична конструкция, в която собствеността купува власт, а властта възпроизвежда собственост. Управляващият елит живее в „щастливо междучасие“ и отказва да взема решения по големите геополитически въпроси – разпада на американската хегемония, кризата на Европейския съюз и войната срещу Иран, която ускорява този разпад. Още акценти: Европейският съюз ще бъде принуден да търси договорни, рационални икономически отношения с Русия, независимо от днешната реторика. Просто защото не може да не се отоплява и не може да не яде. Ще има и обръщане към Китай – не по идеологически причини, а по необходимост. Китай има дълбоки инвестиции в Иран и играе дълга стратегическа игра. Русия запазва комуникация с всички страни и постепенно се налага като посредник. В този смисъл тя говори с гласа на разума в Близкия изток. Американският евангелистки ционизъм на Тръмп Първата грешка е, че Тръмп възприема израелските работи като свои семейни работи и нарушава едно старо правило – умните американски президенти подкрепят Израел, но не водят неговите войни. Втората е свързана с идеята да се контролира енергията на света – оказва се, че не е толкова просто да се смени режимът в Техеран, дори когато се удрят върховете на властта. Третата е вътрешна – когато дори най-близки съюзници се обръщат срещу Тръмп, това е знак, че времето изтича. И четвъртата, най-дълбока причина, е загубата на американската хегемония – Съединените щати вече не могат да налагат волята си както преди. Войната трябваше да бъде малка и победоносна, а се превърна в голяма и несигурна. Тръмп ще плати скъпа цена, ако не обяви бърза и „красива“ победа. Кой печели? Путин и Русия Щуротиите на Тръмп решиха финансовия проблем на Путин. От тази война не печели Тръмп, а Путин. Войната решава част от икономическите трудности на руската държава, която вече усещаше натиска на санкциите. Военната икономика започва да се стабилизира чрез високите цени на енергията. Русия се налага като необходим посредник в Близкия изток и говори с всички страни. Арабските държави започват да гледат към Москва като към балансьор. Путин печели и в исторически план – той е на път да изведе Русия извън постсоциалистическия период и да я превърне в нов тип държава. Глобалният финансов капитал и троцкизмът Троцкизмът не е изчезнал – той се е преродил като идеология на глобализирания финансов капитал. Днес той говори чрез езика на прогресизма и глобалните каузи. Историята на СССР е вътрешна битка между троцкизма и сталинизма, като сталинизмът побеждава с насилие и концентрация на власт. Перестройката е реванш на троцкизма, който се връща в нова форма. Днес той действа не чрез революции, а чрез институции, медии и финансови структури. Идеята за „световен прогрес“ прикрива стремеж към глобално управление. Трета световна война? Третата световна война вече е започнала като прокси конфликт. В Украйна Русия не воюва със Зеленски, а с НАТО. Конфликтът се разширява и носи риск от пряка конфронтация. В руския политически елит все по-сериозно се обсъждат идеи за превантивни ядрени удари – за да се върне страхът от ядреното оръжие. Светът е забравил този страх, а това прави ситуацията още по-опасна. Българският политически елит Българската политическа класа отказва да решава въпросите на времето и се крие зад лозунги – „винаги“ и „никога“, без реален избор. Геополитическите решения се отлагат, а страната остава в състояние на зависимост и изчакване. Сменя се една клиентна конструкция с друга, без да се променя самият модел. Проектът „Прогресивна България“ повтаря същата логика, без да дава отговор на големите въпроси. България остава без ясна доктрина и без воля да определи мястото си в променящия се свят. Жан Виденов и моделът на прехода Свалянето на Жан Виденов не е просто вътрешнополитически акт, а част от по-голяма геополитическа схема. Газпром и руските интереси в България се сблъскват с отказа да се отстъпи контрол върху стратегически ресурси. Виденов няма опита да удържи този натиск и прави тежки кадрови грешки. В крайна сметка властта се пренарежда по модела, при който собствеността остава в едни ръце, а политическата власт се предава в други. Това е началото на олигархичната конструкция, която определя България и днес.
