В Литературен клуб „Перото“ беше представен броят на списание ЛИК, посветен на 45-годишнината от откриването на Националния дворец на културата (НДК). В събитието чрез видеовръзка се включиха гости и събеседници от националните пресклубове на Българската телеграфна агенция (БТА) в страната и чужбина.
Броят „НДК на 45“ бе представен от генералния директор на БТА Кирил Вълчев и изпълнителния директор на НДК Андрияна Петкова. За изданието говори и неговият главен редактор доц. Георги Лозанов. В премиерата участваха и двама от авторите в броя – арх. Станислав Константинов и скулпторът проф. Емил Попов.
„С отбелязването на тези годишнини се опитваме да припомним примера на предците ни, които са влагали толкова много – и в материален, архитектурен символ на духа на България“, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев. Той посочи, че това е трети пореден брой за годината, който представя места за култура, оставени от поколенията преди нас – читалищата през Възраждането, Националната художествена академия – Царство България и НДК от времето на Народна република България. Кирил Вълчев постави отново темата, която засегна и при представянията на предишните два броя на ЛИК – че е време да отговорим на въпроса какво място за култура ще остави нашето поколение, след като преди да е имало държава, нашите предци са оставили читалища, царството е оставило Художествената академия, НДК е символ на времената на социалистическа България.
„Пулсира сърцето на НДК с култура и това е най-красивото, което можем да завещаем на поколенията“, смята изпълнителният директор на НДК Андрияна Петкова. „Ние, за разлика от всичките останали културни институти, имаме възможност да говорим за синтез на изкуствата и за това, че те могат да живеят едновременно при нас – от изложбите до концертите, поезията, операта“, каза тя. Петкова добави, че до една година детското творчество ще намери своето място в НДК чрез салон, посветен на детското изкуство. „Ние сме длъжни към младите – да им даваме криле, сцена, да ги подкрепяме и да изграждаме ново творческо поколение“, каза още генералният директор на НДК.
„НДК е пространство-събитие, което, по един или друг начин, събира всичките характеристики на съвременната българска култура“, отбеляза доц. Георги Лозанов, главен редактор на списание ЛИК. Според него, ако човек идва една година в НДК всяка вечер от 17:00 до 22:00 ч., ще е сред хората, които са най-наясно с образа на съвременната българска култура – така както се съчетава през различни изкуства, през различните конференции и научни прояви, през всичко това, което се наслагва едно върху друго и изгражда един много голям въпрос – какво е национална култура.
„Участвахме в изграждането на нещо небивало по мащаба и амбицията си, което вече 45 години доказва предназначението си“, разказа арх. Станислав Константинов. Той е едва на 35 години, когато става част от екипа, участвал в изграждането на емблематичната сграда и пространството около НДК. Негово дело са и пилоните, които днес са се превърнали в едно от местата за срещи в града. „Нямаше ден покой. Това беше денонощна работа и съм с изключително хубави спомени“, каза той. Арх. Константинов разкри, че НДК е дело на четирима души – архитект Александър Баров, съпругата му Надежда Барова, архитект Коста Костов и архитект Димитър Желязков. „Надали сега някой може да повярва, че това може да се случи. Четирима души правят това грандиозно нещо без компютри и с един телефон“, отбеляза архитектът.
„НДК е безспорен връх на архитектурата и нейният синтез с пластичните изкуства, постигнат с технологичните възможности на инженерната мисъл на България тогава“, коментира авторът на бронзовото пано „България – страна на древни култури“ – скулпторът проф. Емил Попов. „Мисията на НДК да бъде център за духовното извисяване на живота е факт. Надявам се, с пожелание, това да бъде многолетно“, допълни той.
В събитието с видеовръзка се включиха и кореспондентите на БТА и техните събеседници от Варна, Велико Търново, Габрово, Смолян и Търговище.
Фестивалният и конгресен център (ФКЦ) във Варна е единственият клон на НДК в страната. Той е любимо място за гражданите и туристите, защото е в центъра на събитията и през годините е събирал важните прояви в града. Това каза оперативният мениджър на комплекса Виктория Митева. ФКЦ събира във времето редица значими национални и международни фестивали в сферата на музиката, киното, театъра. Традициите продължават и в наши дни.
„Дворецът на културата и спорта (ДКС) „Васил Левски“ във Велико Търново в продължение на 40 години е ключов фактор за културния и обществен живот на град“, отбеляза настоящият му директор Александър Карачолев. Той подчерта, че ДКС за Велико Търново е това, което е НДК за столицата и страната ни. Това е място за разнообразни събития, съчетаващо традиция, иновации и визия за бъдещето. Идеята за изграждането на съоръжението възниква по повод честването на 800-годишнината от въстанието на Асеневци. Първоначално замислена като спортна зала към Висшето военно училище „Васил Левски“, тя прераства в многофункционален комплекс за културни и спортни прояви.
„НДК е уникално съоръжение без аналог, което и днес играе ключова роля в развитието на културния живот в България“, коментира пред БТА в Габрово Христо Ив. Димитров – продуцент и хореограф на Националния фолклорен ансамбъл „Българе“. Той подчерта, че зала 1 на НДК е основната столична сцена за изявите на формацията, като там се реализират както премиерите, така и редовните спектакли на трупата. По думите му всяка година съставът изнася между четири и пет концерта в залата, която той определя като „втори дом“ за артистите.
„Сцената на НДК има ключова роля за развитието на родопската музика и за професионалния път на изпълнителите“, разказа музикантът, продуцент и организационен ръководител на най-многобройния гайдарски състав у нас „101 каба гайди“ Никола Марковски в Смолян. Той отбеляза, че първата му поява като солист на голямата сцена е през 1998 г., когато участва в концерт в зала 1 на НДК, а той самият е връстник на културния комплекс. „До този момент бях свирил в по-малки зали, но не бях влизал в най-голямата. Когато видях мащаба и публиката, осъзнах отговорността – в залата имаше известни музиканти и композитори и всяка грешка щеше да бъде чута“, спомни си Марковски.
„Проектът „Архипелаг от таланти“ даде възможност на 60 млади творци от Търговище да се изявят на сцената на НДК в София“, съобщи директорът на Второ средно училище „Проф. Никола Маринов“ Анета Куманова, заедно с десетокласничките Микаела Минкова и Есил Ахмедова, които гостуваха в Националния пресклуб на БТА в Търговище. Участниците от града са се включили с младежки струнен оркестър и етно-поп формация с ръководители Константин Адамов, Петя Димова, Стела Стоянова и Десислава Станков. „Изключително емоционално беше да видим тези млади таланти на такава престижна сцена. Важно е НДК да продължи да дава възможности за изява на младите – това е нашето бъдеще“, подчерта Куманова. „Това е преживяване, което остава за цял живот“, каза Микаела Минкова.
В разговора участваха и гостите от пресклубовете на БТА в Букурещ, Одеса и научноизследователския кораб „Св.св. Кирил и Методий“ (НИК 421).
Кореспондентът на БТА в Букурещ Мартина Ганчева припомни, че близо 100 събития с румънско участие се провеждат в Националния дворец на културата през годините . Тя разговаря и с арх. Елиза Йокина, според която НДК е емблема на културата, но и на архитектурата. Йокина описва НДК като голяма сграда с вид бруталистична архитектура, но с модерен и представителен силует. В отговор на въпрос дали може да се прави паралел между НДК и румънския парламент, който също е разположен в центъра на европейска столица, мащабен е и се използва и за представителни цели, Елиза Йокина посочва прилики, но откроява и разлики. „И двете сгради са построени горе-долу в късния соцрежим. Мисля, че в периода 81-84 г. Общото е, че те са много големи сгради. Но в същото време са и много различни. НДК е най-голямата сграда с културна функция, а Палатът на парламента, който преди се наричаше Народната къща (Casa Poporului), е бил построен като символ на властта и има съвсем друг архитектурен стил – империалски, неокласически“, коментира българката.
„Българската култура е широко представена в градските събития в Одеса – концерти и фестивали, празници по повод Деня на славянската писменост, Деня на бесарабските българи, както и Деня на града“, разказа Надежда Чернева, директор и художествен ръководител на Одеския градски музикален театър „О. Салик“. По думите й Одеса е многонационален град, в който различните култури не просто съжителстват, а хармонично се развиват, взаимно се обогатяват и създават уникална атмосфера на уважение и откритост. „Затова вече две години в града се реализира проектът „Мултикултурни седмици“ и тази традиция продължава“, разказа Чернева.
„В научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ имаме един малък своеобразен дворец на културата“, разказа капитанът на плавателния съд Радко Муевски. Според него с името си „Св. св. Кирил и Методий“ той е носител на нашата култура. Кап. Муевски обясни, че на борда екипажът може да обсъжда различни теми с представителите на другите нации, да запознава чужденците с българските култура и народопсихология, което според него е нещо много ценно и уникално за плаването. „Отвътре, чисто материално, като пространство, корабът има тази възможност. С годините успяваме да натрупваме различни артефакти, с които да запазваме културата и да я показваме“, каза още кап. Муевски.
В представянето на броя на ЛИК се включиха и събеседниците от пресклубовете на агенцията в страната:
От чужбина се включиха гостите от:
Научноизследователския кораб „Св.св. Кирил и Методий“
От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Мартенският брой на тема „НДК на 45“ можете да откриете на следния линк: https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/74.
