Министерството на финансите на България публикува на официалния си сайт проекта на Закон за държавния бюджет за 2026 година и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026–2028 година.
Във връзка с въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. информацията и документите по бюджетната процедура се изготвят в евро при официалния валутен курс, се посочва в доклада на министъра на финансите Теменужка Петкова.
Според проекта бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) е заложено на ниво 3 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) за 2026 година, като същото равнище се запазва и за 2027 и 2028 година.
Заложени са приходи, помощи и дарения по КФП в размер на 31,2 млрд. евро, а разходите и трансферите (нето) се очаква да възлизат на съответно 17,6 млрд. евро и 16,2 млрд. евро. Бюджетното салдо в края на 2026 година (заедно с вноската на България към Европейския съюз) се предвижда да е отрицателно и да достигне 3,857 млрд. евро.
Очаква се брутният вътрешен продукт за 2026 година да достигне 120,1 млрд. евро, като се очаква ръстът да възлезе на 2,7 на сто.
При това ниво на дефицита приходите, помощите и даренията по КФП се очаква да достигнат 42,8 процента от БВП през 2026 година и 40,5 процента през 2027 и 2028 година. Повишението спрямо прогнозното ниво от 39,6 процента за 2025 година се дължи основно на новите приходни мерки и на ефекта от приети през 2025 година политики, които не са се проявили в пълен обем поради по-късното приемане на Бюджет 2025.
Държавен дълг и фискален резерв
През периода 2026–2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2% от БВП) през 2027 г. и 49 млрд. евро (36,6% от БВП) през 2028 г. Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2026 г. е заложен на 2,4 млрд. евро.
Социална и осигурителна политика
От 1 януари 2026 г. се увеличава осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване (ДОО) с 2 процентни пункта, а от 1 януари 2028 г. — с още 1 пункт.
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица ще бъде 620,20 евро, а максималният осигурителен доход се увеличава на 2352 евро през 2026 г., 2505 евро през 2027 г. и 2659 евро през 2028 г.
Основните социални политики, за периода са следните:
– Увеличение на размера на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари 2026 г. на 620,20 евро;
– Увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително;
– Увеличение на размера на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8 годишна възраст от бащата (осиновителя) на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително;
– Размерът на паричното обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане по чл. 50а от КСО, за неизползване на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 54 от КСО и при неизползване на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по чл. 53г от КСО се повишава от 50 на сто на 75 на сто;
– Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват от 1 юли на съответната година по чл. 100 от КСО или т.нар. „швейцарско правило“;
– Увеличение на разходите за персонал в бюджетната сфера за 2026 г. с 5 на сто, а за определени сектори – съгласно действащата нормативна база и политики в секторите;
– Нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване и през 2026 г. на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование;
– Увеличени са средствата по бюджетите на общините в резултат на променените натурални показатели в сферата на делегираните от държавата дейности в областта на културата, социалните услуги, здравеопазване и др.
При прогнозиране на постъпленията от данъци са взети предвид следните предложения за изменения в данъчното законодателство, както и продължаващото действие на някои мерки:
– Увеличение на данъчната ставка на данъка при източника, удържан при доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от 5 на сто на 10 на сто в Закона за корпоративното подоходно облагане и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
– Разширяване на обхвата на стоките с висок фискален риск;
– Разширяване на системата за електронно проследяване на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск;
– Въвеждане на задължение за електронно отчитане на приходите от продажби чрез използване в търговските обекти на одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите;
– Продължаващо действие на мерки в данъчното законодателство като въведения от 01.05.2025 г. нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия (ТТИ) с цел продължение на практиката за балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия;
– Запазване на данъчните облекчения за деца и деца с увреждания в увеличен размер и през 2026 г.;
– Въвеждане на по-благоприятен режим за амортизация на електрически автомобили.
Фискални цели и европейски изисквания
Параметрите на бюджетната рамка са съобразени с реформираната европейска рамка за икономическо управление, включително с фискалните правила, ограниченията и дерогациите, които предстои да бъдат транспонирани в националното законодателство.
Бюджетните политики са в съответствие с приоритетите, заложени в Програмата за управление на Република България за периода 2025–2029 г., насочени към балансирана фискална политика, финансова стабилност и въвеждането на еврото като официална валута от 1 януари 2026 г., се посочва в доклада на министъра на финансите Теменужка Петкова.
