София, или Соня, е родопско момиче, попаднало случайно в султански харем
Едно красиво девойче, раснало в скута на Родопа, по произход християнка, с име София (или Соня според някои), става наложница на османския султан Абдул Хамид I, майка и валиде султан на султан Мустафа IV.
Знае се със сигурност, че е родена през 1761 г. в малко село, където хората успели да запазят вярата си по време на масовите потурчвания през 1670 г.
Как е попаднала в харема на султана, можем само да гадаем, знае се какви са начините и пътищата, по които стотици хубави девойки се озовават там. Ражда му син, Мустафа. Надявала ли се е някога да види сина си на престола? Едва ли, не е била единствена.
След смъртта на Абдул Хамид I идва Селим III, посочен приживе за наследник, син на наложница, подарена му от татарския хан. Той имал хубавото намерение да обуздае еничарите, които почнали да своеволничат и да не се подчиняват, но в избухналия еничарски бунт той самият бива свален от власт и пратен на заточение в египетската пустиня.
Което означава – на смърт!
Някои исторически данни дават основания да се мисли, че възкачването на Мустафа на престола е кажи-речи случайно. Така красивата родопчанка се оказва на върха на властта и възможностите, става Валиде султан. Навярно е кроила планове и лелеяла мечти, но нищо от това не се осъществява, защото се случва най-лошото – еничарите не харесват и сина й, защото не плаща редовно заплатите им. Само след 14 месеца той е свален от власт, през юли 1809 г., и хвърлен в подземието на една крепост.
Новият султан Махмуд III заповядва да го удушат – знае се, че по законите на шериата не може да се пролива кръвта на султан. За Айше Сенийепервер настават черни дни на тревога и страх, тя не знае дали също няма да бъде убита, но най-вече се страхува за живота на внука си Ахмед, който по това време е на 14 г. Какви ли мисли и видения са й минавали през ума, за да се реши на такъв риск – да го заведе в родната си планина, да го отдалечи от дворците, в които денонощно се мътят
пъклени планове за нечия гибел
В България обаче я очаква нов удар, много съкрушителен – селото й е опожарено и разрушено напълно при нов опит за ислямизиране на населението, явно несполучлив. По-нататъшната съдба на родопчанката е като писателска измислица. Тя се заселва в помашко съседно село, където хората я приемат с добри чувства, защото и тя като тях е принудена да приеме чуждата вяра, но говори техния език и в сърцето си носи обич и грижа за тази, българската земя.
Когато през 1811 г. настава глад, поради лоши природни бедствия,
тя прежалва скътаните си за черни дни алтъни и купува на хората храна, за да оцелеят!
Твърди се, че в знак на благодарност след това те й издигат голяма двуетажна къща, наречена Айше конак.
Синята джамия, построена от внука султан Ахмед I
По-нататъшната съдба на София-Айше наистина звучи невероятно, като холивудски сценарий. Когато хората на султан Селим III почват да събират млади момчета за редовната му войска, нейните съселяни я молят да им даде пари да откупят момчетата си, по два алтъна на човек. Но тя ги подкрепя и финансира за нещо друго – да купят оръжие и да защитават прохода, за да не допуснат аскера да навлезе по селата.
Легендите разказват, че лично София, яхнала черен кон с бяло петно на челото, облечена в мъжки дрехи,
опасана със сабя и затъкнала на кръста си сребърни пищови, обикаля гвардията от помаци и им дава кураж. Дотогава малцина се досещали коя е, какво е миналото й, но след всичко това се разчува. И след отблъскването на таборите първенците на 12 села коленичат в краката й и се вричат във вярност. Твърди се, че славата й така се разнесла наоколо, че българи от Беломорска Тракия и от Югоизточна Македония пращат делегации и искат нейната закрила срещу турски изедници и българи разбойници, като обещават да й плащат за това данък.
Малко вероятно е властта да е допуснала създаването на държава в държавата, но легендата продължава в същия възторжен стил: Соня, която възвърнала името си, набирала все повече и повече мъже за своята гвардия, намерила хора да ги обучават в стрелба. Венеция и Генуа изработват за нея оръдия и гюллета за тях, а барута го правят местни майстори. Всички оръжейници отблизо и отдалеч се хващат да й помагат с майсторлъка си.
Кой знае как би завършило всичко това, ако не била поредната Руско-турска война, от която дръзката българка се възползва, за да разпростре властта си чак до Дедеагач. Когато войната поражда съответните брожения и смут в Османската империя, когато става ясно, че на султан Махмуд III му се клатят краката, бившата валиде султан повежда внука си, вече на 24 г., към Истанбул. Как ли се е вълнувала, виждайки, че наближава часът на възстановената справедливост, на реализираните й тайни мечти. Шествието било блестящо – 500 конници и 800 пешаци в униформи, извезани със златни галони!
Самата Соня е в каляска с четири бели коня. И както само в романите и филмите става, на един ден път до столицата 67-годишната жена получава сърдечен пристъп и умира. Казват, че последните й думи към внука й били: “Ахмед, като станеш султан, дай свобода на българите. Аз съм българка, ти също имаш българска жилка, защото си мой внук”.
Погребват я в джамията Еюп в Истанбул
Твърди се, че когато се подписва през 1829 г. Одринският договор, султан Ахмед наистина настоява на българите да им се даде свободна българска държава между Дунав и Стара планина, както е обещал на баба си. Защо руският император казва чрез ген. Дибич, че българите трябва да почакат за това, е вече друга тема. И така, с Одринския договор се дава независимост на Гърция, васалитет на Сърбия, Черна гора, Влашко и Молдова, а на българите се предлагат пустеещите земи в Южна Украйна и Бесарабия – там да се преселят, неограничено. Факт е, че ако тези земи се превръщат в плодородни поля и градини, то е благодарение на българите. Но не така го е мечтала някогашната Валиде султан, хубавата Соня от Родопите. Нейният внук именно строи прекрасната Синя джамия, която и днес е символ на столицата.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Всички публикации вижте в pinterest или в Google+
