България разглежда свързаността като ключов стълб за икономическия просперитет, конкурентоспособността, регионалната сигурност и геополитическото позициониране на целия Европейски съюз, каза заместник-министърът на външните работи Христо Дикански на международния форум на тема: „Вертикален коридор. Перспективи за развитие на транспорта на Балканския полуостров. Ролята на България, Гърция и Румъния“, който се провежда в „София Хотел Балкан“. Дикански взе участие в панела „Железопътна свързаност и устойчива интегрирана железопътна мрежа“.
На събитието, организирано съвместно от Българо-гръцката търговско-промишлена камара, Българската търговско-промишлена палата и Българската авиационна индустриална асоциация, в сътрудничество с Двустранната търговска камара България-Румъния, Дикански се спря на сътрудничеството, като аспект на регионалната сигурност.
„Ние съвместно смятаме свързаността за ключова за нашия просперитет и сигурност и сме убедени, че Вертикалният коридор между нашите три страни и по-нататък на север и запад ще бъде ключов инструмент за подобряване на устойчивостта и конкурентоспособността на региона и на целия Съюз. Сега е точният момент да направим това“, отбеляза в речта си той.
Дикански подчерта високото ниво на двустранните и тристранните отношения между участващите във форума страни и заяви: „Споделяме общ интерес да превърнем Балканите във връзка между Черно море, Адриатическо море, също и към Централна Европа, към Украйна, към Западна Европа, но и към зараждащите се коридори – Южен Кавказ, Централна Азия, Близкия изток и Залива. Трябва да гледаме на пристанищата в нашето море като на допълващи се портали към европейския пазар, като днес чухме това повторено няколко пъти – за мрежите, за решетките от свързаност“.
Спирайки се на наскоро подписания Меморандум за разбирателство между правителствата на трите страни и Плана за действие, подписан между транспортните министри, Дикански припомни, че за част от визираните в тези форми на сътрудничество съвместни проекти вече е осигурено значително финансиране.
Изразявайки задоволство от факта, че Европейската комисия (ЕК) поставя акцент както върху западната, така и върху източната ос по Меморандума, Дикански наблегна на значението на връзките Солун – София – Видин – Калафат, както и Александруполис – Бургас – Варна – Констанца.
Като проект с висок приоритет той отбеляза модернизацията на съществуващата линия Русе – Гюргево – Букурещ, която включва и електрификацията на съществуващия мост. Важен проект според него е насочен към увеличаване на дълбочината на плавателния път по Дунав по границата между България и Румъния, за който вече има осигурено пълно финансиране и се очаква да приключи до 2028 г.
Строителството на нов комбиниран железопътен и пътен мост между Гюргево и Русе вече е в процес на задълбочени разговори и се очаква към 2032 г., обяви Дикански и добави, че проектирането на още два нови моста на Дунав също е предвидено за финансиране за периода до 2034 г.
Заместник-министър Дикански каза, че България, съвместно с ЕК, през март 2027 г. ще бъде домакин на регионална среща на върха за свързаност, с цел да се насърчи политиката на свързаност.
В участието си в същия панел посланикът на Република Гърция в София Деспина А. Кукулопулу изрази задоволство от високото ниво на присъствие на политически представители, бизнес лидери, както и демонстрираната ангажираност на представители на съседните страни на форума.
„Тази ангажираност отразява и нашето споделено разбиране, че по-силната регионална свързаност не е просто икономическа възможност, а стратегическа необходимост за европейската конкурентоспособност, устойчивост и сигурност. Нашите страни – Гърция, България и Румъния – заемат стратегическо положение на кръстопътя на основни европейски и регионални транспортни и икономически мрежи“, добави тя.
Посланик Кукулопулу се спря на близкото сътрудничество с ЕК чрез платформата за Коридора „Черно море – Егейско море“ и каза, че „Платформата осигурява рамка за разглеждане на Коридора „Балтийско море – Черно море – Егейско море“ съвместно с Коридора „Рейн – Дунав“ като единна, интегрирана, мултимодална система за свързаност“.
Общата цел на страните не е просто изграждане нова инфраструктура, а и гарантиране на приемственост, оперативна съвместимост и ефективност отвъд националните граници, отбеляза още посланикът.
„Нека превърнем географската близост в реална свързаност, политическия диалог – в трайни партньорства, а съвместните приоритети – в конкретни резултати. Заедно можем да помогнем за оформянето на една по-силна, по-свързана, по-устойчива и по-просперираща Южна Европа“, допълни още тя.
„Нашите три страни са в перфектен синхрон“, съобщи на свой ред посланикът на Румъния Бръндуша Предеску в своето изказване на форума, подчертавайки, че форумът събира на едно място не само представители на властите от трите страни, но и бизнес общността и експертите от министерствата и агенциите.
С оглед на мащабите на съвместните проекти посланик Предеску наблегна на значението на публично-частните партньорства. „Тук говорим за изключително големи проекти – транспортни, трансгранични, за голяма инфраструктура, която със сигурност ще бъде подкрепена от националните ни бюджети, от европейски средства, но също и от публично-частни партньорства“, каза тя.
Посланикът отбеляза, че третият мост над Дунав не е просто предмет на задълбочени разговори, а той вече придобива очертания чрез започналото предпроектно проучване.
„Ние, като Румъния, разбира се, сме заинтересовани и правим всичко възможно да използваме по най-добрия начин най-голямото пристанище на Черно море, което принадлежи на Европейския съюз – а именно пристанище Констанца, но съвместно и в допълнение към българските черноморски пристанища Варна и Бургас“, посочи посланикът и добави, че икономиките и инфраструктурата на двете страни (а в по-широк смисъл и на трите страни и региона) трябва взаимно да се допълват, а не да бъдат в конкуренция.
„В Черно море Румъния и България са много напреднали в съвместното създаване на този морски център за сигурност, като пристанищата Констанца и Варна са двата центъра и стълба на този хъб. Той ще извършва много прецизна и техническа работа по събиране на информация и повишаване на осведомеността за ситуацията със случващото се в Черно море, и цялата тази информация със сигурност ще бъде предоставена – защото това е целта – на разположение на всички държави членки на ЕС, но също и на нашите съседи в Черно море – Република Молдова и Украйна“, съобщи още посланик Предеску пред участниците в панела.
