Бъдни вечер и Коледа са едни от най-чаканите, най-обичаните и най-честваните зимни празници, каза за БТА етнологът д-р Веска Спасова от Регионален исторически музей „Акад. Йордан Иванов“ в Кюстендил. Всичко, което се прави и казва на Бъдни вечер има магия и носи значението на един вид молитва за постигане на здраве, благоденствие и семейно щастие, а святото тайнство на празника се свързва с празничната трапеза, която се подрежда, отбеляза тя.
Бъдни вечер се нарича с различни наименования, като Малка Коледа, Малък Божич. На трапезата се подреждат нечетен брой постни ястия. Приготвят се боб, сарми и питка, като ястията са специфични за всеки район. В някои села в Кюстендилския край домакините приготвят счукан чесън с орехи, олио и топла вода, посочи д-р Спасова. Правят се баници с тиква, праз, орехи или ябълка, а в селата около Кюстендил – зелници.
На трапезата за Бъдни вечер като храна и символика задължително се слага сол, защото тя пази дома от злото. Трябва да има и мед, за да ни е сладък животът през новата година, както и чесън, защото той гони болестите. Също така на масата трябва да има дрянова или зелена клонка, защото през зимата, когато има сняг, те са символ на вечен живот. Сервират се още плодове – символ на изобилието и благоденствието.
„Колкото по-пълна е трапезата ни, толкова повече да има и през годината, си пожелаваме и наричаме“, поясни д-р Спасова. Тя посочи, че важно място заемат обредните хлябове, тъй като хлябът е свещен за българина и присъства във всеки обред и празник. Прави се питка с различни фигурки от тесто, които се наричат сукаренца и пресъздават различни дейности, символизиращи бита на семейството и дома. В Кюстендилско питката се нарича бъдняк, а в някои селища от района на Бобов дол – овчарник. В района на Сапарева баня й казват вечерник, отбеляза д-р Веска Спасова. Прави се и питка без квас, в която се слага паричка за късмет. На някои места се слага и бобче за плодородие, дренче – за здраве, както и копче, по което се гадае за занаят, посочи още тя.
„Най-дългоочакваният момент е разчупването на обредните хлябове. Ритуалността и гаданията, които се правят, започват с прекадяването на дома с тамян за пречистване на дома. Ароматът на тамян метафорично сякаш пречиства дома и отнася енергията на казаното и желаното към трансцедентното и божественото“, посочи д-р Спасова. Тя поясни, че хлябът, виното и солта са трите елемента, чрез които човек се докосва до божественото и свръхестественото в сакралния момент на ритуала и обреда, което прави момента по-различен и по-специален.
След прекадяването на дома, се разчупва бъдняка, като двама мъже взимат питата и я разчупват на високо. Берекетът ще бъде при този, които по-голямото парче от нея. След това стопанката дава по парче от питата на всеки. Разчупването на питката с паричката също е много важен и очакван момент. „Най-възрастният разчупва, като се оставя на Бог, дава се на Богородица, като се оставя пред домашната икона. Отчупва се на къщата, на колата, на всеки член от семейството по възрастова йерархия и се гадае по неговото късметче, което се падне“, посочи д-р Спасова. Всеки трябва да опита от храната, а трапезата не се прибира вечерта, защото се вярва, че починалите идват да се нахранят и да помогнат за благоденствието на семейството. В по-старо време стопанинът е приготвял бъдник от плодно дръвче или дъб, който гори през цялата нощ.
В миналото трапезата за Бъдни вечер се нареждала на пода върху ръжени снопи. Подреждани са месалите, а в близост до трапезата се слагал палешникът или желязната част, която се забива в земята и я разорава – символ на земята и нейната чистота. В коледната утрин сламата се събирала и символично се връзвала на дръвчетата, които са дали по-малко плод през годината. След това хората символично замахвали към дървото с надеждата през следващата година да раждат повече.
В коледната нощ очаквани гости са коледарите, които още на Игнажден избрали своя водач. „Там, където влязат коледарите, влиза благоденствието, здравето, плодородието. С гегата си, удряйки в земята, те оплождат земята, за да може напролет да роди. За да се случи тази магия, гегите им трябва да бъдат закичени с кравайчета, които момите слагат при обхождането на домовете“, посочи д-р Спасова.
„Това са обреди, които човек чрез своята вяра е хубаво да усети, да осъществи. Това е палитра от магия, от празничност, от обредност, която е унаследена от предците ни. Но е важно да знаем, че това не е само даденост и материалност. Това е много важно и дава смисъл на нашия живот. Допълва ни като хора, кара ни може би да се замисляме понякога – неслучайно в празничния календар на България има дни за прошката“ посочи още етнологът д-р Спасова.
Историческите корени на всеки един от празниците се свързват с древните митологични представи за света, за Вселената, за земята, за човека. „До нас днес те идват в своя синкретичен християнски вид, но с променен смисъл, изменения, в зависимост от културно-историческия модул, който е моден за обществото, за времето и зависи от духовността на нагласата на всеки един човек“, обясни тя.
Празниците са изключително значим момент от човешкия живот. „Това, което протича в рамките на семейството, на рода, на социалното обединение, се утвърждава и функционира до днес като спомен и практика. Тоест много важна е връзката или релацията историята-памет, отношението към миналото, спомена, преживяното, човешката емоция, емпиричната ритуалност“ посочи д-р Спасова. По думите ѝ самите празници и свързаното с тях, протичат по много интересен начин, защото се преживяват и осъществяват именно чрез обреда, обредните предмети, наричанията, благословиите, обредната храна, песните и танците, които са наложени от традицията.
Празникът предизвиква определени чувства, емоции, нагласи, а също така формира идеята за надеждата. „Всичко това, което правим, е свързано именно с надеждата за очакваното, което искаме да ни се случи, създава средата за комуникацията. Празникът събира близките, събира любимите хора, свързано е с наричането“, посочи д-р Спасова. Лично за нея това е магия, свещено действие.
При зимната обредност е водеща идеята за новото начало и магията на прехода. Българинът вярва в магически момент на първия ден от новата година, на първата среща, посочи още д-р Спасова.
