Месец януари в глобален план беше изключително турбулентен. Вътрешнополитическата обстановка в трите страни, основни глобални фактори – Русия, САЩ и Китай – беше изпъстрена със събития. ЕС също не беше спокоен. Лондон окончателно престана да се мята между Брюксел и Вашингтон. И очакваният от всички Brexit настъпи.
Англичаните отдавна осъзнават, че нямат шанс без американския гръб да устоят на мощния френско-германския мотор в ЕС. В Евросъюза британците губят своя натрупан през годините политически капитал в полза на французите и германците. Лондонското Сити стратегически прецени, че сегашните загуби, които ще претърпи Лондон при напускането на ЕС, ще бъдат несъизмеримо по-малки от предстоящите щети при оставане в орбитата на Брюксел.
Нестабилна е политическата обстановка в Полша и Беларус. Варшава е поставена под плътен мониторинг от ЕС. Евразийската икономическа общност започна да наблюдава внимателно Минск. На поляци и белоруси деликатно се подсказа къде са изходните врати на двете организации. Националистическото управление в Полша и колхозното управление в Беларус очевидно не се вписват в динамично променящата се регионална обстановка. Лукашенко все по-некадърно изпълнява ролята на колхозник, който се вживява в битието на дворянин.
Поляците отново заложиха на грешна карта. Те разчитаха демократите да останат на власт във Вашингтон. Бяха убедени, че Хилъри Клинтън ще се настани в Белия дом. Обвързаха се плътно с американската „дълбока държава“. Изправиха се срещу Доналд Тръмп. Накрая се сблъскаха с безпогрешния инстинкт на еврейското лоби в САЩ, което реагира остро на антисемитските телодвижения на полските управляващи. Полските амбиции за регионална сила за сметка на Москва останаха без външна глобална подкрепа. Днес Варшава трябва да си избере за настойник или Тръмп, или лондонската „дълбока държава“ в лицето на нейното Сити. От Москва и Берлин поляците едва ли могат да очакват дружелюбни усмивки.
Коронавирусът логично се вписа в поредицата епични драми от последните години в Китай. То не бяха атипични пневмонии, птичи грипове и разни други кравешки бесове. Набива се на очи фактът, че на фона на поредното паническо начало на епидемията… цифровият израз на бедствието не се отличава от статистическата грешка. С малки изключения въпросните драми се фокусират само в Китай. Китайците преди много години изкопираха изцяло сталинската система на здравеопазване, която е уязвима откъм корупция.
Към 1990 г. глобалната бюрокрация на Световната здравна организация видя в лицето на китайското Министерство на здравеопазване подходящ корумпиран партньор за глобални лобистки кампании в полза на транснационалните компании, които печелят пари от медицинска техника и фармакология. Този съюз се усили от стратегическото споразумение за Хонконг между Пекин и Лондон. Първият опит на глобалната здравна бюрокрация беше кампанията против епидемията на СПИН в края на 80-те. Защо епидемиите избухват все в Китай? Защото в мащабите на милиардното население на страната статистическата грешка може да бъде представена за епидемия съгласно мерките и разбиранията на западните консуматори на информация от глобалните медии. По този начин статистическата грешка лесно се превръща в многомилиардни печалби за Световната здравна организация и транснационалните компании.
До този момент епидемиите в Китай избухваха по време на отпускарските сезони в западните страни. В този период политическите новини са малко и медиите са свободни да раздухват заплахите. Този път обаче не е така! Коронавирусът се появи в периода на китайската Нова година. Психологическият удар е насочен за вътрешнополитическа консумация. Драмата се разигра в град Ухан. Обвинен беше местният биологически военно-промишлен комплекс. Освен това се пусна и слухът, че вирусът поразява само етнически китайци.
Историята с китайския коронавирус заприлича на биологически „Чернобил“ за Пекин. Преди години аварията на украинската АЕЦ унищожи последната преграда по пътя на перестройката на Горбачов. Драмата с коронавируса прилича по-скоро на предперестроечна атака срещу китайската държава. Си Дзинпин реагира незабавно и мобилизира армията за борба с епидемията. И не само с нея. Много е вероятно ажиотажът около коронавируса да даде основание на китайския лидер да отстрани окончателно от управлението на страната клана на „комсомолците“ (така наричат прозападните китайски либерали). И на власт в Пекин окончателно и повсеместно да се настанят китайските „дракони“ (китайските националисти).
Китайската „перестройка“ се подкрепя от всички глобални фактори. Те имат сметка да фокусират общественото внимание навън, а не върху своите собствени вътрешнополитически проблеми. Например, форумът в Сочи без много шум беше отменен заради коронавируса. Мероприятието беше подготвено персонално за вдигане на рейтинга на Медведев, който загуби неочаквано своята премиерска позиция.
И така. За промени се говори в Китай, Иран, САЩ, Русия, Близкия Изток, Полша, Беларус, Азиатскотихоокеанския регион, Саудитска Арабия и др. В Израел също обстановката е неспокойна. Събития назряват на много места по света. Най-вероятно тяхната кулминация ще настъпи през ноември 2020 г. при преизбирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ.
В Русия след 15 януари също се набелязаха мащабни промени. Либералният икономически блок в руското правителство бе позачистен. Техническото правителство на Мишустин беше назначено без забавяне. Новият кабинет ще има за цел да цифровизира системата за държавен контрол и надзор. Ще бъде извършено почистване на Генералната прокуратура и ще се укрепи Конституционния съд. Престрелката на Лубянка (седалището на ФСБ) през декември миналата година придоби по-ясни контури на фона на сегашните промени в Москва.
След драмата в цитаделата на руските специални служби бяха легендирано отстранени ръководни кадри във ФСБ, свързани с Медведев. Руският либерален клан беше лишен от силовата си опора. Освен това застреляният стрелец от силите за сигурност на Лубянка се оказа, че е бивш служител на филиал на британска охранителна фирма, имаща лиценз за работа в Русия. Престрелката придоби и британски отблясък. На 15 януари Путин изпревари своите противници в Русия и първи нанесе удар. Майданът в Москва, готвен от петата колона, се провали за пореден път.
Тръмп продължава методично да преодолява яростната съпротива на дълбоката държава в САЩ. След Brexit и промените в Москва заплахата за американския президент се увеличи от страна на британските глобалисти. Лондонската цитадела на „дълбоката държава“ вече няма какво да губи. Усилията й ще бъдат насочени към отслабване на САЩ и завладяване на управлението на северноатлантическия регион.
В Иран след убийството на Касем Сулеймани също назряват вътрешнополитически промени. Генералът пречеше не само на външните врагове на Иран. Той бе неудобен и за своите корумпирани колеги и политици в Техеран. Касем Сулеймани разполагаше с огромен финансов ресурс от продажбата на сирийски и иракски нефт. Той започна да проявява все по-голям апетит и към сенчестата търговия с ирански въглеводороди. Затова бе отстранен от американските контрабандисти с пагони, които имат общи бизнес интереси с враговета на Касем Сюлеймани в Техеран.
Израел също е на кръстопът. Знаковото посещение на Путин през януари в Йерусалим е подкрепа за Нетаняху. Както и индиректна подкрепа за Тръмп. Инициативата на американския президент за „голяма сделка“ между Израел и арабите, засягаща съдбата на Йерусалим, е символична и значима. Тръмп търси чрез нея консолидиране на своя еврейски финансово мощен електорат и цели разкол сред демократите. Играта на американския президент е да се представя за неуправляем „ястреб“, който не дава шанс да бъде атакуван от своите противници за липса на решителност при защита на еврейската държава. Тръмп подкрепя публично безрезервно Израел и лично Нетаняху. С основна цел предстоящите избори да не бъдат спечелени от пробританските партии, чиито изразител Бени Ганц е основният противник на Биби. Стратегическата цел на Тръмп е да изтегли САЩ от досегашната им роля на модератор в Близкия Изток. Очевидно на мястото на американците в този регион ще се настанят руснаците, а след тях и китайците.
През последните седмици в България също е неспокойно. Предстоят редица радикални промени. В България започна разчистване на икономическия фундамент на перестройката заложен от Луканов. Дълги години върху него се надграждаше политическата система на страната. Върху същата основа бяха изградени либералните НПО-та, наричани още соросови мрежи за водене на хибридна война. Архитект и аниматор на платеното гражданско общество у нас беше и все още е Джордж Сорос.
Политическите партии, независимо от тяхната идеология, се кадруваха пак от изтъканата мрежа от агенти за влияние на Сорос. От руска страна в България проникнаха парите и влиянието на руските олигарси, свързани с икономическия либерален блок в Москва. Ходорковски, Чубайс, Греф и други подобни подкрепиха ковачницата на политически кадри на Немировская. Школата на Немировская в Москва е обучаващото звено на „дълбоката държава“, изградена, за да обслужва финансовия транснационален капитал. Тази школа обучаваше кадри за цяла Източна Европа, включително и за нашата страна.
През 90-те години руските олигарси си намериха бизнес партньори в България. Днес, колкото и парадоксално да звучи, хората, финансирани от Сорос в нашата страна, се борят настървено както срещу Путин, така и срещу Тръмп. Предстои разрушаването на тази политическа архитектура в България, изградена от „американската дълбока държава“ и руските олигарси през 90-те. Борисов успя да получи благословията на Тръмп при посещението си във Вашингтон. Гешев ще продължи да разчиства Авгиевите обори на перестройката от 90-те.
След като и Иван Кръстев, който е официален говорител на Сорос за България, скочи с бутонките на Борисов и Гешев, мъглата се вдигна окончателно. До края на годината ще станем свидетели на още много драматични събития.
Моята хипотеза е, че Борисов ще бъде използван краткосрочно като инструмент за разрушаване на изградената от демократите в България политическа мозайка. След което ще бъде оттеглен на заслужен отдих. Най-вероятно Борисов отново няма да може да довърши своя премиерски мандат.
През следващите месеци ще станем свидетели на промени в политическия и икономически елит на България. При окончателна победа на Тръмп през ноември 2020 година ще тръгне бърз процес на разпределение на влиянието в света между Русия, САЩ и Китай.
Ще станем свидетели на една нова Ялта. При тази предстояща регионализация България отново може да се окаже в руската зона. Тази хипотеза днес не е много за вярване. Но преди 5 години, ако някой кажеше, че ЕС започва да се разпада, щяха да го обявят за конспиролог или просто луд.
http://epicenter.bg/
