Към редакцията на вестника се обърна Божидар Петков – за да изрази огромната си благодарност за жеста на наш съгражданин. Поместваме неговите думи без редакторска намеса – заради топлотата и човещината, с която са написани.
На 29 ноември влязох в бившия магазин на „Сердика“ на пазара – да си купя сирене за пореден път – техен клиент съм. Обслужи ме моят редовен продавач – Величко Колев Стоянов – младо, около 35-годишно момче /за мен, пенсионер съм/.
В бързината си забравих портфейла – с 220 лева – част от пенсията ми. Междувременно отидох да си купя грозде от пазара, където забелязах, че ми липсва портфейла. Ужасих се, но се сетих за сиренето и веднага се върнах. Величко ме посрещна отдалеч с усмивка и усети страха в погледа ми… Стоплиха ме думите му „Човек работи за единия хляб…“
Преди време пак там си забравих вестника и той ме догони да ми го даде….
Златно момче – нямам думи! Казах си „Добре, че има и такива хора, макар и 1 на 1000…“
Благодаря ти, приятелю, от сърце! Бъди здрав и щастлив – ти и семейството ти в предстоящите Коледни и Новогодишни празници. Бог да ви пази!
С уважение
Божидар ПЕТКОВ
