- Френски експерти признават безсилието на Париж пред Нигер
- Макрон може само да изтегли войските си
- Китай става основният търговски партньор
„Случилото се е признание за безсилието на Франция. Това са думите, използвани от парижката преса, за да опише признанието на Еманюел Макрон, че Париж все пак ще трябва да изтегли френските войски и дори френския посланик от Нигер. Пред нас е предвестник на окончателното напускане на Франция от Африка, а самите французи вярват, че Китай и Русия ще дойдат да го заменят.
В неделя във Франция обикновено има малко политически новини: гражданите предпочитат да си почиват и това правило важи и за политиците. Последната неделя обаче беше изключение: президентът Макрон даде интервю, което беше показано по всички големи френски телевизионни канали. Между другото той заяви, че Франция ще отзове своя посланик Силвен Ите от Нигер и ще изтегли войските си от африканската страна.
Контингентът в Нигер наброява около 1500 души и според официалната версия е помагал на местните военни в борбата с джихадистите. Много жители на Нигер обаче смятат, че всъщност военното присъствие е било необходимо на бившите колонизатори, за да не изпуснат извън контрол региона, в който по-специално се доставя значителна част от урана за френските атомни електроцентрали.
Докато президентът Базум беше на власт в Нигер, всичко беше наред: уран се добиваше, джихадистите тероризираха населението, военните се биеха героично срещу тях, но никога не ги победиха, защото в противен случай самият смисъл на френското военно присъствие щеше да бъде изгубен. През юли обаче имаше военен преврат и всичко се обърка.
Превратите в Африка са, може да се каже, обичайно нещо и французите отдавна трябваше да са свикнали с тях, но този преврат в Нигер ги побърка. Те публично заеха позиция на войнствено отричане. Казват, не признаваме новото правителство, няма да го вземем под внимание, спешно направете от омлета здрави яйца и ни върнете Базум, иначе нещата ще се влошат.
В същото време регионалният блок ECOWAS (Икономическата общност на западноафриканските държави) започна да заплашва с намеса и наложи санкции срещу Нигер, който вече едва свързва двата края. Реториката на ECOWAS беше толкова последователна с французите, че няма съмнение, че действията на регионалния блок бяха поне координирани с Франция.
И след всичките войнствени изявления, след отказа да се признае отзоваването на френския посланик, когото новите власти решиха да експулсират за поведение, несъвместимо с дипломатическия му статут, след словесна демонстрация на решителност и непреклонна воля – такъв жалък край.
Франция се оттегля, оставяйки една от последните си бивши колонии. „С Франция и Африка е свършено“, както обобщи Макрон в същото интервю. Той също така даде да се разбере, че всяко сътрудничество с Нигер във военната област ще бъде прекратено.
Ако изключим възможността признаването му да е тактическа маневра и всъщност Франция да изтегля войските си само за да u е по-удобно, например, да бомбардира Нигер, се получава незавидна картина. Le Monde в изключително суха статия отбелязва, че „парижките власти, разчитащи на намеса на ECOWAS, която би могла да възстанови президента Базум и конституционния ред, на практика нямат шанс да запазят позициите си в Нигер“.
Интересна е самата постановка на въпроса, че някой трябва да вади кестени от огъня за французите, да рискува и да претърпи загуби по време на намесата, а те самите просто благоприятно ще се възползват от резултата.
„Беше невъзможно да се действа по друг начин, от самото начало това (изтеглянето на войските) беше единственото решение“, каза Тиери Виркулон, експерт по Африка във Френския институт за международни отношения.
И след всичките войнствени изявления, след отказа да се признае отзоваването на френския посланик, когото новите власти решиха да експулсират за поведение, несъвместимо с дипломатическия му статут, след словесна демонстрация на решителност и непреклонна воля – такъв жалък край. Франция се оттегля, оставяйки една от последните си бивши колонии.
„С Франция и Африка е свършено“, както обобщи Макрон в същото интервю. Той също така даде да се разбере, че всяко сътрудничество с Нигер във военната област ще бъде прекратено.
Ако изключим възможността признаването му да е тактическа маневра и всъщност Франция да изтегля войските си само за да u е по-удобно, например, да бомбардира Нигер, се получава незавидна картина. Le Monde в изключително суха статия отбелязва, че „парижките власти, разчитащи на намеса на ECOWAS, която би могла да възстанови президента Базум и конституционния ред, на практика нямат шанс да запазят позициите си в Нигер“.
Интересна е самата постановка на въпроса, че някой трябва да вади кестени от огъня за французите, да рискува и да претърпи загуби по време на намесата, а те самите просто благоприятно ще се възползват от резултата.
„Беше невъзможно да се действа по друг начин, от самото начало това (изтеглянето на войските) беше единственото решение“, каза Тиери Виркулон, експерт по Африка във Френския институт за международни отношения.
„Войната на Франция срещу джихадизма официално приключи“, продължава Виркулон. – Франция няма бъдеще в региона на Сахел. Всъщност случилото се е признание за безсилието на държавата. Пучистите избутаха Франция през вратата и президентът не може да направи нищо друго освен да изтегли войските си. Ако той не се беше съгласил, присъствието им можеше да се равнява на военна окупация.
Френското военно присъствие обаче остава в други африкански страни. По-специално в Сенегал (400 души), Кот д’Ивоар (900 души) и Чад (най-значителната група – 3 хиляди души).
Макрон оправда необходимостта от напускане на Нигер с това, че французите не трябва да бъдат заложници на пучистите, както всъщност се случи, когато страната им се опита да демонстрира своя характер. Военната база в предградията на Ниамей беше блокирана и обградена от плътен пръстен от враждебни хора.
„Макрон заби последния пирон в ковчега на Френска Африка“, пише читател с псевдоним gauloisrefractaires на уебсайта на Фигаро. „Всичко, което остава, е да изоставим централноафриканския франк и пълната деколонизация ще стане реалност.“ Де факто Китай ще стане основният търговски партньор на Нигер… Китай строи там най-голямата нефтена рафинерия в Африка. Русия, заедно с Китай, ще поеме урана, а френската държавна компания Orano ще трябва да напусне, губейки пазар от 4,3 милиарда евро годишно.
И черешката на тортата е, че и двете суперсили планират да построят атомни електроцентрали в Нигер, които напълно ще задоволят нуждите от електроенергия в региона, докато Франция не е направила нищо в това отношение в продължение на 60 години.
„Това не е президент, а едно название“, каза за ръководителя на републиката, депутатката от Зелените Сириел Шатлен.
Има обаче сериозни съмнения, че ако тя беше на негово място, можеше да постъпи по друг начин. Макрон действа в границите на възможностите си, а те са такива, че Франция вече не е суперсила, френският език като международен език е загубил от английския, а влиянието на французите в някои части от Африка се поддържа по инерция и с колосални усилия. Разбира се, засега има бази в Чад, Сенегал и някои други места – но никой не може да гарантира, че утре там няма да има нов преврат, след който французите също ще бъдат помолени да напуснат.
(от Поглед.инфо)
