© |
Един 77-годишен истински българин – Димитър Димитров-Треперски от Босилеград бе задържан в продължение на часове в полицията, защото искаше да покаже на сръбския президент своите плакати. В тях той бе посочил всички искания на българското малцинство в Сърбия. Не го допуснаха да се срещне с президента, като го затвориха. Но въпреки това Димитър измисли начин да се видят плакатите му, като ги постави на оградата на своя собствен дом.
Димитров от години пази българщината в Сърбия. Автор е на редица инициативи, които не остават незабелязани от сръбските власти.
Даваме думата на Димитър Димитров – Треперски в интервюто, направено специално за „Фокус“.
Имате ли обяснение какъв беше този арест, г-н Димитров?
– Ох, аз какви ядове бера тук. Просто не знам кой е виновен, че не се реагира на това нещо, което се прави с нас. От ноември месец започна атаката. Това е най-черният месец, както за България, така и за нас тук. Слагам на паметника на Левски в Босилеград „Долу Ноьй“ и „100 години робство“, както и националното знаме с черната забрадка, а на сутринта полиция у нас, 4-5 души. „Не може така, на къщата си също не може да слагаш плакати“, ми казват. Ние си пишем, но никой не го интересува. Защото нашият нихилизъм, този на българските политици, е повече виновен, отколкото дори сръбският шовинизъм. Ние тук сме изгубени хора, нисши хора. Арестуването беше с призовка. Дойдоха наши, българчета, да ми я дадат. Реших, че ще отида заради тях. Но там – само глупости. Защо това, защо онова, защо си сложил отбора на Хърватия по футбол да ги рекламираш. Защото играха с Мароко за трето място, им казвам. Такива неща. И ми викат, викат насреща. Казах им да не ми повишават тон. Никой не може да ми говори така.
Но иначе, ние имаме едни искания, с 12 точки в тях, с които искаме едно ново начало за нас. Ще ви ги прочета:
1. Искаме да ни се разреши да поставим плочата на загиналите 38 мирни българи, избити от сърбите в погрома в Босилеградско на 15 и 16 май 1917 г. Взеха ни плочата, след това и втората, никой нищо не връща.
2. Искаме още 7-метровия военен паметник в Цариброд, взривен през 1946 година от югокомунистите на Тито, да бъде възстановен в оригиналния му вид.
3. Искаме връщане на името Цариброд, а не Димитровград. И не с подигравки, а истински да се върне.
4. Искаме връщане на българските женски фамилни имена на „-ова“.
5. Връщане на изцяло обучение на майчин български език – от детската градина до 12 клас.
6. Настояваме за вероизповедание на майчин български език.
7. За граждански книги на български език.
8. Всички природни ресурси в полза на общините Босилеград и Цариброд.
9. 1/10 от приходите от митниците да идват в полза на двете общини.
10. Искаме още медии и вестници без цензура.
11. Настояваме всички, които са участвали пряко и косвено в нарушаването на човешките права в Западните покрайнини да бъдат осъдени.
Няма да отстъпим от тези искания. А България, тоест българските политици задължително, при срещите си със сръбските, трябва да говорят и да настояват за това.
Изобщо прави ли се нещо в това отношение от българска страна? Какво е вашето впечатление? Идва ли някой при вас?
– Никой не идва, нищо не се прави. Някои български журналисти са описали каква е нашата борба. Но няма отговор.
Ние също писахме на Външно и все още чакаме отговор от тях.
– Не знам, аз съм тотално разочарован, това са вече 32 години. Уж демокрация, пък нищо не се случва с нас. Дойдат журналисти от национални медии, говорим с тях , а после нищо от това, което съм казал го няма в медиите. Нито дума. От нихилисти и конформисти родолюбие не може да се очаква. Това важи за нашите политици. Един бивш премиер, при срещата си с Вучич на Царибродско каза, че вече е паднала „Берлинската стена между България и Сърбия“. Ама това е твърде нелепо изказване! Но, да сме живи и здрави!
Кажете ми, унищожава ли се съзнателно Босилеград? Това така ли е наистина?
– А как да не е вярно? Бяхме през 1956 година 33000 души, оттогава досега сме останали под 2000 души. Населението ни е намаляло за 10-15 години значително. Сърбите си постигнаха целта, изгониха ни, избягахме и сега могат да си слагат тези отпадъци там.
А за тези мини как стоят нещата?
– О, това е страшно. Там даже щяха и да ни бият. На 77 години съм и доживях някой да ме бие, това е грехота и много страшно. Но за българските политици пак ще кажа. Такъв нихилизъм няма никъде, само в България. Въпреки това, ние ще отстояваме правата си. Та ние си живеем на изконна българска земя. Нашата работа е чиста. Даже 2006 година, когато се разпадна Сърбия и Черна гора нашите трябваше в Хага, или в ООН да кажат, че вече Югославия не съществува, трябва нещо да се направи. Но те не попитаха дори.
Абсолютно нищо не направиха. Виновни са нашите български политици за нашето положение в момента.
Ще ви кажа нещо. Ходих в нашето Външно министерство. Ходих, защото тук ме съдят и под път и над път- осъждан съм веднъж с 2000, и втори път с 1000 евро. Отидох във Външно да си потърся правата, нещо да ми помогнат. Знаете ли какво ми казаха там? „Ама господине, спуснато ни е от Европа, Сърбия и Македония да ги вкараме в ЕС. Да не се заяждаме с тях“. Леле-мале! Искаше ми се цялото Външно да го напсувам, но не, викам си, няма да падам толкова ниско…
А на вас, благодаря от сърце и душа, че се свързахте. По-често ни се обаждайте, да не сме забравени поне от вас!
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
Източник
