© Личен архив |
Андрей Новаков, евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП, в интервю за Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“
В Епизод 57 на Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“ се спираме на засягащи България теми в Европейския парламент: развитието на големите инфраструктурни проекти в Европейския съюз; инструмента за възстановяване и устойчивост, чиято част стана известна у нас като многострадалния План за възстановяване и устойчивост; мярката за преодоляване на опашките от камиони по границите; новата европейска рамка за градска мобилност; и най-вече, най-вече предложението по готвените промени в защита на българското розово масло. Към последната тема съм силно пристрастна, защото тревогата, че от Европейската комисия се задават изменение в регламента, които предвиждат етеричните масла да бъдат класифицирани като потенциално опасни за човешкото здраве, бе споделена за първи път в радио формата на „Това е България“, така че нейното развитие следя с нарастващо внимание. По тези теми разговаряме с евродепутата от ГЕРБ/Европейска народна партия Андрей Новаков, който е наш гост. Преди да тръгнем обаче по вашия работен календар в Европейския парламент, г-н Новаков, предлагам да поговорим по вътрешнополитически за България теми, защото страната ни е на път да попадне в поредната парламентарна криза съвсем след изборите от 2-ри април. С фалстарт тръгна 49-ия парламент, подобно на 48-ия, не излъчи от първия опит председател. До този момент все още не го е и излъчил, остави тази стъпка за след Великденските празници. Но по-лошото е, че не се виждат изгледи и за формиране на кабинет. Като се погледне отвън, как изглежда тази картина?
Със сигурност са тревожни сигналите, които получаваме. И аз се надявам на доста разум в тази една седмица, която Народното събрание си даде, за да излезе с решение както за председател, така и за всички големи решения, които предстоят да се вземат, които са толкова належащи. Вие добре казахте за Плана за възстановяване устойчивост, за който аз преди време направих прогноза, че ще загубим около половината от него, от парите, които имаме по него. Като гледам, с какво темпо се „приемат“ законите от неработещите Народни събрания, вече се чудя дали не е било оптимистично да кажа 50%. С неразбиране се приема случващото се в България тук, в Европейския парламент в Брюксел. И според мен е крайно време да се намери разум. Аз се радвам, че именно от парламентарната група на ГЕРБ се излъчват послания за диалогичност, за спокоен разговор, за диалог по приоритети. Кампанията мина, лозунгите трябва да останат там, а сега съвсем с хладен разсъдък да се седне и да се каже: България е на автопилот, даже по-лошо – тласната е в посока, в която еднолично се управлява вече две години, и това е неразбираемо за нашите европейски партньори.
Г-н Новаков, има идея още от предишния парламент да се избира председател на ротационен принцип. Според нашата Конституция това звучи като екзотика, но привържениците й твърдят, че така е в Европейския парламент. Само че при него не се ли избират двама председатели с мандат от по две години и половина, общо пет години? Как ще стане това у нас, как ще се ашладиса?
Правилникът на Европейския парламент е категоричен и той казва, че мандатът на председателя е две години и половина, и че на всеки две години и половина се избира председател, зам.-председатели, и председатели на комисии, дори координатори по парламентарни групи. Но тук говорим за две години и половина, не за два месеца. Според мен такова предложение не може просто да си вземе практиката, която е в Европейския парламент и да я пренесе някъде другаде, първо, защото тук говорим за интересите на 27 държави членки, за много парламентарни групи, а и за баланс между постовете в целия Европейски съюз: председател на Парламента, председател на Съвета, председател на Европейската комисия, върховен представител на Европейския съюз по външните работи, и там се търси балансът между държавите и политическите групи. Тук говорим за една държава, за една институция, и аз си мисля, че по-скоро трябва да се намери воля да се избере председател, а не да се опитва да се преиначават иначе добре работещи практики в чужбина в нашата действителност, и то нека да си кажем, два месеца не са две години и половина.
Какво ще се случи, ако страната ни пак не избере редовно правителство?
Ами хората вече видяха: две години и половина трудно е да потърсиш отговорност на някого за случващото се в страната, бизнесът няма никаква предвидимост какво предстои, най-страшното от всичко е, че няма бюджет. Аз не си спомням в съвременната история такова нещо да се е случвало. Вече със сигурност знаем, че общините няма да имат бюджет преди изборите им на есен през октомври, а това е вече пагубно. Има градове, в които през последните две години, като изключим проекти, които се довършват от предишното редовно правителство на господин Борисов, нищо не е свършено. Самият факт, че Планът за възстановяване и устойчивост е използван на 1%, забележете, от всички пари, които имаме, е красноречиво доказателство за това, какво се случва когато няма редовно правителство. На всичкото отгоре няма и на кой да се оплачеш. Когато отидеш и говориш с някой министър по даден въпрос, той ти казва: „Моят мандат е още две седмици, не знам, какво ще стане“.
И сега да продължим по темите, за които ви поканих. Докъде стигна вашата битка за опазването на българското розово масло?
Тук имаме развитие по темата. На първо място искам да благодаря и на кмета на Казанлък, и на кмета на Карлово за проведените срещи, и разбира се и за подкрепата на г-жа Десислава Танева. Тук, в Парламента, заедно с колегата Асим Адемов работим по въпроса за това да внесем изменения по доклада, който вече се разглежда в комисия. И бих искал да изчакам гласуването, за да съм сигурен в крайния резултат, но към момента имаме много добри изгледи позицията, която са ни подали от бранша, да бъде защитена и да остане в доклада. Изключителен професионализъм получихме от обединенията на бранша по етерични масла и розопроизводителите в България, много ясна, изключително издържана научна позиция ни изпратиха, заедно с Института по розата в България, което много ни помогна да спечелим с аргументи дебатите тук, вътре в Парламента за това, че розовото масло, лавандувото масло не са отровни, не причиняват болести, и в същото време, напротив, те са полезни за човешкото здраве.
А какви са вашите конкретни предложения за текстове в доклада за изменение в Регламента за класификация, етикитиране и опаковане на химикали, който всъщност е враждебен спрямо нашето розово масло?
Първото и най-радикално предложение ще е да изтрием целия текст, с който настояват да се приеме, че розовото масло не е един елемент, един продукт, а сбор от химически продукти, част от които биха могли да вредят на човешкото здраве. Това е първото. Ако това не стане, то със сигурност ще внесем такива изменения, че заради елементите, които са вътре, да не изискват поставянето на големи етикети на опаковките, които биха отблъснали купувачите.
А кога този регламент ще бъде разгледан в Европейския парламент?
Очаквам още през май да бъде гласуван в ресорната комисия, а след това и в пленарна зала, като пак казвам, до моменти имаме много добър разговор, много добър диалог с гръцкия докладчик и вносител на регламента Мария Спираки, и се надявам това да продължи до окончателното приемане на самия регламент. Тя разбира, че това би застрашило не просто един бранш в България, не просто стотици, ако не и хиляди работни места в България, но най-вече един от националните ни символи – нещо, с което се гордеем, нещо, за което назад във времето преди 1944-та година знам, че част от националните ни златни резерви са се съхранявали включително и в розово масло.
Имаме горчив опит и спомени, г-н Новаков. Какво ще се случи, ако в европейските институции пак не обърнат внимание на позицията на България, както стана с Пакета „Мобилност“?
Вие сте права. Ние затова имаме план „А“, план „Б“ и работим по план „В“. Първо, трябва да кажа, че благодарение на Радио „Фокус“ и на вас лично тази тема беше повдигната достатъчно в зародиш на проблема, така че да можем да реагираме адекватно преди той да е станал непреодолим. Затова съм оптимист, че още на ниво Комисия той ще бъде решен. Но ако това не стане, ние ще съберем 72 подписа и ще го внесем като изменение в пленарна зала. Ако нещо се обърка в пленарна зала, след това имаме ходове за въздействие по време на преговорите с Европейския съвет. Тук обаче много се надявам, че няма отново цялата отговорност да бъде върху членовете на Европейския парламент, на мене и на моите колеги, а и министерствата, които са отговорни по темата, в случая това е по околната среда и по земеделието, в Европейския съвет ще се борят за същото, за което се борим и ние, и ще движим в една посока.
В предишен разговор ни съобщихте, че българските евродепутати замисляте изложение на розовото масло в Европейския парламент, за да защитите неговото производство. Има ли развитие по тази ваша идея? Да предложите на вашите колеги да си закупят от него, да видят, че те ще оживеят, няма да понесат поражения?
Ами, аз използвам случая да кажа на вас, и то мисля е първото място, на което бихме могли да оповестим, че вече имаме включително запазено пространство в Европейския парламент в периода в началото на септември месец, от 4-ти до 6-и, в което ще можем да изложим българско розово масло пред всички колеги и администрацията на Европейския парламент, да се запознаят с неговите качества. Надявам се и много от производителите в България да дойдат и да представя своите продукти. И си мисля, че това ще бъде поантата, това ще бъде може би много добър завършек на нашите усилия тук, в Парламента, да убедим всички колеги, че няма нищо страшно. Напротив, има причина от векове хората да познават свойствата на етеричните масла и да се възползват от тях.
Г-н Новаков, да продължим сега и по други ваши теми. Докъде стигна работата по вашата инициатива за въвеждане на времеви стандарт от 1 минута за обработка на товарните камиони на вътрешноевропейските гранично контролно-пропускателни пунктове с цел да се избегнат опашките по границите? Даже внесохте в Европейския парламент петиция от 44 000 подписа срещу тези опашки. Как се развиват събитията?
Благодаря ви за тази ретроспекция. Факт е, че това беше първата от множеството стъпки, които съм предприел. Тук избрахме подход да атакуваме в множество комисии за едно и също нещо. Първо внесохме в Комисията по петиции тези над 44 000 подписа, с които настояваме европейските камиони на европейските граници да бъдат обработвани, когато редът им дойде на границата, за не повече от 1 минута. Тук искам за вашите слушатели да подчертая, че не говорим за 1 минута чакане на границата, а за 1 минута обработка на документите, което значително би свалило опашките по границите. Първо, в Комисията по петици очаквам тя да бъде приета, благодарение на мисля, че това е втората най-голяма петиция в историята на Комисията по петиции въобще, с толкова хиляди подписи. След това в Комисията по контрол на бюджета се разглежда един регламент, един доклад, който е за големите инфраструктурни проекти, и такава разпоредба се споменава и там, като същото нещо е внесено и в друг законодателен регламент, и то е за международните транспортни коридори. Веднага щом Европейският парламент се произнесе, а това ще бъде тук в рамките на месец и по двете, да не каже и по трите, ще можем да кажем, каква е неговата позиция. Аз имам големи надежди в Комисията за петиции, че тя ще изпрати проверка и във Видин, и в Русе, за да се проучи възможността първо, проверките да се извършват на едно гише между Румъния и България, и второ, всички проверки, които могат да се правят и на други места в държавата, като това да се мерят кантарите, да се връчват глоби, да се търси някакво взаимодействие с НАП или данъчни да бъдат разпределени така, че да не се струват опашките по границата. Оказва се, че е въпрос на организация, защото и в момента инфраструктурата и на Видин, и на Русе, двата моста могат да поемат дори повече трафик от този, който е в момента, просто организацията е такава, че се образуват опашки. И вчера ми писаха шофьори, да ми кажат, че се чака около 48 часа.
В Комисията по транспорт и туризъм сте докладчик по новата европейска рамка за градска мобилност. Защо този доклад е ключов и какво регламентира въпросната нова европейска рамка?
Това е доклад, в който работя по няколко направления, най-важното от които за мен е регулирането на тротинетките и други устройства за микромобилност. България за жалост е лош пример за това, как тези тротинетки могат да бъдат и опасни, като се използва тази ниша в закона.
И продължават да бъдат опасни. Застрашават и пешеходците, създават проблеми и на самия трафик.
Когато започнах да работя по темата и мои колеги дойдоха да ме попитат, защо настоявам за ограничение на скоростта на тротинетките, защо настоявам за забрана за използването им по магистралите, те гледаха много странно, и ми казаха: „Чакай, какви ограничения на скоростта? Те не развиват повече от 20 км.“, наложи се за жалост да им покаже видео, в което очевидно те могат да развиват повече от 20 км, даже повече от 100, и че могат да бъдат използвани и на места, на които не им мястото. Затова моето предложени в този доклад ще бъде тротинетките: първо, да се използват само след като ползвателите са минали някакъв курс на обучение, карат само с предпазни мерки и каски; само ако са произведени с ограничение на скоростта между 20 и 25 км; само на предназначението за това места и никога след употреба на алкохол или наркотици. Вярваме или не, към момента има правен вакуум, и ако спреш някой, който кара тротинетка употребил алкохол, ти не може да му вземеш книжката, защото книжка не се изисква за такова нещо, и на практика не можеш да го санкционираш.
Същото важи и за наркотиците, между другото, и това е една твърде болезнена тема за младите хора.
За жалост.
Докладчик сте по още една тема, свързана с транспорта. Тя засяга развитието на големите инфраструктурни проекти в Европейския съюз и ще я представите в Комисията по бюджетен контрол в Европарламента. Неотдавна призовахте за особен надзор над големите инвестиции, за да не закъсват те заради сложни процедури, нови правила, вътрешнополитически сътресения, каквито всъщност са случаите в България, например – ето ви още един лош пример. Как се възприе това ваше предложение?
Очаквам на 25 април да бъде гласувано от Европейския парламент. Това е доклад, в който настоявам Европейската комисия да вземе под особен надзор големи инфраструктурни проекти, особено такива, които са част от международни транспортни коридори, и смяната на правителства или кметове да не води до забавянето на тези проекти. Тук, за съжаление, имаме челен опит с това, как не бива да се прави. Имаше делегация от Европейския парламент с председателя на Комисията по регионално развитие, който посети област Благоевград, област Габрово, както и областите по продължението на магистрала „Хемус“, Ловеч и София-област, на който ми беше много трудно да обясня, защо спечелен проект с одобрено финансиране, с избран изпълнител, с одобрено трасе не се строи – защото едно правителство било заменено от друго. С този доклад целя точно това – Европейската комисия в такива ситуации да поеме управлението с ръчен контрол и да е ясно, че такива проекти няма да бъдат спрени, защото едно правителство е сменено с друго или някой министър се е събудил с нова идея за това, как трябва да изглежда тунелът под „Шипка“, например.
И накрая стигаме до Плана за възстановяване и устойчивост, за който в България се говори с мантри, все едно че се очаква Годо, обаче Годо не идва, но старателно се избягва публичното обобщение на информацията: какво получихме, какво не сме, какво предстои да загубим и какво може да се направи. Бихте ли могли да ни предоставите тази информация?
Сега ще ви предоставя следната информация. Все още живее в мен споменът от това, как като ученик целият клас ни заведоха да гледаме „В очакване на Годо“. От тогава не ме оставя това усещане за сляпата надежда в очакване на нещо, за което не си се постарал да се случи. Това е друг прочит на хубавата българска поговорка, че Господ помага, но в кошара не вкарва. В случая беше свършена много работа България да получи почти 12 милиарда лева по този План за възстановени, с което почти се удвоиха парите, които получаваме от Европейския съюз. С право, надеждите бяха големи, защото тук говорехме за 8-9 милиарда на година инвестиции до 2027 г. Това са пари, които биха преобразили България завинаги. Това са пари, които се падат веднъж на поколение. И с вас, а и с всички, които в момента слушат, станахме свидетели на това, че този План в момента е използван на 1%, а половината от времето, в което можеше да се възползваме от него, мина. Имаме още около три години, в които трябва да се възползваме, което – отварям скоба да кажа – означава подаване на проекти, сключване на договори, изпълняване на проекти, отчитане и изплащане в рамките на три години. Това ме тревожи истински, защото не се движим с темповете, с които трябва, и това пречи на цялата страна. И един ден онези, които са били отговорни за това нещо, ще трябва да станат и да обяснят на хората: защо 12 милиарда не са използвани. А това, което чух преди време, ме потресе издъно: че това са били просто едни 12 милиарда, а българският брутен вътрешен продукт е бил 100 и сме могли спокойно да си позволим да не ги вземем тия пари, ние ще си ги вземем от републиканския бюджет. Всички, които подкрепят такова нещо, ги моля да се разходят, където изберат, и то не е задължително в дълбоката провинция. Да отидат и да кажат, че България е достатъчно богата държава и не ни трябват парите от Европейския съюз – в „Люлин“, в „Обеля“, да отидат и да го кажат, в Кътина или в Челопечене, за да видят как ще реагират хората там. Аз мога да ви кажа. Не за 12 милиарда – за 12 евро съм готов да се боря, стига те да помогнат на някой в България да живее малко по-добре и държавата ни да стане малко по-богата.
Г-н Новаков, многото работи и процедури, които ни очакват за тези три години, са трудноизпълними – нека да си го кажем честно. Но това ме навежда на мисълта: дали някой не си прави кривата сметка да се претупа в един момент всичко и да се приберат едни милиарди с напудрените отчети, които ние много умеем да ги правим. Дали това не се крие зад цялата тази пушилка?
Не мисля, че това са пари, които биха могли да бъдат откраднати, най-малкото защото за всеки цент от Плана за възстановяване следи както Европейската сметна палата, така и Европейската комисия и ОЛАФ. В случая говорим просто за поведение, с което България ще пропусне много ползи, което е страшно.
Цоня Събчева
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
Източник
