© Личен архив |
За пореден път липсват лекарства за диабетици в аптеките, как засегнатите от болестта да се справят – темата на разговор с адвокат Пламен Таушанов – председател на Управителния съвет на Българската асоциация за закрила на пациентите.
Здравейте, г-н Таушанов.
Здравейте.
Много бихме искали да поговорим по темата за липсващите перманентно лекарства за хората, болни от диабет, голяма част от които лекарства са за животозастрашаващи ситуации. Бихте ли ни казал дали Българската асоциация за защита на пациентите получава информация за това какво има на пазара и от какво имат нужда пациентите, болни от диабет?
Само една корекцията в заглавието – ние сме за закрила на пациентите, но това е подробност.
За закрила на пациентите, да.
Значи, тука има различни гледни точки, които следва да изясним. Доколкото знаем, (б.ред.:проблемът със) лекарствата за диабетноболни, свързани с употребата на инсулин, е поради липса на необходимите количества, които се доставят в страната от 200 основни производителя в света. Т.е. те имат производствени проблеми в последните поне три месеца. Второ, което да кажем на пациентите, масово от тези лекарства за инсулин, доколкото знаем, не представляват интерес за износ. Т.е. системата СЕСПА, която е специализира електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти в случая, не е виновна, че не работи, за да няма инсулин.
А кой е виновен, за да няма инсулин?
Ще стигнем и дотам. Що се касае до тука, понеже това е също така медийно дискутирано в последно време, едно иновативно лекарство за диабет, което, подчертавам, не е инсулин и е под различни наименования, то фактически предизвика тази истерия, тъй като, когато е клинично изпитвано през 2017 година, а и по-късно – 2021 година, са установени странични нежелани реакции, които обаче по същество от търговците се представят като положителни, а именно – при употреба на 1 мг на седмица, води до загуба на тегло почти 5 кг за 30 седмици, т.е. за половин година, т.е. 5%, намалява талията и т.н.
За това лекарство основно, пациентите от две години, три години ни атакуват и нас: „Може ли да се включим и това лекарство да ни бъде дадено?“.То е веднъж седмично като инжекция, като депо ефект, а Касата има известни рестрикции към това лекарство, а именно относно за кои то да бъде и съответно дори има едни възрастови ограничения, защото са ни се обаждали хора, които са над 75 години и Касата не им го дава.
Така че истинският проблем е, че поради супер многото търсене, е изчезнало, Фактически, ако първоначално то е било предвидено за диабетноболните, които, както знаем имат нарушен метаболизъм и мас индексът (б.р.: индексът на телесна маса) за тях е бил 30, над 30, постепенно той спада на 27, т.е. съвсем леко затлъстели хора. И т.е. предназначеното лекарство за диабетици дори се преписва и сега от лекари незаконосъобразно на пациенти, които е ясно че не са диабетноболни и не се нуждаят от това лекарство. То се предписва на зелена рецепта.
И това е въпрос, който трябва да си го реши гилдията от лекари, които се занимават с тази дейност.
Иначе призивите и у нас, и то това лекарство не е само у нас, то е и в Европа, света и т.н., призивите за отговорно изписване не работят. Тоест, трябва да има санкции. Изписано ли е това лекарство за хора, които нямат нарушен метаболизъм, нямат захар и т.н., следва да има някакви санкции.
Според непотвърдени данни, от диабет в България страдат около 200 000 българи, които се лекуват с лекарства от Касата. Обаче затлъстелите с нарушен метаболизма у нас са над половин милион. Т.е. виждате какъв голям потенциал от пациенти, които биха искали бързо, според рекламите, а то не става толкова бързо, да отслабнат.
И в края на краищата основният въпрос, който тука пък изобщо не се повдига от никого, а той е същественият въпрос, е не просто дали има лекарства за диабетноболните, или няма, а някой поставя ли си въпроса какъв е ефектът от лечението с лекарствата на диабетноболните у нас? Кой проследява? Касата проследява ли? Не, Касата не проследява.
Това, което ние искахме като асоциация още преди пет години и досега не е реализирано, когато 50% от пациентите на диабет имат декомпенсиран диабет, нарушен метаболизъм, 50%!, няма санкции за тези, които наблюдават диабетноболните пациенти.
И пациентите за това не протестират – защо така? Така че много са по-дълбоки въпросите, които следват около тая тема. Защо? Защото неконтролираният диабет, който е тука над 50% у нас, на тия 200 000, води до сърдечносъдови заболявания и още в шест органа нарушения между 10 и 40%, когато захарта не е 7-8 единици, а най-често е 10-12-16.
Ние сме разговаряли с ендокринолози и те ни казват: „Абе, няма проблеми бе, щом няма отрязан крак, значи е в нормални граници“. Разбирате ли?!
Т.е. може ли да кажем в такъв случай, че всъщност не са добре информирани болните от диабет как могат да се справят с проблема си и че може и да не е с лекарства?
Точно така. И там трябва да бъде и усилието. Т.е. НЗОК не предприема никакви рестрикции към хората, като ендокринолози и други, които лекуват, при които са диспансерно наблюдавани пациентите, многократно хоспитализирани, да се поддържат в референти граници. Не може само по време на една хоспитализация уж влязъл в референтни граници за три дена, и после изведнъж той е в някакви „небеса“.
Какво решение, адвокат Таушанов, могат да намерят за себе си болните: да си търсят ли лекарствата, или да търсят други лекари, които да ги проследяват?
Ами да, трябва първо пациентите да вземат да се ориентират как е възникнал при тях диабетният проблем, той е свързан с нарушен метаболизъм, със затлъстяване, да си променят начина на живот. А именно това аз направих миналата година. Аз съм завършил и спортен мениджмънт преди повече от 20 години, консултирах се със специалисти по хранене и спрях за 2-3 месеца определени храни от животински произход и мазнини.
Само да кажа какъв беше резултатът: отслабнах за 3-4 месеца 15%, тоест от 91-92 кг станах 77 кг и постепенно спрях, след като отслабнах изцяло, вече 6 месеца, лекарство за диабет. Спрях лекарство за холестерол, спрях лекарство за пикочна киселина, осигурих си, както препоръчва Световната здравна организация, 5 до 10 км всеки ден да се движиш. Ей такива неща.
Намалих мазнините в тези рамките на 13-14 кг. , 4 кг истински мазнини, и ми остават още 2-3, намали се обиколката на кръста, която също е от индикаторите за диабетен проблем, нарушен метаболизъм.
Тоест, пациентите трябва да се вземат в ръце. Ако искат, може да им окажем помощ от асоциацията, но имайте предвид, че този въпрос за излекуването на пациентите изобщо не е във фокуса нито на НЗОК, нито на Министерството на здравеопазването, нито на Министерството на младежта и спорта, нито на Министерство на образованието. Просто тука само се говори: „Дайте да се лекуваме“.
И затова преди 15 години, когато президентът Първанов (б.р.: Георги Първанов), направи една конференция за здравето, аз му казах: „Ама моля ви се, вие тука само си говорите за лечение, дайте конференция за здраве, това е конференция за лечение с лекарства“, и то лекарства особено за диабет, които са в много тясна връзка със сърдечносъдовите заболявания, по които ние сме шампиони в Европа по смъртност. Въобще не се търси никаква превенция, никакво контролиране на диабета, просто се констатира статистически: да, имаме 50% на диабетноболни с неконтролиран диабет. Е и, какво от това? Нищо. Хората си мрат, режат се крака. Какво да ви кажа?
Значи тази колективна безотговорност трябва да спре и пациентите да бъдат активните, които не просто само да търсят лекарства, не само да търсят това тука специалното за отслабване, за инсулина казахме вече не би трябвало да има проблем. Той е технически осигурен, но в перспектива да търсят изобщо да се борят с нарушения метаболизъм, за което обаче те самите трябва да станат осъзнати, да искат да си променят начин на живот, да намаляват или да спират лекарствата, и да променят животът си оттук-нататък.
Докато това не го поискат и чакат някой пасивно просто да им дава едни лекарства, няма да намалят нито сърдечносъдовите заболявания, нито диабетът, нито всички свързани с високата смъртност инсулти.
Имайте предвид, че в страната има 50 000 инсулта, 5 000 умират от инсулт, неконтролирано кръвно налягане. И какво правим? Нищо. Правят се 1 300 тромболити вместо 20 000. Народът си мре като мухи и никакво отговорност от никой. Проблемът е на давещите се.
Да, всъщност в общи линии можем да кажем, че се поддържа една болна група хора?
Да, която между другото е неизвестна. И сега в последното приемане тука на бюджета на Касата, днес (б.р.: 20-и април), отново се заложиха допълнителни пари за лекарства, с протоколи, без протоколи. Да, значи Касата осигурява от Обществения фонд за лекарства, но това не е въпросът, който трябва да очакваме, че някой ще ни реши. Значи, ние говорим за осъзнаване.
Независимо от възрастта, независимо, че имаме тука случаи, когато хората са били диабетноболни 20 години и за половин година се оправят, изобщо си възстановява функциите на организма, спират с диабетния проблем и т.н. Аз нямам инсулинова резистентност, аз какво да ви обяснявам. Така че хората трябва да започват да мислят в тази посока, не просто да се оплакват: „Ама аз сега тука взимам 7 лекарства и сега това е 6-то, може ли от тези 20 вида инсулини точно тоя е сега да ми се намери, защото иначе не може“.
Скоро имахме случай, когато имаше пак липса на някакво лекарство, свързано с трансплантирани пациенти. Чрез Асоциацията за паралелен внос ние го намерихме къде е в аптеката, казваме на пациента след пет часа, а той вика: „А, мен това не ме интересува вече, аз се обадих във фирмата производител, те казаха, ще ми го осигурят“. Е, какво да ви кажа? Значи, те хората не знаят какво искат, те не знаят какво искат и чакат постоянно някой бащица да дойде да ги оправи. Е, няма да стане тая работа. Да не чакат бащиците.
Значи Вашият съвет е да променим мисленето си и да гледаме в правилната посока?
И да сме активни.
Да, и да сме активни.
И когато ние им подаваме ръка и те искат да я поемат тази ръка и искат да си променят нещо, ние ще им помогнем.
Много Ви благодаря, адвокат Таушанов, за този коментар.
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
Източник
