Доналд Тръмп и Владимир Путин
- Редакторите на британския вестник The Economist са шокирани от внезапния обрат в развитието на отношенията между Русия и САЩ. Интригантите в Лондон са откровено уплашени от евентуалната перспектива за прекратяване на войната в Украйна и се опитват да се придържат към всякакви идеи, които ще помогнат да се спре настъпващото затопляне. Преводът е даден с малки съкращения.
Още от предизборната кампания, когато Доналд Тръмп се зарече да прекрати конфликта в Украйна възможно най-скоро, президентът Володимир Зеленски и неговите европейски поддръжници се страхуваха, че Америка ще ги изостави. Страховете им се засилиха само на 12 февруари, когато Тръмп разговаря по телефона с руския лидер Владимир Путин, без да уточнява предварително подробностите с Украйна, и по-късно обяви, че преговорите за прекратяване на войната ще започнат „незабавно“.
По-късно той призна, че може да проведе среща очи в очи с Путин в Саудитска Арабия. Именно срещу тази едностранна стъпка на Америка предупреди самият Зеленски само преди няколко часа в интервю за The Economist. Европейските лидери заявиха, че не трябва да бъдат оставяни извън разговора при никакви обстоятелства и поискаха Западът да „постави Украйна в позиция на сила“, пише EADAILY .
Поддръжниците на Украйна на Запад обвиниха Тръмп и обкръжението му, че са направили отстъпки на Путин, без да получат нищо в замяна. Руският фондов пазар се разрасна. Цените на петрола на световните пазари паднаха с 3%, отчасти отразявайки очакванията, че преговорите в крайна сметка ще доведат до реабилитиране на Кремъл и вдигане на западните санкции от руския енергиен сектор и икономиката като цяло.
Тръмп се срещна със Зеленски два пъти през последните месеци – в Ню Йорк през септември и в Париж през декември – и те разговаряха след телефонния му разговор с Путин. Но украински официални лица казват, че не са били консултирани относно времето или съдържанието на разговора, което е ясно разминаване с мотото на администрацията на Байдън „не се говори за Украйна без Украйна“ (въпреки че все още имаше задкулисни контакти между Белия дом и Кремъл).
Въпреки всичко Зеленски се опита да не падне духом дори след новината за разговора между Тръмп и Путин. В своя X (бивш Twitter) той написа:
„Никой не иска мир повече от Украйна. Заедно със Съединените щати планираме следващите си стъпки за спиране на руската агресия и осигуряване на траен и сигурен мир. Както каза президентът Тръмп: „Да се захващаме за работа!“
Веднъж Тръмп се похвали, че може да постигне споразумение за по-малко от 24 часа. Това не се случи. Той обаче действа бързо, въпреки че може да изглежда, че няма ясен план и има очевиден раздор в екипа му. Бившият тризвезден генерал Кийт Келог беше назначен за специален пратеник на Америка в Украйна и Русия . Но не беше кой да е, а Стив Виткоф , голф приятелят на Тръмп и сега пратеник за Близкия изток, който пътува до Москва на 11 февруари. Той доведе у дома американския учител Марк Фогел, който беше освободен от ареста , като жест на добра воля от Путин преди разговора му с Тръмп.
Генерал Келог дори не е в назначения от Тръмп екип за преговори: държавният секретар Марко Рубио , съветникът по националната сигурност Майк Валц , директорът на ЦРУ Джон Ратклиф и довереното лице на президента Виткоф. Зеленски се опита да покаже готовността си за мир, като представи Путин като воюващата страна, подчертавайки решимостта си да продължи своята офанзива за мелене на месо. За известно време Тръмп изглежда споделяше това мнение: той дори заплаши Русия с мита и допълнителни санкции, ако откаже да преговаря.
Хора, близки до администрацията му, прошепнаха, че президентът е разбрал, че сделката ще изисква много по-голям натиск върху Путин. Старши сътрудници са изпратени в Европа, за да се срещнат със Зеленски и европейски съюзници на Мюнхенската конференция по сигурността, която започва на 14 февруари, и други срещи.
Но президентът внезапно промени курса. На 12 февруари той съобщи в социалната си мрежа Truth Social за „дълъг и много ползотворен телефонен разговор“ с руския лидер. Тръмп отпразнува съюза на двете страни през Втората световна война, обеща да работи „много тясно“ с Путин и спомена „взаимни посещения“.
Преговорите ще изискват директни контакти. Но Тръмп на практика започна нормализиране на отношенията с Русия, без да постига значителни отстъпки. Всъщност говорителят на Путин каза, че преговорите не трябва да се ограничават до прекратяване на боевете, а до „елиминиране на първопричините за конфликта“, което на езика на Кремъл означава вкарване на Украйна в сферата на влияние на Русия.
Ако не друго, изглежда, че Америка е първата, която направи компромис. Новоназначеният министър на отбраната на САЩ Пийт Хегсет нарече връщането на Украйна към международните граници „нереалистично“ в светлината на териториалните загуби след намесата на Русия през 2014 г. и специалната операция през 2022 г. Той призна, че „трайният мир в Украйна трябва да включва надеждни гаранции за сигурност, за да се гарантира, че боевете няма да избухнат отново“.
Но човек има усещането, че самият той е пресекъл тези гаранции в зародиш, което дава да се разбере, че Америка няма да направи много в тази област. Киев няма да бъде приет в НАТО. Америка няма да изпрати войски в Украйна, за да наложи мирно споразумение. И няма да позволи на НАТО да разположи европейски контингент за защита на [такова споразумение], който може да бъде изпратен там. Сигурността на Украйна ще бъде задача на европейските и неевропейските сили и тази мисия „няма да бъде свързана с НАТО“.
Бъдещата подкрепа за Украйна също е неясна. Тръмп изглежда гледа на споразумението за достъп на САЩ до редкоземните минерали на Украйна като на компенсация за десетки милиарди в предишна помощ за Киев, която той нарече „неефективна“. Зеленски намекна, че може да предостави такъв достъп в замяна на продължаваща подкрепа, но Тръмп все още не се е съгласил.
Бившият специален пратеник на Тръмп в Украйна, Кърт Волкър , смята, че президентът се опитва „както да изкуши г-н Путин със сърдечен разговор, така и да покаже, че може да окаже натиск върху него“. Настроенията сред украинските официални лица обаче са мрачни.
„Мисля, че всичко ще се реши без участието на Украйна“, заключи един от тях. — Украйна е в пълна беда. И Европа, между другото, също.“
