Японската автомобилна компания Toyota Motor обявява, че планира да изтегли от руския пазар около девет хиляди автомобила “Авенсис” и 10 “Корола” поради открит дефект. От компанията не уточняват подробности относно годината на производство на автомобилите и същността на открития дефект.

Кметът на община Варна Кирил Йорданов подписва документите, с които общината кандидатства за домакин на световните киберигри през септември 2008 година.

Киберигрите са един от най-младите спортове в света. Във Варна съществуват три клуба по електронни игри. През 2006 г. домакин на световното първенство е Италия, а през 2007 г. – САЩ. Подкрепа за кандидатурата община Варна е получила и от българската федерация по електронен спорт.

Софийският районен съд (СРС) осъжда на 1 година условно лишаване от свобода нотариуса Георги Златев, който на 15 ноември 2005 г. чрез документ с невярно съдържание прехвърля служебния автомобил на президента Георги Първанов на журналист от Нова телевизия. Действията на Златев са заснети със скрита камера. Присъдата, издадена от СРС, подлежи на обжалване в законовия срок пред Софийски градски съд (СГС). Срещу нотариуса в СРС се води и друго подобно дело – за неправомерното прехвърляне на бронирания “Мерцедес” на бившия главен прокурор Никола Филчев.

Живописецът Георги Йорданов Божилов умира след тежка катастрофа в Бургас. Художникът е пътувал със свои колеги за Царево, където е било предвидено откриване на изложба. Той роден в Пловдив на 13 юни 1935 г. Учи декоративно-монументална живопис във ВИИ „Н. Павлович“ при проф. Г. Богданов. Георги Йорданов Божилов се утвърждава като портретист, пейзажист и майстор на фигуралната композиция: „Писта“ (1961 г.), „Пловдив“ (1965 г.), „Старият Пловдив“ (1969 г.), „Икар“ II (1978 г.) и много др. Има над 40 самостоятелни изложби в България и в чужбина. Картините му са част от колекции в цял свят.

Външният министър Петър Младенов произнася реч в Париж. В нея той обявява, че България е променила паспортния режим в унисон „с тенденцията за нарастващ обмен на хора, идеи, културни стойности“ и е признала безусловно правото на избор, но и че „определени външни среди се опитват да попречат на обновителните процеси в нашата страна“, при което се е стигнало до „нарушаване на обществения ред“. Така той определя протестите на българските турци срещу „възродителния процес“.

Испания се присъединява към НАТО.

НАТО (Организация на Северноатлантическия договор) е международна организация за военно сътрудничество, основана с подписването на Северноатлантическия договор на 4 април 1949 г. Двадесет и шест са нейните страни-членки, между които и България. Седалището на организацията е в Брюксел.

Проведени са избори за VII Народно събрание, народни съвети, народни съдии и съдебни заседатели. За председател на парламента е избран отново Владимир Бонев. Мандатите са разпределени по следния начин: 272 за БКП, 100 за БЗНС и 28 за безпартийни (8 от тях за ДКМС). Броят на жените е 78. Седмото Народно събрание функционира до 7 април 1981 г.

В София е открит Домът на съветската наука и култура на ул. „Шипка“ 32.

САЩ изстрелват “Маринър 9” – първият спътник, който влиза в орбита около Марс през ноември същата година и представя глобална карта на повърхността на планетата и изучава промените в атмосферата й.

Умира оперната певица Невена Христова Дончева. Тя е родена на 31 май 1909 г. в София. Учи пеене при Е. Горянска, К. Кирова и Е. Орукин. Посещава и уроци по балет при А. Димитров и Ф. Мустакова. Работи в „Свободен театър“ (1924 г.-1926 г.) и в „Кооперативен театър“ (1926 г.-1937 г.). От 1938 г. до 1962 г. е в театър „Одеон“, в Народната оперета и в Държавния музикален театър в София. Сред по-известните й роли са: Графиня Лиза („Графиня Марица“ от И. Калман), Щаси („Царицата на чардаша“ от И. Калман), Роз-Мари („Херцогинята от Чикаго“ от И. Калман), Теменужката („Теменужката от Монмартър“ от И. Калман), Игуменката („Мамзел Нитуш“ от Ф. Ерве), Жозефина („Мадам Сан Жен“ от П. Хаджиев), Гълъбина („Айка“ от П. Хаджиев) и др.

Умира руският писател Борис Леонидович Пастернак.

Той е роден на 10 февруари 1890 г. в Москва. До 1915 г. е член на руската футуристична групировка „Центрофуга“ (заедно със С. П. Бобров, Н. Н. Асеев, К. А. Болшаков и др.). Произведенията от футуристичния му период се отличават със сложни семантични и композиционни трансформации, с резки контрасти между трагичното и комичното, със смесване на стилове и жанрове. През 1958 г. получава Нобелова награда за литература за романа „Доктор Живаго“ (1957 г.), който е забранен в СССР, а авторът е принуден от комунистическата власт да се откаже от голямото международно признание. Пастернак е автор на стихосбирките: „Близнак в мъглата“ (1914 г.), „Моята сестра – животът“ (1922 г.), „Теми и вариации“ (1923 г.), „Второто раждане“ (1932 г.), „Земен простор“ (1945 г.); на поемите „Деветстотин и пета година“ (1925 г.-1926 г.), „Лейтенант Шмит“ (1926 г.-1927 г.); „Спекторски“ (роман в стихове, 1924 г.-1930 г.) и други. Автор е на автобиографична проза, на драматическата поема „Сляпата красавица“ (1969 г.), на преводи на трагедии на У. Шекспир, на критически статии и др.

Ирак прекратява военното си споразумение за сътрудничество със САЩ, заявявайки, че САЩ са нарушили политиката си на неутралитет.

Родена е Мари Фредриксон – музикална изпълнителка от група “Роксет”.

През пролетта на 1986 г. Мари Фредриксон и Пер Гесъл поставят началото на “Роксет”. Те започват своята музикална кариера с поредица от хитове – „Neverending Love”, „Soul Deep”, „I Call Your Name”. Дебютният албум „Pearls Of Passion” е повече от успешен. В родната Швеция заглавието получава мултиплатинен статус.

Подписан е протокол за стокообмен и плащания с ФРГ.

Демократическата партия изпраща писмо до царя с искане за възстановяване на парламентарното управление и оформя свой политически център заедно с Народната партия (Атанас Буров), Радикалната партия (Стоян Костурков) и националлибералите на Георги Петров – „Четворка“.

Политическият кръг „Звено“ се саморазпуска.

Демократическата партия формира коалиция Народен блок, в която привлича БЗНС “Врабча 1”, БЗНС-Стара Загора, Радикалната партия и Националлибералната партия на Георги Петров и Димитър Върбенов.

Родена е литературната историчка Цвета Иванова Унджиева.

През 1952 г. завършва българска филология в Софийския университет “Свети Климент Охридски”. От 1953 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН . Професионално се занимава с въпроси на българската възрожденска литература. Проучва въздействието на фолклора върху възрожденска литература, публикува изследвания върху наследството и естетическите възгледи на Хр. Смирненски, издирва и проучва архивни материали от епохата на Възраждането. Съставя и редактира съвместно с Д. Леков, Л. Минкова и П. Тотев съчинения и архивни материали на Р. Жинзифов, Л. Каравелов, Хр. Ботев, П. Р. Славейков. Сред по-известните произведения на Цвета Унджиева са: “Любен Каравелов – белетрист и фелейтонист” (1968 г.), “Христо Ботев – живот и дело” (1975 г., в съавторство с Ив. Унджиев.Книгата е издадена на руски, немски, френски, италиански, английски, румънски, унгарски и чешки език), “Христо Ботев”, брошура в превод на 12 ез. (съавт. Ив. Унджиев) (1976 г.), “Христо Ботев. Живот и творчество” (1983 г., съавт. Ив. Унджиев), “Сава Филаретов” (1990 г.) и др.

Умира генерал – майор Стефан Георгиев Паприков. Той е роден на 12 април 1858 г. в Пирдоп. Завършва Военното училище с първи випуск през 1879 г. и Академията на Генералния щаб в Санкт Петербург. Заема отговорни държавни постове като министър на войната (1899 г., 1900-1903) г.; министър на външните работи изповеданията в кабинета на Ал. Малинов (1908-1910 г.); пълномощен министър в Русия (1916 г., 1910-1912 г.).През 1912 г. е член на българската делегация на мирната конференция в Лондон . В Сръбско-българската война (1885 г.) е началник-щаб на Западния корпус. Споделя идеята на княз Александър I за отстъпление, но след сражението при Сливница ( 5.-7.11.1912 г.) приема настъплението като единствен начин за постигане на победа (ръководи настъплението към Пирот). Проявява качества на активен и способен командир. По време на русофилските бунтове в Русе и Силистра е помощник на началник-щаба на армията, участва в потушаването им и в процеса срещу бунтовниците. През Балканската война е началник-щаб на I армия. Автор е на „Сръбско –българската война „, т. 1-2 (ръкопис във ВИБ).

Изпълнителният комитет на македонските братства връчва на правителството изложение за самостоятелна Македония.

Македонските дружества и братства са организации на бежанци и преселници от Македония в България и някои други страни със задача да подпомагат своите сънародници от европейските предели на Османската империя, останали под властта на Високата порта по силата на решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. Първите дружества се появяват още в началото на 80-те г. на XIX в., но между тях не съществува никаква връзка. Първият опит да се обединят е предприет през 1885 г., но без успех. Идеята за обединение се реализира 10 години по-късно, когато през март 1895 г. се полагат основите на Македонския комитет, преименуван малко по-късно във Върховен македоно-одрински комитет. След като през 1900 г. към тях се присъединяват и клоновете на дружество „Странджа“, те се преименуват в македоно-одрински дружества. С разтурянето на ВМОК през 1903 г. македоно-одринските дружества продължават да съществуват като благотворителни братства. През 1905 г. те се обединяват в една организация, наречена Съюз на македоно-одринските благотворителни братства. По време на войните 1912 г.-1913 г. подпомагат активно образуването и действията на Македоно-одринското опълчение. Въпреки поражението на България в Първата световна война 1914 г.-1918 г. пред мирната конференция в Париж (1919 г.-1920 г.) те застъпват идеята за присъединяване на Македония към свободната Българска държава. През есента на 1920 г., когато е свикан Вторият велик събор на братствата, в техните редове се извършва разцепление. Една малка група излиза от тях и се обособява в Македонска федеративна организация. Останалата част поддържа тесни контакти с нелегалната Вътрешна македонска революционна организация, възстановена след края на Първата световна война от Т. Александров и ген. Ал. Протогеров. През януари 1923 г. между братствата и федералистите е постигнато обединение, което просъществува твърде кратко време. След последвалото разединение между тях Съюзът на македонските братства продължава да следва линията на ВМРО. Организацията просъществува до извършването на държавния преврат на 19 май 1934 г., когато заедно с другите политически, синдикални и националнореволюционни организации е разтурена и тя.

Централният добруджански народен съвет във Варна се изказва за автономна

Северна Добруджа. Дни по-рано – между 23 и 25 май 1919 г., в София е проведена конференция на Добруджанската организация, която издига идеята за автономия на Добруджа с оглед присъединяване към България.

С подписания на 7 май 1918 г. Букурещки мирен договор между Румъния, от една страна, и Германия, Австро-Унгария, България и Турция – от друга, България си връща Южна Добруджа в Санстефанските граници, като в Северна Добруджа е установено съвместно владение (кондоминиум) на Централните сили, в което доминира Германия. Предаването на кондоминиума на България става основна външнополитическа цел на българските правителства до края на войната. (По силата на Санстефанския мирен договор 1878 г. Северна Добруджа преминава във владение на Румъния като компенсация за отнетата и от Русия Бесарабия. Както управляващите среди, така и обществеността в Румъния са против това решение, но са безсилни да го променят).

Преговорите по Букурещкия мирен договор започват през декември 1917 г., но поради спорове между съюзниците продължават пет месеца. Стремейки се да наложи икономическото си влияние в Румъния, Германия настоява тя да запази Северна Добруджа, като върне на България само Южна Добруджа, присъединена от Румъния след Междусъюзническата война 1913 г. Германия е подкрепена от Турция, която има териториални претенции към България в Тракия. При подписването на договора Германия налага своите позиции. В Северна Добруджа е установено съвместно управление (Кондоминиум) от четирите съюзни държави. Те се задължават да осигурят търговски излаз на Румъния до Черно море чрез линията Черна вода – Кюстенджа. За Румъния остава Южна Бесарабия, завладяна през януари 1918 г. Срещу това е извършена корекция на западната й граница в полза на Австро-Унгария. Допълнително се сключват конвенции за румънски петрол, износа на селскостопански стоки, пощата и телеграфа, които засилват австро-германското влияние в нея.

Народнолибералите на Добри Петков напускат правителството и то губи мнозинството си в XVII ОНС. На 15 април 1919 г. с царски указ е разпуснато XVII ОНС.

Избори за XVII ОНС се провеждат на 23 февруари 1914 г. Спечелени са от управляващата Либерална коалиция. Разпределението на депутатските места е както следва: Либерална коалиция –129 от 245 места, БЗНС – 51 места, демократи – 31 (от тях 7 са в новите земи), БРСДП (т. с.) – 11, БРСДП (ш. с.) – 10, народняци – 9, радикалдемократи – 5, прогресивнолиберали – 2. Откриването на XXVII ОНС се състои на 20 март 1914 г. За председател е избран Д. Вачов (либерал).

Учреден е орден „За насърчение към человеколюбие“ с четири степени. I и II степен се носят на шия (I степен има и звезда); III и IV – на гърди. Има дамски кръст в три степени. Носи се на бяла лента с червени и зелени ивици. I степен е дадена само на проф. Д. Стаматов, ген. д-р Б. Каролев, митрополит Симеон Варненско-Преславски, д-р М. Русев, проф. Ст. Данев, митрополит Стефан Софийски и на 14 чужденци. С първа степен на дамския кръст са отличени само Екатерина Каравелова, Констанца Ляпчева и 9 чужденки. Отменен на 18 юли 1947 г.

Издадена е генерална заповед за депортиране на арменците от Османската империя към Сирия и Ирак. До 1916 г. стотици хиляди загиват от изтощение и епидемии и са жертва на кланета. Събитието се определя като първи геноцид на ХХ век.

Приключва конференция в Париж, на която директорите на петте големи френски банки отказват заем на България въпреки натиска на френското правителство.

Основано е Дружество на южнобългарските художници в Пловдив.

Умира Уилбър Райт – американски авиоконструктор и летец.

Братята Уилбър и Орвил Райт са американски авиоконструктори и летци. Монтират на конструиран от тях планер двигател с вътрешно горене и на 17 декември 1903 г. извършват няколко полета с продължителност до 59 сек. През 1908 г. първи осъществяват полет с пасажер на борда.

Започва да се провежда автомобилното състезание “500-те мили на Индианополис”. Първото състезание приключва за 6 часа и 42 минути със средна скорост на движение от 74, 59 мили в час. Наградата за първо място е 14 000 долара. За сравнение в наши дни “Инди – 500” продължава около 2 часа и средната скорост е около 200 мили в час.

От 30 май до 3 юни се провежда първият конгрес на българските Търговско-индустриални камари в София.

Роден е режисьорът Антон Маринович. Завършва право в СУ ”Св. Климент Охридски”. Сътрудник е на списанието “Нашето кино” и “Филм и критика”. През 1942 г. е асистент-режисьор на Хр. Цанков в “Изпитание”, а през 1945 г. осъществява първата си самостоятелна постановка – “Ще дойдат нови дни”. Антон Маринович пръв филмира популярни оперни и театрални спектакли – “Иван Сусанин” (1950 г.), “Снаха” (1954 г.). Екранизира произведения от българската литературна класика: “Гераците” (1958 г.), “Сиромашка радост” (1958 г.). Интерпретира от своя гледна точка обновителните процеси в съзнанието на българските мюсюлмани – “Ребро Адамово” (1956 г.). Снима и приключенски трилъри – “Нощта срещу 13-ти” (1961 г.), “Златният зъб” (1962 г.), “Приключение в полунощ” (1964 г.). Умира в София на 28 март 1976 г.

Роден е опреният певец и музикален педагог Иван Христов Попов.

Той завършва право в Софийския университет “Свети Климент Охридски: през 1925 г. Учи пеене в Милано при М. Саммарко и Е. Вентура (1923 г.-1931 г.). Иван Христов завършва Държавната музикална академия в София (днешната БДК, 1937 г.) при М. Цибулка. Дебютира в операта в София през 1935 г. с ролята на Бал Хакан („Савската царица“ от К. Голдмарк). Утвърждава се в драматични роли от италианския оперен репертоар от ХIХ в. Умира на 16 февруари 1982 г. в София.

Роден е публицистът Христо Димитров Бързицов. Той е известен е под псевдонимите Язека, Войдан, Бурян и др. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд на 9 години затвор по обвинение в шовинизъм. Христо Бързицов е автор на съчиненията: „Хумористична история на българите“ (1928 г.), „В плен на дявола“ (1930 г.), „Дневникът на един баща“ (1936 г.), „Как ми се мярна Европа“ (1939 г.), „Когато те говореха. Кратки интервюта с български писатели, артисти и композитори“ (т. I-II, 1942 г.-1943 г.), „Мои познайници“ (1943 г.), „Някога в Цариград“ (1965 г.), „Во Прилепа града“ (1969 г.), „Някога в София“ (1970 г.), „Спомени на едно момче“ (1971 г), „Екзарх Йосиф I” (1973 г.), „Български книгоиздатели“ (1976 г.), „При големи хора по халат и чехли“ (1976 г.), „Далечни спомени за близки хора“ (1979 г.), „София разказва“ (1979 г.), „Три хиляди нощи в затвора“ (1992 г., посмъртно) и др. Умира в София на 31 януари 1980 г.

В София започва да излиза военният седмичник „Народна защита“. Това е първият военен вестник в България. Изданието помества материали по военни проблеми, върху историята на Сръбско-българската война 1885 г. и др. Издател и отговорник на вестника е К. Тулешков, а редактори са Ив. Фичев и П. Иванов.

Излиза първи брой на в. „Витоша“, орган на Консервативната партия.

Консервативната партия е политическа партия в Княжество България, основана непосредствено след Освобождението. Нейни лидери са Гр. Начович, д-р К. Стоилов, Д. Греков, М. Балабанов и др. Консервативната партия застъпва идеята за силно монархическо управление, за създаването на двукамарен парламент и пр. Първоначално съществува като течение в Учредителното събрание през 1879 г. След пристигането си в България в качеството на български княз Александър I Батенберг възлага на Консервативната партия формирането на първото българско правителство (юли 1879 г.). Въпреки острото противодействие на по-голямата част от българската общественост, князът отново поверява на партията управлението на страната през ноември 1879 г. Минавайки в опозиция през март 1880 г., Консервативната партия започва да губи своята сила като политически фактор. Част от нейните лидери като Т. Бурмов, М. Балабанов и др. преминават към умереното крило на Либералната партия, възглавявано от Др. Цанков. След Съединението (1885 г.) Консервативната партия престава да съществува. Членската й маса се включила в нови политически партии. Печатните органи на партията са: в. „Витоша“ (1879 г.-1880 г.), „Български глас“ (1879 г.-1883 г.) и „Отечество“ (1884 г.-1885 г.).

Ръководителите на Трети революционен окръг се събират начело със Стоян Заимов във врачанската църква „Възнесение“ и обявяват въстание. Сформирана е малка чета.

Ботевата чета отблъсква черкезки нападения край с. Баница и в района на Милин камък води първото си тежко сражение. Сред загиналите са знаменосецът Никола Симов-Куруто и поп Сава Катрафилов. Вечерта четата успява да разкъса обръча и се насочва към връх Веслец.

В Цариград е извършен държавен преврат, ръководен от Мидхад паша. Абдул Азис е детрониран, а за султан е провъзгласен Мурад V (1876 г.). Поради здравословни причини през август месец същата година Мурад V се оттегля от престола и на негово място застава неговият брат, Абдул Хамид II.

Мидхат паша е османски държавен и политически деец. Роден е на 18 октомври 1822 г. През 1864 г. е назначен за Дунавски валия с местоседалище Русе. Полага големи усилия за разгръщане на търговията, занаятите и земеделието във вилаета. Той е един от инициаторите на закона за вилаетите. В същото време се проявява и като яростен враг на българското националноосвободително движение. Провежда политика за асимилиране на българския народ чрез създаване на българо-турски училища, в които обучението да се води на турски език от подготвени за тази цел от Високата порта лица. През 1868 г. е издигнат за председател на новосъздадения Държавен съвет и продължава линията си на жестоко смазване на четническото движение в България. От 31 юли до 19 октомври 1872 г. и от 20 декември 1876 г. до 5 февруари 1977 г. е велик везир. Играе централна роля в провалянето на Цариградската конференция 1876 г. – 1877 г. Изпаднал в немилост при султан Абдул Хамид II, той е снет от заеманите постове и прогонен извън пределите на империята. През 1878 г. е амнистиран и изпратен за валия в Дамаск (Сирия), но скоро след това е снет от този пост и съден като един от участниците в убийството на султан Абдул Азис. Изпратен е на вечно заточение в Таиф (Хиджаз). По личното нареждане на султан Абдул Хамид е убит на 8 май 1884 г.

Георги Раковски завършва третата (окончателна) редакция на поемата „Горски пътник“.

Руският външен министър Неселроде уведомява правителствата на великите сили, че Петербург ще окупира Влашко и Молдова.

Руската армия нанася поражение на турските войски край с. Кюлевча, Шуменско. Ръководството на Дунавската армия е поверено на генерал Иван И. Дибич, наричан по-късно Забалкански, тъй като е първият руски генерал, преминал с отрядите си на юг от Стара планина.

Роден е Михаил Александрович Бакунин – руски общественик и публицист.

Той е един от основателите и теоретиците на анархизма и народничеството. Завършва артилерийско училище в Петербург. Напуска армията през 1835 г. Бакунин е последовател на философията на Фихте, по-късно – на Хегел. От 1840 г. живее в Западна Европа (Германия, Швейцария, Белгия, Франция). В Париж се сближава с П. Прудон през 1844 г. Участва в славянския конгрес в Прага през 1848 г. и в избухналото по време на конгреса въстание (12/17.06.1848 г.). През май 1849 г. е един от ръководителите на въстанието в Дрезден. След потушаването му е арестуван и осъден на смърт (1850 г.). Впоследствие смъртното наказание е заменено с доживотен затвор. През 1857 г. е изпратен на заточение в Сибир, а през 1861 г. успява да избяга в Лондон. Бакунин се обявява против използването на работническата класа. Противник е и на марксистката догма за диктатурата на пролетариата, ограничаваща свободата на човешкия дух. Основни движещи сили за радикално преобразуване на обществото според него са селяните, занаятчиите, дребните собственици. Михаил Бакунин смята, че руският селянин е роден социалист и само той може да осъществи радикалното преустройство на Русия. В края на 1864 г. той става член на Международното работническо дружество (т. нар. I-ви Интернационал). Поради теоретични разногласия с К. Маркс по-късно е изключен (1872 г.). Неговият основен труд е „Държавност и анархия“. Умира на юли 1876 г. в Берн, Швейцария.

Роден е руският литературен критик и публицист Висарион Григориевич Белински. Той публикува първото си критическо произведение „Литературни мечтания“ през 1843 г. във вестник „Мълва“. През 1847 г. става сътрудник на сп. „Съвременник“, редактирано от Н. А. Некрасов. Белински е основоположник на руската революционно-демократическа естетика и литературна критика. Творчеството му оказва голямо влияние на руската литература и обществена мисъл. Автор е на съчиненията: „За руската повест и повестите на Гогол“ (1835 г.), „Хамлет“. Шекспирова драма. Мочалов в ролята на Хамлет“ (1838 г.), „Герой на нашето време“ (1840 г.), „Стихотворенията на М. Лермонтов“ (1841 г.), цикъл статии за творчеството на Пушкин, за произведенията на Гогол и др. Умира от туберкулоза на 26 май 1848 г. в Петербург.

Наполеон анексира Тоскана.

С този акт Наполеон приключва бурбонското управление в Тоскана. Тя е превърната във френско царство, а Кралицата регент е принудена да избяга със своя син в Испания. Губернатор на провинцията става сестрата на Наполеон Елиза Бакиочи. Тя получава и титлата Херцогиня на Тоскана.

Между Русия и Турция е подписано примирие.

В Антверпен умира фламандският художник Петер Паул Рубенс. Той е роден на 28 юни 1577 г. в Зиген, Германия. . През 1589 г. се преселва в Антверпен, където получава блестящо хуманитарно образование. В периода 1591 г. –1598 г. учи при пейзажиста Т. Верхахт и художниците А. ван Ноорт и О. Вениус. От 1600 г. до 1608 г. живее в Италия, където изучава творчеството на великите италиански майстори. След завръщането си от Италия е придворен художник на фламандската владетелка Изабела. Творбите му от този период се намират в редица световноизвестни музеи: Лувъра, Ермитажа, Националната галерия в Лондон, галерия Пити във Флоренция и др. Изкуството на Рубенс е висша проява на фламандския барок.

Английският крал Хенри VIII се жени за Жана Сеймур.

Хенри VIII е един от най-ярките представители на английския абсолютизъм. Жени се 6 пъти: негови съпруги са Катерина Арагонска, Ана Болейн, Жана Сеймур, Ана де Клев, Катерина Хоуард, Катерина Пар. Негови дъщери са Мария I Тюдор и Елизабет, които управляват една след друга след смъртта му. Опира се на тесен кръг приближени (Т. Уолси, а по-късно Т. Кромуел и Т. Кранмър). По време на неговото управление е проведена Реформацията, която той разглежда като важно средство за укрепване на абсолютизма и кралската хазна. Повод за Реформацията е отказът на Папата да утвърди развода на Хенри VIII с Катерина Арагонска и женитбата му с Ана Болейн. През 1534 г., след скъсване на отношенията с Папата, е провъзгласен от парламента за глава на английската (англиканската) църква, запазила католическите традиции. Томас Мор, обявил се против Реформацията, е екзекутиран. През 1536 и 1539 г. е проведена секуларизация и манастирските земи преминават в ръцете на аристокрацията. Съпротивата срещу тази политика е жестоко потушавана.

В Руан умира Жана д’Арк. Жана д’ Арк оглавява освободителната борба на френския народ против англичаните по време на Стогодишната война (1337 г.-1453 г.). Родена е около 1412 г. в лотарингско село, засегнато от войната. Ж. д’Арк успява да убеди хората, че £ е предначертано да освободи Франция. С големи усилия убеждава дофина Карл да започне военни действия през февруари 1429 г. Предвождаща армията, тя въодушевява войниците и на 8 май 1429 г. освобождава обсадения от англичаните Орлеан. В резултат народът започва да я нарича Орлеанската дева. След редица победи повежда армията към Реймс, в който на 17 юли 1429 г. коронова дофина Карл (Карл VII). Размахът на народната война и огромната популярност на Жана д’Арк смущават краля и придворната аристокрация и като резултат тя е отстранена от ръководството на военните действия. На 23 май 1430 г. по време на едно от излизанията на французите от обсадения Компиен героинята попада в плен на бургундците, които я предават на англичаните. Църковният съд в Руан я обвинява в ерес и тя е изгорена на клада. През 1456 г. във Франция е организиран нов процес, на който Жана д’Арк е реабилитирана. През 1920 г. тя е канонизирана от Католическата църква.

Йероним Пражки е изгорен на клада в Констанц. Той е учен, оратор, приятел и сподвижник на Ян Хус. Предполага се, че е роден приблизително около 1380 г. Получава образование в Пражкия университет.

Чете лекции в университетите на Париж, Хайделберг, Кьолн в годините между 1405 г.-1406 г. През 1407 г. се установява се в Прага. Обявява се против злоупотребите на католическото духовенство, призовава за борба срещу монасите и прелатите. През 1412 г. съвместно с Ян Хус се обявяват против продажбата на индулгенции. В периода 1412 г.-1413 г. Йероним Пражки пътува в Полша, Литва и западните области на Руската държава. Когато научава за арестуването на Ян Хус, заминава за Констанц, където е заловен и затворен. На публично заседание на събора се обявява за последовател на Ян Хус. Осъден е на смърт като еретик.

На 30 май Православната църква почита паметта на Света Емилия – тя е майка на св. Василий Велики. Емилия е наследница на богат благороднически род, сама тя има пет дъщери и петима синове. Двама от братята на Василий – епископите Григорий Нисийски и Петър Севастийски били причислени към православните светци. Най-голямо влияние върху децата в семейството оказала тяхната баба – св. Макрина Старша. След като децата й напуснали дома, св. Емилия и св. Макрина Старша основали женски манастир. Емилия разделила семейното имущество между децата си и освободила робите. Много освободени робини се присъединили към тях и така се образувал женски манастир, където всички живеели под един покрив и всичко правели заедно. По този начин Емилия доживяла дълбока старост. Когато починала, по нейно желание била погребана в малък семеен параклис при съпруга си и един от синовете си.