В Деня на Свети Дух жителите на Ябланица отбелязват празника както на града, така и на местния храм. Затова именно в църквата „Света Троица“ със света литургия, отслужена от Ловчанския митрополит Гавриил, започва тържествената програма, съобщи за БТА кметът на Ябланица инж. Найден Найденов. 

Кметът разказа за предание, което свързва изчезването на две икони на светци с поредица трагични инциденти по време на празника на Свети Дух – традиционния събор на Ябланица. През годините тържествата били измествани от понеделник (каноничния ден след Петдесетница) към уикенда, за да бъде по-удобно за местните. В този период обаче се случват няколко инцидента, които общността възприема като предупреждение. Затова връщат празничните ритуали в рамките на църковния календар и лошите събития престават, посочи Найденов.

По думите му храм „Света Троица“ е проектиран и построен по подобие на патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“.

Историята на църквата в Ябланица е събрана и описана от свещеник Михаил Генов Милев, който и бил председател на църковното настоятелство по време на строежа на храма. Той е прадядо на днешния кмет на Ябланица.

Найден Найденов, позовавайки се на записките на своя прадядо, разказа, че историята, свързана с църквата, започва преди повече от два века. Преди построяването на първия (стария) храм в Ябланица християните са се събирали на обществен молебен веднъж в годината на оброка при три големи бряста, посадени в чест на Света Троица отпреди повече от 200-250 години.

Общественият молебен се е извършвал на осма неделя след Великден – Петдесетница. 

Трима свещеници и други сподвижници правят постъпки през турското правителство за разрешение за строеж на храм и получават ферман, написан на турски език, на 14 октомври 1857 г.

След това инициаторите и други общественици се събират и определят мястото за строеж. Храмът е завършен и осветен през 1860 г. от епископ Иларион Ловчански.

През 1897 г. в Ябланица идва за свещеник Петко Пелтеков, който е македонец. Под негово ръководство църковното настоятелство решава да разширят помещенията на храма, да развалят камбанарията и да изградят кубе с закачени камбани, за да стане църквата по-красива.

При строителните дейности обаче устойчивостта на вече пропукания храм, била разрушена и богослужението в него застрашено. 

Стигнало се до извода, че храмът е опасен и трябва да бъде срутен и изграден нов.

„Днешният храм е изграден на мястото на стара църква, която от земетресение в началото на предния век се пропуква и се налага да се събори и да се построи нов. За тази цел започва дарителска кампания. Дори се продават земи на храма, свещеникът тогава дарява свои имоти, за да се направи храмът.“, заяви за БТА  Павлин Якимов, предстоятелят на храма „Св. Троица“ в Ябланица.

Започнало набирането на дарения за строежа му. Създаден бил комитет от благочестиви и честни хора, които да събират средствата за новия храм. Общинският съвет и кметът тогава са съдействали на църковното настоятелство за набавяне на материалите.

По желание на най-големия дарител Димитър Яблански, дал 150 хиляди лева, новият храм бил изграден на мястото на стария. 

Строежът започнал през 1935 г. Ловчанският митрополит Филарет съдействал с отпускане на помощи от Светия синод на стойност 50 хиляди лева. 

Иконостасът бил изработен от майстора резбар Петър Кушлев, а иконите за него – от иконописеца Апостол Христов.

„Той е в много хубав както неовизантийски, така и леко руски стил и самата архитектура е в този стил. Това е едно умалено копие на катедрала „Свети Александър Невски“, добави отец Павлин.

Храмът бил осветен на 8 ноември 1940 г. от Ловчанския митрополит Филарет.

Празникът на Ябланица днес след службата в църквата „Света Троица“ ще продължат с тържествена част на площад „Възраждане“, като програмата включва изпълнения на състави от Средно училище (СУ) „Васил Левски“ и Детска танцова школа „Талант“.

След това в салона на читалище „Наука – 1901“ ще има „Децкотека“ с Боби и Ванката.

 В 16:00 часа ще бъде отслужен водосвет за Свети Дух на вила „Дяла” – мястото, където в миналото се е колело жертвено животно.

В Деня на Свети Дух жителите на Ябланица отбелязват празника както на града, така и на местния храм. Затова именно в църквата „Света Троица“ със света литургия, отслужена от Ловчанския митрополит Гавриил, започва тържествената програма, съобщи за БТА кметът на Ябланица инж. Найден Найденов. 

Кметът разказа за предание, което свързва изчезването на две икони на светци с поредица трагични инциденти по време на празника на Свети Дух – традиционния събор на Ябланица. През годините тържествата били измествани от понеделник (каноничния ден след Петдесетница) към уикенда, за да бъде по-удобно за местните. В този период обаче се случват няколко инцидента, които общността възприема като предупреждение. Затова връщат празничните ритуали в рамките на църковния календар и лошите събития престават, посочи Найденов.

По думите му храм „Света Троица“ е проектиран и построен по подобие на патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“.

Историята на църквата в Ябланица е събрана и описана от свещеник Михаил Генов Милев, който и бил председател на църковното настоятелство по време на строежа на храма. Той е прадядо на днешния кмет на Ябланица.

Найден Найденов, позовавайки се на записките на своя прадядо, разказа, че историята, свързана с църквата, започва преди повече от два века. Преди построяването на първия (стария) храм в Ябланица християните са се събирали на обществен молебен веднъж в годината на оброка при три големи бряста, посадени в чест на Света Троица отпреди повече от 200-250 години.

Общественият молебен се е извършвал на осма неделя след Великден – Петдесетница. 

Трима свещеници и други сподвижници правят постъпки през турското правителство за разрешение за строеж на храм и получават ферман, написан на турски език, на 14 октомври 1857 г.

След това инициаторите и други общественици се събират и определят мястото за строеж. Храмът е завършен и осветен през 1860 г. от епископ Иларион Ловчански.

През 1897 г. в Ябланица идва за свещеник Петко Пелтеков, който е македонец. Под негово ръководство църковното настоятелство решава да разширят помещенията на храма, да развалят камбанарията и да изградят кубе с закачени камбани, за да стане църквата по-красива.

При строителните дейности обаче устойчивостта на вече пропукания храм, била разрушена и богослужението в него застрашено. 

Стигнало се до извода, че храмът е опасен и трябва да бъде срутен и изграден нов.

„Днешният храм е изграден на мястото на стара църква, която от земетресение в началото на предния век се пропуква и се налага да се събори и да се построи нов. За тази цел започва дарителска кампания. Дори се продават земи на храма, свещеникът тогава дарява свои имоти, за да се направи храмът.“, заяви за БТА  Павлин Якимов, предстоятелят на храма „Св. Троица“ в Ябланица.

Започнало набирането на дарения за строежа му. Създаден бил комитет от благочестиви и честни хора, които да събират средствата за новия храм. Общинският съвет и кметът тогава са съдействали на църковното настоятелство за набавяне на материалите.

По желание на най-големия дарител Димитър Яблански, дал 150 хиляди лева, новият храм бил изграден на мястото на стария. 

Строежът започнал през 1935 г. Ловчанският митрополит Филарет съдействал с отпускане на помощи от Светия синод на стойност 50 хиляди лева. 

Иконостасът бил изработен от майстора резбар Петър Кушлев, а иконите за него – от иконописеца Апостол Христов.

„Той е в много хубав както неовизантийски, така и леко руски стил и самата архитектура е в този стил. Това е едно умалено копие на катедрала „Свети Александър Невски“, добави отец Павлин.

Храмът бил осветен на 8 ноември 1940 г. от Ловчанския митрополит Филарет.

Празникът на Ябланица днес след службата в църквата „Света Троица“ ще продължат с тържествена част на площад „Възраждане“, като програмата включва изпълнения на състави от Средно училище (СУ) „Васил Левски“ и Детска танцова школа „Талант“.

След това в салона на читалище „Наука – 1901“ ще има „Децкотека“ с Боби и Ванката.

 В 16:00 часа ще бъде отслужен водосвет за Свети Дух на вила „Дяла” – мястото, където в миналото се е колело жертвено животно.

Жоао Фонсека продължава да впечатлява тенис света и се превърна във втория тийнейджър, достигнал до четвъртфиналите на тазгодишното издание на Ролан Гарос.

След като в предишния кръг сензационно отстрани Новак Джокович, младият бразилец записа още една паметна победа, надделявайки над двукратния финалист Каспър Рууд в драматичен двубой, продължил близо четири часа.

Фонсека показа характер и издръжливост, за да се наложи със 7:5, 7:6(8), 5:7, 6:4 след 3 часа и 56 минути игра. Въпреки че изглеждаше изтощен след загубата на третия сет, 18-годишният талант намери сили за решителен финален щурм и заслужено се класира сред най-добрите осем в турнира.

На четвъртфиналите бразилецът ще се изправи срещу Якуб Меншик в един от най-интригуващите млади сблъсъци на турнира.

Още от началото на срещата Фонсека демонстрира впечатляваща агресия и увереност, като печелеше точки с уинъри от всички части на корта. Мощните му удари поставяха Рууд под постоянен натиск, а първата възможност за пробив дойде още при 2:1. Норвежецът обаче успя да се измъкне от трудната ситуация и запази равенството.

Двамата тенисисти сервираха стабилно до самия край на първия сет, когато Фонсека повиши още повече риска в играта си. При 6:5 той атакува агресивно ретура, притисна Рууд в бекхенд ъгъла и реализира ключов пробив, който му донесе преднина в резултата. I БГНЕС

Детската асамблея „Знаме на мира“ се завръща и носи надеждата, че мирът има глас и той е детският смях, съобщават от Фондация „Людмила Живкова – Знаме на мира“.

Днес, 1 юни, от 10,30 ч. на емблематичното място Монумент „Камбаните“ събитието се възражда с познатия и обичан апел „Единство, творчество, красота“. Съорганизатори на асамблеята са Международна фондация „Св. св. Кирил и Методий“ и Националният учебен комплекс по култура с лицей за изучаване на италиански език и култура. С тазгодишното издание се отбелязва и 50-ият юбилей на образователната институция.

Движението е създадено през 1979 г. от Людмила Живкова и обединява хиляди деца от десетки държави около идеята за мир чрез творчество. Днес мисията ѝ е продължена от нейната дъщеря Евгения Живкова, която съхранява и развива тази непреходна традиция. До 1989 година в София се провеждат четири Международни детски асамблеи и четири срещи на децата. В тях вземат участие общо 3900 деца от 138 държави и 1400 деца от България. През годините Фондацията е провела десет детски асамблеи, в които деца от цяла България изявиха своя талант чрез песни, танци и рисунки. Във всяко едно събитие са участвали около 3500 деца от български и международни училища.

Тазгодишното издание ще събере хиляди деца от училища по култура, артистични школи и образователни центрове. В програмата са включени музикални и танцови изпълнения, както и участие на младата изпълнителка Дара Екимова.

Акцент в събитието е връчването на отличията „Академия „Бъдещето на България“, които отличават млади българи с високи постижения в областта на изкуството, спорта и културата. Идеята на тази инициатива е имената на наградените да бъдат поставени на Монумент „Камбаните“ и по този начин да бъде засвидетелствано уважение към техните постижения. На специална тържествена церемония ще бъде осветена камбана, дарена от Светия синод в рамките на последното издание на Детска асамблея „Знаме на мира“ през 2019 г.

През годините сред знаковите имена, удостоени със званието „Млади таланти (до 30 години)“, са представители от сферите на културата, научните технологии и спорта. Някои от по-известните имена са Албена Денкова, Симона Пейчева и Александра Жекова. В рамките на Асамблеята през 2019 година бяха наградени Григор Димитров, двата ансамбъла по художествена гимнастика, Боряна Калейн, Крисия и Кристиан Костов, отличен за представянето си на „Евровизия 2017″.

Международният театрален фестивал (МТФ) „Варненско лято“ започва днес и ще продължи до 11 юни. Откриването е в 19:30 ч. със спектакъла на Народния театър „Иван Вазов“ – „Малката Англия“ с режисьор Диана Добрева, съобщават организаторите от фондация „Виа Фест“. На 1 юни зрителите могат да гледат две варненски представления – в 11:00 ч. „Горделивият гъсок“ от Вера Стойкова с режисьор Галин Гинев, постановка на кукления театър, както и в 17:00 ч. новото заглавие на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – „Добрият човек от Сечуан“ от Бертолт Брехт в сценична версия и режисура на Ростислав Георгиев. 

Сред акцентите в паралелната програма на фестивала е изложбата „80 години „Сценография“ в Национална художествена академия“, която може да се види от 2 до 11 юни в Драматичния театър. Тя включва сценографски и костюмографски проекти, ескизи, рисунки, макети и свободни творби на студенти и преподаватели.

На 7 юни от 10:00 ч. на същото място ще се проведе конференцията „Архивите и театърът“ с модератор проф. Камелия Николова и панелисти – проф. Мира Каланова, д-р Борис Далчев, д-р Невена Георгиева, д-р Елица Рангелова и ас. Михаела Добрева.

На 10 юни в 10:30 ч. предстои кръгла маса на тема „Фестивалите: творчески колаборации. Възможности за фестивални маршрути и съвместни проекти“. В дискусията ще участват министърът на културата Евтим Милошев, директорът на фондация „Виа Фест“ проф. Николай Йорданов, генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев, изпълнителният директор на Националния фонд „Култура“ Нели Неделчева, директорът на Обсерваторията по икономика на културата и на Центъра за медийни изследвания, аудиовизуална политика и културни индустрии д-р Диана Андреева-Попйорданова, доц. д-р Биляна Томова от УНСС, директорът на Международния фестивал  A to JazZ Петър Димитров, представители на Община Варна и Министерството на туризма, директорът на ТМПЦ – Варна Даниела Димова и директорът на Кукления театър във Варна и Международния куклен фестивал „Златният делфин“ Вера Стойкова.

Традиционният шоукейс със среща между участниците и гостите на МТФ „Варненско лято“ е на 8 юни от 11:00 ч. в Социалната чайна.  

Както БТА писа, Международният театрален фестивал (МТФ) „Варненско лято“ ще предложи в своето 34-то издание подбрана селекция от най-добрите български постижения, качествена световна драматургия и ярки международни гости.

Сред ключовите спектакли в програмата са „Евридика“ на Театър „Българска армия“; „Слон в стаята“ и „Последната нощ на Сократ“ на Театър 199 „Валентин Стойчев“; „Котка върху горещ ламаринен покрив“ на Театър „София“; „Велика“ на Малък градски театър „Зад канала“; „Албион“ на Младежки театър „Николай Бинев“. 

Международните участия тази година са „Бурята“ на унгарския театър „Арон Тамаши“ от Румъния под режисурата на носителя на Европейската театрална награда „Нови театрални реалности“ Виктор Бодо; „Опиянение и гняв“ на немския медиен и пърформанс колектив LIGNA от Германия и „Илюзии“ на Компания СПУНК от Франция, чийто режисьор е българинът Галин Стоев.

В афиша са и знакови спектакли, получили редица номинации и признания в последните два сезона, като спектакълът на Столичния куклен театър „И ние играем Ромео и Жулиета“; „Когато розите танцуват“ на Сатиричния театър „Алеко Константинов“; моноспектакълът на Дарин Ангелов „Аз, която те обичам“ с дигиталното участие на Цветана Манева, Явор Милушев, Юлиан Вергов, Ана Пападопулу и Даниел Кукушев.

Ще бъде отбелязана и 100-годишнината на Международния музикален фестивал (ММФ) „Варненско лято“ – на 10 юни, с концерта Fusion на цигуларя Васко Василев и испанския китарист Карлос Йаве, част от съвместната програма „Интермецо“.

/ВБ/

„Час ЛИК“ на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.

Цветана Пиронкова улови вълнуващи моменти от „Ролан Гарос“, споделяйки кадри от посещението си в Париж със своите последователи.

Бившата първа ракета на България проследи на живо вълнуващите сблъсъци от трибуните на емблематичния комплекс. Текущият турнир във френската столица предлага огромна интрига, тъй като титлите и в двете категории гарантирано ще бъдат спечелени от напълно нови златни медалисти.

„Благодаря Ролан Гарос за поредната година незабравим тенис, страст и емоции!“, написа Пиронкова в социалните си мрежи.

На 1 юни светът отбелязва 100 години от рождението на най-известната холивудска звезда на всички времена

Мъжете не ме виждат, те само плъзгат погледа си по мен, казва веднъж жената, смятана за най-неустоимия секссимвол на Холивуд и която се превръща в най-голямата легенда на седмото изкуство за всички времена. Нейният живот и кариера са кратки – за 9 години тя снима 11 филма, за които никога не е номинирана за “Оскар”, преди в нощта на 4 август 1962, едва на 36 г., да бъде открита бездиханна след свръхдоза сънотворни. Шокиращата ѝ кончина е обявена за “предполагаемо самоубийство”, но и до днес редица неясноти разпалват конспиративни теории, включително за насилствена смърт.

На 1 юни се навършват 100 г. от рождението на Мерилин Монро и светът отбелязва датата с няколко изключителни изложби, най-забележителната от които е тази с малко известни или напълно неизвестни нейни снимки, включително последните, направени от фотографа Алън Грант. Те разкриват на какво се дължи неувяхващият през десетилетията мит около актрисата и как изоставеното и отгледано в приемни домове дете Норма Джейн се превръща в бляскавия идол на поколения зрители. Миналата година се оказа, че тя все още е една от печелещите най-много мъртви знаменитости според класацията на сп. “Форбс”, която я постави на 3-о място след Майкъл Джексън и Елвис Пресли.

Безспорно мъжете, които в различни периоди споделят живота на Мерилин Монро са неизменна част от образа на платинено русата сексбомба, създаден от холивудската машина на успеха и печалбите. Някои от тях са свързани не само с възхода ѝ, но и с големите ѝ лични драми, вътрешните ѝ демони и трагичната ѝ смърт. Любовните ѝ афери впрочем са може би по-обсъждани публично, отколкото култовите ѝ роли. Ето кои са най-известните реални, но и предполагаеми връзки, които предопределят съдбата на уязвимата жена, скрита зад маската на неустоимата изкусителка:

1. Джим Дохърти

През юни 1942 г. Монро е на 16 години и все още е известна като Норма Джийн Бейкър, когато се омъжва за Джим Дохърти, съученик от гимназията “Ван Найс” в Лос Анджелис. Връзката им започва да се разпада, когато Дохърти се присъединява към Търговския флот, а тя става търсен модел. Развеждат се през 1946 г. “Ако не бях отишъл в Търговския флот по време на Втората световна война, тя все още щеше да е г-жа Дохърти днес”, казва мъжът пред сп. “Пийпъл” през 1976 г.

2. Чарли Чаплин-младши

Според слуховете Монро е имала афера със сина на легендарния Чарли Чаплин, Чарли-младши, през 1947 г. Връзката е приключила, когато Чарли хванал Мерилин в леглото на брат му Сидни. Чарли споменава аферата в автобиографията си, а Антъни Съмърс я описва в книгата от 1985 г. “Богиня: Тайният живот на Мерилин Монро”. Предполагаемата любовна връзка е изследвана и във филма “Блондинка” от 2022 г., базиран на едноименния роман на Джойс Каръл Оутс от 2000 г., с участието на Ана де Армас в номинираната за “Оскар” роля на Монро.

3. Милтън Бърл

Милтън Бърл и Мерилин се запознават за първи път на снимачната площадка през 1948 г. Въпреки че комикът официално се среща с филмовата звезда Адел Джергенс по онова време, той твърди, че е имал кратка афера с младата актриса. Бърл, първата суперзвезда на телевизионната ера, участва с Монро в ролята на самия себе си в музикалната комедия от 1960 г. “Да се любим”.

“Мерилин се издигаше в Холивуд, но в нея нямаше нищо евтино”,

пише Бърл в автобиографията си от 1975 г. “Тя не беше от онези звездички в града, които блясват за миг и после хвърляш в чувала. Може би не знаеше точно коя е, но знаеше, че струва нещо. Тя уважаваше себе си. Мерилин беше истинска дама.”

4. Наташа Лайтес

Монро се запознава с Наташа Лайтес, любимата си преподавателка по драматургия, когато подписва краткосрочен договор с “Колумбия пикчърс” през 1948 г. Дуото става почти неразделно на снимачната площадка и извън нея през следващите седем години, което предизвиква слухове за връзка. Зависимостта на актрисата от Лайтес нараства толкова силно, че тя започва да отказва да снима сцени, когато педагожката не е наблизо. Спекулациите продължават, когато Монро се мести в дома на Лайтес, за да се подготви за ролята си във филма “Не се притеснявай да почукаш” от 1952 г.

Макар че естеството на отношенията им остава загадка, Лайтес е открито враждебна към ухажорите на Мерилин. “Тя беше страхотен учител, но много ревнуваше от мъжете, с които се срещах. Мислеше се за мой съпруг!”, казва Монро. В крайна сметка пътищата им се разделят през 1956 г. Що се отнася до слуховете за други лесбийски афери с Барбара Стануик и Марлене Дитрих, Монро сама обяснява: “Един мъж, който ме беше целунал веднъж, беше казал, че е много възможно да съм лесбийка, защото очевидно не реагирам на мъжете – имайки предвид него. Не му противоречах, защото не знаех каква съм. … Сега, след като се влюбих, вече знам. Не съм лесбийка.”

5. Елия Казан

Елия Казан, един от най-великите холивудски режисьори, признава, че е имал кратка афера с младата Монро, докато е бил женен за Моли Тачър, която е драматург. В лични писма до съпругата си режисьорът дори признал, че е спал с актрисата, подчертавайки: “Не съжалявам за това”.

“Изобщо не се срамувам, ни най-малко, че съм бил привлечен от нея. Тя не е нищо подобно на това, което изглежда сега, или дори на това, в което се е превърнала сега. Беше малка бездомна котка, когато я познавах”, разкрива творецът,

6. и 7. Джон и Робърт Кенеди

Най-скандалните слухове за афери на Монро са с бившия президент Джон Кенеди и по-късно с брат му Робърт Кенеди, когато той е главен прокурор. Една от най-известните конспиративни теории около преждевременната ѝ смърт е свързана именно с двамата братя. Според тази теория актрисата е била ликвидирана, за да не компрометира най-влиятелните политици в държавата и да не издаде някои от държавните тайни, за които е знаела покрай тях.

Слуховете за афера са подтикнати отчасти от чувственото изпълнение на Монро “Честит рожден ден, господин президент” на честването на 45-ия рожден ден на Джон Кенеди в “Медисън Скуеър Гардън” в Ню Йорк на 19 май 1962 г., само месеци преди да бъде открита мъртва, пише сп. “Пийпъл”. Биографът на Монро Джеймс Спада казва през 2012 г., че макар да няма доказателства семейство Кенеди да са отговорни за смъртта ѝ, “беше съвсем ясно, че Мерилин е имала сексуални отношения както с Боби, така и с Джак (както го наричат близките)”. В биография от 2013 г. на Джаки Кенеди, вдовицата на президента, дори се твърди, че Монро веднъж ѝ се обадила по телефона, за да ѝ каже, че Джон ѝ е обещал да се ожени за нея. В книгата се посочва също, че измежду многобройните любовници на мъжа си Джаки най-силно се притеснявала от Мерилин, която била непредпазлива, можело да се раздрънка и да избухне огромен скандал, който да срине репутацията му.

8. Джо Ди Маджо

Голямата бейзболна звезда Джо Ди Маджо разказал на приятел, че в актрисата е видял “красива жена, която би могла да бъде всеотдайна майка и домакиня”. Монро, която също копнеела за дом и деца, била изненадана от известния бейзболист. “Очаквах крещящ нюйоркски спортен тип, а вместо това срещнах сдържан мъж, който се отнасяше с мен като с нещо специално”, е цитирана тя в биография от 1993 г.

Двамата се женят на 14 януари 1954 г. на тиха церемония в кметството в родния му град Сан Франциско. Проблеми обаче възникнали, когато Ди Маджо, свикнал с голямата си популярност, започнал да се притеснява от нарастващата слава на жена си.

Двойката се развела през октомври същата година, девет месеца след сватбата. По-късно Монро казва, че скандалната ѝ сцена с веещата се пола във филма “Седемгодишният сърбеж” е била последната точка на спора с ревнивия съпруг. Той

не могъл да понесе, че актрисата показва краката и бедрата си

Въпреки конфликтите бившите съпрузи останали приятели и в продължение на 20 години след смъртта на Монро Ди Маджо изпращал рози на гроба ѝ три пъти седмично.

9. Марлон Брандо

Твърди се, че Монро и Марлон Брандо са се срещали за кратко през 1955 г., след развода ѝ с Ди Маджо и преди връзката ѝ с Милър. Доколко това е вярно, остава само предположение, но двамата са добри приятели до края на живота ѝ.

10. Артър Милър

Когато Монро се запознава с драматурга през 1950 г. на снимачната площадка на филма “Млада, колкото се чувстваш” (1951 г.), тя признава, че това е било любов от пръв поглед. Дуото се събира отново едва през 1955 г., след като тя се развежда с Ди Маджо и се мести от Лос Анджелис в Ню Йорк. Започват тайно да се срещат и се женят през 1956 г. “Това е първият път, когато съм наистина влюбена. Артър е сериозен мъж, но има прекрасно чувство за хумор. Много се смеем и шегуваме. Луда съм по него”, споделя тя след сватбата. В началото Мерилин процъфтява в по-нормалния си живот далеч от Холивуд. Започва да готви, да чисти и да се грижи за децата на Милър, които обичат да прекарват време с нея. Когато обаче се завръща към снимачната площадка за филма от 1961 г. “Неприспособимите” (последната завършена лента на звездата), връзката им започва да се разпада.

Зависимостта на Монро от сънотворните създава проблеми

и на работа, и у дома, а малко преди премиерата на филма тя и Милър се развеждат след пет години брак. Само 19 месеца по-късно актрисата умира от свръхдоза.

11. Франк Синатра

Русата бомба и синеокият певец се срещат за кратко след развода ѝ с Милър. Монро дори пребивава известно време в къщата на Франк Синатра, след като се завръща от Ню Йорк в Лос Анджелис. Романсът им се охлажда до 1961 г., когато певецът предлага брак на Джулиет Проус. Обявеният годеж обаче издържа само 6 седмици.

12. Джери Люис

Покойният комик Джери Луис e твърдял, че тайно е въртял любов с Монро. Той настоявал, че аферата на звездата с бившия президент Кенеди никога не се е случвала, заявявайки през 2011 г.: “Казвам ви това, което знам. Никога! И единствената причина да знам е, че аз бях с нея.” Комикът настоява, че връзката е била факт, казвайки, че Монро е използвала секса, както е използвала хумора: “Тя се нуждаеше от това, за да е сигурна, че е истинска.”