Франция – Кот д’Ивоар 1:2
Испания – Ирак 1:1
Швеция – Гърция 2:2
Иран – Мали 2:2
Словения – Кипър 1:1
Андора – Лихтенщайн 2:0
Франция – Кот д’Ивоар 1:2
Испания – Ирак 1:1
Швеция – Гърция 2:2
Иран – Мали 2:2
Словения – Кипър 1:1
Андора – Лихтенщайн 2:0
Художествената галерия в Добрич гостува със свои картини в Художествената галерия „Борис Денев“ във Велико Търново.
Когато открихме обновеното пространство на галерията, решихме всяка година наши гости да бъдат различни картинни галерии от цялата страна, които да представят богатството на своите фондове и богатото разнообразие от творци от всички поколения, каза при откриването Мартин Митев, директор на великотърновската галерия “Борис Денев“. Той припомни, че през годините в изложбеното пространство са представяни фондове на държавните галерии от Кюстендил, Стара Загора, Плевен, Националната художествена галерия в София, и сега – Добрич. Митев подчерта, че изложбата представя духа на Добруджа, вграден в картините, като същевременно е представено отношението на една институция към нейния фонд.
В своето приветствие заместник-кметът на Община Велико Търново Нейко Генчев каза, че темата за земята в тази изложба не е само пейзаж – това илюстрация на добруджанския характер.
Експозицията беше открита от директора на Художествената галерия в Добрич Недко Недков. Той поясни, че през 1963 г. към Окръжния исторически музей – Добрич е открита първата щатна бройка за отдел „Картинна галерия“. Така се поставя началото на събирателската дейност по създаването на фонда на галерията, формиран чрез откупки, дарения, контрактации и разпределение на творби от Националната художествена галерия.
Създадена през шестте десетилетия от съществуването на галерията, колекцията носи белезите на времето и мястото на създаването си и е разпределена в различни фондове и понастоящем наброява 3902 музейни единици. Огромната част от тях са творби на съвременното изкуство, посочи Недков. Той подчерта, че изложбата представя истинското многообразие в изобразителната трактовка – от класическите до неконвенционалните художествени форми. Недков каза, че експозицията е покана за диалог между поколения, стилове и естетики – диалог, който осмисля и обогатява културната среда, съхранява и представя ценностите на българската изобразителна школа.
/ЛРМ/
„Час ЛИК“ на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.
Испания допусна изненадващо равенство в последната си контрола на своя земя преди заминаването за Световното първенство в САЩ, Мексико и Канада. Европейският шампион не успя да победи Ирак, като приятелската среща между двата тима завърши 1:1.
Феран Торес даде аванс на „Ла Фурия Роха“ в 16-ата минута, но само 11 минути по-късно Мерхас Доски възстанови равенството с отлично изпълнение.
Вижте всичко най-интересно от двубоя в прикаченото видео от репортажа.
Световният ден на околната среда , учреден от ООН и отбелязван ежегодно на 5 юни , е един от основните начини за всички природозащитници и екологични организации да привлекат вниманието на световната общност към екологичните проблеми, както и да стимулират политически интерес и съответстващи действия, насочени към опазване на околната среда.
Празникът е обявен през 1972 г. на 27-ата сесия на Общото събрание на ООН (Резолюция № A/RES/2994 от 15 декември 1972 г.). Избраната дата за честването е 5 юни, денят на откриването на Стокхолмската конференция за човешката среда през 1972 г., последвана от създаването на Програмата на ООН за околна среда ( UNEP ). В редица страни този ден е и професионален празник – Ден на еколога .
Човекът е едновременно творение и създател на своята среда, която осигурява физическото му съществуване и му предоставя възможности за интелектуално, морално, социално и духовно развитие. В хода на дългата и мъчителна еволюция на човечеството на нашата планета е достигнат етап, в който в резултат на ускореното развитие на науката и технологиите човекът е придобил способността да преобразува средата си по многобройни начини и в невъобразим досега мащаб. И двата аспекта на средата на човека, естественият и създаденият от човека, са от решаващо значение за неговото благополучие и за упражняването на основните му човешки права, включително дори правото на живот.
Честването на този Ден е предназначено да събуди у всеки човек желанието да допринесе за опазването на околната среда и да насърчи колкото се може повече хора да предприемат действия, за да предотвратят нарастващия натиск върху естествените животоподдържащи системи на планетата да достигне критична точка.
Човечеството е експлоатирало и унищожавало екосистемите на планетата Земя твърде дълго. На всеки три секунди светът губи гора с площ колкото футболно игрище, половината от влажните зони и кораловите рифове на планетата са били унищожени през последния век, 11 милиона тона пластмасови отпадъци попадат във водните екосистеми всяка година, засягайки 800 вида морски и крайбрежни организми. Загубата на екосистеми лишава света от въглеродни поглътители като гори и торфища. Глобалните емисии на парникови газове се увеличават от три поредни години, което поставя планетата на една крачка от потенциално катастрофално изменение на климата.
Температурата на атмосферата се повишава твърде бързо, за да могат хората и природата да се адаптират; загубата на местообитания заплашва да доведе до загуба на около милион вида; ние продължаваме да замърсяваме въздуха, почвата и водата.
Екосистемите по целия свят са застрашени. От гори и сухи земи до земеделски земи и езера, природните пространства, от които зависи човечеството, са близо до точката, от която няма връщане назад. 40% от сушата на планетата е деградирала, което пряко засяга половината от населението на света. От 2000 г. насам броят и продължителността на сушите са се увеличили с 29%. Без спешни действия, сушите биха могли да засегнат повече от 75% от населението на света до 2050 г.
Появата на COVID-19 също показа колко катастрофални могат да бъдат последиците от загубата на екосистеми. Чрез намаляване на площта на естествените местообитания за животните, ние създадохме идеални условия за разпространение на патогени, включително коронавируси.
Решението се крие в трансформирането на нашите икономики и общества. Те трябва да бъдат приобщаващи, справедливи и свързани с природата. Трябва да преминем от вреда към изцелението на планетата. Трябва да дадем възможност на хората по света активно да насърчават устойчивото и справедливо развитие, да разберат, че ние, нашите общества, сме основните двигатели на промените в околната среда и да обясним стойността на партньорствата, така че всички страни и народи да имат по-безопасно и по-проспериращо бъдеще.
Днес Световният ден на околната среда традиционно е „народно събитие“ с събития като улични митинги, велосипедни паради, „зелени“ концерти, конкурси за есета и плакати в училищата, засаждане на дървета, кампании за оползотворяване на отпадъци и почистване и др. В много страни това ежегодно събитие се използва за привличане на внимание и иницииране на действия на политическо ниво, а също така предоставя възможност за подписване или ратифициране на международни конвенции за околната среда.
Световният ден на околната среда е събитие както за отделния човек, така и за целия свят. Откакто честването започна през 1972 г., жителите на много страни са провели хиляди събития, от почистване около домовете си, засаждане на дървета до борба с престъпленията срещу дивата природа. През годините хиляди хора от различни страни и социални сектори са участвали в специални събития за опазване на околната среда. И днес този ден дава възможност на всеки от нас да поеме отговорност за грижата за нашата планета и активно да допринесе за промяната.
Между другото, всяка година този празник се отбелязва под определено мото; темата на Деня и мястото на основните международни събития се определят от представители на ООН.
Така, в различните години темите на Световния ден на околната среда бяха: „Само една Земя“, „Водата е ключовият ресурс на живота“, „Само едно бъдеще за нашите деца – развитие без разрушение“, „Организация на събирането, извозването и погребването на опасни отпадъци: киселинни дъждове и енергия“, „Дърво за света“, „Младежта: население и околна среда“, „Климатични промени. Необходимостта от глобално партньорство“, „Бедността и околната среда – разкъсайте порочния кръг“, „Една Земя – едно семейство“, „В името на живота на Земята – спасете нашите морета“, „Влезте в световната мрежа на живота“, „Зелени градове“: План за планетата!“, „Имаме нужда от морета и океани! Живи, а не мъртви“, „Гори: ползване на услугите на природата“, „Мислете. Яжте. Спестявайте“, „Издигнете гласа си, но не и морското равнище!“, „Борба за дивата природа“, „Седем милиарда мечти. Една планета. Консумирайте с внимание“, „Политика на нулева толерантност към незаконната търговия с диви животни“, „Борба с пластмасовото замърсяване“, „Борба със замърсяването на въздуха“, „Биоразнообразие и човешки живот“, „Преосмислете“. „Пресъздай. Възстанови“, „Нашата земя. Нашето бъдеще. Ние сме #GenerationRestore“, „Победи замърсяването с пластмаса“ и други.
Доц. Людмила Миндова ще представи книгата си „Страдание и свобода. Паметта за тоталитаризма в литературите на Югоизточна Европа“ в София. Премиерата на изданието ще се състои на 9 юни от 17:00 ч. в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките (БАН), съобщават организаторите от Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките (ИБЦТ – БАН) и издателство „Изток-Запад“.
По думите им в събитието ще вземат участие проф. Кирил Топалов, проф. Алберт Бенбасат и Митко Новков.
„Изследването на доц. Миндова включва анализи на произведения от много широк кръг автори от различни славянски и балкански литератури. Коментираните писатели са знакови имена на родните си литератури – Данило Киш, Ана Бландиана, Иржи Кратохвил, Драго Янчар, Исмаил Кадаре, Йордан Радичков, Блага Димитрова и др.
Изследователката често открива точки на съпоставка между тяхното творчество, които не са били коментирани до момента, и така очертава интересни литературни сюжети за имплицитните диалози между литературите на Югоизточна Европа“, казва доц. д-р Ани Бурова от Факултета по славянски филологии към Софийския университет.
Людмила Миндова е родена през 1974 г. в Русе. През 1998 г. завършва славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а през 2005 г. защитава дисертация върху хърватската барокова литература. Автор е на монографията „Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма“ (2011) и на поетичните книги „Блус по никое време“ (2009), „Тамбос“ (2014) и „Животът без музика“ (2016). В неин превод са публикувани книги на Данило Киш, Дубравка Угрешич, Йосип Ости, Симо Мраович, Миро Гавран, Алеш Дебеляк и др. Поезията ѝ е превеждана на хърватски, турски и английски език. Тя е един от основателите на сайта „Открита литература“.
/ЕМС/
/АУ/
„Час ЛИК“ на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.
Отне не по-малко от 7 години, но легендарната италианска марка De Tomaso най-накрая направи историческа стъпка напред към своето възраждане. Първият официален сериен екземпляр на зашеметяващия P72 вече е напълно готов.
Италианското инженерно творение е буквално отрупано с ръчно полирани елементи от розово злато. Благородният метал е нанесен върху предния сплитер, въздухозаборниците, масивния заден дифузьор и страничните огледала за задно виждане. Златният акцент доминира и върху специално разработените джанти, а кулминацията на дизайна е дебела, непрекъсната златна ивица, която преминава по цялата дължина на купето – от предния капак, през покрива, чак до задната врата.
Автомобилът разчита на 5,0-литров бензинов V8 двигател с механичен компресор, разработен в партньорство с американските тунери от Roush Performance. Този агрегат доставя мощност от над 700 конски сили и се комбинира с класическа 6-степенна механична скоростна кутия.

С цена от около 1,5 милиона евро, De Tomaso P72 не за всеки. Производството на хиперколата се извършва в строго ограничена серия от едва 72 екземпляра за целия свят. Ръчната сглобка и безкрайните възможности за персонализация гарантират, че няма да има два абсолютно еднакви автомобила.
5 юни отбелязва Международния ден за борба с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов . Тази дата е установена с резолюция на Общото събрание на ООН през декември 2017 г. и е предшествана от целенасочена работа на ФАО (Организацията на ООН по прехрана и земеделие).
На заседанията на ФАО отдавна се обсъждат въпроси, свързани с проблема за опазване на рибните запаси, живите водни ресурси, както и разработването на методи за тяхното управление (рационален подход към улова, поддържане на условия за опазване и растеж на популацията на определени видове).
Аналитичните доклади на специалисти показват, че сред проблемите, които пречат на решаването на поставените задачи, могат да се откроят няколко основни. Те включват: незаконен и неограничен риболов (бракониерство), наличието на пазари за бракониери, екологични проблеми, свързани със замърсяването на Световния океан (включително подкиселяване на водите му, както и еутрофикация на крайбрежните зони, причинена от отпадъчни води от сушата).
За ФАО връзката между проблемите на незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов и устойчивото развитие е ясна. Това важи особено за определени региони на планетата, където риболовът е основата на живота, източник на храна и основен вид дейност. А в световен мащаб риболовът е дейност, която ни позволява да решаваме проблеми със заетостта в крайбрежните райони по света (около 200 милиона души работят в тази област). Рибните ресурси са основата на диетата на повече от 3 милиарда души.
Терминът „незаконен, недеклариран и нерегулиран риболов“ се отнася до риболов и свързани с него дейности, които се извършват извън закона и са вредни за устойчивото рибарство. Смята се, че една пета от целия улов на риба е от незаконен, нерегулиран и нерегулиран риболов. Когато рибата, уловена по този начин, се окаже в чиниите ни, ние неволно се превръщаме в съучастници в неустойчива и често престъпна практика, която е вредна за бъдещото ни благополучие и устойчивостта на нашата планета.
Вземайки предвид всички тези фактори, още през 1995 г. ФАО прие Кодекса за поведение за отговорно рибарство, който включваше мерки с препоръчителен характер за всички страни по света и предимно за страните членки на ООН, за регулиране на принципите на управление на рибарството.
Проблемът с прекомерния риболов и незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов след това беше включен в Целите за устойчиво развитие, а справянето с този проблем се превърна в една от целите за устойчиво развитие на човечеството.
През 2009 г. ФАО прие Споразумението за мерки на пристанищната държава за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, което влезе в сила на 5 юни 2016 г. Това споразумение има за цел да предотврати незаконния риболов, като попречи на риболовните кораби, извършващи незаконни, нерегулирани и нерегулирани риболовни дейности, да влизат в пристанищата. Документът вече беше обвързващ.
За да привлече вниманието към проблема с незаконния риболов и свързаните с него въпроси, Общото събрание на ООН обяви 2022 г. за Международна година на занаятчийското рибарство и аквакултурите. Една от целите на обявяването на тази дата беше да се обърне внимание на въпроса за занаятчийското рибарство, което играе жизненоважна роля в живота на много развиващи се страни.
Той бил роден в около 255 г., вероятно в Близкия Изток. Според църковния историк Евсевий Кесарийски Доротей получил много добро образование, знаел арамейски, еврейски, гръцки и латински, бил изкусен във философията, богословието и ораторското изкуство. Неговите качества дотолкова впечатлили императора, че той „без да бъде принуждаван да се откаже от вярата си (християнството)“ бил назначен на важна държавна длъжност.
Но в желанието си да се посвети на църковно служение Доротей станал свещеник в църквата в град Антиохия Сирийска (днес град Антакия, Турция). По-късно го избрали за епископ в град Тир, Финикия (сега в Ливан). Това се случило в самото начало на IV век. Тогава все още се провеждали по заповед на императора гонения против християните.
По време на гонението на Диоклетиан или на Лициний, епископ Доротей бил помолен от вярващите да се укрие. Има сведения, че е дошъл в Тракия и така оцелял. При това доброволно изгнание той проповядвал християнската вяра на племената в Тракия. Когато бурята на преследването отминала и бил подписан Медиоланският едикт за свобода на християнството, той се върнал при паството си и с цялата бащинска обич, която го отличавала, подкрепял слабите, подпомагал вдовици, сираци, болни. Взел участие в Първия вселенски събор в Никея през 325 г.
След няколко десетилетия обаче при гонението на император Юлиан Отстъпник престарелият вече епископ Доротей отново е трябвало да се раздели с народа си. Бил изпратен на заточение в провинция Долна Мизия – в град Одесос (сега Варна). Тук достойният пастир пострадал мъченически в 362 г. Тогава Доротей бил на 107 години.
Запазени са няколко християнски съчинения под негово име. На него се приписва един от списъците на седемдесетте апостола на Христос, както и гръцко-латински сборник с църковни и граждански закони.
Днес имен ден празнуват всички с имената: Доротей, Доротея, Дори, Дорина, Дориана, Дориан.
vesti.bg
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1942 г. – По време на Втората световна война (1939-1945 г.) правителството на САЩ обявява война на България. 1900 г. – Правителството въвежда военно положение заради бунтовете в Дуранкулак, където войската убива 90 души 1955 г. – Влиза в сила Варшавският договор. 1957 г. – Възстановен е Българският туристически съюз. 1967 – Започва Шестдневната война в Близкия изток 1974 г. – Създава се Съюзът на преводачите в България.
ПРАЗНИЦИ:
2022 г. – конституционен референдум в Казахстан.
2022 – Умира Алек Джон Суч (р. 1951 ), американски рок музикант.
2017 г. – Черна гора става член на НАТО.
2017 – Бахрейн , Саудитска Арабия , Обединените арабски емирства , Египет , Йемен , Либия и Малдивите прекъснаха дипломатическите отношения с Катар .
2016 г. – терористична атака в Актобе (Казахстан): 7 души са убити, 38 души са ранени, 13 терористи са унищожени.
2012 г. – Почива Рей Бредбъри, американски писател (* 1920 г.)
| 2010 г.
Умира Илия Петков – Парорийски, един от най-известните краеведи на Малко Търново и Странджа. Автор е на много книги за Странджа и региона. Бивш секретар на БКП в Малко Търново. През целия си живот Илия Петков е събирал материали и документи за историята на малкотърновския край и за личностите от региона. Петков е един от хората, които помагат на проф. Александър Фол при първите експедиции в Странджа и при археологическите разкопки в региона през `70-те и `80-те години на ХХ век. |
2006 г. – Сърбия обявява независимост. Държавният съюз на Сърбия и Черна гора е окончателно ликвидиран.
2004 г. – Почива Роналд Рейгън, 40-и президент на САЩ (* 1911 г.)
| 1995 г.
Умира Бронка Алексиева Гюрова Алшех – българска художничка. Тя е родена в Шумен на 1 януари 1910 г. През 1933 г. завършва Художествената академия в София, специалност живопис при проф. Д. Гюдженов. През 1937 г. специализира живопис в Белгия. Член е на дружество „Родно изкуство“ и на Дружество на новите художници (от 1937 г.). През 1951 г., заедно със съпруга си, художника Е. Алшех, емигрира в Италия. От 1952 г. живее в Буенос Айрес. Рисува пейзажи и портрети. Участва във всички общи художествени изложби в София (1933-1949 г.) и в изложбите на Дружеството на жените-художнички, дружеството на новите художници, в изложби в чужбина – Чехословакия, Югославия и Румъния. Известни нейни творби са „Портрет на момиче“ (1935), „Карамфили“ (1935), „Рисунка“ (1940), серия пейзажи от Балчик (1942), „Пейзаж“ (1949) и др. След 1952 работи предимно приложно изкуство, гл. текстил. Рисува и серия детски портрети (1958 г.). |
| 1991 г.
Михаил Сергеевич Горбачов е руски партиен и държавен деец. Той е роден на 13 март 1931 г. в с. Приволное, Красногвардейски район на Ставрополския край. През 1955 г. завършва Юридическия факултет на Московския държавен университет, по-късно и Ставрополския селскостопански институт (1967 г.). През 1946-1950 г. работи като механизатор в МТС в родния си край. От 1952 г. е член на КПСС. От април 1970 г. е първи секретар на Ставрополския краеви комитет на КПСС. Член на ЦК на КПСС от 1971 г., на Политбюро на ЦК на КПСС – от 1980 г. В периода 1978-1985 г. е секретар, след което и генерален –секретар на ЦК на КПСС. В периода 1990-1991 г. е президент на СССР. Слиза доброволно от политическата сцена след потушаването на комунистическия „пуч“ в СССР през лятото на 1991 г. Основател и ръководител на фондация „Горбачов“ за изследване и развитие на демократичните процеси. През 1990 г. получава нобелова награда за мир. През 2002 г. посещава България. „Доктор хонорис кауза“ на над 100 университета в света, както и на СУ” Св. Климент Охридкси” от 2002 г. |
| 1981 г.
Синдромът на придобита имунна недостатъчност е вирусно заболяване, предавано по полов или кръвен път, при което имунната система загубва функционалната си способност и организмът остава без защита от каквато и да е инфекция. |
| 1974 г.
|
| 1973 г.
За първи път се чества 5 юни като Международен ден за опазване на околната среда. Той е обявен за Международен по решение на конференцията на ООН по проблемите на околната среда, проведена в Стокхолм през 1972 г. На този форум е приета Декларация за околната среда – първият международен договор за принципите за екологична защита на Земята. Провежда се под егидата на Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП). Ежегодно на този ден се присъжда основната награда на ООН в областта на околната среда и развитието – „Глобал – 500“ на държавни, политически и обществени дейци, допринесли с дейността си за опазването на околната среда. |
| 1967 г.
Шестдневната война се провежда от 5 юни до 10 юни 1967 г. Тя е превантивна военна кампания, инициирана от генерал Деян в качеството му на израелски министър на отбраната срещу Египет, Сирия и Йордания. Войната е причинена от постепенната ерозия, под египетския натиск, на мироопазващия корпус на ООН, дислоциран след Синайската кампания от 1956 г., от концентрацията на арабски армии по израелските граници (май 1967 г.) и от новата египетска военноморска блокада, която затваря залива Акаба за израелско корабоплаване. Във военно отношение войната е забележителен успех за Израел. Атаките срещу летищата в Египет, Сирия, Ирак и Йордания на практика унищожават арабските военновъздушни сили на 5 юни, като авиацията достига чак до Луксор и Ран Банас. Египетските танкови сили са разгромени в Синай, а на 7 юни е достигнат и Суетския канал, като целия западен бряг на р. Йордан е окупиран същия ден. Накрая израелците овладяват Голанските възвишения, завземат гр. Кунейтра и проникват на повече от 40 км. навътре в Сирия. В политическо отношение поражението на Египет временно отслабва позициите на Насър. Израелската победа отваря отново залива Акаба и премахва непосредствената опасност от съгласуваната арабска кампания по всички фронтове. След войната нови 600 000 араби се озовават под израелска власт в окупирания Западен бряг на река Йордан. Арабско-израелският въоръжен конфликт е подновен с Октомврийската война от 1973 г. |
| 1957 г.
Умира Луиджи Салвини. Той е италианки учен, славист и българист, професор в университета в Рим. Превежда български народни песни, проза (Й. Йовков, Г. Караславов и др.), поезия (двутомна антология на българска поезия), драматургия (Ст. Л. Костов, Е. Станев). Автор на съчиненията “Българска литература от Освобождението до Първата балканска война” (1936 г.). |
| 1957 г.
|
| 1957 г.
Първия български туристически клуб е създаден през 1895 г. от Алеко Константинов. По този начин се поставя начало на организирания туризъм у нас. |
| 1955 г.
На 28 май 1955 г. българското Народното събрание ратифицира договора, според който държавите се задължават да си оказват взаимни консултации по важни международни въпроси и военна помощ при нападение върху някоя от тях. След предаване на ратификационните грамоти договорът влиза в сила на 5 юни 1955 г. След 1962 г. Албания не участва в работата на органите на договора, шест години по-късно обявява и неговата денонсация. Независимо от високоотговорните декларации в документите на съюза, неговите въоръжени сили неведнъж постигат целите си с насилствени методи. През 1956 г. Съветския съюз, с въоръжена намеса във вътрешните работи на Унгария, ликвидира въоръжения бунт на унгарския народ срещу комунизма. През 1968 г. страните членки на Варшавския договор, без Румъния, изпращат войски в Чехословакия, за да спрат започналия демократичен процес и създаване на условия за демократично развитие на чехословашкото общество. По време на своето съществуване Варшавският договор и неговите обединени въоръжени сили се използват за поддържане на напрежението между Източна и Западна Европа. На 1 юли 1991 г. договорът е прекратен. |
| 1947 г.
|
| 1947 г.
Планът Маршал e свързан с оказване на помощ от страна на САЩ за 16 западноевропейски страни, която възлиза на 16,4 млрд. Долара, под формата на икономическа и военна помощ и на заеми, предоставени за периода 1948-1952 г. Джордж Кетлет Маршал е американски държавник и политик, армейски генерал (1944 г.). Той е роден на 31 декември 1880 г. в Юнионтаун, Пенсилвания. Завършва военния колеж във Вирджиния. Участва в I световна война. От 1939 г. е началник на генералния щаб на САЩ и един от авторите на стратегическите планове на САЩ и Великобритания през II световна война. В периода 1945 –1949 г. е държавен секретар. През 1950-1951 г. е министър на отбраната, един от инициаторите за създаване на отбранителния съюз НАТО. През 1953 г. получава Нобелова награда за мир за заслугите му за изграждането на следвоенна Европа. Той е първият военен деец – нобелист. Умира на 16 октомври 1959 г. във Вашингтон. |
| 1947 г.
Никола Петков е политически и държавен деец. Роден е на 21 юли 1893 г. в София. Завършва право в Париж. Член e на БЗНС, през 1932–1933 г. е в състава на ПП на БЗНС „Ал. Стамболийски“. Редактира печатния орган на съюза „Земеделско знаме“. През 1933 г. преминава към БЗНС „Георги Марков“. След държавния преврат на 19 май 1934 г. се присъединява към БЗНС „Врабча 1“. През 1937 г. отново се включва в редовете на БЗНС „Ал. Стамболийски“. По време на Втората световна война 1939–1945 г. възприема идеята за създаване на Отечествения фронт. От август 1943 г. участва в състава на Националния комитет на ОФ като представител на БЗНС „Ал. Стамболийски“. След 9 септември 1944 г. е министър без портфейл в първото правителство на ОФ (1944–1946 г.). През лятото на 1945 г. напуска правителството и сформира опозиционния БЗНС (Никола Петков). Редактира печатния орган на съюза в. „Народно земеделско знаме“. Народен представител в VI ВНС (1946–1949 г.). През лятото на 1947 г. му е отнет депутатският имунитет и е осъден на смърт за противодържавна дейност. |
| 1946 г.
|
| 1945 г.
Върховните главнокомандващи на страните – победителки във Втората световна война (САЩ, Великобритания, Франция и СССР) – Айзенхауер, Монтгомъри, Де Тасини и Жуков, подписват в Берлин декларация за поражението на Германия и за съвместното управление на нейната територия от правителствата на четирите държави, като я разделят на четири окупационни зони. |
| 1942 г.
|
1941 г. – Роден е Бойко Димитров, български политик
| 1941 г.
Родена е Барбара Брилска – полска актриса. През 1967 г. завършва Висшата театрална школа в Лодз. Дебютира в киното през 1966 г. – „След това ще настъпи тишина“. Сред най-добрите й роли са участията й във филмите „Фараон“ (1966 г.), „Пан Володийовски“ (1969 г.), „Полски албум“ (1970 г.), „Анатомия на любовта“ (1967 г.), „Романсът на Тереза Хенерт“ (1978 г.), „Симфония на мълчанието“ (2001 г.). Участва и в чужди продукции – на бившите СССР и ГДР, на Чехия, България и Франция: „Освобождение“ (1970 г.), „Градове и години“ (1974 г.), „Ирония на съдбата, или Честита баня“ (тв, 1975 г.); „По следата на Сокола“ (1967 г.), „Бели вълци“ (1969 г.), „Пигмалион ХII“ (1970 г.), „Бракоразводен процес“ (1972 г.), „Архив на смъртта“ (тв, 1982 г.); „Концерт за оставащите“ (1977 г.), „Тихият американец в Прага“ (1978 г.); „Умирай само в краен случай“ (тв, 1979 г.); „Голямата любов на Балзак“ (тв, 1974 г.). |
| 1916 г.
Умира Хораций Хервърд Кичънър – британски фелдмаршал (1909 г.), граф Хартумски (1914 г.). Роден е на 24 май 1850 г. в Листоуъл, Ирландия. През 1868 г. завършва Военната академия. От 1874 г. е в британските колониални войски. В периода 1886-1888 г. ген.-губернатор на Източен Судан. През 1895-1898 г. командва британските войски в Египет, ръководи потушаването на въстанието на махдистите. През 1899-1900 г. е началник-щаб, през 1900-1902 г. е командващ британските войски по време на Англо-бурската война (1899-1902 г.). През 1902-1909 г. служи в Индия. През 1911-1914 г. британски агент и генерален консул в Египет и фактически управител на страната. През 1914 г. е военен министър на Великобритания. Загива на крайцера “Хемпшир”, който попада на мина. |
| 1912 г.
Роден е Георги Шишков – немски философ от български произход. Завършва математика и физика в Софийския Университет “Св. Климент Охридски”. Специализира философия в Мюнхен, Германия (от 1940 г.). През 1942 г. защитава докторска дисертация “Категориално-логически анализ на математическите осн. понятия” и получава степен “доктор по философия”. Хабилитира се с научния труд по философия на математиката. След Втората световна война остава в Германия. Създава “Списание за философско изследване” – първото философско списание в Германия след войната. Инициатор и основен организатор на 1-ви философски конгрес в следвоенна Германия в Гармиш-Партенкирхен през септември 1947 г. Съосновател на Всеобщото немско философско дружество. Основател е на реферативното сп. “Указател на философска литература”. В продължение на 30 години е главен редактор на двете списания. Издава поредицата “Монографии за философско изследване” в Майзенхайм на Глан. Основава Академично дружество “Доктор Петър Берон”, Хайделберг, и издава първи том на годишника му. Като професор в Залцбург и Мюнхен чете лекции по философия на математиката и научно знание, социална философия и социология, история на философската култ. Световноизвестен е издаденият от него “Философски речник”. Удостояван с високи държавни отличия на Германия за заслуги по възраждане на немската философска култура. Умира през 1991 г. в Германия. Автор е на съчиненията “Петър Берон (1798-1871)” (на немски през 1971 г.), “Отец Паисий Хилендарски и неговата “История славянобългарска”” (на немски през 1963 г.), “Направляваното масифициране” (на немски, испански и други езици през 1964 г.). Редактор и издател на “Принос върху проучванията върху Лайбниц” (1946 г.) и др. |
| 1911 г.
|
| 1900 г.
Правителството въвежда военно положение в Шуменски и Варненски окръг. Това е следствие от селските вълнения и бунтове против десятъка. Те са стихийно масово движение на селяните срещу връщането на натуралния десятък в селското стопанство. Правителството на Т. Иванчов (1899–1901 г.) решава да заздрави финансовото състояние на държавата чрез замяната на въведения през 1894 г. поземлен данък с натурален десятък. Още по времето на обсъждането на законопроекта в Х ОНС започва неорганизирано селско движение срещу възстановяването на натуралния данък. В периода 1899 г. -1900 г. са организирани над 190 протестни митинги и събрания. След приемането на Закона за данъка на земните произведения за 1900–1901 г. селското недоволство прераства в открити бунтове. Те се преплитат с движението за изграждане на самостоятелна земеделска партия. Първият сблъсък става във Варна. Организираният на 5 март от Варненския околийски земеделски комитет митинг завършва с въоръжена намеса на полицията и войската. Във Варна е въведен полицейски час. В Русенски окръг сражения между селяните и войската стават в с. Тръстеник, където се събират 4–5 хил. души от съседните села. Правителството е принудено на 21 април да обяви военно положение в Русенска, Разградска, Търновска, Горнооряховска и Свищовска околия, за да се справи със селските бунтове. Движението против десятъка придобива масов характер и в Балчишка околия. Най-големи са сблъскванията в с. Дуранкулак, където след намесата на войската са ранени десетки селяни и убити около 90 души. На 5 юни 1900 г. правителството въвежда военно положение в Шуменски и Варненски окръг. В селата, където селяните продължават да се съпротивляват, са изпратени войскови части. Всичко това довежда до прекратяване на движението срещу десятъка. |
| 1898 г.
Роден е Федерико Гарсия Лорка. Той е испански поет. Завършва право в Гранада и се преселва в Мадрид, където се отдава на литературна, театрална и музикална дейност. През 1922 г. създава пътуващия театър „Ла Барака“. Застава на страната на прогресивните испански среди, член на Испанското дружество на приятелите на СССР. Автор е на няколко стихосбирки, от които „Циганско романсеро“ обхваща творчеството му от 1924 г. до 1928 г. Федерико Гарсия Лорка е автор на пиесите „Мариана Пенида“, „Чудесната обущарка“, „Балаганът на дон Кристобал“, „Любовта на дон Перлимплин с Белиза в градината“, „Кървава сватба“, „Нерма“, „Дона Росита – девицата, или Езикът на цветовете“, „Домът на Бернардо Алба“. |
| 1897 г.
|
| 1878 г.
Петко Каравелов е политически и държавен деец, редовен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Роден е на 24 март 1843 г. в Копривщица. Брат е на Любен Каравелов. Завършва гимназия в Москва. Постъпва в Историко-филологическия факултет, а след това и в Юридическия факултет на Московския университет. В България се завръща заедно с руската армия през 1877 г. Назначен е за вицегубернатор на Видин, а по-късно става окръжен управител на Търново. Взема участие в работата на Учредителното събрание 1879 г., където застава на либерални позиции. Избран е за председател на I ОНС. Дълги години участва активно в политическия живот на страната и заема отговорни държавни постове: министър на финансите (24 март–28 ноември 1880 г.), министър-председател, министър на финансите и управляващ Министерството на правосъдието (28 ноември 1880–27 април 1881 г.). След извършването на държавния преврат през 1881 г. от княз Александър I Батенберг емигрира в Пловдив и продължава борбата за възстановяване на Търновската конституция. След премахване на режима на пълномощията се завръща в София. Като министър-председател и министър на финансите (29 юни 1884–9 август 1886 г.), министър на обществените строежи, пътищата и съобщенията (29 юни 1884–1 януари 1885 г.) и управляващ Министерството на вътрешните работи (21 март 1885–9 август 1886 г.) полага много усилия за международното признаване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. |
| 1876 г.
В Браила е отпечатан първият брой на редактирания от Светослав Миларов, Тодор Пеев и Иван Драсов в. „Възраждане“. „Ние – се отбелязва в програмната статия на вестника, ще приносяме на своите читатели верни сведения и точни оценения върху движенията на въстанията на Балканския полуостров, а особено върху българското въстание… Ще следваме с бодро око групирането на разните европейски сили в отношение на Източния въпрос и ще бележим всичките стъпки, които те предприемат по тая работа…“ |
| 1876 г.
Никола Войновски е деец на националнореволюционното движение. Роден е в Габрово през 1849 г. Отначало учи в родния си град, а през 1862 г. се прехвърля в Румъния и завършва търговско училище в Галац. След това продължава образованието си в Николаевската военна гимназия в Одеса. През май 1876 г. изоставя учението си и се озовава в Румъния, където се включва в организирането на четата на Христо Ботев. Като неин военен ръководител се отличава в овладяването на кораба „Радецки“, както и в боевете с турските потери от дунавския бряг до Врачанския балкан. След убийството на войводата застава начело на по-голямата част от четата и я повежда на изток в Стара планина. През 1876 г. загива в сражение с преследващите го потери край с. Чифлик, Ловешко. |
| 1862 г.
Между 3 и 5 юни в Белград избухват сражения между местното население и войници от турския гарнизон в сръбската столица. По силата на Одринския мирен договор от 1829 г. Високата порта запазва правото да поддържа свои гарнизони на сръбска територия като гаранция за васалния статут на Сърбия. В стремежа си да извоюва пълна независимост, сръбското правителство многократно се опитва да закрие тези гарнизони. Събитията от 3-5 юни са предизвикани от улично спречкване между сърби и турски войници, след което започват истински сражения. Възникналият конфликт е разрешен с помощта на европейските дипломати, които протестират срещу извършения от турците артилерийски обстрел на Белград. Българската легия участва в сраженията срещу турския гарнизон в Белград, спечелвайки си признателността на местното население. |
| 1861 г.
Йосиф Соколски е висш духовник, архиепископ униат, един от радетелите за разрешаване на българския църковен въпрос чрез признаване върховенството на римския папа. Роден е около 1876 г. в Нова махала (дн. Априлово, присъединено към Габрово). Приема монашество в Троянския манастир. През 1832 г. основава Соколския манастир. На 18 декември 1860 г. заедно с Др. Цанков и други българи в Цариград Йосиф Соколски подписва акт за уния с Римокатолическата църква и на 2 април 1861 г. е ръкоположен от римския папа Пий IX за архиепископ на българите униати със седалище столицата на Османската империя. Скоро след това, под въздействие на Н. Геров, П. Р. Славейков и други видни българи, той се отказва от унията и през юни същата година е тайно отведен в Одеса. От там отправя послание до българите униати, с което ги призовава да се откажат от унията и да приемат отново православието. След известно време е преместен в Киев, където остава до края на живота си. Йосиф Соколски прави неколкократни постъпки пред руското правителство да мине към православието, но му е отказано поради острото противодействие на Вселенската патриаршия. Със съдействието на Йосиф Соколски са отпуснати стипендии за българчета да учат в Русия. Дава нееднократно средства за подпомагане на черкви и училища в родния си край. |
| 1854 г.
Четиринадесет търновски първенци изпращат прошение до английския посланик в Цариград, в което молят за неговата помощ за отстраняването на търновския митрополит Неофит. |
| 1853 г.
Роден е Владимир Владимирович Луцки – руски офицер, политически емигрант в България. Завършва морския кадетски корпус в Санкт Петербург. Владимир Луцки напуска Русия след убийството на император Александър II (1 март 1881 г.). Заминава за Франция, а през 1882 г. пристига в България. Постъпва на работа като окръжен инженер в Стара Загора, а после в Пазарджик. През 1885 г. постъпва с група народоволци в Дунавската флотилия. По време на Сръбско-българската война – 1885 г. командва парахода „Голубчик“. В армията служи до детронацията на княз Александър I Батенберг през 1886 г. През 1890 г. в Цариград е арестуван от руската полиция. Върнат е в Русия, където е осъден на заточение. |
| 1826 г.
Роден е през 1786 г. в Ойтин, Германия. Не успява да получи системно музикално образование и сменя много учители, между които М. Хайдн (брат на Йозеф Хайдн) и абат Фоглер. На 14 години е вече автор на няколко инструментални пиеси. На 18 години е диригент в оперния театър във Вроцлав (Бреслау) и автор на сериозни произведения (операта „Петер Шмол и неговите съседи“, 1801 г.). През 1810 г. създава операта „Силвана“, а през 1811 г. – „Абу Хасан“, която е в духа на немския зигшпил. Виртуозен пианист, изнася много концерти, които му носят славата на голям изпълнител. През 1813 г. е диригент на операта в Прага, а след 3 години е в Дрезден, където създава най-значимите си творби: инструменталните произведения „Покана за танц“ за пиано, Концертна пиеса за пиано и оркестър, Концерт за кларинет и оркестър и др.; оперите „Вълшебният стрелец“ (1820 г.), „Еврианта“ (1823 г.), операта с приказен сюжет „Оберон“ (1826 г.), музиката към драмата на Волф „Прециоза“ (1820 г.). Автор е на концертни пиеси за духови инструменти, камерна музика, кантати, хорове и др. През 1826 г. заминава за Лондон, където поставя последната си опера „Оберон“. Тялото му е пренесено в Германия през 1844 г. |
| 1455 г.
Франсоа Вийон е френски поет. Води скитнически живот. Автор е на поемата „Малкото завещание“ (1456 г.) и на морално-лиричната изповед „Голямото завещание“ (1461 г.). В своята поезия Вийон отразява възгледите на късното Средновековие. |
1305 г. – Бертран де Го е избран за папа под името Климент V.
70 г. – Тит Флавий Веспасиан и предвожданите от него римски легиони пробиват средната стена на Йерусалим в Обсадата на Йерусалим.
Това за мен е много голямо събитие – събитието на годината, и за публиката, и за оркестъра, каза пред БТА музикологът проф. Елисавета Вълчинова-Чендова от Института за изследване на изкуствата към БАН и Нов български университет. Тя бе сред присъстващите на концерта на Софийската филхармония с маестро Кирил Петренко, главен диригент на Берлинската филхармония.
„Върховно преживяване е тази концерт с Петренко, който наистина извайва музика с ръце, с душа, със сърце. И всичко това пронизва публиката“, коментира пред БТА музикологът Янина Богданова.
„Това е един концерт, който ние очакваме от десет години да се случи“, обяви маестро Найден Тодоров наскоро, представяйки акценти от сезона.
По думите на проф. Чендова срещата и работата с такъв диригент, живия контакт с него, очевидно преобразява и оркестъра: „Да не говорим какво е постигнато за толкова малко репетиции – три-четири дни. Но когато имаш такава силна мотивация, с такава личност пред себе си, нещата се получават. Софийската филхармония и с други диригенти е показвала, как за кратко време може да бъде състав, какъвто е – много добър, отличен състав. Но всеки диригент, със своята индивидуалност, преобразява оркестъра. А специално при Петренко, това е една изключителна многоцветност и обхващане на цялостната структура“.
„Този велик музикант напълно преобрази оркестъра, а това се отрази и в публиката, и музиката заживя по един невероятен начин в залата“, според Янина Богданова.
„Можем само да бъдем благодарни на маестро Найден Тодоров, че благодарение на него имаме това удоволствие да чуем по този начин и вариациите („Енигма“ от Едуард Елгар – бел. ред), и Рихард Щраус – „Тъй рече Заратустра“. Това остава като едно преживяване, което е много трудно да бъде описано. Това са мигове за цял живот, и човек живее с тях“, казва още проф. Чендова.
Сред аплодиращите маестро Петренко бе и министърът на културата Евтгим Милошев.
Кирил Петренко е роден на 11 февруари 1972 г. в Омск, Русия. Признат е за един от тримата най-влиятелни диригенти на днешното време. Описван е като гений, с почти религиозен фанатизъм от музикантите, с които работи. Митологията около него е засилена и от факта, че той е диригент, чиято кариера се развива далеч от демонстративна публичност, но с изключителна последователност и художествена яснота.
Расте в семейство на музиканти. Започва като пианист, а след преместването си в Австрия завършва дирижиране във Виенския университет за музика и сценични изкуства. Ранните му ангажименти във Vienna Volksoper, театрите в Майнинген и Komische Oper Berlin го утвърждават като диригент с рядко усещане за форма, драматургия и стил. Между 2013 и 2020 г. е музикален директор на Баварската държавна опера в Мюнхен, където постига артистичен подем и международно признание. През 2015 г. е избран за главен диригент на Берлинската филхармония, а от сезон 2019/2020 официално заема поста.
Известен е със своята аналитична прецизност, фина работа с оркестровия звук, изключителна музикална дисциплина. Рядко приема ангажименти с други оркестри.
„Час ЛИК“ на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.