Истината за училището невинаги е негативна. Но ние вярваме само на лошото и така обезсърчаваме учителите и ограбваме учениците

Когато говорим за българското образование, действа едно негласно правило: лошата новина е истина, която не подлежи на проверка, а добрата – присъда за лъжа, произнесена предварително.

Преди дни Министерството на образованието съобщи – едва ли не с половин глас – че тазгодишните резултати на матурата по български език и литература са най-високите от 2008 г. насам. Тази предпазливост е показателна. Някъде дълбоко вече се знаеше какво ще последва. И то последва незабавно:

вълна от съмнения, подмятания

и старателни обяснения защо всичко това всъщност не означавало нищо.

Спирам се на тази реакция не заради самия изпит, а защото в нея се оглежда нещо много по-голямо от него.

Свикнали сме да приемаме за вярно само лошото. Паднат ли резултатите, присъдата е мигновена и не търпи възражение: ученикът не става, училището е в криза, образованието се срива.

Доказателства не са нужни – лошата новина е “очевидна” по презумпция

Но появи ли се добра новина, машината на недоверието мигом запява на пълни обороти. По-високият резултат не е повод за радост и не се приема като знак, че нещо е проработило. Напротив – бързаме да го обезсилим: изпитът сигурно е бил по-лек; явно са свалили критериите; сигурно са преписвали.

Забелязвате ли асиметрията? Слабия резултат обясняваме с качеството на учениците. Добрия – с качеството на изпита. В единия случай вината е у ученика, в другия заслугата никога не е негова.

А защо да не допуснем и обратната логика?  Че когато оценките са по-ниски, изпитът може да е бил по-труден или просто различен. Че едно поколение

не поумнява и не оглупява за 12 месеца

Че е изключително трудно с един-единствен изпит да измериш реалните знания и умения на хиляди млади хора – и че колебанията нагоре и надолу невинаги значат онова, което ни се иска да значат.

Само че тези въпроси не ги задаваме. Защото добрата новина изисква да признаем, че някой си е свършил работата – учителят, ученикът, системата. А това ни тежи повече, отколкото да повярваме в провала.

Тази нагласа не е безобидна. Тя има цена. Обезсърчава учителите, които всеки ден дават най-доброто от себе си, за да чуят накрая, че щом нещо се е получило, значи било “скалъпено”. Ограбва учениците, които наистина са се справили, като им отнема правото да се гордеят с постигнатото. И най-вредното – лишава ни от способността изобщо да разпознаем кога нещо тръгва в правилната посока. Общество, което вярва само на лошото, никога

няма да забележи доброто дори когато то стои пред очите му

Не призовавам за наивен оптимизъм. Призовавам за честност в двете посоки. Щом сме критични към провалите – а длъжни сме да бъдем – нека сме също толкова взискателни и към успехите: да ги проверяваме със същата строгост, но и да ги признаваме със същата готовност.

Защото истината не е винаги лоша. Понякога е добра. И зрелостта на едно общество се измерва тъкмо с това — дали е способно да приеме и нея.

* Асен Александров е председател на Сдружението на директорите в средното образование

Румънският съдия Ищван Ковач ще влезе в историята на Световното първенство по футбол, ръководейки 1000-ния мач в историята на турнира.

В събота (20 юни) той ще свири срещата между Япония и Тунис, облечен в специална фланелка със златни ленти на ръкавите и емблема „Мач 1000“.

Любопитното е, че това е дебют за 41-годишния Ковач на световни финали, въпреки че е смятан за един от най-добрите съдии в Европа, с опит от Евро 2024 и финал на Шампионска лига.

Шефът на съдиите във ФИФА Пиерлуиджи Колина заяви, че Ковач е избран като най-добър за мача и че „да станеш част от историята на Световното първенство е нещо изключително“.

Специалната фланелка ще бъде носена и от помощник съдиите Ференц Туньоги и Михай Марика.

Настоящото Световно първенство е белязано и от гениален маркетингов ход. Един от спонсорите е позиционирал логото си под мишниците на фланелките на всички съдии. Така рекламата остава скрита през по-голямата част от времето, но става ясно видима в ключови моменти, когато арбитрите взимат важни решения, например при показване на картон, отсъждане на дузпа или вдигане на таблото за смяна. 

Добави ни в предпочитани източници в Google

Защитата на патриарх Кирил не прави България по-сигурна, по-богата, по-влиятелна, по-конкурентоспособна, не укрепва позициите ни в Европейския съюз, сигурността на Черноморския регион. Единствено създава впечатлението, че в момент, когато Европа се опитва да ограничи инструментите на руското влияние, България е избрала да защитава един от начините за това, се казва в декларация на парламентарната група ГЕРБ-СДС.

Вчера в коментар пред журналисти за новото предложение на Европейската комисия допълнително да бъдат разширени санкциите срещу Русия премиерът Румен Радев посочи, че нашата страна би наложила вето, ако от предложените списъци не отпадне руският патриарх Кирил. 

Има моменти, в които политиката започва да подменя понятията. Агресията се представя като желание за мир, зависимостта – като суверенитет, посочи Даниел Митов. Именно такъв момент, по думите му, преживяваме днес в спора около позицията на българското правителство по последния пакет европейски санкции срещу Руската федерация. На пръв поглед спорът е за санкциите срещу руския патриарх, в действителност обаче е за нещо много по-голямо – за начина, по който България разбира своя национален интерес, за мястото ни в Европа, за отношението ни към войната, международното право и собствената ни история. Позицията на правителството се опитва да представи този въпрос като сблъсък между политика и религия, внушава се, че едва ли не ЕС е решил да санкционира православието и че България е последната преграда пред подобна несправедливост, прочете Митов. И добави, че подобна теза няма нищо общо с действителността, никой не санкционира православната вяра, никой не санкционира руската православна църква като религиозна институция. Никой не поставя под въпрос свободата на вероизповеданията. Обсъжда се ролята на конкретен човек, който години наред използва огромния обществен и духовен авторитет, за да оправдава войната на Путин срещу Украйна и да придава на тази война нравствена и духовна легитимност, смятат от ГЕРБ-СДС. 

Митов припомни, че самият Румен Радев в ролята си на президент преди години е казал, че Кирил е дошъл като духовен водач, а е избрал да си тръгне като политик. 

Религиозният авторитет не може да служи като основание за политически имунитет, подчерта Даниел Митов. Още по-интересен е опитът този спор да бъде облечен в исторически аргументи, се отбелязва в декларацията. Беше казано, че руското православие имало принос за освобождението на България и че това следвало да бъде отчетено при формирането на българската позиция. България помни своята история, почита паметта на загиналите в Руско-турската война. България не страда от историческа амнезия, заяви депутатът. Ако някой иска да превръща освобождението във вечен политически дълг към Русия, трябва да си спомни и друг исторически факт – след освобождението младото българско княжество десетилетия наред изплаща значителни суми на руската империя за издръжката на окупационната администрация и войски, отбеляза Даниел Митов.

Нито една зряла държава не определя международното си поведение според благодарности от XIX век. Ако започнем да правим това, ще трябва да пренапишем цялата европейска история и да върнем международните отношения в епоха, която е отдавна приключила, се казва в декларацията.

Днешната българска държава не съществува, за да обслужва исторически митове, независимо откъде идват те, а за да защитава интересите на българските граждани тук и сега. Какъв точно български интерес защитаваме чрез заплахата да блокираме санкционния пакет срещу Руската федерация, ако московският патриарх се окаже в списъка на санкциониране, питат от политическата сила.

Когато става дума за енергийната сигурност, за функционирането на рафинерията в Бургас, за реални икономически рискови последици за българската икономика, спор няма, всяко българско правителство е важно да защитава националните икономически интереси и да настоява за решения, които не вредят на българските граждани и предприятия, посочи Даниел Митов. Именно поради това е трудно, коментира той, да се разбере защо към тези напълно легитимни икономически аргументи се добави специална защита за един от най-разпознаваемите публични защитници на войната на Кремъл. По думите му едно е защита на българската икономика, друго е защита на руската политическа пропаганда. 

Независимата външна политика не е дебнене от засада кога да кажеш „не“ на съюзниците си, за да изглеждаш независим. Това е твърде елементарно разбиране за държавност. Суверенитетът е способността ясно да обясниш защо заемаш дадена позиция и как тя защитава интересите на собствената ти държава, посочват от ГЕРБ-СДС. И добавят, че точно тук аргументите на правителството започват да се разпадат. 

„Ние от ГЕРБ-СДС вярваме в различен подход. Вярваме, че България трябва да защитава твърдо своите икономически интереси, че трябва да бъде активен участник във формирането на европейските политики. Вярваме и в нещо друго, че българската история не трябва да бъде използвана като инструмент за оправдаване на съвременни геополитически зависимости, че православието не трябва да бъде използвано като политическа пропаганда и че българският национален интерес не може да бъде дефиниран през призмата на това, какво е удобно за Кремъл“, се заявява още в декларацията. 

• Eдин от основателите на Circles BG е Тал Дилиан – санкциониран от САЩ бивш командир на израелското военно разузнаване
• Лицензът за Азербайджан бил валиден в периода на най-решаващите месеци в конфликта в Нагорни Карабах
• Сърбия купила устройство за наблюдение и проследяване на местоположението на телефони няколко месеца преди изборите през декември 2023 г.

България е одобрила продажбата на шпионски софтуер на разузнавателни и служби за сигурност в държави, известни с нарушения на правата на човека. 

Това пише „Политико“, позовавайки се на документи, с които медията разполага. Те твърдят, че българският орган за експортен контрол (б.р. – Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение) е издал лиценз на компанията Circles BG. Фирмата е за технологии за наблюдение и седалището й е в София. Лицензът разрешава да се продават системи за подслушване, инструменти за проследяване на мобилни устройства и инфраструктура за наблюдение на разузнавателни служби в Азербайджан, Сърбия, Малайзия и Мексико.

Circles BG е дъщерно дружество на NSO Group. Това е израелската фирма, която стои зад известния шпионски софтуер Pegasus, използван за следене на политици по целия свят, включително френския президент Еманюел Макрон. 

През 2022 г. Софийската градска прокуратура проверяваше сигнали за неправомерно ползване на същия софтуер за подслушване на държавни структури и български граждани. 

Един от основателите на Circles BG – Тал Дилиан, бе санкциониран от САЩ през 2024 г. за ролята си в друга компания, в която според твърденията е разработил шпионски софтуер, използван за следене на журналисти, политически експерти и правителствени служители.

Износът на софтуера, осъществен между 2018 и 2023 г., беше разкрит в нов доклад на организацията за наблюдение Human Rights Watch в четвъртък. „Политико“ пише, че е прегледала лицензите за износ.

През 2020 г. изследователи от базираната в Торонто организация Citizen Lab са докладвали за операциите за наблюдение на Circles, които са експлоатирали слабости в телекомуникационните системи в редица държави. Съоснователят Дилиан, бивш командир на израелското военно разузнаване, е основал и Intellexa – консорциума за шпионски софтуер, стоящ зад Predator – инструмента за наблюдение, който предизвика гръцкия скандал Predatorgate през 2022 г.

Констатациите не сочат, че износът е бил незаконен или че технологиите са били използвани неправомерно. От Circles не са коментирали случая. 

От външното ни министерство са заявили пред „Политико“, че документацията на компанията показва, че технологиите са предназначени за „дейности, свързани с предотвратяването и разследването на престъпления и тероризъм, както и за спасителни операции при хуманитарни кризи“.

„При разглеждането на заявленията се оценяват всички релевантни обстоятелства, включително документите за крайното предназначение и информацията, получена по официални канали“, се посочва в изявлението, цитирано от медията.

В доклада си Human Rights Watch пишат, че това повдига „нови въпроси относно начина, по който отделните правителства прилагат контрола на ЕС върху износа на технологии за проследяване, особено към държави, които са били обект на критики от международни наблюдателни организации във връзка с практики на наблюдение, отстъпление от демократичните принципи и проблеми, свързани с правата на човека“. 

„Това е ясно доказателство, че България разрешава износ на технологии за наблюдение по целия свят към полицейски, военни и разузнавателни агенции в държави с дълга история на използване на същата тази технология за потъпкване на правата“, казва старши изследователят по въпросите за наблюдението на Human Rights Watch Зак Кембъл.

Според лицензионните документи Службата за външно разузнаване на Азербайджан е закупила сървър на и хранилищна инфраструктура от Circles BG на стойност 40 000 евро. Лицензът е издаден през юни 2022 г. Оборудването включва сървъри Dell, масиви за съхранение и хардуер за отдалечен достъп.

Службата е закупила и система за проследяване, която използва телекомуникационни кули, за да определя местоположението на мобилни телефони, като лицензът за нея е бил валиден до декември 2023 г. – период, обхващащ най-решаващите месеци в конфликта в Нагорни Карабах след войната от 2020 г. Citizen Lab и Amnesty International публикуваха доклад през май 2023 г., в който се установява, че шпионският софтуер Pegasus е бил насочен срещу арменски обществени личности.

Междувременно в Сърбия Министерството на вътрешните работи е закупило преносимо устройство за наблюдение и проследяване на местоположението на мобилни телефони за 17 300 евро. Това се е случило няколко месеца преди изборите през декември 2023 г. Година по-късно Amnesty International съобщи, че сръбските власти са шпионирали журналисти и граждански активисти. Сръбското правителството отрича тези твърдения.  

В Обединените арабски емирства Агенцията за сигнално разузнаване на страната е закупила през 2018 г. система за подслушване, известна като Voice Over Location Enabler (Vole), чрез базираната в Абу Даби компания Securetech LLC за 9 500 евро, според документите. Отделен лиценз показва, че Агенцията за електронно правителство на ОАЕ е закупила същата система през 2019 г.

Документите показват, че военното разузнаване на Малайзия също е придобило система Vole чрез Telekom Malaysia Berhad – най-големият телекомуникационен оператор в страната. Пакетът, на стойност над 45 000 евро, е включвал услуги по инсталиране и обучение.

Документите сочат още, че правителствените власти в Бахрейн, Бразилия, Доминиканската република, Гана, Гватемала, Ел Салвадор, Йордания, Мексико, Мароко и Панама са били посочени като крайни потребители на технологията на Circles.

Един от износите за Мексико е включвал тактическа система за сигнално разузнаване, предназначена за локализиране и наблюдение на мобилни устройства. Като краен потребител е посочено правителството на Мичоакан – щат, отдавна измъчван от насилие, свързано с наркокартели, отвличания и организирана престъпност.

Лицензите показват пратки, изпратени от летище „София“. В поне един случай, свързан с Бразилия, износът е преминал транзитно през базираната в Люксембург компания Q Cyber Technologies, която преди това е била свързана с NSO Group.

Лицензите разкриват също така търговски връзки между Circles и самата NSO Group.

NSO Group е направила покупки от Circles през октомври 2021 г. на стойност 105 011 евро. Технологията, закупена от Circles, в крайна сметка е била прехвърлена на Командването на вътрешния фронт към израелското Министерство на отбраната. Circles BG не фигурира в нито един списък на САЩ за санкции или за контрол върху износа. NSO Group обаче беше включена в списъка на субектите на Министерството на търговията на САЩ през ноември 2021 г. поради твърдения, че нейният шпионски софтуер е бил използван срещу гражданското общество.

Тези констатации идват в момент, когато Брюксел подготвя нов преглед на режима за контрол върху износа на продукти с двойна употреба в ЕС, като се очаква Европейската комисия да представи предложение до началото на 2027 г.

„Европейската комисия, въпреки че разполага с информация за този износ и има мандат да контролира потенциално опасния износ, не е направила нищо, за да го спре“, заяви Кембъл по повод износа на Circles.

Очаква се прегледът да се съсредоточи върху това дали съществуващите правила са достатъчни, за да се предотврати достигането на европейски технологии за наблюдение до правителства, обвинени в нарушения на правата на човека. Съгласно действащото законодателство националните власти трябва да преценят дали инструментите за кибернаблюдение биха могли да бъдат използвани за вътрешна репресия или сериозни нарушения на правата на човека, преди да одобрят износа.

Много системи за наблюдение обаче са изградени от комбинация от софтуер, инструменти за проследяване на мобилни устройства и предимно търговски хардуер, което затруднява определянето на границата между обикновеното телекомуникационно оборудване и инструментите за кибернамеса.

/ТЙ/

„Час ЛИК“ на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.