Ловешкото Средно училище „Димитър Митев“ навърши 60 години. През него са преминали стотици ученици. Те обаче не са в училищна възраст и след края на учебните часове не се прибират вкъщи, а в килиите на ловешкия затвор, към който е учебното заведение. В това училище се дават знания, грамотност, но и надежда за по-добро бъдеще и шанс за ново начало извън решетките. Учебната програма, по която се обучават лишените от свобода, е като във всяко едно училище, каза за БТА директорът Драгомир Георгиев.

От 16 години Генка Генова преподава биология и химия в учебното заведение, класна е и на 12-и клас. „Възрастта е много по-специфична. Има ученици, които са на моята възраст. От една страна, с тях се общува по-лесно, от друга страна – това са хора с проблеми, които разчитат много на това образование за интеграцията по-нататък в живота“, разказа Генова.

По думите й учениците проявяват голямо старание и имат желание да учат. „При нас е много важен диференцираният подход – към всеки да подходиш, разбирайки проблемите му, дефицитите му, защото много от тях са откъснати от образователния процес от години и е трудно да влязат в ритъм“, добави учителят.

Антоанета Георгиева, учител по български език и литература, сподели, че някои от учениците не са хващали химикал с години или не са отваряли книга. „Има и случаи, в които първата книга, която са прочели, е именно в училището в затвора, защото ние като учители успяваме не само да ги накараме да участват в учебния процес, но и им отваряме прозореца към света. Нямат възможност да ползват интернет, но имаме богата библиотека. В празничните дни им показваме филми, които  въздействат и възпитателно. Нашата задача в това училище не е само да ги образоваме, но и да ги възпитаваме и превъзпитаваме. Да им покажем, както в приказките, че доброто винаги побеждава злото и ако те са добри в живота, ще бъдат щастливи и успешни“, посочи Георгиева.

Десет учители обучават 67 лишени от свобода в Ловешкия затвор. Училището има филиали в Белене и Плевен. Общо на трите адреса в учебния процес са включени 130 ученици от 1 до 12 клас. Броят им през годината обаче се променя, тъй като някои от тях напускат поради изтърпяване на наказанието си. Два учебни дни им се зачитат като един работен ден, който им се приспада от присъдата. Най-възрастният ученик е на 62 години и е в 8 клас. Двама от възпитаниците на училището са с доживотни присъди, разказа директорът Драгомир Георгиев.

По думите му тях ги мотивира желанието за придобиване на знание, което не са могли да развият, когато са били на свобода. „Никой от лишените от свобода с доживотна присъда не губи надеждата за помилване или за преразглеждане на присъдата. И те вярват, че някой ден ще излязат от затвора и ще се реализират“, каза Георгиев.

Основното предимство на лишените от свобода е, че не само имат възможност да завършат средно образование, но и да придобият професионална квалификация, след като издържат държавните зрелостни изпити. „През годините е имало много промени откъм специалности и брой ученици. Достигали са в училището над 260 души, които са се обучавали по различни специалности, актуални за времето си. Имали са производствена база, произвеждали са машини, фуражомелки, вентилатори. Специалностите се променят спрямо изискванията на времето. Нашите ученици също искат да придобият професия или специалност, която е модерна, актуална, за да може, когато изтърпят наказанието си, да се реализират на пазара на труда“, добави директорът.

Към момента учениците могат да се обучават в специалностите „Шлосерство“ и „Електрически инсталации“, а от септември ще бъде въведена и професията „Автоматизирани системи и технологии в машиностроенето“. За часовете по практика училището разполага с три работилници по различните професии, а общо стаите и кабинетите са 21.

„Имаме добър пример в затвора. Момчето, което поддържа електрическите инсталации, е лишен от свобода. Той завърши при нас, взе си държавните изпити, взе документ и в момента поддържа електрическата инсталация на затвора. Това е един чудесен пример за другите ученици, защото виждат ежедневно какво бъдеще ги очаква, ако са мотивирани да учат и да си вземат всичките изпити“, заяви Георгиев.

А удовлетворението на учителите е голямо. „Имали сме ученици в 5 клас, които не могат да четат. Но когато има желание и с помощта на учителя, нещата стават. Научават се и дори пишат писмо на своите близки, което ги кара да се чувстват окрилени в този момент. Нищо, че са големи, те се радват на постиженията си. А ние като учители се чувстваме удовлетворени от труда си“, разказа Антоанета Георгиева.

В училището дори издават вестник, в който учениците пишат дописки, публикуват свои стихотворения, както и снимки от празниците в учебното заведение. Скоро са отбелязали с тържествена програма 60-годишнината на училището, което е отворило врати през 1966 г.

С лишените от свобода работят и новоназначени млади учители. Предстои екипът още да се подмладява. „Никой от педагогическия персонал не се страхува, че работи с лишени от свобода. Няма притеснение относно работата с учениците си. Много спокойно се работи с големи хора. Разбират от дума, от първия път, като им се каже, дисциплината в час е на много добро ниво“, коментира директорът.

Той разказа още, че възпитаниците на училището проявяват и развиват много таланти – изработват макети, рисуват икони, дори една от стените в двора е изрисувана от лишен от свобода.

Трудът и усилията на персонала на СУ „Димитър Митев“ се възнаграждават с успехите на учениците. Тази година двама от тях завършват 12 клас, което е добър край, но и надежда за ново начало.

Кирил Вълчев, журналист, генерален директор на БТА

Бойко Станкушев, журналист, директор на Антикорупционния фонд

Асен Златев, олимпийски шампион по вдигане на тежести, президент на Българската федерация по вдигане на тежести

Живко Виденов, треньор, национален рекордьор на България на 100 м с препятствия

Д-р Атанас Гюлев, началник-отделението по УНГ болести, УМБАЛ “Пълмед”

Димитър Баненкин, актьор, директор на ДКТ “Константин Величков” в Пазарджик

Елисавета Белобрадова, депутат

Теодора Генчовска, бивш министър на външните работи

С тържествен водосвет бе открит Историческият музей в Сливница, който се помещава в сградата на първата прогимназия в населеното място, познат сред жителите като „Училището на Дедо Пуне“. 

Паун Златков Колев, известен в Сливница като Дедо Пуне, е роден през 1828 г. в село Бракьовци. На 14-годишна възраст се премества в Сливница (тогава Халкали)“. 

 „Цял живот се е стремял децата да имат достъп до образование. Казвал е: „Имаш злато, имай и акъл“. Той е умеел да съхранява, но и да дарява – на църкви, училища, на безимотни селяни“, разказа правнучката му Стоилка Арсова, която бе и член на Инициативния комитет за създаване на музей в Сливница. 

В музея има три големи зали – едната е  свързана с Античност и Средновековие, другата – с войните, където най-важно място заема Сръбско-българската война, третата – с етнография.

Водосветът бе отслужен от Браницкия епископ Йоан и първи викарий на патриарх Даниил. 

Нашата национална идентичност се крепи на паметта за нашето минало, което винаги сме насърчавали в православната ни църква да се помни, каза след водосвета епископ Йоан. 

В нашето минало има славни страници, които трябва да укрепяват нашата народна памет. Имаме светци, които трябва да помним, че те се молят за нас и ние да се молим на тях да укрепяват и нашите сили, да възпитават и нашите деца. А именно такава функция има един музей, в който и младите поколения могат с визуално представяне на артефакти да се запознаят с миналото ни и така да предават това знание и на своите деца, по този начин да пребъдваме и ние като народ, посочи епископ Йоан. 

Още една поредна мечта за Сливница се сбъдна, вече си имаме музей. Това не е само музей, това е още едно културно средище, където да можем да се събираме, да обсъждаме и да се наслаждаваме на цялата ни история и да черпим енергия от нея за бъдеще, каза по време на откриването кметът на Община Сливница Васко Стоилков. 

Той разказа, че теренът на днешния музей бил държавна собственост и Общината нямала правомощия да се разпорежда с мястото. 

С госпожа Лидия Франк, тогавашния директор на професионалната гимназия по транспорт, взехме решение, че трябва на всека цена да се преборим тази професионална гимназия да стане общинска собственост, за да може след това да реализираме различни идеи на този терен. След обществено обсъждане решихме музеят да се помещава в тази сграда, посочи кметът Стоилков. 

Възложихме на Иван Минов, един млад, много креативен архитект, да направи проект. След дълги обсъждания, с обмяна на мнения се получи проекта. След това дойде една от най-трудните части от целия процес – намирането на финансиране, каза кметът. 

Ръководството на общината посочи, че благодарение на отпуснатото финансиране са били извършени  строително-монтажни работи по покрива на стойност 168 327 евро, строително-монтажни дейности по сградата на стойност 420 395 евро, оборудване на стойност 33 623 евро, обзавеждане на стойност 10 080 евро. 

За голяма радост попаднахме и на много добър строител – Иван Околски, който вложи много енергия и много творчество, каза кметът. Запазихме съвсем първоначалния вид на сградата, но укрепена по подходящ начин, реставрирана по подходящ начин, че да бъде и модерна, но и да си запазим това, което е било в началото. Благодарение на Дедо Пуне имаме всичко това! Благодарности и  на инициативния комитет за създаването на музея, благодарности на Стоилка Арсова – една от наследниците на Дедо Пуне, каза още той.. 

Благодарности на госпожа Маргарита Божкова, която прие да бъде директор на музея и още преди да подготвим сградата започна събирането на артефактите, за да можем след завършването на сградата да имаме какво да показваме, посочи кметът Стоилков. 

Датата 22 май ще запомним всички, защото днес ние откриваме Историческия музей в Сливница. През септември 1912 година тази сграда отваря врати като първата прогимназия в Сливница, каза при откриването директорът на Исторически музей – Сливница Маргарита Божкова. Нашето село Сливница може да се гордее не само с историята си, то трябва да се гордее  с голямата си любов към образованието. Ние сме едно малко село, но през 1869 година вече имаме училище, през 1912 година отваря врати прогимназията, а през 1925 година отваря врати Земеделското училище, разказа тя. 

И ние днес отваряме този храм, за да съберем цялата тази история, да покажем на нашите деца от къде сме тръгнали, къде сме минали и кои сме днес. И да знаят каква славна история има нашия сливнишки народ!, посочи Маргарита Божкова. 

В навечерието на 24 май сме на това историческо място, което е открито през 1912 г. като сграда и е първата прогимназия в Сливница с дарителството на Пуне Колев и неговият трети син Димитър, който дарява и самата сграда, разказа за БТА Стоилка Арсова. Ние сме родени на една земя, която крие в себе си дълбока история и историци и археолози продължават да я намират, посочи Арсова. 

Тя наблегна на силата на гражданското общество. Това място, което ще говори за нашия героизъм и за това, че когато едно гражданско общество ние помогнахме музеят да се отвори. Знаем, че гражданското общество е сила и ние трябва да изявяваме нашите виждания, желания да се развиваме. И когато имаме силно гражданско общество, то тогава можем да подпомогнем нашата община и нашата държава, коментира тя.

Просълзих се, когато стъпих в сградата, когато видях вълнението в очите на моите съграждани, каза Арсова за откриването на музея в сградата, която е построена с дарение на нейния прадядо. Няма как да го изразя, защото една от моите каузи да подкрепя това начинание се сбъдна и аз и моят род ще продължим да подкрепяме това дело, каза още тя. 

Звездата на Интер Федерико Димарко официално бе обявен за Играч на сезона в Серия А за сезон 2025/26. Това признание идва като перфектен завършек на една забележителна кампания, в която левият халф-бек на „нерадзурите“ помогна на своя тим да спечели дубъл – титлата в Италия и Купата на страната.

През изминалия сезон в калчото Димарко демонстрира феноменална форма, като записа на сметката си 6 гола и внушителните 18 асистенции. С това той постави нов исторически рекорд за най-много голови подавания в рамките на един сезон в италианския елит. Общо 24-те му директни участия в попадения го направиха и първия защитник в историята на Серия А, който печели приза за най-добър играч на сезона.

Генералният директор на Серия А – Луиджи Де Сиерво, засипа с похвали италианския национал: „Димарко изпъкна с изключителни технически качества. Неговият невероятен ляв крак донесе шест гола и 18 асистенции — абсолютен рекорд за един сезон в италианския елит.“

Интер доминира тазгодишните индивидуални награди, като освен Димарко, Кристиан Киву бе избран за „Треньор на сезона“, а Лаутаро Мартинес грабна приза за най-добър нападател.

Пълният списък с наградените в Серия А за сезон 2025/26:

Най-добър играч (MVP): Федерико Димарко (Интер)

Най-добър млад играч (Изгряваща звезда): Кенан Йълдъз (Ювентус)

Най-добър вратар: Миле Свилар (Рома)

Най-добър защитник: Марко Палестра (Каляри)

Най-добър полузащитник: Нико Пас (Комо)

Най-добър нападател: Лаутаро Мартинес (Интер)

Най-добър треньор: Кристиан Киву (Интер)

Селекционерът на волейболистите ни Джанлоренцо Бленджини определи 30-те си избраници за Лигата на нациите.

Италианецът бе обявил разширен състав от 31 състезатели. От него отпаднаха посрещачите Самуил Вълчинов и Теодор Каменов.

Добавен пък изненадващо бе още един диагонал в лицето на Димитър Пейчинов. Юношата на шампиона “Левски” е на 17 г. и имаше епизодични участия при мъжете през сезона.

Пейчинов обаче е висок 211 см. Явно неговият ръст е причината за избора на Бленджини.

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Отказ
Продължи

Фиорентина и Аталанта завършиха 1:1 в двубой от последния 38-и кръг на Серия „А“, игран на стадион „Артемио Франки“ във Флоренция.

Домакините поведоха в 39-ата минута, когато Марко Брешанини подаде към Роберто Пиколи, а нападателят се разписа за 1:0.

След почивката Аталанта натисна сериозно и беше по-активният тим на терена. Усилията на гостите дадоха резултат в 82-ата минута, когато защитникът на Фиорентина Пиетро Комуцо пресече подаване, но прати топката в собствената си врата за крайното 1:1.

След равенството Аталанта завършва сезона на 7-о място с 59 точки и си осигури участие в Лигата на конференциите през следващата кампания. Фиорентина приключва шампионата на 14-а позиция с 42 пункта.

И тази година стотици музеи и галерии в цялата страна ще отворят врати с вход свободен във вечерните часове, като са предвидени специални изложби, концерти, детски работилници и светлинни инсталации.

Инициативата „Европейска нощ на музеите“ ще се проведе на 23 май.

Вижте в инфографиката част от богатата програма.  

/ЛРМ/