Кандидатът за президент на Фенербахче Хакан Сафи разкри още едно звездно име, с което е постигнал договорка да се присъедини към клуба, ако спечели изборите. Става дума за капитана на турския национален отбор Хакан Чалханоолу, съобщава Фабрицио Романо.
Избрано от VGong
Интер триумфира с купата на Италия
В последните няколко дни Сафи обяви, че се е договорил с Мерих Демирал (Ал Ахли), Мейсън Грийнууд (Олимпик Марсилия) и Луис Суарес (Спортинг Лисабон). Последното голямо име е това на халфа на Интер Чалханоолу.
🚨🟡🔵 Fenerbahçe presidential elections candidate Hakan Safi also announces Hakan Çalhanoglu among potential signings.
Çalhanoglu, Luis Suárez, Merih Demiral and Mason Greenwood are the main names mentioned as new signings.
Ако Хакан Сафи успее да спечели президентските избори във Фенербахче, ще трябва да преговаря с клубовете на въпросните футболисти, за да ги привлече в истанбулския гранд.
Хакан Чалханоолу има договор с Интер за още един сезон. Той е част от „нерадзурите“ лятото на 2021 година. Капитанът на турския национален отбор никога не е играл за клуб от родината си.
На античната колония Улпия Ескус край село Гиген, община Гулянци, ще се състои последният, трети ден, от Международния фестивал на античното наследство „Орел на Дунава: Легионите на Мизия“, съобщават от организационния комитет.
Ще бъдат представени римски походен и варварски лагери. Ще се състои римски пазар, конкурс за античен двойник. Подготвени са презентации на оръжие и облекло на римляни, траки, гети и даки. Сред акцентите в програмата е представяне на решителна битка край Улпия Ескус и гладиаторски игри.
От Община Гулянци съобщиха, че по време на фестивала ще има възможност за безплатни полети с балон. Те ще са през целия ден и ще дадат възможност на гостите да видят древния град и района около него от високо. Инициативата е жест от страна на Община Гулянци към жителите и гостите на общината и има за цел да превърне фестивалния ден в още по-запомнящо се преживяване.
Полетите с балон ще се извършват само при благоприятни метеорологични условия, уточняват от Общината.
Както БТА писа, началото на фестивала бе дадено в село Рибен, община Долна Митрополия, където е изграден посетителски център край останките на римската крепост Ад Путеа. Вторият ден на фестивала се състоя в Плевен. В тазгодишното, двадесето юбилейно издание, участват близо 200 възстановчици от осем европейски държави.
/ТС/
„Час ЛИК“ на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.
Движението през граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП) в страната е нормално към 6:00 ч. сутринта, съобщава на сайта си Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП).
На границата с Румъния трафикът е нормален на всички преходи. На граничния преход Русе–Гюргево се извършват ремонтни дейности на мостовото съоръжение. Движението се регулира, напомнят от ГДГП.
На границата с Гърция движението е нормално на всички преходи. През „Рудозем“, „Златоград“, „Маказа“ и „Ивайловград“ преминават леки коли и микробуси до 3,5 тона. През граничните преходи „Кулата“, „Илинден“ и „Капитан Петко войвода“ преминават леки коли, автобуси и товарни автомобили.
На границата с Турция движението е нормално през всички ГКПП.
Преминаването през пунктовете на границата с Република Северна Македония също е нормално.
Вегас поведе във финала за Купа „Стенли“ след драма с две продължения
Вегас Голдън Найтс спечели с 5:4 след две продължения третия мач от серията с Каролина Хърикейнс за титлата в Националната хокейна лига на САЩ и Канада.
По този начин „златните рицари“ поведоха с 2:1 победи в серията и се нуждаят от още два успеха, за да вдигнат за втори път в клубната история купа „Стенли“.
Домакините от Вегас обаче можеха да бъдат и в много по-тежка ситуация, тъй като бяха на прага на исторически колапс. Те водеха с 4:0 преди началото на последната третина, но целият им аванс бе заличен, което наложи изиграването на продължения. В първото от тях гол не падна, а 5:38 минути след началото на второто Шей Тиъдър донесе успеха на тима си. Той стреля от синята линия, шайбата се отби в мантинелата, а след това и в кората на левия крак на вратаря на Каролина Брендън Буси, за влети в мрежата му.
След безрезултатна първа третина, отборът на Вегас пое контрол над иргата във втория период. В неговото начало два гола на „рицарите“ бяха отменени след оспорвания от страна на на старши треньора на Каролина Роб Бринд’Амур. В 11-ата минута на третината домакините все пак откриха резултата чрез Томаш Хертл, който се разписа при числено предимство.
16 секунди по-късно Вегас удвои преднината си, след като изстрел на Мич Марнър бе отклонен от защитник на Каролина право в собствената му врата. Нови два гола на Марнър в 15-ата и 17-ата минута доведоха резултата до 4:0 в полза на домакините.
Марнър можеше да запише и четвърти гол в срещата в началото на третата третина, но пропусна от наказателен удар. Това сякаш вдъхнови гостите от Каролина и в рамките на 39 секунди в осмата минута на периода те отбелязаха цели три гола. Техни автори станаха Джордан Мартинук, Тейлър Хол и Джордан Стаал. Андрей Свечников при числено предимство на леда пък изравни за 4:4 само 102 секунди преди изтичането на редовните 60 минути.
Следващият мач от серията е в сряда рано сутринта, отново в Лас Вегас./ БТА
С ритуал „Розобер“ и празнично шествие ще завършат днес кулминационните събития от 123-тия Празник на розата в Казанлък. Официален гост ще е президентът Илияна Йотова, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Тя ще наблюдава ритуала „Розобер“ в розовите градини край Казанлък, след което ще отправи приветствие към жителите и гости на града на празничното дефиле.
Ритуалът „Розобер“ тази година е организиран от Народно читалище „Вяра“, а гостите ще имат възможност да се запознаят с традициите на розопроизводството в региона, както и да се срещнат с Царица Роза 2026 и с нейните подгласнички, съобщиха от Общината.
В 12:00 часа на централния булевард в Казанлък президентът Илияна Йотова и кметът на града Галина Стоянова ще дадат начало на празничното шествие, което е най-големият уличен карнавал в страната.
Програмата в днешния ден ще продължи с открити сцени в парк „Розариум” и на площад „Севтополис”, където ще се изявят гостуващи международни и казанлъшки фолклорни състави, а празникът ще завърши с концерт на народния певец Янко Неделчев и официално закриване на Празник на розата 2026.
Четата на Таньо войвода е емигрантска въстаническа военна част, навлязла в Османската империя по общ план с Ботевата чета в опит за съвместни действия по време на Априлското въстание.
Таньо Стоянов (Анастас Стоянов Куртев)
В навечерието на Априлското въстание сред българската емиграция в Румъния започва осъществяване на предначертания идеен план за изпращане на чети отвъд Дунав в помощ на въстаналото отечество.
В крайна сметка са сформирани 2 чети – западна под ръководството на Ботев, и източна, предвождана от беглеца от Диарбекир Таньо Стоянов Куртев, наричан още Домусчиев, Уйгунсуза и Диарбекирски. По-малката чета е насочена от Христо Ботев и Никола Обретенов от Турну Мъгуреле към Олтеница, откъдето да нахлуе и да подпомогне въстанието в източните български земи, докато другата чета прави същото на запад.
За знаменосец на Таньо войвода е определен Велко Дачев Тишев от село Радево, за писар – Петър Иванов Русков (Сливен), куриер – Стефан Николов Заралията (Кулопчии), за водач – Йовчо Кеяпенчев (Караарнаут), за оръжейник – Цанко Петранов Тюфекчията. Други членове са комитите Гено Стефанов Грошов, Петър Недялков Танев, Кара Петър Трявналията.
По възраст комитите се от 23 до 59 години, като най-много са между 25 и 30 години. По-голямата част от тях са грамотни, а по занятие са дребни търговци, прекупвачи, абаджии, градинари или наемни работници.
Паметник на Таньо Войвода на „Керчан баир“ до с. Априлово, Поповско
Точният маршрут на четата е установен под ръководството на изследователя Борис Илиев. На 17 май 1876 година, шест часа преди Ботевата чета да стъпи на Козлодуйския бряг, 28-те четници, водени от 30-годишния сливналия Таньо войвода, преминават Дунав при тутраканското село Косуй Булгар. Бойната част тръгва на юг към Стара планина с цел да се подпомогне въстанието във Втори сливенски революционен окръг. Бойният път на четата продължава 11 дни и преминава покрай 28 селища и през три сражения. Маршрутът на четата на Таньо войвода минава през Дунавската елия, Делиормана и Поломието покрай преобладаващо турски села и без да получи почти никаква подкрепа от изплашеното българско население. Скоро четата е открита и след нея тръгват потери. Води три последователни сражения – при село Спахлар, на хълма „Припека“ при село Аязлар и последното на 27 май 1876 на „Керчан баир“ при село Араплар, в което четата е разбита.
На 27 май, единадесетия ден от стъпването на българска земя, при силен дъжд четата е обкръжена на височината Керчан баир. Отрядът е разпокъсан на малки групи комити, двама от които падат убити. Вечерта, при кратко затишие, Таньо повежда хората си в опит за отстъпление, но в подножието на хълма са забелязани и влизат в ръкопашен бой. Според устното предание, при Керчан баир, за да могат другарите му да се оттеглят към Балкана, Таньо Войвода започва неравен ръкопашен бой с османците, в който посича шестима врагове с ятагана си, докато сам не пада убит. Главата му е отрязана и разнасяна по пазарите из околните села за сплашване на местното българско население. Знамето на четата, шито от Ника Николова и Стефка Стоянова, сестра и племенничка на Стефан Заралията, е изпратено като трофей в Цариград. След битката оцелелите Таньови другари са преследвани и голяма част от тях са заловени, изтезавани и затворени. Някои доживяват амнистията от август 1876, но четирима от комитите са заточени и се завръщат едва след Освобождението на България. https://bg.wikipedia.org/
Мавзолеят Тадж Махал е основан в Агра, тогавашна столица на Индийската империя на Моголите, на 7 юни 1632 г. (според една версия) в чест на Мумтаз Махал, която починала при раждане като любима съпруга на император Шах Джахан (между другото, самият Шах Джахан по-късно е погребан тук). Строителството продължило над 20 години.
Изследователите смятат, че архитектът зад този шедьовър на световната архитектура е самият император Шах Джахан, който е имал страст към архитектурата и строителството от младостта си . До нас обаче е достигнало и името на главния архитект, мюсюлманинът Устад Иса. В строителството са участвали над 20 000 души. Освен индийски майстори, са поканени най-добрите архитекти от Персия, Турция, Самарканд и дори Венеция.
Тадж Махал е построен изцяло от бял мрамор. Архитектурният му дизайн е базиран на арабско-ислямската концепция за абсолютна симетрия, където всеки елемент се вписва хармонично в основната структура.
Сградата е изградена върху висока квадратна платформа. Главният купол се издига на 64 метра и е заобиколен от четири по-малки купола. Четири минарета допълват цялата композиция. Отвътре и отвън мавзолеят е украсен с великолепна флорална орнаментация, а сводестите проходи са украсени с арабски шрифт, който изобразява текста на няколко глави (сури) от Корана върху камък.
Архитектурният комплекс на мавзолея включва също джамия, къща за гости и парк. Самият Тадж Махал се намира от западната страна на комплекса, на брега на река Джамуна. Паркът е разделен на четири равни части от канали, пресичащи се в центъра, а всяка от тях е допълнително разделена на четири части от по-тесни канали.
Мавзолеят Тадж Махал с право се счита за шедьовър на световната архитектура.
Странгфорд вижда разгрома след потушаването на Априлското въстание и казва, че са необходими 300 хил. лири за възстановяване на разрушените домове
Една англичанка от висшето общество остава завинаги свързана с България и в сърцата на народа ни. Това е лейди Емили Странгфорд, която след Априлската епопея дарява средства и построява 6 болници в най-засегнатите райони след потушаване на въстанието.
Единствената запазена бивша болница, превърната днес в музей, се намира в близкото до Пазарджик село Радилово.
Преди 150 години след потушаването всички вдигнали се на бунт населени места са разрушени
Разрушено е и Радилово – разграбено и опожарено. Жителите му са изправени пред месеци на студ, глад, болести и смърт.
На 1 август 1876 г. американският журналист Джуниърс Макгахан на път за Батак минава през Радилово. Силно впечатлен от гледката на опожареното село и болно население, той пише за вестник „Дейли Нюз“.
Лейди Емили Странгфорд.
Именно неговият репортаж провокира лейди Странгфорд, която пристига в Радилово в началото на есента. Хората си спомнят за нея като стройна, хубава жена, яздила кон и много грижовна.
В нейните писма до сестра откриваме:
Хората от Радилово бяха само кожа и кости, лицата им бяха измъчени и измършавели. Те се събираха и чакаха с голямо желание за няколкото одеяла, които раздадохме, без да се сърдят или завиждат на други — само плачеха тихо и целуваха ръката ми при всеки подарък. Бедните, те имаха едва да се прехранят, но въпреки това ни поднасяха грозде и орехи, които ние не можехме да им откажем.
Тази гледка се запечатва в съзнанието на британската благородничка лейди Емили Странгфорд и
тя взима решение, което ще преобърне живота на жителите на селото
през следващите години. Странгфорд прави няколко кампании за набиране на средства за пострадалите българи.
За историята на сградата, превърната днес в музей, разказва библиотекарката от читалище „Зора 1903“ Марена Вачкова, която отговаря за музейната сбирка.
„Най-напред сградата е била болница, след това е училище, след това е детска градина, кметство и във връзка със 100 години от Априлското въстание тогавашният председател на читалището, който е краевед и събира материали за историята на селото, създава двете експозиции в тази сграда. И оттогава е музейна сбирка.“
В експозицията се пазят фотокопия на документи и материали за английската аристократка. Във витрините има съдове от някогашната болница. 63-годишната Марена Вачкова разказва, че лейди Странгфорд привлича четирима лекари и осем медицински сестри, които идват да работят в болниците. Те са предимно от Великобритания, Хърватия и Сърбия.
В двора на някогашната болница е погребана медицинската сестра София Неспач.
18-годишната хърватка София Неспач е единствената медицинска сестра от целия персонал, която завинаги остава в България. Неспач работи именно в село Радилово.
„Знаем, че е била 18-годишна – тя е единствената от целия медицински персонал, която е починала от тиф на следващата година и е погребана тук в двора.“ Назад във времето в селото правят опити да издирят родственици на медицинската сестра София Неспач, но всички завършват неуспешно. Надяват се, че днес благодарение на модерните технологии това може да се случи.
В подземието на болницата е била организирана кухня, която е изхранвала местното население. Когато си идват от Брацигово радиловци, цялото село е било опожарено, домашните им съдове също са били окрадени и на хората се е наложило да си правят временни постройки, на дъжда, на студа и постепенно се разболели, не е имало какво да ядат. Просто е било много тежко време.
Лейди Емили е най-малката дъщеря на адмирал сър Франсис Бофор, заслужил морски офицер на Англия
Фамилията е наследник на богат благороднически род, оставил трайни следи в историята на Великобритания.
След смъртта на баща си, Емили заедно със сестра си предприема пътешествие в Средния изток. На 6 февруари 1862 г. се омъжва за лорд Пърси Странгфорд, но бракът трае само 7 години поради ранната смърт на лорда.
Останала сама, тъй като нямат деца, тя насочва всичките си сили към милосърдие и благотворителна дейност.
В памет на съпруга си лейди Странгфорд основава колеж за напредъка на медицинските науки в Дамаск. Тя основава Метрополитанското и Националното сестринско дружество през 1874 г. за обучение на медицински сестри, които да подпомагат и болните, и бедните.
Организира болницата „Виктория“ в Кайро през 1882 г. За големи заслуги виконтеса Странгфорд е удостоена с орден „Червеният кръст“ от кралица Виктория през 1883 г. Основава емигрантско дружество за подпомагане на жени в Дорсет през 1882 г. През 1877-1878 г. основава фонд за подпомагане на болни турци и българи по време на Руско-турската война.
„Понеже от много време съм приятелка на българите и съм приемала от тях много благодарности за грижите, които покойният ми съпруг е полагал в тяхна полза, се натоварвам със смелостта да приемам за тях каквито и да са помощи от страна на човеколюбивите.“ Това пише във в. „Зорница“ от 13 август 1876 г.
Запазената посуда от болницата, създадена след потушаването на Априлското въстание от лейди Емили.
Лейди Странгфорд решава лично да се запознае със ситуацията в България. На 13 септември 1876 г. в. „Таймс“ съобщава, че лейди Странгфорд е напуснала Англия на път за България.
Английската благородничка съвсем трезво оценява състоянието на пострадалото ни население. В писмата си до сестра си пише:
Ще изминат много години, докато българските села се възстановят до положението си през миналия април
– бедни и богати села са напълно разрушени и почти нищо друго не се вижда освен хиляди нещастни, полугладуващи, треперещи жени и деца, намиращи подслон под няколко разклатени дъски, върху влажната земя, между развалините от срутени стени.
Тя изчислила, че 300 хил. лири могат да се изразходят за възстановяването на разрушените домове.
Освен последствията от жестокости и пожари, опустошения и грабежи българското население е обхванато от болести и епидемии.
„Хората масово били болни от тиф. И точно затова, когато идва лейди Странгфорд и вижда каква е реалността, решава, че тук трябва да се създаде такава болница, като в болничните стаи се лекуват болните, а в долното помещение е била изградена кухня, която е изхранвала не само болните, но и цялото пострадало население. Затова в Радилово винаги се почита нейната саможертва, която е проявила, и всички са благодарни, като това отношение е останало и до днешни времена“, разказва Марена Вачкова.
Заминавайки си за Англия, лейди Странгфорд въпреки многото си обществени ангажименти не престава да следи събитията в България и да се среща с българи. Тя научава от тях как се развива страната ни, като същевременно им помага при нужда със съвети и пари.
Подпомага издръжката и обучението на българчета в Англия
Едни от тях са братята Вълко и Пано Шопови. Лейди Странгфорд посещава България след Освобождението – през 1884 г. Целта на това нейно посещение била да види какъв е резултатът от нейната дейност след 5 години. Според местната преса тя била много изненадана от постигнатия напредък.
Вестник „Народен глас“ от 14 юли 1884 г. отбелязва следното: Както се научаваме, тя е останала крайно доволна от своето пребиваване тук. Тя е констатирала, че българите са направили значителни успехи в изтеклите пет години, и на всички, които са ходили да я посетят, е говорила, че признава нуждата на съединението на Източна Румелия и Княжество България като необходимо условие, за да се укрепи независимостта на българския народ и да му се даде възможност за успешно развитие…
Марена Вачкова показва експозицията, посветена на лейди Странгфорд.
Българският народ изразява своята благодарност към лейди Странгфорд с най-различни средства. При посрещането в села и градове се стичат много хора, отрупват я с цветя и скромни подаръци. За нея се пишат и пеят песни.
Недко Каблешков споменава, че когато от Панагюрище им съобщават, че на другия ден лейди Странгфорд ще посети Копривщица, градските първенци подготвили специална носилка и група здрави мъже, които решили да пренесат на ръце лейди Странгфорд до града.
Народните поети Иван Вазов и Петко Р. Славейков посвещават поетични творби,
вдъхновени от нейните благородни дела. Ето какво е написал Иван Вазов:
И във всички хижи скромни,
и под всеки беден свод
да се слави, да се помни
вечно името Странгфорд!
По повод 100 години от Априлското въстание по инициатива на тогавашния председател на читалището – историк, краевед Иван Вачков, в сградата на болницата се открива музейна сбирка с две експозиции.
През 2005 г. по повод 130 години от обявяване на Априлското въстание е създадена още една експозиция – „Делото на лейди Странгфорд в България“. Радиловци пазят спомена за делото на лейди Странгфорд и ще го предават на следващите поколения.
През 2005 г. читалище „Зора 1903“ в село Радилово реализира проект „Да си спомним и съхраним делото на лейди Странгфорд“ с подкрепата на община Пещера, историческия музей в Пазарджик, регионалната библиотека „Никола Фурнаджиев“ в Пазарджик. Открити са 70 документа и вече 20 години от създаването на експозицията в Радилово продължават да събират информации за нейното дело.
„Лейди Емили Странгфорд е дала много за България и нейното дело трябва да продължи да се помни“, казва Вачкова. И до днес в село Радилово говорят с благодарност за „англичанката, която обичаше българите“.
Странгфорд вижда разгрома след потушаването на Априлското въстание и казва, че са необходими 300 хил. лири за възстановяване на разрушените домове
Една англичанка от висшето общество остава завинаги свързана с България и в сърцата на народа ни. Това е лейди Емили Странгфорд, която след Априлската епопея дарява средства и построява 6 болници в най-засегнатите райони след потушаване на въстанието.
Единствената запазена бивша болница, превърната днес в музей, се намира в близкото до Пазарджик село Радилово.
Преди 150 години след потушаването всички вдигнали се на бунт населени места са разрушени
Разрушено е и Радилово – разграбено и опожарено. Жителите му са изправени пред месеци на студ, глад, болести и смърт.
На 1 август 1876 г. американският журналист Джуниърс Макгахан на път за Батак минава през Радилово. Силно впечатлен от гледката на опожареното село и болно население, той пише за вестник „Дейли Нюз“.
Лейди Емили Странгфорд.
Именно неговият репортаж провокира лейди Странгфорд, която пристига в Радилово в началото на есента. Хората си спомнят за нея като стройна, хубава жена, яздила кон и много грижовна.
В нейните писма до сестра откриваме:
Хората от Радилово бяха само кожа и кости, лицата им бяха измъчени и измършавели. Те се събираха и чакаха с голямо желание за няколкото одеяла, които раздадохме, без да се сърдят или завиждат на други — само плачеха тихо и целуваха ръката ми при всеки подарък. Бедните, те имаха едва да се прехранят, но въпреки това ни поднасяха грозде и орехи, които ние не можехме да им откажем.
Тази гледка се запечатва в съзнанието на британската благородничка лейди Емили Странгфорд и
тя взима решение, което ще преобърне живота на жителите на селото
през следващите години. Странгфорд прави няколко кампании за набиране на средства за пострадалите българи.
За историята на сградата, превърната днес в музей, разказва библиотекарката от читалище „Зора 1903“ Марена Вачкова, която отговаря за музейната сбирка.
„Най-напред сградата е била болница, след това е училище, след това е детска градина, кметство и във връзка със 100 години от Априлското въстание тогавашният председател на читалището, който е краевед и събира материали за историята на селото, създава двете експозиции в тази сграда. И оттогава е музейна сбирка.“
В експозицията се пазят фотокопия на документи и материали за английската аристократка. Във витрините има съдове от някогашната болница. 63-годишната Марена Вачкова разказва, че лейди Странгфорд привлича четирима лекари и осем медицински сестри, които идват да работят в болниците. Те са предимно от Великобритания, Хърватия и Сърбия.
В двора на някогашната болница е погребана медицинската сестра София Неспач.
18-годишната хърватка София Неспач е единствената медицинска сестра от целия персонал, която завинаги остава в България. Неспач работи именно в село Радилово.
„Знаем, че е била 18-годишна – тя е единствената от целия медицински персонал, която е починала от тиф на следващата година и е погребана тук в двора.“ Назад във времето в селото правят опити да издирят родственици на медицинската сестра София Неспач, но всички завършват неуспешно. Надяват се, че днес благодарение на модерните технологии това може да се случи.
В подземието на болницата е била организирана кухня, която е изхранвала местното население. Когато си идват от Брацигово радиловци, цялото село е било опожарено, домашните им съдове също са били окрадени и на хората се е наложило да си правят временни постройки, на дъжда, на студа и постепенно се разболели, не е имало какво да ядат. Просто е било много тежко време.
Лейди Емили е най-малката дъщеря на адмирал сър Франсис Бофор, заслужил морски офицер на Англия
Фамилията е наследник на богат благороднически род, оставил трайни следи в историята на Великобритания.
След смъртта на баща си, Емили заедно със сестра си предприема пътешествие в Средния изток. На 6 февруари 1862 г. се омъжва за лорд Пърси Странгфорд, но бракът трае само 7 години поради ранната смърт на лорда.
Останала сама, тъй като нямат деца, тя насочва всичките си сили към милосърдие и благотворителна дейност.
В памет на съпруга си лейди Странгфорд основава колеж за напредъка на медицинските науки в Дамаск. Тя основава Метрополитанското и Националното сестринско дружество през 1874 г. за обучение на медицински сестри, които да подпомагат и болните, и бедните.
Организира болницата „Виктория“ в Кайро през 1882 г. За големи заслуги виконтеса Странгфорд е удостоена с орден „Червеният кръст“ от кралица Виктория през 1883 г. Основава емигрантско дружество за подпомагане на жени в Дорсет през 1882 г. През 1877-1878 г. основава фонд за подпомагане на болни турци и българи по време на Руско-турската война.
„Понеже от много време съм приятелка на българите и съм приемала от тях много благодарности за грижите, които покойният ми съпруг е полагал в тяхна полза, се натоварвам със смелостта да приемам за тях каквито и да са помощи от страна на човеколюбивите.“ Това пише във в. „Зорница“ от 13 август 1876 г.
Запазената посуда от болницата, създадена след потушаването на Априлското въстание от лейди Емили.
Лейди Странгфорд решава лично да се запознае със ситуацията в България. На 13 септември 1876 г. в. „Таймс“ съобщава, че лейди Странгфорд е напуснала Англия на път за България.
Английската благородничка съвсем трезво оценява състоянието на пострадалото ни население. В писмата си до сестра си пише:
Ще изминат много години, докато българските села се възстановят до положението си през миналия април
– бедни и богати села са напълно разрушени и почти нищо друго не се вижда освен хиляди нещастни, полугладуващи, треперещи жени и деца, намиращи подслон под няколко разклатени дъски, върху влажната земя, между развалините от срутени стени.
Тя изчислила, че 300 хил. лири могат да се изразходят за възстановяването на разрушените домове.
Освен последствията от жестокости и пожари, опустошения и грабежи българското население е обхванато от болести и епидемии.
„Хората масово били болни от тиф. И точно затова, когато идва лейди Странгфорд и вижда каква е реалността, решава, че тук трябва да се създаде такава болница, като в болничните стаи се лекуват болните, а в долното помещение е била изградена кухня, която е изхранвала не само болните, но и цялото пострадало население. Затова в Радилово винаги се почита нейната саможертва, която е проявила, и всички са благодарни, като това отношение е останало и до днешни времена“, разказва Марена Вачкова.
Заминавайки си за Англия, лейди Странгфорд въпреки многото си обществени ангажименти не престава да следи събитията в България и да се среща с българи. Тя научава от тях как се развива страната ни, като същевременно им помага при нужда със съвети и пари.
Подпомага издръжката и обучението на българчета в Англия
Едни от тях са братята Вълко и Пано Шопови. Лейди Странгфорд посещава България след Освобождението – през 1884 г. Целта на това нейно посещение била да види какъв е резултатът от нейната дейност след 5 години. Според местната преса тя била много изненадана от постигнатия напредък.
Вестник „Народен глас“ от 14 юли 1884 г. отбелязва следното: Както се научаваме, тя е останала крайно доволна от своето пребиваване тук. Тя е констатирала, че българите са направили значителни успехи в изтеклите пет години, и на всички, които са ходили да я посетят, е говорила, че признава нуждата на съединението на Източна Румелия и Княжество България като необходимо условие, за да се укрепи независимостта на българския народ и да му се даде възможност за успешно развитие…
Марена Вачкова показва експозицията, посветена на лейди Странгфорд.
Българският народ изразява своята благодарност към лейди Странгфорд с най-различни средства. При посрещането в села и градове се стичат много хора, отрупват я с цветя и скромни подаръци. За нея се пишат и пеят песни.
Недко Каблешков споменава, че когато от Панагюрище им съобщават, че на другия ден лейди Странгфорд ще посети Копривщица, градските първенци подготвили специална носилка и група здрави мъже, които решили да пренесат на ръце лейди Странгфорд до града.
Народните поети Иван Вазов и Петко Р. Славейков посвещават поетични творби,
вдъхновени от нейните благородни дела. Ето какво е написал Иван Вазов:
И във всички хижи скромни,
и под всеки беден свод
да се слави, да се помни
вечно името Странгфорд!
По повод 100 години от Априлското въстание по инициатива на тогавашния председател на читалището – историк, краевед Иван Вачков, в сградата на болницата се открива музейна сбирка с две експозиции.
През 2005 г. по повод 130 години от обявяване на Априлското въстание е създадена още една експозиция – „Делото на лейди Странгфорд в България“. Радиловци пазят спомена за делото на лейди Странгфорд и ще го предават на следващите поколения.
През 2005 г. читалище „Зора 1903“ в село Радилово реализира проект „Да си спомним и съхраним делото на лейди Странгфорд“ с подкрепата на община Пещера, историческия музей в Пазарджик, регионалната библиотека „Никола Фурнаджиев“ в Пазарджик. Открити са 70 документа и вече 20 години от създаването на експозицията в Радилово продължават да събират информации за нейното дело.
„Лейди Емили Странгфорд е дала много за България и нейното дело трябва да продължи да се помни“, казва Вачкова. И до днес в село Радилово говорят с благодарност за „англичанката, която обичаше българите“.
Държавният глава Илияна Йотова ще бъде гост на Празника на розата, който се провежда за 123-та година в Казанлък, съобщиха от прессекретариата на президента. По-късно през деня Йотова ще посети и Априлци, където ще участва в честването на 150-годишнината от Априлското въстание.
Сутринта президентът ще наблюдава ритуала „Розобер“ в розовите градини до град Крън, а по-обяд в Казанлък Илияна Йотова ще присъства на празничното дефиле на Царица Роза и ще отправи приветствие към жителите и гостите на града.
По-късно през деня президентът Илияна Йотова ще посети Априлци, където ще участва в честването на 150-годишнината от Априлското въстание. Тази година се отбелязват и 50 години от обявяването на населеното място за град. Събитието е част от честванията на годишнината на Априлската епопея, които се провеждат под патронажа на президента.
Вечерта на площад „Априлско въстание“, кв. „Ново село“, държавният глава и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили ще приеме почетния строй на Националната гвардейска част, както и на 14-ти ученически гвардейски отряд. Президентът Йотова ще произнесе слово, след което ще се проведе тържествена заря-проверка.
Този сайт използва бисквитки. Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта..ПриемиПрочети повече
Privacy & Cookies Policy
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
