Доклад на KPMG: ЕС губи 16,7 млрд. евро от нелегални цигари

Нелегалната търговия с цигари в Европа навлиза в нов етап. Ако преди години проблемът се свързваше основно с контрабанда през граници, днес все по-голяма част от незаконните продукти се произвеждат вътре в Европейския съюз. Това показва последният доклад на KPMG за незаконното потребление на цигари в Европа, представен на специално събитие в Брюксел с участието на представители на институции, правоохранителни органи и индустрията.

Данните очертават тревожен парадокс. Общото потребление на цигари в Европа намалява, но нелегалният пазар расте. През 2025 г. в 38-те изследвани държави са потребени 55,3 милиарда незаконни цигари – с 3,1 милиарда повече спрямо предходната година. Загубените данъчни приходи за държавните бюджети достигат 22,4 млрд евро. Само в Европейския съюз незаконното потребление възлиза на 41,8 милиарда цигари, а пропуснатите приходи се оценяват на 16,7 млрд. евро.

Най-голямата промяна обаче е в структурата на пазара. Фалшивите цигари вече формират близо половината от незаконото потребление и постепенно изместват традиционната контрабанда. Според данните на KPMG фалшификатите достигат 24,7 милиарда цигари в изследваните европейски държави, което показва, че Европа все по-често се сблъсква не с външен внос, а с нелегално производство на собствена територия.

Докато Франция, Ирландия, Великобритания и Белгия отчитат едни от най-високите нива на незаконно потребление, България остава сред държавите с най-нисък дял на нелегалния пазар – около 1,5%. Според авторите на доклада това е резултат от комбинация между последователен контрол и относително предвидима данъчна политика.

По този повод разговаряме в Брюксел с Христос Харпантидис от Филип Морис Интернешънъл (ФМИ) за новото лице на нелегалната търговия, връзката й с организираната престъпност, ролята на регулациите и защо според него проблемът вече трябва да се разглежда не само като икономически, а и като въпрос на сигурността.

– Г-н Харпантидис, последните данни на KPMG показват значително ниво на потребление на нелегални цигари в Европейския съюз. Как бихте описали най-тревожната тенденция, която се откроява в тазгодишните данни?

– Размерът на загубените приходи е най-впечатляващото число. Става дума за около 17 милиарда евро. Това е основният извод, който трябва да задейства алармата тук, в Брюксел, както и във всяка европейска столица. Но има и няколко други важни извода. Първият е продължаващият ръст година след година. Имаме наистина тревожна тенденция. Видяхме в доклада на KPMG какво се е случвало преди 20 години, знаем данните от предходните години и виждаме, че проблемът продължава да расте.

Вторият фактор е увеличението на фалшивите цигари. Виждаме ръст от около 20 %, а тези продукти вече представляват почти половината от всички нелегални цигари. Това означава, че производството вече е в сърцето на Европа.

Третият извод е, че това се превръща в сериозен въпрос на сигурността.

– Да, така е, нелегалната търговия не е само икономически проблем, а е свързана и с организираната престъпност и по-широки рискове за сигурността. От гледна точка на ФМИ как се е развила тази заплаха през последните години?

– По време на дискусиите чухме интересни примери от Литва за случващото се по границите с Русия и Беларус. Виждаме как един проблем, който непрекъснато увеличава мащаба си, е свързан с организирани престъпни групи и с дейности в региони, където има конфликти или напрежение. Той може да бъде използван и като инструмент за оказване на натиск върху сигурността. Това е важно развитие, което европейските правителства трябва да вземат предвид.

– Смятате ли, че настоящите дискусии в ЕС по отношение на промяната в регулацията на тютюневите и никотинови изделия отразяват адекватно реалностите на нелегалната търговия?

– Отговорност на всяка държава членка е да постави този въпрос на масата и да му даде тежестта, която заслужава, защото той е част от днешната реалност. Нелегалната търговия трябва да бъде взета предвид както при продуктовите политики, така и при фискалните политики.

– И преди сте призовавали за по-предвидими регулации. Как би изглеждало това на европейско ниво днес?

– Това вече се случва в редица европейски държави и България е един от примерите, редом с Гърция, Италия, Кипър и други страни, където съществува подход, основан на риска. Регулации, които отразяват спецификите на отделните категории продукти. В момента на европейско ниво се обсъждат както Директивата за тютюневите изделия, така и Директивата за акцизине на тютюневите изделия. Именно при оформянето на тези политики трябва да се проведе правилният разговор. Важно е да стартираме диалог, основан на здрав разум и на опита, който вече имаме в различни държави. Трябва да изграждаме политики, които са полезни за общественото здраве и за европейските граждани, а не да се ръководим от стари идеологически схващания, че всички продукти са еднакви. 

– ФМИ заявява, че ключов приоритет за компанията е осигуряването на достъп до бездимни алтернативи за пълнолетните пушачи, когато те не се отказват напълно. Кои са най-големите пречки за това в Европа?

– Според мен една от основните пречки са забрани на някои пазари на определени продуктови категории, без достатъчно ясно обяснение на въздействието. Ако погледнем ситуацията във Франция, там действително има сериозен проблем с нелегалната търговия – около 41% от пазара е незаконен. А в същото време нивата на тютюнопушене се увеличават.

И какъв е отговорът? Забраняват се цели категории нови продукти, като никотиновите паучове. Аз лично не мога да разбера тази логика. Това е един показателен пример за необходимостта от по-добро разбиране както на новите категории продукти, така и на потребителското поведение. Само така могат да се създават политики, основани на здрав разум.

– Смятате ли, че сегашната европейска регулаторна среда постига правилния баланс между общественото здраве, избора на потребителите и пазарните реалности?

– Не мисля, че сме постигнали този баланс. Имаме различни динамики и множество външни фактори, които влияят върху политическите решения. Но проблемът не е, че днес балансът липсва. По-важното е, че имаме задължението да проведем правилния разговор и да изградим правилните политики, така че да постигнем този баланс в бъдеще.

– Къде виждате добри практики в Европа днес?

– Има много примери както на ниво държави, така и в отделни сектори. Швеция е отличен и вече станал знаков пример как една държава може да следва последователна политика, дори когато общата тенденция е различна, и да постигне значителни резултати за общественото здраве. Днес нивото на тютюнопушене там е около 5 %. Виждаме и държави, които се борят с тютюнопушенето, но като признават ролята на новите категории продукти и постигат напредък. Сред тях смятам, че са България, Румъния, Гърция, Италия и Португалия. Примерите за успешен подход съществуват. Нужно е просто да се учим един от друг и да ги следваме.

Материалът се публикува с подкрепата на Филип Морис България

Доклад на KPMG: ЕС губи 16,7 млрд. евро от нелегални цигари

Нелегалната търговия с цигари в Европа навлиза в нов етап. Ако преди години проблемът се свързваше основно с контрабанда през граници, днес все по-голяма част от незаконните продукти се произвеждат вътре в Европейския съюз. Това показва последният доклад на KPMG за незаконното потребление на цигари в Европа, представен на специално събитие в Брюксел с участието на представители на институции, правоохранителни органи и индустрията.

Данните очертават тревожен парадокс. Общото потребление на цигари в Европа намалява, но нелегалният пазар расте. През 2025 г. в 38-те изследвани държави са потребени 55,3 милиарда незаконни цигари – с 3,1 милиарда повече спрямо предходната година. Загубените данъчни приходи за държавните бюджети достигат 22,4 млрд евро. Само в Европейския съюз незаконното потребление възлиза на 41,8 милиарда цигари, а пропуснатите приходи се оценяват на 16,7 млрд. евро.

Най-голямата промяна обаче е в структурата на пазара. Фалшивите цигари вече формират близо половината от незаконото потребление и постепенно изместват традиционната контрабанда. Според данните на KPMG фалшификатите достигат 24,7 милиарда цигари в изследваните европейски държави, което показва, че Европа все по-често се сблъсква не с външен внос, а с нелегално производство на собствена територия.

Докато Франция, Ирландия, Великобритания и Белгия отчитат едни от най-високите нива на незаконно потребление, България остава сред държавите с най-нисък дял на нелегалния пазар – около 1,5%. Според авторите на доклада това е резултат от комбинация между последователен контрол и относително предвидима данъчна политика.

По този повод разговаряме в Брюксел с Христос Харпантидис от Филип Морис Интернешънъл (ФМИ) за новото лице на нелегалната търговия, връзката й с организираната престъпност, ролята на регулациите и защо според него проблемът вече трябва да се разглежда не само като икономически, а и като въпрос на сигурността.

– Г-н Харпантидис, последните данни на KPMG показват значително ниво на потребление на нелегални цигари в Европейския съюз. Как бихте описали най-тревожната тенденция, която се откроява в тазгодишните данни?

– Размерът на загубените приходи е най-впечатляващото число. Става дума за около 17 милиарда евро. Това е основният извод, който трябва да задейства алармата тук, в Брюксел, както и във всяка европейска столица. Но има и няколко други важни извода. Първият е продължаващият ръст година след година. Имаме наистина тревожна тенденция. Видяхме в доклада на KPMG какво се е случвало преди 20 години, знаем данните от предходните години и виждаме, че проблемът продължава да расте.

Вторият фактор е увеличението на фалшивите цигари. Виждаме ръст от около 20 %, а тези продукти вече представляват почти половината от всички нелегални цигари. Това означава, че производството вече е в сърцето на Европа.

Третият извод е, че това се превръща в сериозен въпрос на сигурността.

– Да, така е, нелегалната търговия не е само икономически проблем, а е свързана и с организираната престъпност и по-широки рискове за сигурността. От гледна точка на ФМИ как се е развила тази заплаха през последните години?

– По време на дискусиите чухме интересни примери от Литва за случващото се по границите с Русия и Беларус. Виждаме как един проблем, който непрекъснато увеличава мащаба си, е свързан с организирани престъпни групи и с дейности в региони, където има конфликти или напрежение. Той може да бъде използван и като инструмент за оказване на натиск върху сигурността. Това е важно развитие, което европейските правителства трябва да вземат предвид.

– Смятате ли, че настоящите дискусии в ЕС по отношение на промяната в регулацията на тютюневите и никотинови изделия отразяват адекватно реалностите на нелегалната търговия?

– Отговорност на всяка държава членка е да постави този въпрос на масата и да му даде тежестта, която заслужава, защото той е част от днешната реалност. Нелегалната търговия трябва да бъде взета предвид както при продуктовите политики, така и при фискалните политики.

– И преди сте призовавали за по-предвидими регулации. Как би изглеждало това на европейско ниво днес?

– Това вече се случва в редица европейски държави и България е един от примерите, редом с Гърция, Италия, Кипър и други страни, където съществува подход, основан на риска. Регулации, които отразяват спецификите на отделните категории продукти. В момента на европейско ниво се обсъждат както Директивата за тютюневите изделия, така и Директивата за акцизине на тютюневите изделия. Именно при оформянето на тези политики трябва да се проведе правилният разговор. Важно е да стартираме диалог, основан на здрав разум и на опита, който вече имаме в различни държави. Трябва да изграждаме политики, които са полезни за общественото здраве и за европейските граждани, а не да се ръководим от стари идеологически схващания, че всички продукти са еднакви. 

– ФМИ заявява, че ключов приоритет за компанията е осигуряването на достъп до бездимни алтернативи за пълнолетните пушачи, когато те не се отказват напълно. Кои са най-големите пречки за това в Европа?

– Според мен една от основните пречки са забрани на някои пазари на определени продуктови категории, без достатъчно ясно обяснение на въздействието. Ако погледнем ситуацията във Франция, там действително има сериозен проблем с нелегалната търговия – около 41% от пазара е незаконен. А в същото време нивата на тютюнопушене се увеличават.

И какъв е отговорът? Забраняват се цели категории нови продукти, като никотиновите паучове. Аз лично не мога да разбера тази логика. Това е един показателен пример за необходимостта от по-добро разбиране както на новите категории продукти, така и на потребителското поведение. Само така могат да се създават политики, основани на здрав разум.

– Смятате ли, че сегашната европейска регулаторна среда постига правилния баланс между общественото здраве, избора на потребителите и пазарните реалности?

– Не мисля, че сме постигнали този баланс. Имаме различни динамики и множество външни фактори, които влияят върху политическите решения. Но проблемът не е, че днес балансът липсва. По-важното е, че имаме задължението да проведем правилния разговор и да изградим правилните политики, така че да постигнем този баланс в бъдеще.

– Къде виждате добри практики в Европа днес?

– Има много примери както на ниво държави, така и в отделни сектори. Швеция е отличен и вече станал знаков пример как една държава може да следва последователна политика, дори когато общата тенденция е различна, и да постигне значителни резултати за общественото здраве. Днес нивото на тютюнопушене там е около 5 %. Виждаме и държави, които се борят с тютюнопушенето, но като признават ролята на новите категории продукти и постигат напредък. Сред тях смятам, че са България, Румъния, Гърция, Италия и Португалия. Примерите за успешен подход съществуват. Нужно е просто да се учим един от друг и да ги следваме.

Материалът се публикува с подкрепата на Филип Морис България

/ВЙ/

• Включваме римски крепости по Дунав като Нове и Дуросторум в голяма международна група

След дълга подготовка и координация с други държави България скоро ще впише нов обект в списъка на ЮНЕСКО за недвижимото световно културно наследство. По-точно ще регистрира няколко обекта, обединени под общ знаменател. Предстои разширение на вече съществуващото досие „Граници на Римската империя – Дунавски лимес“. Става дума за мащабна мрежа от антични крепости, укрепления и други съоръжения по северната граница на Римската империя, която е минавала по поречието на Дунав. Т.нар. западен сегмент от въпросната мрежа, намиращ се на територията на днешни Германия, Австрия и Словакия, от 2021 г. е част от списъка на ЮНЕСКО. След дългогодишна работа на терен окончателният вариант на съвместната кандидатура на държавите от източния сегмент – България, Хърватия, Сърбия и Румъния, е регистриран в листата с чакащи под номер 6973.

„За съжаление, многото смени на властта през последните години доведоха до неустойчивост на процесите, забавяха и на моменти спъваха работата ни като координатор на съвместното досие – коментира пред „24 часа – 168 истории“ директорът на Националния археологически институт с музей (НАИМ) към БАН доц. Христо Попов. – Беше трудно оперативните дейности да се вършат и това да се случва в срок. През последните години постоянно сме принудени сами да финансираме провеждането на работни срещи и посещения. Въпреки това работата по досието е пред приключване и предстои да бъде защитено пред ЮНЕСКО.“

Четирите балкански държави подготвят общо над 130 римски съоръжения по протежението на Дунав за вписване в списъка на ЮНЕСКО. 18 от номинираните крепости са на територията на България, като все още не е решено колко от тях ще бъдат представени пред комисията.

Все пак за някои вече се знае, че са сред фаворитите. Една от тях е крепостта Рациария, намираща се до видинското село Арчар. Според последните проучвания селището е основано в началото на I век сл.Хр. като военен лагер на IV Флавиев и VII Клавдиев легион. През 29 г. пр.Хр. Марк Лициний Крас нахлул в земите на мизите и превзел най-солидната им крепост, която прераства в бъдещата Рациария. Името вероятно произлиза от латинската дума за вид речен кораб. През 106 г. лагерът получава статут на колония и привлича заселници от Италия и Мала Азия. Градът печелел от търговията по Дунав и от минаващите през него Via Danubiana и пътя към Адриатика, който осигурявал най-бързата връзка на Рим с границата по Дунав. Занаятите процъфтявали, в селището имало златна мина. След аварско нападение през 586 г. Рациация западнала и била изоставена.

Втората крепост, която със сигурност ще кандидатства пред ЮНЕСКО, е Нове в Свищов. Тя се счита за най-добре проучения обект по целия Долнодунавски лимес. Основана около 45 г. сл.Хр., Нове също била база на легион, а по-късно римски град. Доказателство за важността му било, че е посещаван от трима императори: Траян, Адриан и Каракала. През V–VI в. Нове става ключова християнска епископия. Животът в него замира през VII в. след масирани аварско-славянски нашествия. В днешни дни са добре запазени останките на военната болница (валетудинариум), щабът на легиона (принципия), епископският комплекс и крепостните кули.

Третият нов български обект за ЮНЕСКО ще е крепостта Ескус, намираща се до плевенското село Гиген. Селището е основано в средата на I-ви век върху останките от лагера на V легион. При съвременните разкопки са разкрити площи по цялата територия на римския град. Проследено е развитието на Ескус от легионен лагер до прерастването му в типичен римски град със своите характерни особености и фази на развитие. Разкрити и проучени са форумът на колонията и прилежащата територия с храмове, обществени и частни сгради, обществени бани, магазини, части от уличната и укрепителната система.

Четвъртият обект е Дуросторум в Силистра. Името означава „яка крепост“. Основаването на Дуросторум е тясно свързано с Дакийските войни на император Траян. През 106 г. сл.Хр. тук е дислоциран XI Клавдиев легион, който е един от най-елитните и боеспособни корпуси на империята. Легионът остава базиран в Дуросторум до VI в. При Марк Аврелий селището получава статут на самостоятелен град, а впоследствие става и център на Долна Мизия. В него е роден пълководецът Флавий Аеций, който разгромява Атила. Варварите разрушават Дуросторум, но той е възстановен от Византия по времето на Юстиниан. След основаването на българската държава градът започва да се нарича Дръстър.

Освен на изброените крепости българските археолози работят над кандидатурите за ЮНЕСКО и на още три – Бонония във Видин, Сексагинта Приста в днешен Русе, както и на Ятрус край русенското село Кривина.

Що се отнася до вече вписания западен сегмент на дунавските граници на Римската империя, той се простира на около 600 км из днешна Бавария, Австрия и Словакия. Най-много са обектите в Австрия, където се намират известните крепости Carnuntum, Vindobona (днешна Виена), Lauriacum, Castrum Favianis и др. В Германия основните дунавски крепости са Castra Regina, Abusina, Quintanis и др. В Словакия добре проучени и експонирани са Gerulata край Братислава, Celemantia и др.

През последните години България и в частност НАИМ е двигател на проекта за вписването на т.нар. източен сегмент. През 2017 г. със заповед на министъра на културата се създава комисия, чиято задача е да подготви нужната документация. Председател е известният археолог проф. Людмил Вагалински, а за секретар и координатор на международната група е назначен друг археолог – гл.ас. д-р Силва Събкова. В работата участват още представители на НАИМ, на Института за подводно наследство, на министерствата на културата и външните работи.

Преди дни в Русе се състоя работна среща на балканските експерти с колегите им от Западна Европа, които помагат за разширението на „Граници на Римската империя – Дунавски лимес“. На срещата е определен график за завършване на работата по досието в срок и са изяснени финални детайли по документацията, съобщават от НАИМ.

„Поставили сме срок до края на годината да подадем документи в ЮНЕСКО за разглеждане на общата кандидатура, което да се случи през 2027 г. – пояснява археологът д-р Калин Димитров, който е член на работната група. – Не ни се иска да отлагаме, защото за кандидатури, внесени от догодина, ще важат нови и по-сложни правила за оценяване. Мисля, че ще успеем, готови сме с досието и се надявам скоро да го защитим“.

„Честно казано, аз съм от хората в комисията, които настояват да намалим броя на новите български обекти в списъка на ЮНЕСКО, защото след това ще трябва да полагаме изискващите се грижи за тях, а ние нямаме сили да опазваме всички – продължава Димитров. – Не че нямаме желание, нямаме сили и средства. Ако погледнем към вече регистрираните наши обекти, ще видим, че и с тях има проблеми. Държавата е активна, докато се борим да впишем някой обект, но след това често забравя задълженията си. Нито един от вече вписаните няма план за управление, което е голям проблем. Борим се за плана на Несебър, но другите също трябва да имат такъв. Връщайки се към Дунавския лимес, засега ние подготвяме всички обекти, като предстои финално да уточним с кои ще кандидатстваме.“

Регистрирането на крепостите по Дунав в списъка на ЮНЕСКО ще им донесе защитен статут и още по-голям престиж на България като една от най-богатите на история държави в света, но в същото време ще изправи държавата пред друг проблем, продължава директорът на НАИМ Христо Попов. „Всички изброени обекти имат нужда от социализация и от привеждане във вид като за паметник на световното културно наследство – разказва той. – А някои направо имат нужда от спасяване,

защото са в много тежко състояние. На местата, където са провеждани археологически проучвания, положението не е толкова лошо, но другите са направо разграбени от иманярите. Нито един от изброените обекти не е бил пощаден от набезите им. Широко затворените очи на инстутициите доведоха дотам, че например военните некрополи бяха буквално преорани с тежка земекопна техника в търсене на някакви атрактивни артефакти, които после да се препродадат. През последните 30 г.

иманярството се превърна в бич за нашата професия и за цялото културно-историческо наследство. В периода на прехода други неща бяха по-важни за държавата от нейното археологическо наследство и днес вече виждаме резултатите от това. Предстои с тези резултати да се запознаят и чуждестранните туристи. Всички знаем, че включването на изброените крепости в списъка на ЮНЕСКО със сигурност ще повиши интересът към България.“

Въпреки че през последните години се говори често и много за Перперикон и Хераклея Синтика и въпреки че като че ли най-атрактивните археологически разкрития се случват там, засега двата обекта не са сред кандидатурите ни

за ЮНЕСКО. Според археолозите обяснението защо е така излиза извън границите на България. „Трябва да се знае, че през последните години стана много по-трудно единични обекти да се вписват в списъка на ЮНЕСКО– разказва д-р Димитров. – Перперикон и Хераклея са такива обекти и в момента нямат почти никакъв шанс за вписване именно заради политиката на световната организация. Ако погледнете картата с обектите, ще видите, че в Европа вече има твърде много. Затова ЮНЕСКО все повече се стреми да поддържа някакъв баланс. През последните години се толерират повече групови кандидатури от Стария континент. Възползвайки се, ние движим напред балканския сегмент на „Граници на Римската империя – Дунавски лимес“. Това е обектът, който със сигурност ще бъде вписан, защото е дял от един пъзел, който се сглобява от дълго време. Шансове да бъдат включени в списъка имат например и тракийските ни гробници, но не една по една, а като сериен обект.“

Както е известно, 10 други места в България вече са в защитения списък на ЮНЕСКО. 7 от тях са дело на човека, а 3 – на природата. Става дума за Боянската църква, Мадарския конник, Казанлъшката гробница, Тракийската гробница в Свещари, Ивановските скални църкви, Рилския манастир и Античния град Несебър. Природните ни обекти са резерватът „Сребърна“, Националният парк „Пирин“ и вековните букови гори на Националния парк „Централен Балкан“. 

Регистрираме киселото мляко през декември в Китай

• Розовата долина край Казанлък и традициите в отглеждането на стада също искат вписване

Почти сигурно в обозримо бъдеще ще има и още новини, свързани с плановете на България да впише други национални символи в регистрите на ЮНЕСКО. На сесията в Китай през декември ще бъде решена съдбата на друго международно досие с наше участие. Става дума за „Традиционни техники за приготвяне на кисело мляко и свързани с тях социални практики“, с което съвместно с Румъния и Турция кандидатстваме за приемане в списъка с нематериалното световно културно наследство. „Всичко с тази кандидатура е наред, необходимите документи

са внесени и с нетърпение очакваме сесията в Китай“, съобщи за „24 часа – 168 истории“ директорът на Регионалния исторически музей в Русе проф. Николай Ненов, който е координатор на българското участие.

През зимата Ненов съобщи, че още преди 2 г. страната ни е получила покана от Турция да направим съвместна регионална инициатива и че България е успяла навреме да подготви документите си. Поради големия брой кандидатури обаче не се е стигнало до разглеждане на книжата в ЮНЕСКО и номинацията е била отложена. След това към нея се е присъединила и Румъния и трите държави са продължили да работят съвместно. От няколко години киселото ни мляко вече е вписано и в регистъра на ЕС на защитените наименования за произход.

Неотдавна стана ясно, че държавата застава и зад инициатива за вписване на досието „Розовата долина“ в същия нематериален списък. Починът е на националната асоциация „Етерични масла, парфюмерия и козметика“, Министерството на земеделието и храните и на община Казанлък. Целта е районът да бъде представен и защитен като пример за съхранено земеделско и културно

наследство със световно значение. Впоследствие се разбра, че министерствата на културата и на туризма също подкрепят усилията на кмета на Казанлък Галина Стоянова. През седмицата от общината поясниха за „24 часа – 168 истории“, че подготовката на досието е в ход.

През пролетта на 2025 г. Министерството на земеделието и храните съобщи, че България се присъединява към друго вече регистрирано многонационално досие. Става дума за проекта „Пасищни традиции“, който също е част от списъка на нематериалното културно наследство. Преди около година България поиска да се присъедини към него. Страната ни подчертава, че включването ще е израз на богатството на местните традиции, свързани с пасищното животновъдство, както и с ангажираността на страната за съхранение и популяризиране на устойчивите практики в тази дейност, предавани през поколенията. До момента елементът включва 9 държави –  Албания, Австрия, Хърватия, Франция, Гърция, Италия, Люксембург, Румъния и Испания. Съвместната кандидатура за разширяване е на България, Полша, Сърбия, Словакия, Турция и Украйна. 

Освен очакващите се нови вписвания България вече е регистрирала 9 традиции, умения и практики в списъка с нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.

В него са многогласното пеене на Бистришките баби, нестинарството, производството на чипровски килими, празникът „Сурова“ („Сурва“) в Пернишко, мартеницата и традициите за посрещане на 1 март, както и многогласното пеене от Долен и Сатовча. Миналата година в листата на ЮНЕСКО влезе и родната гайда и гайдарството.

При т.нар. добри практики пък са вписани българските читалища и фолклорният фестивал в Копривщица. 

Правим една огромна крачка към решаването на дългосрочния проблем, свързан със спортната инфраструктура. Върху девет имота ще бъдат изградени спортни площадки, тенис кортове и футболни игрища, заяви председателят на Столичния общински съвет (СОС) Цветомир Петров на брифинг в Общината. 

Днес Общинският съвет предстои да обсъди доклад относно рамка за публично-частно партньорство и идентифицирани имоти за изграждане на спортни обекти, чиито вносители са общински съветници от различни политически сили.

Петров каза, че вместо да се чака години наред да бъдат отделени средства за спортни съоръжения, се отваря вратата за търсене на частни инвеститори. Така много по-бързо ще могат да се построят спортни зали и спортна инфраструктура. С нашето предложение ще дадем възможност да се постигнат резултати в кратки срокове, каза той. По думите му най-важното е, че гражданите ще получат спортна инфраструктура, която впоследствие ще стане общинска собственост, допълни председателят на СОС.

Вили Лилков от „Синя София“ припомни пред журналисти, че работна група, която беше назначена с решение на СОС, обследва всички възможни имоти със спортно предназначение. Готово е предложение за девет имота, върху които могат да се изградят спортни зали, тенис кортове, футболни игрища. Тези терени ще бъдат предложени в най-скоро време след финансово-икономически анализ на спортни федерации и клубове, които ще могат да се възползват от тях съгласно Закона за физическото възпитание и спорта. Те ще получат безвъзмездно право за строеж върху имотите за срок от 30 години, след което инфраструктурата по закон става общинска, обясни процедурата Лилков.

Димитър Вучев от групата на ГЕРБ-СДС отбеляза, че много често чуваме, че Общината или държавата не е добър стопанин. Този доклад е пример, че може да има изключения, защото след финала на стопанисването от частна компания, обектите ще станат общинска собственост. От ГЕРБ-СДС подкрепата е пълна, посочи Вучев и благодари на всички колеги, които са участвали в процеса. 

/ВБ/

„Час ЛИК“ на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.

Георги Дерменджиев няма нужда от представяне. Той е най-успешният треньор в историята на Лудогорец, успял да класира на цели два пъти „орлите“ в груповата фаза на Шампионската лига. Доайенът сред треньорите у нас е поредният гост в рубриката на Gong.bg “Прогнозите на звездите” за Мондиал 2026, която излъчваме със съдействието на efbet. Той е водил още Левски и националния тим на България, a e работил в Литекс, Сливен, Спартак Пловдив, Ботев Пловдив и Ордабаси от Казахстан.

– Г-н Дерменджиев, кой според вас ще стане световен шампион?

– Трябва да започнем от там, къде точно ще се проведе Световното първенство, какъв ще е климатът там и каква ще е часовата разлика с Европа. Много от силните футболисти отиват на Мондиал 2026 след 50-60 мача на клубно ниво. Мисля, че за титлата ще се борят обичайните отбори. Испания станаха европейски шампиони, Аржентина са световни. Не можем да не обърнем внимание на Франция, Германия, Бразилия и Англия.

– Кои отбори според вас ще стигнат до полуфиналите?

– На мен ми се иска да са европейски. Да речем най-вече желая Испания и Франция.

– Кой според вас ще бъде голмайстор на Мондиал 2026?

– Хари Кейн, може би. Също така Ерлинг Холанд. Килиан Мбапе няма как да забравим. Може да излезе и някой друг.

– A някой от голмайсторите ли ще стане играч на турнира или ще е някой друг?

– Може и някой от голмайсторите да стане играч на турнира. Но лично мисля, че това ще бъде Световното първенство на Ламин Ямал. Той обаче още е много малък, дано тези контузии, които имаше през миналото първенство, да са отминали. Дано на влезе на 100% в турнира.

– Кой е фаворит за най-добър вратар на Мондиал 2026?

– Мануел Нойер, разбира се. Той е ветеран, на около 40 години, но е голям лидер. Дава много голяма сигурност. Испанските вратари също не са никак лоши.

– Освен Ламин Ямал, кой друг играч може да блесне силно на предстоящото световно?

– Джамал Мусиала. Той има много голяма перспектива пред себе си. Голям талант, който се развива.

– За вас кой отбор ще бъде изненадата?

– А в положителен план, желая да посоча една Турция. Или пък Норвегия. Те имат футболисти, които играят в силни първенства и имат добри поколения.

– А кой от фаворитите може да отпадне най-рано?

– Може би Германия, макар и да не ми се иска. По принцип играят добър футбол, но не са постоянни. Дано не съм прав

– Кой отбор според вас ще отбележи най-много голове?

– Англия и Франция играят атакуващ футбол. Другите фаворити играят по-интелектуално. Когато видят, че водят в мача, играят по-пестеливо, защото знаят, че турнирът е дълъг и пестят усилия. 

– А кой футболист може да направи най-много асистенции?

– Пак ще кажа Ламин Ямал. Това според мен ще е неговото първенство. Доста добре е ориентиран и винаги подава топката за отбелязване на гол.

– Ще видим ли много хеттрикове на Мондиал 2026?

– Аз лично не вярвам. Трябва един отбор да има голямо надмощие над своя съперник. Но като сме гледали предишни първенства, е трудно да си помислим, че ще има много хеттрикове. Да си го пожелаем обаче, защото ще е по-атрактивно.

– Коя от балканските страни може да стигне най-напред?

– Хърватия и Турция. Хърватите знаем какви единици имат, а турците са по същия начин. Дано да успеят. 

– Вие дълго време сте работили като треньор. Кой селекционер от Мондиал 2026 ще следите изкъсо?

– Впечатлен съм много от работата на Карло Анчелоти. Аз съм играл срещу него с Лудогорец срещу Реал Мадрид. Бих отличил още Луис де ла Фуенте, Лионел Скалони, Юлиан Нагелсман, Томас Тухел. Сигурно забравям някого. А, да – Дидие Дешан. Това са треньори с много голям потенциал, които четат играта. Най-добър ще е този, който направи своя отбор световен шампион.

– Кой футболист може да увеличи цената си драстично на Мондиал 2026?

– Мисля, че това ще бъде Александър Павлович от Германия. Той игра много постоянно в Байерн Мюнхен и мисля, че на Мондиал 2026 ще направи голям скок.

– А от кой отбор очаквате най-атрактивен футбол?

– Испания, а също и Аржентина и Бразилия. Но европейските шампиони най-добре контролират топката, държат я с подавания. Играят много правилно при преходи. Силни са в изнасянето и завършващата фаза. Те дори когато владеят топката си, си отпочиват, което ще е много важно на този климат.

– Защо според футболна сила като Италия пропуска трето поредно световно първенство?

– Те изостанаха много в създаването на таланти. Привличат много чужденци, които не са чак толкова голяма класа. Базите им са доста стари. Вижте само какви държави ги елиминираха от тези три световни първенства. Това показва упадъка на италианския футбол. И на клубно ниво в Европа вече нямат кой знае какви отбори. 

– За финал – кога България отново ще се класира на подобен голям форум?

– Това е болезнена тема за нас. Когато направим нов Стоичков, нов Лечков, нов Любо Пенев, нов Балъков… На този хоризонт не виждам такива играчи. Трябва да подкрепяме националния тим. Не трябва да ги хокаме, защото момчетата, когато излязат, дават всичко от себе си. Но ние нямаме футболисти, нямаме лидери в отбори, които стават шампиони в силни първенства.

Добави ни в предпочитани източници в Google

Общинският съвет в Тунджа, област Ямбол, утвърди по 32 улици в 27 села да бъдат извършени неотложни текущи ремонти на обща стойност 1 100 000 евро. Финансирането ще се осигури от държавата чрез трансформиране на целевата субсидия за капиталови разходи. Възможност за това се дава с Постановление на Министерски съвет от 3 юни т. г.

Гласуването бе по време на свикана извънредна сесия именно за разглеждане на такова предложение, внесено от кмета на Общината Станчо Ставрев.

Решението се отнася за обекти в селата Безмер, Веселиново, Видинци, Генерал Инзово, Генерал Тошево, Гълъбинци, Дражево, Завой, Кабиле, Калчево, Каравелово, Козарево, Кукорево, Маломир, Меден кладенец, Межда, Могила, Победа, Робово, Роза, Асеново, Сламино, Стара река, Тенево, Ханово, Чарган и Челник.

Планираните за ремонт участъци от улици са в изключително лошо експлоатационно състояние, с множество деформации, дупки и компрометирано отводняване, бяха част от мотивите към решението. Общата площ на всички обекти е 61 900 кв. метра. Средствата варират между 10 хил. евро и 76 хил. евро на улица в зависимост от състоянието на пътното платно.

С тези 32 обекта не се изчерпва ангажиментът на местната власт към обновяване на уличната мрежа в селата, каза по-рано кметът на Тунджа Станчо Ставрев. Предстои да бъдат обявени обществени поръчки за ремонт и на площадни пространства в още няколко населени места, допълни той.

Част от строителната програма на Общината през настоящата година се изпълнява със средства по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г., припомня БТА. С финансиране по Плана се извършва реконструкция на водопроводи, улици и площади в различни населени места, изграждат се детски и спортни площадки.