Умира Гена Димитрова – българска оперна певица (сопран). Родена е на 6 май 1941 г. в с. Беглеж, Плевенско. Завършва пеене в БДК в София (1966 г.), ученичка е на проф. Хр. Бръмбаров. Пее в „Ла Скала“ и във всички големи оперни театри в Европа и Америка. От 1967 г. е солистка в Софийската народна опера. Печели I награда на IV международен конкурс за млади оперни певци в София (1970 г.). През 1996 г. Гена Димитрова е удостоена с орден „Стара планина“ I степен.

Умира Милчо Димитров Лалков – български историк. Роден е на 5 септември 1944 г. в гр. Бяла, Варненско. Завършва СУ “Св. Климент Охридски” през 1969 г., специалност История и профил „История на Византия и балканските народи“. През 1973 г. специализира във Виена , през 1979 г. в Германия и през 1993 г. в Холандия. Получава титлата кандидат на историческите науки през 1976 г. В периода септември 1944 г. – февруари 1947 г. Милчо Лалков защитава дисертация на тема “Българо-югославските политически отношения и връзки”. През 1992 г. с доктората си на тема „България в балканската политика на Австро-Унгария 1878-1903 ” получава научната степен доктор. Лалков става доцент през 1981 г. и професор през 1995 г. За периода 1977 г. – 1978 г. е заместник-директор на Българския изследователски институт във Виена, а от 1982 г. е ръководител на Катедрата по „История на Византия и балканските народи“ в Историческия факултет на Софийския университет. Лалков чете лекции по история на балканските народи в различни университети в България и в Австрия, Германия, Холандия, Швейцария, САЩ. През 1995 г. е награден с Хердерова награда. Негови съчинения са: „Балканското национално-освободително движение (1804-1878 г.)“, „Балканската война 1912-1913 г.”, „От надеждата към разочарованието. Идеята за федерация в Европейския югоизток 1944-1948 г.” , „Между възторга и покрусата. България по време на войните 1912-1918 г.”, „Югославия 1918-1992 г.”, „Драматичният път на една държавна идея“ .

Умира Джон Уейн – американски актьор и режисьор. Роден е на 26 май 1907 г. Учи в университета в Южна Калифорния. В киното работи като статист от края на 20-те години. Първата си значителна роля получава през 1930 г. при Раул Уолш в “Голямата пътека”, след което се снима в над 150 приключенски, военни, исторически и каубойски филми. През 1939 г. създава най-хубавата си роля на екрана – Ринго Кид в легендарния уестърн на Джон Форд “Дилижансът”, изграждайки образ на привлекателен, смел и силен духом авантюрист, готов да се справи с всяка трудна ситуация. Той се снима във филмите: “Дългото пътуване към дома” 1940 г., “Назад в Батаан” 1943 г. , “Принесени в жертва” 1945г. , “Ангелът и нехранимайкото” 1946 г. , “Форт Апахи” 1948 г. , “Тримата кръстници” 1948 г., “Червената река” 1949 г. , “Тя носеше жълта кърпа” 1949 г. , “Рио Гранде” 1950 г., “Тихият човек” 1952 г., “Кавалеристите от Ню Форест” 1954 г., “Търсачите” 1956 г., “На крилете на орлите” 1957 г., “Рио Браво” 1958 г., “Хатари” 1961 г., “Най-дългият ден” 1962г., “Човекът, който застреля Либърти Валънс” 1962 г., “Кръчмата на Донован” 196 3г., “Първата победа” 1964 г., “Синовете на Кейт Елдър” 1966 г., “Елдорадо” 1966 г., “Бронираният фургон” 1967 г., “Истински характер” 1970 г., за който получава “Оскар” , “Рио Лобо” 1970 г. , “Каубоите” 1971 г., “Самотният детектив Маккю” 1974 г., “Ръстер Когберн” 1975г., “Стрелецът” 1977 г. Режисьор и изпълнител е на главните роли в спорните военно-националистични филми “Аламо” от 1960 г. и “Зелените барети” от 1968 г.

Приета е Конституцията на Република Гърция.

Приетата през 1975 г. гръцка Конституция е гаранция за спазването на правата и свободите на гръцките граждани. Според нея глава на гръцката държава е непряко избран президент. Президентът се избира за срок от 5 години от Парламента. Основа на изпълнителната власт е правителството (министерски съвет), начело с министър-председател. Законодателната власт се упражнява от 300-местен Парламент, чийто състав се избира на всеки 4 години на тайни парламентарни избори. Изборната система в страната е смесена-пропорционална, което позволява създаването на твърдо мнозинство в Парламента от спечелилата партия.

Роден е Петър Попйорданов – българският театрален и филмов актьор. През 1988 г. той завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство“ в класа на професор Кр. Азарян. Започва да играе в Малък градски театър „Зад канала“, а след това и в трупата на Народния театър „Иван Вазов“. Участва във филмите: „А сега накъде“, „Вчера“, „Адио Рио“, „Сезонът на канарчетата“, „Кладенецът“, „Граница“. През 1994 г. се снима в „Козият рог“, през 1996 г. в „Приятелите на Емилия“, през 1997 г. в „Испанска муха“ и през 1998 г. в „След края на света“ . Петър Попйорданов участва и в няколко телевизионни сериала. Това са „Сомбреро блус“ и „Дунав мост“, 1999 г., „Хайка за вълци“ , 2000 г. и „Ярост“, 2001 г. През 2001 г. играе в театралната постановка „Призраци в Неапол“. Комедийният му талант намира изява в телевизионното предаване „Клуб НЛО“. Петър Попйорданов се изявява и като телевизионен водещ. През 1992 г. получава наградата на Съюза на артистите в България за млад актьор, а през 1994 г. печели Голямата награда „Златна роза“ за мъжка роля.

Умира Павел Стоянов Атанасов – български фолклорист. Той е роден на 30 ноември 1867 г. Първоначално работи като учител, а по-късно – свещеник. Основател е на читалище, както и на кооперативно земеделско стопанство. Издирва и събира народни песни, които преработва и допълва, без да променя характера им. Някои от тях отпечатва в „Сборник за народни умотворения“. Подарява на Музикалния институт при БАН 742 песни, 540 от които изпълнява сам, а на Етнографския музей – „Спомени“ за живота и обичаите в Добруджа. Автор е на песни, най-известната от които е „Текнали са девет чешми“, написана през 1955 г.

Състои се първият старт на Международната трансатлантическа ветроходна регата за яхти с едночленен екипаж ОСТАР. Това е една от най-популярните гонки за мореплаватели самотници. Нарича се още „Олимпиада на самотниците“. От Плимътското пристанище потеглят 4 яхти: „Джипси мот“ на Франсис Чичистър, „Джестър“ на Бюнди Хаслър, „Кардинъл върчу“ на Дейвид Люис и „Ейра“ на Валънтайн Хауълс (петият участник – французинът Жан Лакомб, поради тежък щорм отплава с „Кап Хорн“ по-късно).

Победител в първия „ОСТАР“ е Фр. Чичистър, който пристига в Ню Йорк за 40 денонощия и 12 часа. През 1968 г. в „ОСТАР“ стартира и първата жена – Едит Бауман (ФРГ, бивша). В „ОСТАР-76“ участва и българския капитан Г. Георгиев с яхта „Кор Кароли“. В състезанието през 1976 г. участват 125 яхти от 17 страни, а победител е Жан-Клод Паризи.

Умира Корадо Алваро – италиански писател. Роден е на 15 април 1895 г. в Сан Лука. Писателят издава първият си сборник със стихове, посветени на Първата световна война през 1917 г. Повестта му „Хората от Аспромонте“ от 1930 г. е реалистично изображение на селския живот в Италия през годините на фашисткия режим. С изтънчен психологизъм се отличава романът „Кратка младост“ от 1946 г. Дневникът на писателя за периода 1927 г.-1947 г. – „Почти цял живот“ е публикуван през 1954 г.

Роден е Игор Кирилов Чипев – български журналист, фотограф и книгоиздател. Внук е на българския издател Т. Ф. Чипев. Игор Чипев завършва Великотърновския университет през 1980 г. и от 1973 г. до 1980 г. е технически секретар в Центъра за научна информация по медицина. През 1980 г. става отговорен секретар в сп. “Българска фотография” и е на тази длъжност до 1987 г. От 1987 г. до 1990 г. е редактор в сп. “Българско фото”, а от 1990 г. до 1992 г. завежда отдел в Националната художествена галерия . Чипев е директор на издателство “Спектър” от 1993 г. до 1998 г. и изпълнителен директор на книжарници “Книжен свят” от 1999 г. до 2000 г. От 2000 г. досега е директор на Националния център за книгата към Министерството на културата.

Умира Йероним Петрович Уборевич – руски офицер и военачалник . Той е роден на 2 януари 1896 г. Завършва Константиновското артилерийско училище през 1916 г. и участва в Първата световна война 1914 –1918 г. като подпоручик. След Октомврийската революция от 1917 г. е един от организаторите на т. нар. Червена гвардия в Бесарабия. Участва в Гражданската война на болшевиките срещу националните и патриотични сили на Русия като командващ армия. След войната заема различни командни постове в Червената армия. От август до декември 1922 г. е военен министър на Далекоизточната република и главнокомандващ на войските при налагане на болшевишката власт в Далечния изток. От 1935 г. Уборевич е командващ армията I ранг – армейски генерал. Обвинен е в национално предателство и шпионаж и е арестуван, а по-късно – осъден на смърт от военен съд и разстрелян.

Умира Джордж Гершуин – американски композитор. Той е роден на 26 септември 1898 г. в Бруклин – Ню Йорк. С композиране започва да се занимава под влияние на Ървин Бърлин и Джером Керн. Първата си оперета „В осем и половина часа“ създава през 1919 г. Слава му донася „Ла, ла Люсил“ през 1920 г. През 1924 г. е представена триумфалната „Рапсодия в синьо“ („Рапсодия в стил блус“) с диригент П. Уаймън и с участието на автора. Същата година Гершуин създава оперетата „Лейди, бъдете добра“ и няколко песни. Следват: Концерт за пиано и оркестър във фа от 1925 г., симфонията-поема „Един американец в Париж“ 1928 г. , „Кубинска увертюра“ и операта „Порги и Бес“ – първата американска национална опера и негово най-значително произведение. Към „леките“ жанрове се отнасят филмовата музика, песните, клавирните пиеси и други.

Роден е Христо Симеонов Топузанов – български режисьор. Работи в научнопопулярното кино. От 1959 г. се занимава с анимация. С “Парад” (1960 г.) постига първия си успех. В следващите си филми експериментира не само с кукли, но и с изрезки. Експериментите му в “Ножичка и момиченце” (1966 г.), “Кравата, която …” (1967 г.), “Урок по цигулка” и др. са “естетически и смислово защитени” (Александър Янакиев). В повечето от творбите си за възрастни Топузанов разработва идеи и проблеми, пряко свързани с ежедневието на човека, с неговите надежди и мечти. Критикувайки милитаризма, конформизма, пасивността и абсурдите на обществото, защитава нуждата от разумно човешко съществуване, от целенасочено житейско поведение – “Вдъхновение” (1974 г.), “Икар и гравитацията” (1976 г.), “Масичка” (1978 г.), “Ако” (1979 г.). Филми за деца: “Ножичка и момиченце” (1966 г.), “Пис-пис” (1980 г.). Топузанов е сценарист на повечето свои филми: “Вълчи старини” (1991 г.), “Юнакът” (1994 г.).

Вътрешният министър Иван Русев изпраща предписания до окръжните управители във Варна, Русе и Шумен за ограничаване дейността на четите на Вътрешната добруджанска революционна организация. Това е предприето с оглед да се подобрят отношенията с Румъния. Подобни предписания са изпратени на 12 и 26 юни и 23 юли. На 25 март 1915 г. е проведен първият конгрес на добруджанската емиграция, който учредява Добруджанска организация. Четири години по-късно в София е проведена конференция на Добруджанската организация, която издига идеята за автономия на Добруджа с оглед присъединяването й към България. На 30 май за автономна Северна Добруджа се изказва и Централният добруджански народен съвет във Варна. В София на 21 – 25 ноември 1919 г. се провежда Велик добруджански събор, който обединява Добруджанската организация и Централния добруджански народен съвет в съюз „Добруджа“ с председател д-р Петър Вичев. На 25-27 март 1923 г. в Търговище се провежда 7-ми конгрес на Добруджанската организация. След конгреса, на заседание на ръководството в Русе, е взето решение за създаване на Вътрешна добруджанска революционна организация. В края на август са утвърдени програма и устав, който предвижда ЦК от 7-8 души и Задгранично бюро в България, създаване на 7-ми района в Добруджа и на местни комитети и чети начело с войвода организатор. За главен войвода е избран комунистът Дочо Михайлов. На следващия, 8-ми конгрес, проведен на 25 – 26 май 1924 г., се стига до разцепление. Избрани са два ръководни органа начело с д-р Петър Вичев и Аспарух Айдемирски. На 5 юни под натиска на Никола Кямилев е постигнато формално, но не и фактическо обединение.

По време на Юнското въстание се води сражение край Пазарджик. Поради слабото си въоръжение въстаниците са принудени да отстъпят, а след това и да се разпръснат. Александър Стамболийски отказва да емигрира в Югославия, както му предлагат негови близки и се опитва да се скрие в околните села. Превратът го заварва в родното му с. Славовица, където работи по проекта за изменение на Търновската конституция. Научавайки за станалото в София, той вдига по тревога земеделските дружби от Славовица и околните села. Събира голям отряд, с който тръгва към Пазарджик и още на 10 юни стига до покрайнините му. Вместо веднага да атакуват града, въстаниците отлагат акцията за следващия ден. На 14 юни е заловен в с. Голак и е отведен в с. Ветрен. По-късно Александър Стамболийски е предаден на полковник Сл. Василев и е откаран в Пазарджишкия гарнизон. Там го поема капитан Ив. Харлаков, началник на отряд, изпратен от София за залавянето му. Под предлог, че ще го води в столицата, Харлаков отвежда Стамболийски в родното му село. След нечовешки мъчения във вилата му, го убива.

В Юнското въстание, насочено срещу държавния преврат на 9 юни 1923 г, участват членове и съмишленици на БЗНС. Във въстанието се включват и някои организации на БКП и отделни комунисти, както и анархокомунисти. То избухва в редица краища на страната: Карловско, Хасковско, Старозагорско, Новозагорско, Чирпанско, Карнобатско, Бургаско, Шуменско и др. В Плевенско начело на въстаналите застава Ал. Оббов, министър от последното земеделско правителство. В деня срещу преврата той успява да напусне столицата. Негови помощници са Ц. Матов и майор Г. Кочев. В помощ на въстаниците се вдигат и плевенските комунисти, предвождани от Ас. Халачев, Ив. Зонков и др. Срещу преврата се надига и населението от Търновско, Свищовско и Севлиевско, както и в Ловешко, Луковитско, Ябланишко, Троянско, Габровско и др. В Северозападна България въстава населението в Оряховско, Белослатинско и Видинско.

Роден е Михалис Какоянис – гръцки сценарист и режисьор. Следва право в Лондон, където завършва и школа за драматично изкуство. Работи като радиорежисьор и актьор в лондонски театри. През 1951 г. се завръща в Гърция. Дебютира като режисьор с комедията “Неделно пробуждане” (1953 г.). Международния успех на “Въпрос на достойнство” (1957 г.) му дава възможност да осъществи големи международни продукции. Внимателно подбира сътрудниците си – актрисата Мелина Меркури – “Стела” (1955 г.), Ели Ламберти – “Момичето в черно” (1956 г.), композитора Микис Теодоракис – “Електра” (1961 г.), “Зорба Гърка” (1964 г.), оператора Ласали – “Зорба Гърка” (1964 г.). Филми: “Пропадналият” (1960 г.), “Денят, в който рибите изплуваха” (1967 г.), “Троянките” (1971 г.), “Атила’ 74” (1975 г.), “Ифигения” (1977 г. ), “Вишнева градина” (1999 г.).

Иларион Сливенски е избран за сливенски митрополит. Светското му име е Григорий Арабаджиев и е роден на 8 февруари 1870 г. в Севлиево. Първоначално той учи в родния си град, след което продължава образованието си в Петропавловската семинария край Лясковец. След като учителства три години в Севлиево, постъпва в Киевската духовна академия, която завършва през 1898 г. Завръща се в България и e назначен за учител в Казанлъшкото педагогическо училище. През 1904 г. Иларион Сливенски приема монашеството и служи като протосингел в Сливенската митрополия. На 15 януари 1906 г. е удостоен с архимандритско достойнство. През 1908–1909 г. е ректор на Цариградската българска духовна семинария, след което отново е протосингел в Сливенската митрополия. В периода 1916–1918 г. е лектор в Сливенската гимназия. В края на ноември 1917 г. е ръкоположен за епископ Велички. Иларион Сливенски умира на 13 март 1939 г.

Роден е Жак-Ив Кусто – френски океанограф, режисьор и подводен изследовател. От 1957 г. е директор на Океанографския музей в Монако. Заедно с Е. Гаян изобретява акваланга. Първият му късометражен филм – “На дълбочина 18 метра” от 1943 г. постига голям успех. Кусто снима научнопопулярни филми, завладяващи със своята фантазия: “Отломки от крушението” – 1945 г. , “Дневник на плаването” – 1950 г., “Червено море” 1952 г., “Морски музей” 1953 г., “В света на безмълвието” с Луи Мал – 1956 г. , “Свят без слънце” – 1965 г., “Живот в Ледовития океан” – 1974 г. и др. Кусто умира на 25 юни 1997 г.

Умира Иван Николаевич Дурново – руският държавник. Роден е на 13 март 1834 г. в Черниговска губерния. Той е генерал-губернатор, а от 1889 г. е министър на вътрешните работи. Иван Николаевич Дурново провежда съдебно-административната, земската и градската контрареформи. Води реакционерска политика и ограничава правата на земствата.

Роден е Ясунари Кавабата – японски писател белетрист. Завършва английска и японска литература в Токийския университет (1924 г.). Дебютира в литературата като студент в сп. “Нова мисъл” (1921 г.). Създател е на сп. “Артистична епоха”, трибуна на авангардната литература в Япония. През 1968 г. получава Нобелова награда за литература. Член е на Японската академия на науките (1954 г.), президент е на японския ПЕН-клуб (1948-1965 г.). Книги: “Снежната страна” (повест, 1937 г., на български език 1977 г.), “Хиляда жерава” (повест, 1945 г., на бълг. език 1977 г.), “Гласът на планината. Роман” (роман, 1953 г., на бълг. език 1982 г.), “Старата столица” (роман, 1961 г.). Самоубива се на 16 април 1972 г.

По време на поредния разпит пред следствената комисия в Пловдив хасковският учител Мирчо Попов издава подробния план на вътрешните комитети за бъдещото въстание. На 5 май 1873 г. турските власти в Хасково провеждат първите разпити на Атанас Узунов. Той отказва да дава отговор на поставените му въпроси. Тогава за първи път са разпитани и други хасковски граждани, между които са комитетските дейци Стоян Заимов, Мирчо Попов и Петър Берковски. Пет дена по- късно са проведени нови разпити на тримата членове от Хасковския революционен комитет. При направените очни ставки и с други свидетели се доказва, че те познават Атанас Узунов. На 4 май последният е заловен при опит да убие осъдения на смърт за предателство хасковски чорбаджия хаджи Ставри Примо.

Роден е Шарл Фабри – френски физик. През 1927 г. става член на Парижката Академия на науките. След завършване на политехническото училище в Париж преподава в лицея “Сен Луи”. От 1894 г. е доцент, а след това професор в университета в Марсилия. От 1921 г. е професор в Парижкия университет и директор на Института по оптика в Париж. Основните му трудове са за приложението на спектроскопията в метеорологията, астрофизиката и др. Заедно с А. Перо конструира интерферометър, установява международната система за дължина на вълните, дава определение на метъра на основата на дължината на вълните на червените линии на кадмия. Открива озон във високите атмосферни слоеве. Член е на Лондонското Кралско дружество от 1931 г. Фабри умира на 11 декември 1945 г. в Париж.

Роден е Рихард Щраус – германски композитор и диригент. Изучава музикална теория и инструментация при Ф. В. Майер. От 1898 г. до 1918 г. е главен диригент на Берлинската опера, а от 1919 г. до 1924 г. – на Виенската. По време на фашизма е назначен за президент на т. нар. Имперска музикална палата, но е свален от този пост през 1935 г. Най-значителните произведения на Щраус са програмно-симфоничните произведения, симфоничните поеми и опери. Симфоничните поеми продължават традициите на програмния симфонизъм на Х. Берлиоз и Ф. Лист и оркестровия стил на Р. Вагнер. Сюжетите и темите им често са взети от класическата литература – “Макбет”, 1886 г., “Дон Жуан”, 1888 г., “Тил Oйленшпигел”, 1895 г., “Дон Кихот”, 1897 г., от старинните легенди и др. В оперите използва традициите на митологичната опера – “Саломе”, 1905 г. ; “Електра”, 1908 г. ; “Ариадна в Наксос”, 1912 г. и на старата комична опера – “Кавалерът на розата”, 1911 г. Произведенията на Щраус се характеризират с изящество, мелодична красота, смелост и богатство на хармонията, красива оркестрация. Заедно с това в тях се срещат и елементи на натурализъм – “Домашна симфония”, 1903 г. Щраус умира на 8 септември 1949 г. в Гармиш-Партенкирхен.

Умира Петър Християнович Витгенщайн – руски генерал-фелдмаршал (1826 г.), граф, княз (1834 г.). Роден е на 17 януари 1769 г. Произхожда от немски аристократичен род. Служи в руската армия от 1781 г. Участва във войните с Полша (1794-1795 г.), с Франция (1805-1807 г.). Във войната от 1812 г. командва Първи пехотен корпус, защитаващ петербургското направление. Ръководи бойните действия на руските войски в Източна Прусия (1812 г. – началото на 1813 г.). След смъртта на Кутузов известно време е главнокомандващ. По време на Руско-турската война (1828-1829 г.) е главнокомандващ до февруари 1829 г. на руската армия.

Английският мореплавател Джеймс Кук открива Големия бариерен риф – най-дългия коралов риф в света (2300 км). Разположен е на 348 698 кв. км покрай бреговете на Австралия. Състои се от над 2900 рифа и 940 острова и коралови рифа. Включен е в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО.

Испанските конкистадори основават Буенос Айрес. 300 години по- късно градът става столица на Аржентина. Той е разположен на десния бряг на Рио де ла Плата, при нейното вливане в Атлантическия океан и е една от най-големите градски агломерации в света. Градът е крупен търговски и промишлен център и е най-големият транспортен възел в страната.

Христофор Колумб завършва второто си пътешествие, след което, обаче, изпада в немилост пред испанската кралица, защото не успява да открие пряк път до Китай.

Мореплавателят е роден през 1451 г. в Генуа. В периода 1476 г.- 1484 г. живее в Лисабон и на португалските острови Мадейра и Порту Санту. Като се базира на античното учение за сферообразната форма на Земята и на неверни изчисления на учени от ХV век, той съставя проект за западния, според него, най-кратък морски път от Европа до Индия. През 1485 г., след като португалският крал отхвърля неговия проект, Колумб се завръща в Кастилия, където с поддръжката на андалуски търговци и банкери организира правителствена океанска експедиция. Първата експедиция с екипаж от 90 души през 1492 г.- 1493 г. е направена с корабите “Санта Мария”, “Пинта” и “Ниня”. Корабите потеглят на 3 август 1492 г. от Канарските острови, пресичат Атлантическия океан в субтропичния пояс и достигат до остров Сан Салвадор от Бахамския архипелаг. Там Колумб акостира на 12 октомври 1492 г. и това става официалната дата на откриването на Америка. От 14 до 24 октомври експедицията посещава редица острови от Бахамския архипелаг, а от 28 октомври до 5 декември открива и изследва участък от североизточното крайбрежие на остров Куба. На 6 декември Колумб и хората му достигат остров Хаити. През нощта на 25 декември флагманският кораб “Санта Мария” засяда на риф, но екипажът се спасява. Корабът “Ниня” завършва изследването на северните брегове на Хаити и на 15 март 1493 г. Колумб се завръща с него в Кастилия. С това се слага край на първата експедиция за откриване на Индия.

Втората експедиция от 1493– 1496 г. Колумб оглавява с чин адмирал. Тя се състои от 17 кораба с повече от 1 500 души екипаж. От 3 до 19 ноември 1493 г. са достигнати островите Доминик и Гваделупа, на северозапад – още около 20 от Малките Антилски острови и накрая остров Пуерто Рико. След това корабите акостират на северния хаитянски бряг. От 12 до 29 март 1494 г. в търсене на злато Колумб извършва завоевателен поход във вътрешността на Хаити. След това отново поема на път и на 5 май 1494 г. достига остров Ямайка. Следват архипелага Хардинес дела Рейна, полуостров Сапата и остров Пинос. През периода 19 август – 15 септември 1494 г. Колумб изследва южния бряг на Хаити и през следващата година продължава завоюването на острова. На 10 март 1496 г. експедицията потегля и на 11 юни се завръща в Кастилия.

Третата експедиция , която Колумб организира е през 1498-1500 г. Тя се състои от 6 кораба, 3 от които отплават през Атлантическия океан. На 31 юли 1498 г. те достигат остров Тринидат, навлизат от юг в залива Пария и достигат устието на река Ориноко и полуостров Пария. С това се поставя началото на опознаването на Южна Америка. През 1500 г. Колумб е арестуван по донос и изпратен в Кастилия, където е освободен.

През 1502-1504 г. той организира Четвъртата експедиция, в която включва 4 кораба. С тях на 15 юни 1502 г. достига остров Мартиника, а петнадесет дни по- късно – Хондураския залив. От 1 август 1502 г. до 1 май 1503 г. Колумб достига и карибските брегове на Хондурас, Никарагуа, Коста Рика и Панама до залива Ураба. На 25 юни 1503 г. експедицията претърпява корабокрушение до остров Ямайка и помощта от Санто Доминго идва след една година. В Кастилия Колумб се завръща на 7 ноември 1504 г.

Откритията на мореплавателя са съпроводени с колонизация на земите до които достига. Основавани са испански селища и масово се изтребва коренното индианско население. В научната литература се водят дискусии относно приоритетната роля на Колумб за откриването на Америка. Установено е, че островите и крайбрежните области на Северна и Североизточна Америка са посещавани от нормани стотици години преди Колумб. Не е изключено европейци и жители на Африка да са достигали бреговете на тропическа Америка. Но тъкмо откритията на Колумб имат световно историческо значение, доколкото след него, американските земи влизат в сферата на географските представи на европейците. Мореплавателят умира на 20 май 1506 г.