Коледа наближава и – както всяка година, хората тихо се радват на песните, украсата, уюта и присъствието на близките си. И, за да ни е още по-предколедно настроението, Ви предлагаме някои малко известни и много интересни факти за Коледа.

1. Малко хора знаят, че празникът Коледа е възникнал от обреда „Меса за Христос“ („Christ’s Mass“). Празникът е честване на рождението на Исус Христос на 25 декември.
2. Французите са наричали Коледа „Les Bonnes Nouvelles“ или „Добрите новини“.
3. Известната коледна песен “ Jingle Bells“ е написана през 1857 г., само че – за друг празник- за Деня на Благодарността.
4. Много от писмата за Дядо Коледа  наистина се изпращат до Северния полюс.
5. Всяка Коледа около 35 милиона живи елхички се продават в САЩ.
6. Първата изкуствена елха за Коледа е създадена в немски вариант от изсъхнали гъши пера.
7. Всяка година по Коледа в САЩ се продават около 3 милиарда коледни картички.
8. Най-гледаният балет по Коледа е „Лешникотрошачката“.
9. На празника Дядо Коледа реално трябва да занесе подаръци в 842 милиона домове. За да успее да ги разнесе навреме, Дядо Коледа трябва да мине през 800 къщи за една секунда.
10. В Полша играчките паяк са много използвани за украса, тъй като се вярва, че паяк е изплел одеяло за бебето Исус.

Домашният любимец на семейство от австрийския град Брегенц се превърна в техен спасител, след като котката е успяла да ги събуди и да предотврати те да станат жертви на пожар, предава медията ORF, цитирана от „Фокус“.

Пламъците са предизвикани от горяща свещ в бамбукова чашка, която семейството е забравило да загаси преди лягане. След като свещта е прегоряла, огънят е обхванал дивана в жилището. Не след дълго пожарът е обхванал цялата стая.

В около два часа през нощта котката, усетила бедствието, е отишла до леглото на стопаните си и е започнала да мяука силно. Благодарение на призива на животинката жената се е събудила и е успяла да изведи от огнения ад трите си деца.

След инцидента всички членове на семейството са добре, домашният питомец също се е отървал само с уплах.
http://www.blitz.bg  http://www.focus-news.net

Истински дом в най-трудните моменти от живота си намират в Социалния център на храм „Света Троица” изпаднали в затруднения добричлии. И сега, в навечерието на най-светлите празници, шестте му стаи са заети. Центърът е за хора в неравностойно положение, предимно за майки с деца, които искат да си ги гледат, за да не бъдат отнети от институции, обяснява отец Емануил. И допълва, че не са върнали никого – през 12-те години, откакто съществува, центърът е приютявал и самотни жени, и мъже. В момента грижа, храна и топлина в приюта получават две майки с деца, баба с внуците си, две възрастни жени, едната от които – онкоболна, мъж на 90 години.

Няма точно определен период, според вътрешния правилник, в който хората да престояват в Социалния център, обяснява отец Емануил. Имало е случаи, когато хората са живели в него по 2-3 години, както и такива по 4-5 месеца. Вече четири години в центъра е възрастна жена с двете си внучета. Бабата и майката са рускини, децата нямали ЕГН, не били граждани нито на България, нито на Русия. След като майката умира, постъпват в Социалния център. В продължение на две години от храма правят всичко възможно проблемът да се реши. Първоначално с това се захваща отец Стоян, който вече е покойник, след това продължават другите свещеници. В крайна сметка, децата получават ЕГН-та. „Те са тук за по-дълъг период, защото нямат възможност за адаптация и реализация” – обяснява отец Емануил. Той се надява, когато голямото дете – момиче на 17 години, стане пълнолетно и завърши училище, да може да поеме живота си в свои ръце. В друг случай пък нуждаещите се престояват в Социалния център за много кратко – около месец и половина. Става дума за семейство с дете на 40 дни. Получават първите пари от майчинството, намират си квартира и успяват да се устроят.
„Докато хората са тук, се опитваме да им намерим работа, ако те си намерят, им помагаме да си спестят средства, за да могат, когато излязат, да имат някаква финансова стабилност” – разказва свещеникът. По думите му, обитателите на Социалния център осъзнават, че не са просто в приют, че са по-близо до Бога. „Доста от хората, които са преминали, сами изявяват желание да се кръстят. Те осъзнават, че Господ им помага, а не поредният приют или институция, която ги приема за няколко месеца и след това ги изпраща в друга. Доста от хората, които са били тук, след това не са се върнали в някаква институция, продължили са по някакъв начин в живота” – разказва свещеникът.
Благодарим на всички, които през тези години са дарявали и продължават да даряват, споделя отец Емануил. Той разказва, че ако ги няма дарителите, би им било още по-трудно. Именно благодарение на тях и на помощното стопанство, в което през лятото се сеят зеленчуци за зимнина, отглеждат се животни, Социалният център успява да се издържа.
През предстоящите светли празници храм „Света Троица” отново ще отвори врати за най-нуждаещите се. Във връзка с Рождество ще бъде даден традиционният благотворителен обяд за деца от институции, а за втора година – такъв и за инвалиди. На връх Нова година също за втора година ще има топла трапеза за самотни хора. „М. г. не бяха много – 7 души – разказва отец Емануил. – Но за да започне едно нещо да се случва, трябва да се упорства, не трябва човек да се отказва от първия път. Ако миналата година са били 7, тази може да са 20”. За следващата година свещеникът споделя, че още през януари ще продължи изграждането на приюта в кв. „Рилци”, със строежа на втори етаж. Средствата за този етаж са събирани в продължение на година и половина. След това вероятно пак ще има застой, защото ще са нужни още много пари. Сградата ще е на три етажа, с по-голям капацитет – за 50 души.
„Господ е казал да обичате един другиго както Вашия Господ. Ако всички ние погледнем на ближния до нас като на себе си, защото няма човек, който да е намразил себе си, няма да ги имаме тези проблеми, вечните кавги, побоища, грабежи и по-груби случаи. Нека всички да отворим сърцата си и да погледнем на бъдещето с любов. Нека ближният до нас бъде самият аз” – е посланието на отец Емануил. НДТ

В навечерието на Коледа и Нова година от Перлата на българското Черноморие предлагат атрактивни оферти, които могат да се превърнат в желания подарък за празниците.

От Албена посочват няколко варианта. Единият е за зимна почивка на изгодна цена в Боровец. „Насладете се на една прекрасна и незабравима зимна почивка в нашия хотел „Бор“, намиращ се в стария център на Боровец и на 600 м от кабинковия лифт. Възползвайте се само сега от нашите промоционални пакетни цени” – посочват от комплекса.
Ако искате да зарадвате близки или познати с ваканция у нас, можете да ги изненадате с ваканция с 15% отстъпка. Може да се възползвате от най–ниските цени за почивка във ваканционно селище „Бялата Лагуна“ с резервации направени до 1 февруари 2017, включително, като получите 10% отстъпка от стандартните цени.
За всички предпочитащи почивка на Южното ни Черноморие, Ваканционно селище „Приморско клуб“ и сайтът www.primorskoclub.bg също предлагат възможност за ранни записания с 15% отстъпка до 31 декември 2016 г.
Тризвездният хотел „Балкан“ се намира в самото сърце на красивия град Габрово, който с отличното си разположение и база дава възможност за семейни почивки и ваканции, бизнес пътувания, ученически екскурзии, семейни тържества и др. Хотелът разполага с 66 стаи, 2 апартамента и безплатен паркинг с видеонаблюдение. На разположение на гостите е и класически ресторант „Балкан”.
Другото предложение е за промоционална оферта за наемане на модерно обзаведен апартамент с 1 или 2 спални в Комплекс „Балчик Гардънс“. Той предлага приказната атмосфера на „Белия град” и  резиденцията на Кралица Мария. При закупуване на 6 нощувки, 7-ата е подарък от туристическата компания. НДТ

Зверско верижно меле стана на автомагистрала „Тракия“ в посока Бургас, малко преди Пазарджик, видя човек на БЛИЦ. В инцидента се участвали шест леки автомобила. Към мястото в момента хвърчат линейка и полиция. Вероятно има ранени хора.

Около автомелето се е образувало огромно задръстване. От АПИ потвърдиха информацията на медията ни като съобщават, че движението при км 82  от АМ „Тракия“, в посока Бургас, в близост до с. Динката, се осъществява в една лента. Шофьорите да се движат с повишено внимание

Малко след катастрофата стана друг инцидент, при който по-леко се удариха две коли. Шофьорите явно са били изненадани от колоната пред себе си и са реагирали бавно. http://www.blitz.bg

В навечерието на Коледа, децата и младежите с увреждания от Центровете за настаняване от семеен тип, за които четирите къщички станаха техен дом, имат нова придобивка.

За  нуждите им Община град Добрич закупи специализиран автомобил, който е с вместимост 3 инвалидни колички и 8+1 места.
Специализираният транспорт ще направи света извън стените на техния дом по-добър за живеене. Ще им осигури достъп до така ценните специалисти, работещи в общинските социални услуги в общността, които ще подобряват качеството на техния живот. Ще даде възможност да се запознаят с града, в който живеят, неговите забележителности, да се срещат с различни хора, да преживяват различни емоции.
Слънцето и дъгата-символи на живота, чистотата и надеждата, които са част от външния дизайн на автомобила, ще носят още радост и настроение на децата и младежите. НДТ

Вместо „Честит рожден ден“ – едно нестандартно интервю с един нестандартен човек

Христо СТОЯНОВ е роден на 20 дек. 1956 година в град Габрово. През 1969 година се преселва в град Смолян. След завършване с пълно отличие на девети гимназиален клас Христо Стоянов прекъсва училище и започва работа като тежко физически работник – докер, стомановар, вагрянкажия, леяр-формовчик, кранист. През това време се самообразова и впоследствие започва да превежда поезия от виетнамски, руски и сръбски езици. Първата му публикация е стихотворението „Литературно четене“ в списание „Пламък“ през 1976 година. След близо единадесетгодишно чакане, през 1986 година в издателство „Народна младеж“ излиза дебютната стихосбирка на Христо Стоянов „Шепа живот“. След 1989 година той работи като журналист и писател на свободна практика. Издава още шест стихосбирки – „Носталгия по варварите“, „Небесна каторга“, „Сатири-2“, „Сбогуване с пейзажа“, „Семейна тетрадка“. През 1992 година излиза и първият роман на Христо Стоянов „Невръстни старци“, под псевдонима Крис Стоун. През 1999 година излиза „Скритият живот на една помакиня“, заради която Прокуратурата на РБ образува следствено дело. Книгата се приема с небивал за тогава интерес от читателите, но разделя мненията за нея на критиката. Следват още няколко скандални романа, предизвикали широк отзвук в България: „Копелето – евангелие от Юда“, за която Христо Стоянов е отлъчен от църквата, „Другият В. Левский“, „Аз, доносчикът“, „Улица „Смърт“… Книги с разкази и есета: „Разкази по България“, „Предупреждения по България“, „Протестните деца на България“, „България, писана с Бойко на шията“, „Сериозно за България“, „Ами това е“… От 2005 година се преселва във Варна…

– Г-н Стоянов, наричат Ви най-скандалния български автор? Как приемате това – като критика или като комплимент? Всъщност, защо е това внушение?

– Като бедна журналистическа фантазия… Има хора, които друго, освен етикети не знаят. За съжаление, голяма част (по-голямата) част от журналистическата гилдия работи с етикети. За тях човекът е това, което те решат че е, а не това, което е той. Веднъж бях поканен в една телевизия. Водещият ме поканил, защото бил чувал, че съм скандален. Но той дори не знаеше, че съм писател. Мнозина са такива. Когато аз работех тази професия, взимайки интервю дори от Л. Левчев, който ми бе и кум, задължително сядах и го препрочитах. Сега разчитат на Гугъл. А аз, като чета за себе си там, отказвам да се срещна дори в огледалото. А иначе, скандално е да си мислещ човек сега. И понеже мисля, ме нарочиха за такъв…

– Вие пишете, издавате и сам разпространявате книгите си. Този личен контакт с потенциалните читатели плод на икономическа реалност ли е, или личен избор?

– Личният избор е винаги и плод на икономическа реалност. Просто преди 17 години, когато излезе „Скритият живот на една помакиня“, помаците ме биеха, а издателите печелеха от продажбите. Накрая ми дадоха един мижав хонорар. Някои ще кажат: „Я, че той даже хонорар взел, пък се бунтува“. Да, взех и бих взимал. Защото това е моята професия. Все едно да се каже на монтьора, че, не стига, че ти е ремонтирал колата, ами и пари ти взима за това. Но това е и моят бунт към времето и реалностите. Сам разпространявам издаваните от мен книги, които съм и написал, за да покажа на другите пишещи, че не е нужно да протягат ръчичка към държавата или бизнеса и така да бъдат в едно постоянно наведено положение. Не може да не се съобразяваш с този, който те е спонсорирал. Ако си морален. Аз се съобразявам единствено с читателите си – докато ме купуват, ще издавам книгите си. Това е единственият критерий…

– Имате нестандартен подход към всичко, за което пишете. Често търсите различна гледна точка и бягате от клишетата, които май се превръщат в символ-верую на новото време. Колко е трудно да живееш извън шаблона?

– Все едно да попитам колко е трудно да живееш в шаблон. Юнг бе казал, че всеки изпада в характерни за себе си ситуации. Това е моята характерна ситуация. Нали самото писане би трябвало да е излизане от реалността, създавайки друга реалност. Представа. Като при Шопенхауер. „Светът не е това, което е, а това, което си представяме, че е“… Може би заради това ми е трудно в личния живот – все съм в някаква представа. Познавам хората, анализирам, зная какво да очаквам от конкретен човек, а накрая пак съм от оная страна… Защото съдя по себе си. Аз не бих направил нещо, следователно и другите не би трябвало… Хем зная, че половината от поклона е надупване, пък не искам да приема, че хората го правят (втората, задната част на поклона)…

– От всичките Ви книги струи невероятна обич към майка Ви, мир на праха й?

– Тежък живот живя с тежкия си син. Родила ме е пет кила и двеста грама. Казваше, че не е имало лекар в залата, когато ме е раждала. И понеже съм бил голямо бебе, от напъването съм изхвръкнал. Влязъл в този момент лекарят, видял как хвърча и ме хванал във въздуха. Имаше невероятно чувство за хумор. Казвах и „наборче“, защото викаше: „Набор ми стана, мама, акъл не ти дойде в главата“… И, ето, идва един момент, в който наближаваме възрастта на родителите си. Постепенно наистина им ставаме набори…

– Не можем да не Ви попитаме за личния Ви анализ на политическата ситуация у нас…

– Политик да си в България. Където и да свърнеш, можеш да се осереш. Че има и глави, върху които да го направят. Льобон преди двеста години говореше за тълпата. Страшното е, че 1989 год. ни завари като тълпа, без духовни водачи. И голямата тълпа произведе една мини тълпа, която трябваше да изпълнява функцията на политическа класа. Но тълпата не произвежда идеи, тя произвежда… С една дума през 1989 год. построихме голямата фабрика за говна…

– Вярвате ли в Дядо Коледа и колко добри трябва да бъдем, за да ни донесе мир и относително благополучие?

– Вие да сте видяли в България някой на някого да вярва? Разбира се, че не му вярвам. Нали виждате какво става – посреща те дядо Коледа в някой МОЛ, идва в детската градина този Дядо Коледа, пък с него – Снежанка. Та ние объркваме децата с тази смесена митология. Защото актьорът, който трябва да играе дядо Коледа, си има гадже или жена – хонорарът е по-голям. А това, че мътим детските глави, не е важно. Дядо Коледа има еленчето Рудолф, но няма Снежанки. Пък и толкова Снежанки са ме излъгали – защо трябва да вярвам на дядо им…

Честит юбилей, Христо! Продължавай са бъдеш мислещ хомосапиенс и през идните 60! Може да се окаже заразно!

Сабина ДУКОВА