На 5 януари отбелязваме Попова Коледа (ден преди Богоявление – Йордановден). Празникът е наричан още Зимен Кръстовден, Кръста, Водокръст и Водокръщи. Народът вярва, че на този ден се пропъждат т.нар. „мръсни дни“, които започват на 25 декември и свършват на Кръстовден.

В българските вярвания се смята, че през тези дни има космически хаос и демонични сили бродят по земята. В християнския смисъл това са „некръстените“ дни, в който новородения Исус Христос не е получил все още Светото Кръщене.  През деня в църквата се отслужва служба, попът кръщава водата, като в нея пуска кръст. После със светената вода и китка босилек той ръси къщата, за да изгони лоши, нечисти сили и болест от нея. Домакините слагат паричка в котлето със свещена вода. На другия ден същия кръст попът хвърля в река или водоем. Наричан още Водокръщи, този ден е първия от поредица водни обреди, които по начало са много сходни. Вторият и третият са Йордановден  и Ивановден, чиито „водни имена“ на места се наричат мъжка Водица и женска Водица . Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден, небето се отваря, но само праведните могат да го видят и пожелаят ли си нещо – ще се сбъдне. Вярва се, че на този ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета спират за миг, за да се пречистят и потекат отново. В Родопите смятат, че в тази нощ ветровете се бият помежду си. На места в Югоизточна и Северна България на този ден по домовете ходят „совойници“. Те са неженени моми, облечени като булка и младоженец. Със себе си носят китка босилек и мълчана вода, ръсят домовете на домакините и с песни наричат за здраве и късмет всеки в семейството. Придружени са подобно на коледарите от по-малки момичета, които носят торбите с подаръците, с които са дарени совойниците: дребни пари, брашно, плодове, орехи, сланина, лук. Трапезата на Попова Коледа е постна: боб, постно зеле, постни сърми, плодове. На места, както на Коледа, се прави обредна пита с пара.

Имен ден празнуват Кръстьо, Кръстана и всички с кръст в името.

https://www.blitz.bg

Ръст на приходите от 10 на сто спрямо миналата година отчитат в „Двореца” в Балчик. Най-голям е делът на средствата от продажба на билети, съобщи на пресконференция директорът Жени Михайлова.

260 хиляди души са посетили ДКИ-КЦ „Двореца“ в Балчик за първите 9 месеца на тази година. За миналата 2017-а посетителите за цялата година са били 261 000. Отново най-много са румънците – 115 900, срещу 96 870 за 2017-а. Следват българските туристи – 57 500, руските – 36 600, полските – 21 900, германци – 10 000, французи – 6 500 и англичани 2 200. Полските туристи бележат ръст от близо 30 на сто, както и туристите от Испания. Миналата година броят им е бил 304, а сега е 1 025. Спад се забелязва при руските гости, тъй като през 2017-а „Двореца” е бил посетен от 42 870 туристи от Русия.

Цените за входа на Двореца ще бъдат запазени – 6 лева за възрастен, 2 лева за деца и пакетна цена от 12 лева за семейства“, заяви Жени Михайлова. Тя и нейният екип са увеличили приходите със 100 % откакто през 2014 година са поели управлението на най-голямата туристическа забележителност в Белия град. НДТ